Прехвърлен имот по време на изпълнителен процес???

[младежа]

Съдебният процес е приключил преди 1 година/С ВЛЯЗЛО В СИЛА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ? , снабдили сме се с изп.лист ; образуваме изп.производство и ....... в този момент едната част от имота е прехвърлена на трето лице......Какво става в изп. процес , кои са страните, кой -какви права има ??????/???? Това е казуса .

[младежа]

Благодаря MONTESKIO , но прехвърлянето на дяла е ПРЕДИ възбраната /а дали тя е извършена или не от съдия изпълнителя и кой , кога може да я обжалва е друг въпрос....,който не рефлектира върху правата на страните за участие в изп.процес , а само по отношение на обжалването/
Не смятам ,че надареният е ощетен - ако той участва и купи на публичната продан/ нищожна ще е покупката по отношение само на неговата част, която той вече и без това притежава.
Ако участва първата страна и купи, тя няма да купи своята дял, тъй като вече е прехвърлила същият и ще възникне нова съсобственост.
Въпросът е : кои от страните в момента може да участва без задатък- първоначалният собственик / като страна/ или придобилият, като съсобственик ???

[monteskio]

Колега " Младежа",
Ще внеса малка корекция в напсианото от мен по-горе, а тя е, че Павлов иск ще е недопустим поради липса на правен интерес.
Но към настояия момент публична продан не би следвало да се извършва. Моето мнение, а така също и на колеги с които дискутирахме казуса, е че ще трябва да се извърши нова съдебна делба, т.к. имаме нов съделител, преди да е наложена възбраната.
В тази връзка смятай, че с оглед спазване на новелите на ГПК, публичната продан трябва да се отмени.

MONTESKIO

[младежа]

За спазването на кои" новели" от закона говори Монтескио???
И защо да се отменя публичната продан , на какво основание ............по аналогия в съдебният процес по време на делба съсобствениците могат да се сменят МНОГОКРАТНО, но процеса продължава между началните страни,нали/ има наличие на огромна съдебна практика по този въпрос , която не е много логична , но...../

[enigma]

Ах този граждански процес ... !!!

Решението за делба е влязло в сила и купувачът е правоприемник. Затова нова делба би била недопустима. Това, че искът не е бил вписан има значение, че продажбата произвежда действие, но не значи, че страната продобива имота чист от свързаните с него права и задължения.

Изпълнителното производството продължава между първоначалните страни - аналогия от 121 ГПК, а купувачът да си търси парите след публичната продан от продавача си. Може да се присъедини като взискател при разпределението на сумите.

Според мен обаче може да се легитимира с решението и договора за покупко-продажба като правоприемник на страната по съдебното решение - тоест да поиска да му бъде издаден изп. лист и да бъде конституиран като страна по производството - аналогия от чл. 351, ал. 1 ГПК и така ще участва в търга без да има необходимост от задатък.

Продавачът може да бъде изключен само по реда на чл. 359, ал. 1 ГПК или по 330, ал. 1, т. "б" ГПК.

Мисля че това са разумни и леге артис разрешения.

[enigma]

наистина ли спря да ви интересува този хубав казус!?

[Иван]

Аз приемам, че вписана или не, делбата е приключила в първата фаза. С нея са определени дяловете на съсобствениците. Имаме СПН относно този въпрос. Следващата фаза има за цел възлагане на дяловете, а ако това не е възможно-публична продан. Следователно мисля положението не е много по-различно от това преди завеждане на иска за делба-има просто СПН относно правата на съсобствениците, но тя не важи за правоприемниците на основание чл.121 ал.3 ГПК. Оттук мисля трябва да се съобразяваме с чл.76 ЗН, по който има богата съдебна практика, но най-вече с ТРОСГК №1 от 2004г по същия член. В настоящия казус според мен е налице относителна недействителност спрямо другите съсобственици. Между страните по дарението то си е действително. Тъй като обаче прехвърлянето е станало след приключване на първата фаза по невписана искова молба за делба, правото на тези съсобственици да искат прогласяване на недействителността не е погасено, но то не е и упражнено. Тук според мен възниква следния проблем-понеже липсва вписване, извършеното вписано дарение преодолява СПН на съдебното решение. Стигам до същия извод до който и МОНТЕСКЬО-изпълнителното дело следва да бъде спряно.
Това според цитираното ТРОСГК има значение само ако съсобствения имот е придобит по наследяване.
Като резултат обаче аз мисля че този извод ще се отнася и ако съсобствеността е възникнала на други правни основания, по причина че исковата молба не вписана.
Енигма, не мога да се съглася с теб именно поради 121 ал.3 ГПК- "...с изключение действието на вписването...". Надареният е правоприемник, но за него СПН не важи. Следователно първата фаза е обезсмислена, и втората би трябвало да бъде спряна, дори прекратена.

