Кои са страните при иск за признаване нищожността на договор

[nezret]

Колеги, искам да споделя с вас и да дискутирам един мой казус. Въпросът на който още не мога да си отгворя е дали съпругата на клиента ми в който са в момента в развод, и която претендира за дял от апартамента,фактически дарен от родителите на клиента но юридически "продаден" в законовата нотариална форма, да я привлека също като ответник с искане по чл.117ал.4 ГПК или да я привлека като трето лице с молба по чл.174 ГПК, за да може решението да има сила на пресъдено нещо и спрямо нея?
По бракоразводното дело където ищец е съпругата на клиента ми е поискано в петитума само ,развод по вина на клиента ми,родителски права за непълнолетната им дъщеря и издръжка, но не и за ползване на семейното жилище. По делото където клиентът ми е ищец иск за признаване нищожността на сделка поради заобикаляне на закона чл.26ал.2 ЗЗД, ответници са неговите родители. Имам обратно писмо - декларация за действителното волеизявление на праводателите и декларация нотариално заверена че не са получили продажната цена ,упомената в нотариалният акт, имам и свидетели които ще бъдат разпитани при условията на чл.134ГПК, но на горният въпрос все още не мога да си отговоря, а не искам да се излагам в СГС, все си мисля че е по добре да си я привлека като ответник наред с родителите му, макар че това ще забави делото и че можех да го направя още с исковата молба. А и не искам клиентът ми да разбере че съм допуснал пропуск.
Моля само за професионален коментар. Въпросът е от процесуален характер. Благодаря ви предварително.

[gega]

При правни спорове с предмет вещни права права върху вещи, които са СИО съпрузите са НЕОБХОДИМИ другари и следва да бъдат конституирани от съда като съищци или съответници в зависимост от тяхното процесуално качество. Големият спор в съдебната практика е дали необходимите другари, за които решението следва да е ПО НЕОБХОДИМОСТ еднакво за другарите, трябва да бъдат конституилани служебно от съда или съдът оставя безд движение исковата молба докато не се поиска тяхното конституиране. Аз застъпвам първото становище, за да се избегне приложението на чл. 232 (2) ГПК. В конкретния случай щом вещта, която е "дарена" е била в режим на СИО, и двамата съпрузи са необходими другари, дори и да са страни в бракоразводно производство. Ако обявите за нищожна симулативната сделка, ще се приложат правилата за десимулативната (прикритата) сделка. Предявили ли сте обективно съединен иск за заплащане на продажната цена?

[gega]

Съжалявам, не разбрах точно поставения казус, но който не слага запетаи, затруднява вникването в смисъла на това, което е написал:))
Та, в конкретния случай, можете да предявите иск и срещу съпругата, тъй като тя е привиден собственик по симулативната сделка. По този начин ще се стине до последващо субективно съединяване на иска по реда на чл. 117 (4) ГПК. За привличане като подпомагаща страна и обвързавнето й със силата на мотивите, считам, че тя няма ПРАВЕН интерес да подпомага своя съпруг, тъй като ако се обяви за симулативна, и се приложат правилата за прикритата сделка, то този имт ще е в режим на СИО - бездялова съсобственост! И ако след развода никой не установи по-голям дял - обикновена съсобственост с по 1/2 ид. част.

[Mi-Lena]

Аз също считам, че съпругата следва да бъде конституирана като главна (а не подпомагаща) страна по делото. Освен, че е необходим другар, тъй като имотът е СИО и именно съсобствения характер на имота е предмет на опровергаване по това дело, тя следва да бъде обхваната и от субективните предели на СПН.

Дори да не я привлечете - тя може да встъпи по реда на чл.181 ГПК.

Надявам се, Незрет, че не считате за достатъчно простото оборване на възмездния характер на сделката и установяване на обстоятелството, че тя прикрива дарение. За да бъде лична собственост на Вашия клиент по смисъла на чл.20 ал.1 СК, ще следва да установите, че макар и по време на брака имотът е дарен само на него, а не на двамата съпрузи в чийто патримониум е преминал.

Т.е. ще следва да установите дарствено намерение само в полза на вашия клиент. Ако обратното писмо на което се позовавате не го съдържа ще ви бъде доста трудно да го докажете.

