давност

[petko]

моля ,как според вас би трябвало да се тълкува направено възражение за изтекла погасителна давност на основание чл50 зн/отм./
имот придобит по давност,наследството се открива 1987,пет годишния давностен срок изтича 1992.

действително към датата(2003) на завеждане на делото чл 50 зн вече е бил отменен,но е действал в момента на откриване на наследството 1987 ,така и в момента на изтичане на 5 годишния давностен срок,1992.

има ли изтекла погасителна давност или няма ?

сигурно се изразявам неясно ,не съм юрист.

[stavrev]

Това възражение,направено след влизане в сила на отмяната на чл.50, т.е. след 1992г. няма правно значение.

[monteskio]

Според мен, тук важат следните общо принципи:
1. Прилага се онзи закон, който е бил в сила по време на откриване на наследството
2. Отмяната на материлана норма, няма обратно действие - ex tunx, a има действие - от тук занапред - ex nunc.
3. Няма срок, в който може да се нарпави възражение за изтекла давност
От горното, за мен се налага следния извод:
Независимо от отмяната на чл. 50 ЗН, уреждащ срок, в който може да бъде прието наследството, то преди неговата отмяна е налице изтекла погасителна давност. В тази връзка съвсем закономерно е да се нарпави възражение за изтекла погасителна давност и от там невъзможността да се приеме наследство след изтичане ан срока.
От момента на отмяната на чл. 50 ЗН, няма давностен срок за приемане на наследство. Т.е. това се отнася само за наследствот, което е открито след постановяване на отмяната на материалноправната норма.
Ако в хипотеза приемем становището на колегата Ставрев, че възражението е недопустимо, то считам, че сме изправени пред правния абсурд, вече изтекла давност да се възобнови.Така ще е налице една нескончаема продължителност считано от приемане на закона за наследството а именно - 1949 г.

MONTESKIO

[stavrev]

То си има цяло тълукавателно решение по въпроса.А аз зяпам закона, на който буквалното му прилагане наистина води до абсурдни резултати.

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 04.11.1998 Г. ПО ГР. Д. № 1/1998
4. Може ли след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за наследството да се прави и има ли правно значение възражението за давност, ако давностния срок по чл. 50 ЗН /отм./ е изтекъл преди влизане в сила на този закон.
Със ЗИДЗН /ДВ, бр. 60/24.07.1992 г./ е отменена разпоредбата на чл. 50 ЗН. В Преходната разпоредба на § 9 ЗН е посочено, че отмяната на срока за приемане на наследството се отнася както за открити преди влизане в сила на този закон наследства, по които в срока не е направено възражение за изтекла давност, така и относно имотите, собствеността върху които се възстановява. Следователно отмяната на давностния срок има действие за наследствата, за приемането на които давността не е изтекла към датата на влизане в сила на ЗИДЗН /ДВ, бр. 60/1992 г. / - 28.07.1992 г. Тя се прилага и за откритите след отмяната на чл. 50 ЗН наследства, както и за новооткритото наследство по смисъла на чл. 91а ЗН и това е действието на нормата занапред. Посочвайки изрично, че отмяната на срока има действие и по отношение на открити вече наследства, по които не с направено възражение, е придадено обратно действие на закона. Неточно обаче е записано, че обратното действие се разпростира за наследства, за които "в срока" не е направено възражение. По принцип такова възражение би породило правни последици след изтичането на срока. Преди това то би било преждевременно, защото наследството може да се приеме и в последния ден на давностния срок. От друга страна правото да се противопостави погасителна давност не е ограничено със срок. Ето защо Преходната разпоредба на § 9 ЗН /ДВ, бр. 60/1992 г./ следва да се тълкува във връзка с волята на законодателя да ограничи обратното действие на отмяната на срока по чл. 50 ЗН /отм./ само до хипотезата, при която той е вече изтекъл и е било направено възражение за давност до влизане в сила на ЗИДЗН /ДВ, бр. 60/24.07.1992 г./. Следователно не би могло да има правно значение възражението за давност по отменения чл. 50 ЗН, направено след 27.07.1992 г. за наследствата, открити до 27.07.1987 г.

[Гост]

имота е СИО,втори брак,наследодателя почива 1987, неговата съпруга придобива неговата 1/2 по давност ,владее го повече от 18г.
впоследствие го прехвърля на мен с/у договор за издръжка и гледане .(за всичко това има налице абсолютно всички документи ,декларации,удостоверения за платени данъци и всичко, което и когато закона го е изисквал)
след нейната смърт ,наследниците на наследодателя си заведоха иск за делба ,извадиха си едно удостоверение за наследници ,декларираха си имота в данъчното 2003г.и печелят вече втора инстанция . аз упорито губя всички дела ,независимо от доказтелствата ,които показвам. за чл.50 от зн/отм/ ,ми беше интересно какво мислите ,защото и първа и втора инстанция се правят че не го забелязват(възражението)

сега предстои касационен ,интересно ,как ли ще се развият събитията там?

[danev]

Колегиална постъпка колега Ставрев!!! )))))

Наистина и аз не бях чел това т.решение, но виждам, че моят извод съвпада с този на Върховните съдии.
По отношение на питащия - Ако наследството е открито след 28.07.1987г. то възражението ви за изтегла погасителна давност е правно обосновано и релевантно към настоящия гражданско правен спор. Но в случай, че е открито преди този срок, то с право както първата така и въззивната инстанция не го уважават предвид предходната разпоредба на параграф 9 от ЗН, с която се два обратна сила н аотмяната на чл. 50 ЗН.

УСПЕХ!

