Прехвърлен имот по време на изпълнителен процес???

[enigma]

... прехвърлянето на реална част от имота, който е обект на производство по делба е нищожно, че малко сложно съм го написал.

[enigma]

М,

те са съсобственици до последно - докато имота не се продаде или подели реално. Най-малкото във всеки един момент могат да поискат прекратяването на изп. производство и да сключат спогодба, че продължават соствеността, която спогодба ще представлява нов факт спрямо решението за делба. Така, че по-добре не цитирай посочената спекулативна литература, а мисли. Освен това някой да е отменил НА, че са съсобственици!?

Както Иван правилно ти посочи - ако вещта не намери купувач, тя остава съсобствено със идеални дялове, както ги е постановил съдът в решението от първата фаза на делбата. Колко повече аргументи искаш.

[enigma]

А това за трансформацията - извинявай, ама е пълна глупост при наличието на диспозитивно начало и при условие, че всечки съсобственици са съгласни.

За трансформация може да се говори едва след продажбата на имота - тогава имат парични взимания към купувача по публичната продан съобразно дяловете си.

[М]

Енигма, преглъщам квалификацията "пълна глупост", но ми се ще преди всички да знам да ли си чел/а въпросната "спекулативна литература", която е наръчника на всеки, сериозно занимаващ се с делбено производство.
На второ място - не видях обосновка защо точно този способ да запазва съсобственоста при прекратяването и със съдебното решение по другите три.
И на трето място - всеки, практикуващ в делбени дела знае, че целта на делбата на неподеляем имот е да трансформира идеалната съсобственост в реална собственост за някой от съделителите, а за друг - в парично уравнение. Ако това е невъзможно (чл.288 ал.1 ГПК) съделителите не получават реален дял, а парично уравнение по силата на влязлото в сила решение.
Ако имотът бъде възложен някому от бившите съделители в рамките на публичната продан, то тази собственост произтича от възлагателното постановление (оригинерен способ), а не от получаването на реален дял в делбата (деривативен способ).

[monteskio]

1/ Написаното с латиница не е от мене. Предостатъчно уважавам Монтескьо.

2/ И продажба и дарение - няма принципна разлика - и двете имат транслативен вещноправен ефект относно собствеността.

3/ Да разделим проблемите! Имаме постановено решение за делба - в първата фаза на делбата се установява с res iudicata, кой точно е собственик и на каква част. От този момент нататък това е безспорно и не може да се променя. Решението влиза в сила за страните и става задължително за правоприемниците -чл. 220, ал. 1 ГПК. Затова, ако се надари с установения идеален дял след влизане в сила на решението новото лице става собственик /нямало е вписване на иска - да не забравяме/ заедно със съдебно потвърден дял от имота.

4/ Ето защо въпроса за собствеността не е спорен. Подобни сделки са нищожни по силата на едно тълкувателно решение, само ако се прехвърли не идеален, а реален дял от имота. Случаят не е такъв. А делът от правото на собственост на праводателя е потвърден с влязло в сила решение - той е безспорно установен. Може да се оспори само транслативния ефект на сделката. Доколкото разбирам - никой не оспорва абсолютната или относителна недействителност на сделката. Тя остава. Тоест имаме правоприемник в решението за делба - тогава за какво участие на несобственик говорим.

5/ Това от материалноправна гледна точка. Проблемът е как това се отразява в изпълнителното производство. За мен легитимна страна в него е дарилото лице - 121, ал. 1 ГПК. Ако е добросъвестно, то следва да подаде молба по реда на чл. 330, ал. 1, т. б. ГПК за прекратяване на производството по отношение на него . В този случай надарения може направо да го замести в изпълнението по силата на 121, ал. 2 и 117, ал. 1 ГПК. Оттук насетне нямаме проблем.

6/ Ако не - в този случай правопримника може да "встъпи" по аналогия на 121, ал. 2 ГПК. Затова правоприемника подава молба въз основа на СР и договора за дарение да му бъде издаден изп. лист. В делбата всички страни са си едновременно кредитори и длъжници - всеки упражнява срещу всеки материалноправната си претенция да подели имота, която се прехвърля като част от правото на съсобственост. Затова безспорно има качеството на взискател спрямо другите - откъдето и чл. 350, ал. 1 ГПК.

7/ След това може да подаде иск по 359, ал. 1 ГПК. Това е така, защото дарителя има съдебно потвърдена идеална част от правото на собственост и следва също така съдебно да се установи дали я е прехвърлило с валидна правна сделка на трето лице след постановяване на решението за делба. Единствено след това той може да се изключи от производството против неговата воля.