[gega]

С Ми-лена отново се "отплеснахме" в процесуална насока, без да съзрем едно не по.малко съществено обстоятелство - наведеното от ищеца основание за нищожност - ЗАОБИКАЛЯНЕ НА ЗАКОНА. Драги ми, Назрет, чрез симулация не се заобикаля закона, нито се нарушават императивни разпоредби на закона, а чисто и просто страните не желаят да се породят правните последици на обективирания в правния мир договор. Тук по-скоро сме изправени пред ЛИПСА НА СЪГЛАСИЕ, но за да се избегнат всякакви недоразумения и колебания в юридическата душа и най-паче в съдийската (шегичка Ми-лена, днес съм в добро настроение, което предполага невинни закачки:))))), законодателят ИЗРИЧНО е предвидил в правната норма, регламентирана в чл. 26 (2) ЗЗД, предл. последно, отделно основание за нищожност на договорите - тяхната привидност. И за да съм достатъчно прецизен, дори и съдът в твоя процес да установи В МОТИВИТЕ нищожност на това основание, СПРАВЕДЛИВО ще те "отцепи" в диспозитива, защото граждансският процес се изгражда въз основа на утвърдени през вековете принципи - навярно си чувал за т. нар. ДИСПОЗИТИВНО начало. И да ти напомня що значи "заобикаляне на закона", демек инвокираното от теб основание за нищожност, което вече си е част от пправния спор, предмет на делото. Та, при заобикаляне на закона страните насочват своите волеизявления към постигането на НЕДОПУСТИМА, противоречаща на закона цел, като употребяват за това ЗАКОНОСЪОБРАЗНИ средства. Аз не виждам в прикритите договори (десимулативните, демек:)))) нещо незаконосъобразно, а пък той и законодателят си го е рекъл отколе в чл. 17 (1) ЗЗД. А пък и в привидните договори не виждам много-много "законосъобразност", т. е. законосъобразното средство към незаконосъобразната цел - "прикритите договори". Щом са обявени за нищожни, значи техният порок е толкоз съществен, че правният ред не може да ги "търпи". Та така де, с една дума - малко си се поизложил с основанието на иска, но затова пък добрият законодател (разбирай този преди 9.09.1944 г. и малко след това - на когото трябва да сме му адски задължени и благодарни за което:))) е уредил един процесуален способ за поправяне на грешки неволни поради бърцзан`е или незнан`е, наречен обективно изменение на иска по реда на чл. 116 (1) ГПК чрез заменяне или ДОБАВЯНЕ на ново основнаие под формата на евентуалност. Както знаеш, това може да се стори само в преклузивния срок - до края на устните състезания в пръвата инстанция, ако не се брои изтънченият волунтаризъм на ВКС, пропил Тълкувателно решение № 1/2001 г., с което се приема, че изменение на иска чрез увеличаване или намаляване на претенцията е допустимо и във въззивната инстанция. Но нейсе, целесъобразността понякого е и в услуга на СПРАВЕДЛИВОСТТА, така че няма защо много-много да корим висшата съдебна инстанция, в този случай!
А по отношение на главното встъпване, което уважаемата от мен Ми-лена предложи, след дълъг размисъл не можах да си отгтоворя на въпроса как някой НЕОБХОДИМ другар, за когото субективните предели на решението ще го обвърже и ще има сила на пресъдено нещо, дори и да не е участвал в процеса, ще има правен интерес да предявява самостоятелни права в този процес, като встъпи главно. И този последен въпрос е много важен, зо коет оумолявам Ми-лена да ми го разясни, ако желае, разбира се, а не да го възприема като поредно заяждане от мен.))

[gega]

Обаче, като се замисля, съдът няма да те "отцепи", поради простата причина, че след като си въвел обстоятелства, обосноваващи искането ти да бъде прогласен договора като привиден, макар и да си посочил - заобикаляне на закона, съдът ще тълкува действителната воля на ищеца и ще приеме, че основанието е привидност на договора. Така че, май по-горе изписаното от мен няма никаква стойност или не по-голяма от "чесане на езика":))))

[Mi-Lena]

Към Гега
Пояснявам приложението на чл.181 ГПК в конкретния случай.
Няма спор, че съпругата е необходим другар и в случай, че Незрет не е поискал конституирането и и съдът не стори това служебно, тя може да иска отмяна по чл.233 ал.2 ГПК, ако резултатат от делото не и харесва.

Ако, обаче, съпругата не желае да чака изчерпването на инстанционния контрол и влизането на решението в сила, тя може да встъпи в делото по реда на чл.181 ГПК за да установи както по отношение на ищеца, така и по отношение на ответниците своите права върху имота.

До такова встъпване може да се стигне, ако конкретния съдия, който разглежда делото поддържа становището, че няма текст в ГПК, който да му дава възможност за служебно (без направено искане)конституиране на страна-необходим другар (което си е така). И същевременно е процесуалист-буквоед, който не поддържа и наложилата се по целесъобразност практика за оставяне на исковата молба без движение докато ищецът не поиска конституирането на необходимия другар и ако не го стори - прекратява производството по делото (която практика в интерес на истината също си е дописване на чл.100 ГПК).