MONTESKIO

[stavrev]

Щом съпругата го е владяла повече от 18 години,тя е станала собственик на идеалната част по силата на придобивната давност. Това нещо е трябвало да се докаже по делото,въпреки конст.акт. Тогава чл.50 ЗН нямаше да има никакво значение.

Но дори и без горното ВКС трябва да се съобрази с НЕГОВОТО тълк.решение и да отхвърли иска.

[stavrev]

Колегиална постъпка колега Ставрев!!! )))))

Наистина и аз не бях чел това т.решение, но виждам, че моят извод съвпада с този на Върховните съдии.

Ако е така,значи си наистина голяма работа!!!Без майтап или ирония.

[danev]

Ставрев,
Както ти, така и аз, а и други колеги от този форум, навлизайки в "дебрите " на правото се и ще се срещаме със случаи, които не са често срещани, неясни.Нормално е всеки да има свое виждане и тълкувание.Важното е едно - накрая извода да е един и възникналия спор да бъде разрешен максимално бързо и ефективно. Разбира се, не винаги се получава така, но затова човек се учи от грешките си - нали все пак сме мислещи същества.))) Благодаря за думите. И ти не падаш по -долу!!!!)))))

Апропо:
Имам един въпрсо , на който не мога да отговоря еднозначно.Ако го обсъдим двамата...
Според теб, какво се има предвид под " изпълнителни действия посмисъл ан ачл. 330 ал. 1 б."д " ГПК? Действие попряко изпълнение ли '/ молиш да бъде наложен запор, възбрана..... / или изпълнителни действие = молиш за издаване на удостоверение за наличие на банкова сметка, издаване ан удсотоверение за да разбереш данъчен номер.? Как мислиш?

MONTESKIO

[petko]

благодаря на всички за отговорите !
но, всъщност аз вече незнам какъв съм -собственик или съсобственик(преди няколко години бях само собственик на основание на документите ,които имам)?
освен това ,редно ли е да се пренебрегват всички писмени доказателства за собственост с/у няколко гласни ,изречени от исщците ?тъй като те имат само едно удостоверение за наследство.

още един въпрос ,каква доказателствена стойност има публичното завещание ,него си го пазя за последно .

[danev]

Петко,
Според мен отговорите на тези въпроси можете да получите от вашия адвокат. Ние с колегата Ставрев се включихме във връзка със спора относно е ли е допустимо възражението или не. В конкретния случай, ако ви отговорим, на последващите въпроси, ще се възприеме като неуважение към колегта, който е полагал 6 год. и повече усилия за да придобие качеството адвокат и да извършва правна помощ на своите клиенти.


MONTESKIO

[petko]

аз също не искам да проявя неуважение към адвоката си ,затова и не коментирам неговите действия .

единственото, което ме интересува е какво мислите вие ,затова отправям точно тези въпроси към вас в този момент.

а това ,което най много ме итересува е има ли в тази държава нормална правораздавателна система или няма .

[scribtor]

.....а това ,което най много ме итересува е има ли в тази държава нормална правораздавателна система или няма .

Това е въпрос, на който никой не може да ти отговори.
Какво значи "нормално" вече и аз не знам.
До такава степен сме се видиотили всички/цялото общество/ и до такава степен вече сме свикнали с ненормалното, че започнахме да възприемаме последното за "нормално", а "нормалното" за "изключително".
Калпав народ - слаба държава. А каквато Държавата, такава и съдебната система.

Това обаче може да се окаже, че няма нищо общо с делото ти, което е съвсем друга тема.

[stavrev]

Според теб, какво се има предвид под " изпълнителни действия посмисъл ан ачл. 330 ал. 1 б."д " ГПК? Действие попряко изпълнение ли '/ молиш да бъде наложен запор, възбрана..... / или изпълнителни действие = молиш за издаване на удостоверение за наличие на банкова сметка, издаване ан удсотоверение за да разбереш данъчен номер.? Как мислиш?

MONTESKIO

Според мен се има предвид първия вид.Все пак изрично е написано ИЗПЪЛНИТЕЛНИ, т.е. пряко свързани с принудителното изпълнението и то извършващи се от органа в изп.производство,а именно:съдия-изпълнител. Разликата между двата вида или по-скоро съществуването на диференциация между тях се вижда в чл.325а,ал.2. Тези,които не са изпълнителни са всички други действия в изп.производство,които няма нужда се насрочват и трябва да бъдат извършени в съвсем краткия тридневен срок.От последното ясно се вижда,че те са точно от типа на издаване на съд.удостоверения, които ще послужат за събиране на обстоятелства нужни за същинските изп.действия.
Разбира се,може ида греша,защото теоритичните постановки съвсем не са ми силна страна.

[monteskio]

Ставрев,
Благодаря ти за изказаното мнение. По същия начин и аз разбирам и тълкувам понетието " изпълнителни действия". Но явно съдия изпълнител я с когто говорих, тълкува термина разширително. В конкретния случай, поисках прекратяване на изп.дело с основание, че не са извършвани изпълнителни действие в продължение на две години. Дърфжавния изпълнител ми заяви, че през 2003 и 2004г. е издал удостоверения на взискателя, поради което не може да се приеме, че н е са извършвани изп.действие. Наистина взискателя е поискал издаване на съд.удостоверение, от което да е видно д.номер на длъжника. Но в молбата за издаване ан удостоверение, не е посочено във връзка с какво се иска получаване ан удсотоверение. В този смисъл, според мен изпълнителя е нарушил разпоредбите на ГПК. Чудя се, дали да обжалвам действията ан съдия -изпълнителя.

MONTESKIO

[stavrev]

Обжалвай?Какво те спира?Може и да стане работата.
Успех!