Уважаеми юристи, моля Ви за мнение по следния казус:
Наследодателят В.Т. притежава: 1) дворно място с къща и 2) земеделски земи / в друг съдебен район/. Преди смъртта си се е разпоредил със саморъч. завещания - зем.земи на Д.Д, дворното място и къщата на А.А., която има съпруг Б.Б.
Години наред наследодателят е имал пререкания с ББ / съпруга на заветницата АА/, ББ дори е отпавял заплахи за живота на наследодателя, по въпроса има прокурорски преписки, предупреждение от полицията и т.н. В последните месец-два преди смъртта му, обаче АА е полагала някакви грижи за ВТ, но срещу заплащане. Завещанието е редовно откъм форма / дата, подпис, ръкописно/, но в сравнение с другите завещания, които ВТ е писал ( около 10 през живота си ), имота, както и заветника са описани съвсем бегло и непълно.
Появявам се аз - единствен законен жив наследник. Като такъв имам право на ЗЧ, 1/2 от цялата наследствена маса.
Искам обаче да оспоря завещанието в полза на АА; основание - ББ е недостоен да наследява / заплашвал е със смърт ВТ / и като е завещано на съпругата му АА, е целено заобикаляне на закона. 1) Как да го докажа? 2) Имате ли други идеи?
Освен това, когато отидох да видя наследствения си имот, именно ББ ( а не заветницата АА) ми заяви в лицето "Аз имам завещание, ти нямаш тука нищо"; същото той твърди на всеки срещнат.
Другият проблем е, че към момента АА и ББ са се нанесли в имота, разпореждат се с вещите в него и изобщо го считат безусловно свой. Каква жалба ( с какво основание ) мога да пусна с/у тях и трябва ли първо да заведа иска си в Районния съд
ЗЧ мога винаги да претендирам, затова оставям това за накрая, а и тогава ще трябва да включа и зем.земи
Благодаря ви предварително
- Дата и час: 28 Ное 2024, 14:52 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Саморъчно завещание
|
|
|
6 мнения
• Страница 1 от 1
прочети
от съдия » 30 Сеп 2005, 11:41
Чл.3. Не може да наследява като недостоен:
а) който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта, или ако е амнистирано;
б) който е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, освен ако набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена;
в) който е склонил или възпрепятствувал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.
Чл.25. (1) Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение и датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.
(2) Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик. В този случай нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието и от нотариуса, и се завежда в специален регистър.
Чл.26. (1) Саморъчното завещание, предадено за пазене на нотариуса, може да бъде взето обратно, но само лично от завещателя.
(2) За връщане на завещанието се прави бележка в специален регистър, която се подписва от завещателя, двама свидетели и нотариуса.
Чл.27. (1) Лицето, в което се намира едно саморъчно завещание, трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса.
(2) Всеки заинтересуван може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.
(3) Нотариусът обявява завещанието, като съставя протокол, в който описва състоянието на завещанието и отбелязва за неговото разпечатване. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса. Към протокола се прилага книгата, на която е написано завещанието, приподписана на всяка страница от същите лица.
(4) Когато завещанието е било предадено за пазене у нотариуса (чл.25, ал.2), горните разпоредби се изпълняват от онзи нотариус, у когото се намира завещанието.
ЗАПАЗЕНА ЧАСТ И РАЗПОЛАГАЕМА ЧАСТ
Чл.28. (1) Когато наследодателят остави низходящи родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.
(2) Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.
Чл.29. (1) Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две или повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.
(2) Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.
(3) Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ
Чл.30. (1) Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
(2) Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.
Чл.31. За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл.12, ал.2. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.
Чл.32. Завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил другояче.
Чл.33. Даренията се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшествуващите.
Чл.34. Когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице. Ако то не направи избор в дадения му от съда срок, постъпва се по реда на чл.32-33.
Чл.35. (1) Когато наследодателят е завещал плодоползуване или пожизнена рента, доходът, съответно размерът на който надминава дохода от разполагаемата част, наследниците с право на запазена част, които получават голата собственост, имат изборно право или да изпълнят завещателното разпореждане, или да изоставят пълната собственост върху такава част от наследствения имот, която се равнява на разполагаемата част.
(2) Същото изборно право наследниците имат и когато наследодателят е завещал гола собственост върху имоти, доходът от които надвишава дохода на разполагаемата част.
(3) Решението да се изпълни завещателното разпореждане може да бъде взето само със съгласието на всички засегнати наследници без този, в чиято полза то е направено.