Мисля, че в конкретния случай до чл.181 ГПК няма да се стигне. Просто го посочих за да наклоня везните на колебаещия се Незрет дали да включи в процеса въпросната съпруга или не [/u]

[nezret]

Колеги благодаря ви за коментара. Май може да се наложи да изменя петитума на иска, че сделката е привидна, а не заобикаляне на закона. В итерес на истината ,родителите на ищеца са искали да лишат сестра му от наследствен дял , тов е заобикаляне на ЗН, според мен. Но май се оказа че съпругата му е по опасния противник в момента от сестра му.

[Mi-Lena]

Заобикаляне на ЗН нямаше и да излезе, тъй като дъщерята на дарителите е наследник със запазена част и можеше да иска намаление на дарственото разпореждане след откриването на наследството

[stavrev]

Обаче, като се замисля, съдът няма да те "отцепи", поради простата причина, че след като си въвел обстоятелства, обосноваващи искането ти да бъде прогласен договора като привиден, макар и да си посочил - заобикаляне на закона, съдът ще тълкува действителната воля на ищеца и ще приеме, че основанието е привидност на договора. Така че, май по-горе изписаното от мен няма никаква стойност или не по-голяма от "чесане на езика":))))

Дори да е сгрешено правното основание на иска/а то е така/, при всички случаи на установена симулация съдът ще приложи чл.17 ЗЗД.

[gega]

Драги Ставрев, ако не се инвокират подобни осноания за нищожност на сделката, съдът дори и да установи привидност, не би я прогласил с ДИСПОЗИТИВА на решението. А че в мотивите е ДЛЪЖЕН да приеме, че сделката е нищожна и ако се иска реституция или прилагане правилата за прикритата сделка, едва тогава може дза приложи чл. 17 ЗЗД, чл. 34 ЗЗД, чл. 55 (1), предл. последсно ЗЗД и т.н. Инак би се произнесъл по непредявен иск, защото предмета на иска се очертава чрез ОСОНВАНИЕТО, петитума и страните. Надявам се, че този път становищата ни ще са еднакви.

[stavrev]

Драги Гега,прав си.Подлъгах се от стари знания по старата практика, която се съобразяваше с отменения чл.4,ал.2 ГПК.

[gega]

Радвам се, че и ти се "завърна" във форума, макар че новият интерфейс е твърде "куц" ( това го обсъждахме доста пъти)! Дано и Енигма, Лунатик, Скрибтор, Иван, Инот (специалистът по ЗТСУ) да се появяват по-честичко (Ми-Лена е доволно активна вече и за радост не е вече тъй докачлива) и всички ние можем да провеждаме истинска дискусия! Имам доста какво да предложа на обсъждане, и все по интересни и спорни въпроси:)))) А сега на всички, които четат това, им пожелавам Лека нощ и радостни мигове през утрешния ден - все пак е последният почивен ден!

[Mi-Lena]

Ми-Лена е доволно активна вече и за радост не е вече тъй докачлива) и всички ние можем да провеждаме истинска дискусия!

Хм. Предлагам да не проверяваме дали се касае за преодоляна докачливост или за принципно нежелание да бъдат обсъждани длъжността и личността на който и да било в ущърб на правното му становище

Та за истинската дискусия. Неоправдано заглъхна темата по чл.15 ТЗ в раздел "Взаимопомощ". Вчера в чата БаТСали постави много интересен казус по правоприемството, който действително си заслужава да бъде обсъден. Ще го помоля да го въведе накратко, а ако не го стори - ще се пробвам аз. Ще ми бъде приятно да се срещнем на терена на ТЗ

[иван]

Въпроса е, разбира се, интересен.
Ако патриарха на процеса Ж.Ст. смесва институтите на встъпването и необходимото другарство, то и ние не бива да бъдем укорявани за това. §81 ІІ 3 а БПП изд.1994г, стр.361. Малко странно ми се вижда. Защо необходимият другар да има интерес да встъпи като подпомагаща страна, когато той трябва да бъде конституиран като главна страна?
А дали ст.дума за неохбодимо другарство?
Да, ако развода не е приключил, доколкото иде реч за обща бездялова съсобственост, която съпругата има интерес да защитава като такава.
Не, ако развода е приключил, и СИО се е превърнала в обикновена съсобственост. Макар че и тук има доста въпросителни относно главното встъпване-самостоятелните права на съпругата биха се свеждали до тази 1/2 ид.ч, но с оглед на факта, че основанието за възникването й е същото като на другия съпруг-то тогава тя какъв точно иск би имала срещу съпруга си ако встъпи главно? Той претендира изцяло собствени права, но тя пък претендира само 1/2 ид.част като твърди покупко-продажба.
Ще продължа да мисля по проблема.
Гега, здравей. Ако не си забелязал, опитвам се да присъствам тук, а ти нещо се губиш. Нивото на форума от гл.т. на задълбоченост на казусите се поддържа от участниците, нали?