7/ Единствено се чудя дали не може да встъпи направо по 121, ал. 2 ГПК. Струва ми се, че следва да е по 350, ал. 1 ГПК във връзка с 121, ал. 2 ГПК, защото СИ се подчинява само на ИЛ. Но тук, както казах, имам съмнения, кой е най-правилния път, защото от друга страна, ако встъпи по 121, ал. 2 ГПК - при всички положения ще се стигне до иск по 359, ал. 1 ГПК, ако някой оспорва правото му да участва в делбата, или ако дарителят претендира такова право. Тогава всичко ще се реши съдебно. А ако дарителят подаде молба за прекратяване на производството спрямо него и другите не оспорят встъпването, то на практика имаме заместване в производството. И това като го написах - май най-правилно е направо по 121, ал. 2 ГПК.

Съгласен съм с Енигма. В част от съжденията ми съм допуснал грешка.)))

Енигма, би ли погледнал темата относно чл.192 ал. 4 ГПК. Копирах постановено определение по моя молба. Сега съм пдал частна жалба.

MONTESKIO

[enigma]

Монтескьо,

ще го направя, но в неделя, тогава ще има време да се задълбоча.

[Гост]

А какво мислиш тук - дали е възможно за се встъпи направо по 121, ал. 2 ГПК - така ми се струва, че се пести време и пари.

[enigma]

Това горното е въпрос от мен към Монтескьо.


Иван - моето мнение по въпроса за изпълнителния лист тук - ако страните по делбата са съгласни с решението за делба те ще си направят доброволна продажба на имота и тогава изпълнително производство не им е нужно. Ако обаче дори и една не желае да се подчини на решението, то отиваме на принудително упражняване на правото на делба и тогава е необходим ИЛ. Просто нямам време да се зачета в Сталев, но това ми говори простата житейска логика.

[enigma]

М,

1/ "пълна глупост" е за литературата, не за теб. И аз съм попадал в капана да чета нещо уж авторитетно, което е пълна безмислица.

2/ Авторът е абсолютно неизвестен в доста факултети, вярвай ми - не ща де казвам в кои, че ако си дам мнението, веднага ще се повдигне спор, кои са читави и кои не. Това не ме интересува - всички съществуват.

3/ Моето мнение за него се основава на обстоятелството, че съм го чел, даже съм си купил книгата и никаква практическа работа не ми е свършила.

4/ Все пак има Венедиков, Силяновски, Л. Василев, Сталев, съдебна практика, Русчев, нали!? Цитирам ги по възраст, не по заслуги и съвсем не изчерпателно.

5/ При посочването на тези способи си прав с една подробност - правото на собственост се трансформира едва след като те се осъществят и се впишат новите /новият/ акт за собственост - дотогава е бош лаф дали някой друг си гради теоретични конструкции или не. Ако искаш профанско обяснение - питай данъчните

[M]

В дискусията май няма да постигнем единно становище, тъй като от последният ти постинг, Енигма, разбирам, че сме от различни поколения и с различен практически опит.
Искам, обаче, да защитя името на адвоката Цончев (мир на праха му) от квалификацията му като писач на спекулативна литература.
Това, че той е неизвестен в повечето факултети (както пишете) се обяснява не с маловажността на написаното от него, а с лошата практическа подготовка във всички тях без изключение. Всъщност, нито един от факултетите не дава каквато и да било практическа подготовка, но това е друга тема.
За практикуващите, трудовете на Кръстьо Цончев за съдебната делба и договора за дарение са това, което е Хр.Омарбалиев за нотариалните производства, Живко Сталев за процеса и Венедиков за привилегиите и ипотеките. На мен ми се наложи да се запозная с практическите ръководства на Цончев, едва, когато започнах да практикувам. Моето издание на "Съдебна делба" е от 1981 год. е. Купих го на старо с връзки, тъй като ми трябваше спешен, но обстоятелствен отговор на практически проблем. И през всичките последващи 9 години на практикуване на такъв тип дела, ролята му беше на опора и наръчник.

[enigma]

И резултатът е, че твърдите, че след постановяване на решението за делба, то съделителите престават за да са собственици и правото им на собственост се трансформира в право на удовлетворяване ... .

Ами защо тогава искане за отмяна на нотариалния акт за собственост не е задължително да се съедини с иска за делба ... .