(4) Същите правила се прилагат и когато плодоползуването, рентата или голата собственост са учредени с акт за дарение.
Чл.36. (1) Когато предмет на завета или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно, в случай че стойността на завещания или подарения имот, пресметната съгласно чл.31, надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част. Ако не надвишава 1/4, заветникът или надареният може да задържи целия имот и да възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването.
(2) Когато заветникът или надареният е наследник със запазена част, той може да задържи целия имот, само ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно.
(3) Заветникът или надареният са длъжни да върнат плодовете от имотите, които надминават разполагаемата част, от деня на смъртта на наследодателя, ако искът за това е предявен в едногодишен срок от същата дата, а в противен случай - от датата на исковата молба.
Чл.37. (1) Отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти, както и учредяванията на вещни права върху тях, извършени от заветниците или надарените, срещу които е поставено намалението, станали преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението, могат да се отменят по иск на наследника, ако той не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника или надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в пари.-
(2) Същото важи за земеделски и превозни машини от значителна стойност.
(3) Исковете трябва да се предявят, като се почне от последното отчуждение и се върви последователно към предшествуващите.
ОТМЕНЯВАНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕТО
Чл.38. Завещанието може да бъде отменено изрично с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява,че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания.
Чл.39. Последващото завещание, което не отменя изрично по-раншното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите.
Чл.40. Завещанието, което е отменено с последващо такова, остава отменено даже и когато последващото завещание не произведе действие поради това, че установеният наследник или заветник умре преди завещателя или се окаже недостоен, или се отрече от наследството или от завета.
Чл.41. (1) Отчуждението изцяло или отчасти на една завещана вещ отменя завета относно това, което е отчуждено, дори и когато вещта бъде отново придобита от завещателя или когато отчуждението бъде унищожено по други причини, а не поради порок в съгласието.
(2) Същото важи и когато завещателят преработи или промени завещаната вещ така, че тя изгуби предишната си форма и предназначение.
НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ЗАВЕЩАНИЕТО
Чл.42. Завещателното разпореждане е нищожно:
а) когато е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание;
б) когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл.24, съответно чл.25, ал.1, и
в) когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и добрите нрави; същото важи и когато условието или тежестта са невъзможни.
Чл.43. (1) Завещателното разпореждане е унищожаемо:
а) когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, и
б) когато е направено поради грешка, насилие или измама.
(2) Грешката в мотива е причина за унищожение на завещателното разпореждане, когато мотивът е изразен в самото завещание и единствено поради него е направено разпореждането.
Чл.44. (1) Искът за унищожение на завещателното разпореждане се погасява с изтичането на три години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта, и във всеки случай с изтичането на десет години от откриването на наследството.
(2) Ако узнаването предшествува откриването на наследството, тригодишният срок тече от откриването.
(3) Възражението за унищожаемостта не е ограничено със срок.
Чл.33. Даренията се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшествуващите.
а) който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта, или ако е амнистирано;
б) който е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, освен ако набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена;
в) който е склонил или възпрепятствувал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.
Чл.25. (1) Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение и датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.
(2) Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик. В този случай нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието и от нотариуса, и се завежда в специален регистър.
Чл.26. (1) Саморъчното завещание, предадено за пазене на нотариуса, може да бъде взето обратно, но само лично от завещателя.
(2) За връщане на завещанието се прави бележка в специален регистър, която се подписва от завещателя, двама свидетели и нотариуса.
Чл.27. (1) Лицето, в което се намира едно саморъчно завещание, трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса.
(2) Всеки заинтересуван може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.
(3) Нотариусът обявява завещанието, като съставя протокол, в който описва състоянието на завещанието и отбелязва за неговото разпечатване. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса. Към протокола се прилага книгата, на която е написано завещанието, приподписана на всяка страница от същите лица.
(4) Когато завещанието е било предадено за пазене у нотариуса (чл.25, ал.2), горните разпоредби се изпълняват от онзи нотариус, у когото се намира завещанието.
ЗАПАЗЕНА ЧАСТ И РАЗПОЛАГАЕМА ЧАСТ
Чл.28. (1) Когато наследодателят остави низходящи родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.
(2) Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.
Чл.29. (1) Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две или повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.
(2) Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.
(3) Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ
Чл.30. (1) Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
(2) Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.
Чл.31. За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл.12, ал.2. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.