[Иван]

Енигма,
Простата житейска логика помага, но в случая мисля я ползваш по инерция. Моля замисли се: ползването на изпълнителния процес като способ за прекратяване на съсобствеността не е ли на първо място, краен способ, на второ - най-лесния и най-удобния като процедура на съдействие на държавата, и на трето-поради липса на друг в случая? Виж точното записване в закона-"по правилата на публичната продан", а не например-"чрез образуване на производство по принудително изпълнение" или нещо от сорта. Вярно е, че принудително от държавата се реализира в крайната му фаза правото на делба, но имай предвид, че то няма притезателен парактер, и от тук не можем да говорим за кредитори и длъжници, респ.за взискатели и длъжници. То е потестативно право, и говорим само за ищци и ответници в съдебната фаза. За мен принудителното изпълнение чрез проджаба се пригажда към нуждите на делбата. От тук не можем да говорим за истински изпълнителен процес, чиято цел е принудително удовлетворяване на кредитор от длъжник, и следователно-за прилагане по аналогия на чл.121 ГПК. Просто имаме правоприемство, надарения е обвързан от СПН, и е длъжен да участва в процедурата вместо дарителя, който вече не е собственик по силата на субективните предели на СПН-чл.220 ГПК. Естествено възниква въпроса за действителността на прехвърлителния акт, но ако той е перфектен, какъв е проблема?
Относно последния ти коментар към мен, сигурно не си обърнал внимание на постинга ми, с който горко се разкайвам за допуснатите преди това грешки. Но да не товаря дискусията с това, тъй като сбито и ясно изложих становището си с този постинг.

[Мi-Lena]

И резултатът е, че твърдите, че след постановяване на решението за делба, то съделителите престават за да са собственици и правото им на собственост се трансформира в право на удовлетворяване ... .

Ами защо тогава искане за отмяна на нотариалния акт за собственост не е задължително да се съедини с иска за делба ... .

Да. Точно това твърдя. Че този способ за извършването на делбата не се различава от другите три и съсобствеността се прекратява с влизане в сила на решението по ІІ фаза.
А искането за отмяна на охранителния акт представлява самостоятелен иск по чл.431 ал.2 ГПК само по изключение - когато засяга правата на трети лица, каквито бившите съсобственици не са.
Всъщност, искането за отмяна на нот.акт по обст.проверка не съставлява самостоятелен иск и при иска за собственост - ТР № 178/86 год.

[mladeja]

Kolegi , sagaliavam 4e pi6a na latinica .....ama ne6to se precaka barakata. NOVOTO e ,4e tretoto lice vstapi kato strana v syd. izpalnitelnia proces ; u4astva v prodanta i SPE4ELI targa !!!

[Mi-Lena]

Да е жив и здрав
Нашият спор се отклони от конкретния казус и се пренасочи към принципните положения, но: Честито

[enigma]

Ами аз какво пеех през цялото време - няма проблеми за това. Достатъчно е да се прочете Сталев, не да се ползват материалноправници.


Ми-Лена развам се, че се завърна във форума.

[enigma]

Иван - да това е материалноправното положение, нямаме спор относно правоприемството там.

Въпросът е как да се влезе в изпълнителния процес.

По всички правоотношения има оправомощено и задължено лице, а това, че законът казва "кредитор" и "длъжник" - той посочва най-честите случаи, естествено е че, не може да изброи всички хипотези.

За приложимостта на чл. 121 към изп. проиводство - никъде не намерих противна теза по литературата и практиката. Точно обратното.

Относно необходимостта от изп. производство, когато не продадат доброволно имота - ами СИ се подчинява само на издаден изпълнителен лист или на актове, относно които законът е казал, че имат същата сила. Текстът е в ГПК, не помня точно номера. Нито една норма в ГПК не посочва същевременно, че решението за делба има силата на изпълнителен лист, или поне аз не познавам такава. Тоест - просто няма как да стартираш принудително упражняване на правото на делба или на правото на удовлетворение след съдебна делба (ако предпочиташ), ако нямаш издаден ИЛ. Ще припомня и учебникарската фраза, че в делбеното производство всички са си взаимно ищци и ответници.


Не че това, което предлагаш не е житейски смислено, но процеса е все пак формално явление.

[nedkov]

ГПК Чл. 326. (1) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства.
Надявам се не е нужно да обяснявам, че в казуса е налице частен правоприемник на един от взискателите.

[Гост]

Надявам се не е нужно да обяснявам, че в казуса е налице частен правоприемник на един от взискателите.

Не е нужно, Недков Нали затова е цялата дискусия. Частен правоприемник не на "кого", а на "какво"

[enigma]

Милена,

Погледни чл.282 ал.1 ГПК. Решението по І-ва фаза на делбата създава СПН по отношение на трите въпроса: 1./ съсобственост на имотите; 2./ кръга на лицата между които са съсобствени; 3./ частите на лицата по п.2 от имотите по п.1

Второто определя евентуално реалните дялове. Нищо повече