Чл.32. Завещателните разпореждания се намаляват съразмерно, без да се прави разлика между наследници и заветници, освен ако завещателят е разпоредил другояче.
Чл.33. Даренията се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшествуващите.
Чл.34. Когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице. Ако то не направи избор в дадения му от съда срок, постъпва се по реда на чл.32-33.
Чл.35. (1) Когато наследодателят е завещал плодоползуване или пожизнена рента, доходът, съответно размерът на който надминава дохода от разполагаемата част, наследниците с право на запазена част, които получават голата собственост, имат изборно право или да изпълнят завещателното разпореждане, или да изоставят пълната собственост върху такава част от наследствения имот, която се равнява на разполагаемата част.
(2) Същото изборно право наследниците имат и когато наследодателят е завещал гола собственост върху имоти, доходът от които надвишава дохода на разполагаемата част.
(3) Решението да се изпълни завещателното разпореждане може да бъде взето само със съгласието на всички засегнати наследници без този, в чиято полза то е направено.
(4) Същите правила се прилагат и когато плодоползуването, рентата или голата собственост са учредени с акт за дарение.
Чл.36. (1) Когато предмет на завета или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно, в случай че стойността на завещания или подарения имот, пресметната съгласно чл.31, надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава изцяло в наследството, а заветникът или надареният получават стойността на разполагаемата част. Ако не надвишава 1/4, заветникът или надареният може да задържи целия имот и да възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването.
(2) Когато заветникът или надареният е наследник със запазена част, той може да задържи целия имот, само ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно.
(3) Заветникът или надареният са длъжни да върнат плодовете от имотите, които надминават разполагаемата част, от деня на смъртта на наследодателя, ако искът за това е предявен в едногодишен срок от същата дата, а в противен случай - от датата на исковата молба.
Чл.37. (1) Отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти, както и учредяванията на вещни права върху тях, извършени от заветниците или надарените, срещу които е поставено намалението, станали преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението, могат да се отменят по иск на наследника, ако той не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника или надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в пари.-
(2) Същото важи за земеделски и превозни машини от значителна стойност.
(3) Исковете трябва да се предявят, като се почне от последното отчуждение и се върви последователно към предшествуващите.
ОТМЕНЯВАНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕТО
Чл.38. Завещанието може да бъде отменено изрично с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява,че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания.
Чл.39. Последващото завещание, което не отменя изрично по-раншното, отменя само онези разпоредби в него, които са несъвместими с новите.
Чл.40. Завещанието, което е отменено с последващо такова, остава отменено даже и когато последващото завещание не произведе действие поради това, че установеният наследник или заветник умре преди завещателя или се окаже недостоен, или се отрече от наследството или от завета.
Чл.41. (1) Отчуждението изцяло или отчасти на една завещана вещ отменя завета относно това, което е отчуждено, дори и когато вещта бъде отново придобита от завещателя или когато отчуждението бъде унищожено по други причини, а не поради порок в съгласието.
(2) Същото важи и когато завещателят преработи или промени завещаната вещ така, че тя изгуби предишната си форма и предназначение.
НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ЗАВЕЩАНИЕТО
Чл.42. Завещателното разпореждане е нищожно:
а) когато е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание;
б) когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл.24, съответно чл.25, ал.1, и
в) когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и добрите нрави; същото важи и когато условието или тежестта са невъзможни.
Чл.43. (1) Завещателното разпореждане е унищожаемо:
а) когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, и
б) когато е направено поради грешка, насилие или измама.
(2) Грешката в мотива е причина за унищожение на завещателното разпореждане, когато мотивът е изразен в самото завещание и единствено поради него е направено разпореждането.
Чл.44. (1) Искът за унищожение на завещателното разпореждане се погасява с изтичането на три години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта, и във всеки случай с изтичането на десет години от откриването на наследството.
(2) Ако узнаването предшествува откриването на наследството, тригодишният срок тече от откриването.
(3) Възражението за унищожаемостта не е ограничено със срок.
Чл.33. Даренията се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшествуващите.
- съдия
от Гост » 30 Сеп 2005, 16:09
От поставените въпроси стигам до извода, че е желателно да осъществите лична среща със специалист. Като разговор няма да Ви струва кой знае колко, но ще получите доста по-точни отговори, отколкото по Интернет. Тук е желателно да задавате кратки въпроси, които не изискват писане на учебници или цитиране на половината Закон за наследството. Е, ако желаете, рискувайте с безплатен акъл 
- Гост
6 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 21 госта