[enigma]

abe to tozi Monteskio e mnogo nekompetenten. Vednaga si li4i 4e uci v njakoi PUC

[Гост]

Е, енигма, това е така! Но защо се загубиха добрите юридически теми! Няма ги вече и Лунатик и Гега, и Шведа, само ти и Иван понякога се включвате, но много вяло.

[Иван]

Драги Енигма, винаги си давал компетентни и отговорни становища. Определянето ти на колегата МОНТЕСКИО ме изненада, защото избягваш квалификациите. Трябва да се съгласиш, че казуса не е лесен, и не е безспорен. Очаквах контрааргументите ти, но явно смяташ, че си изчерпал въпроса. Само един аргумент още относно приложението на чл.121 ал.1 ГПК. Смятам, че е налице колизия между тази правна норма и чл.75 ЗН. Това следва и от цитираното ТРОСГК №1 от 2004г, т.1 което изрично се спира именно на опасността да бъде извършена делба без участието на някой от съсобствениците. За надареното лице съдебното решение няма СПН, и то не може да се включи в процеса като страна по реда на 121 по аналогия, а също и по 350, 351-надарения не е взискател, а СОБСТВЕНИК!. Освен това мисля не си вникнал добре в казуса, защото говориш за купувач и продавач, а тук има дарение-това е все пак много важна подробност, нали?
Наистина ще очаквам да вземеш становище.
Поздрави.

[enigma]

1/ Написаното с латиница не е от мене. Предостатъчно уважавам Монтескьо.

2/ И продажба и дарение - няма принципна разлика - и двете имат транслативен вещноправен ефект относно собствеността.

3/ Да разделим проблемите! Имаме постановено решение за делба - в първата фаза на делбата се установява с res iudicata, кой точно е собственик и на каква част. От този момент нататък това е безспорно и не може да се променя. Решението влиза в сила за страните и става задължително за правоприемниците -чл. 220, ал. 1 ГПК. Затова, ако се надари с установения идеален дял след влизане в сила на решението новото лице става собственик /нямало е вписване на иска - да не забравяме/ заедно със съдебно потвърден дял от имота.

4/ Ето защо въпроса за собствеността не е спорен. Подобни сделки са нищожни по силата на едно тълкувателно решение, само ако се прехвърли не идеален, а реален дял от имота. Случаят не е такъв. А делът от правото на собственост на праводателя е потвърден с влязло в сила решение - той е безспорно установен. Може да се оспори само транслативния ефект на сделката. Доколкото разбирам - никой не оспорва абсолютната или относителна недействителност на сделката. Тя остава. Тоест имаме правоприемник в решението за делба - тогава за какво участие на несобственик говорим.

5/ Това от материалноправна гледна точка. Проблемът е как това се отразява в изпълнителното производство. За мен легитимна страна в него е дарилото лице - 121, ал. 1 ГПК. Ако е добросъвестно, то следва да подаде молба по реда на чл. 330, ал. 1, т. б. ГПК за прекратяване на производството по отношение на него . В този случай надарения може направо да го замести в изпълнението по силата на 121, ал. 2 и 117, ал. 1 ГПК. Оттук насетне нямаме проблем.

6/ Ако не - в този случай правопримника може да "встъпи" по аналогия на 121, ал. 2 ГПК. Затова правоприемника подава молба въз основа на СР и договора за дарение да му бъде издаден изп. лист. В делбата всички страни са си едновременно кредитори и длъжници - всеки упражнява срещу всеки материалноправната си претенция да подели имота, която се прехвърля като част от правото на съсобственост. Затова безспорно има качеството на взискател спрямо другите - откъдето и чл. 350, ал. 1 ГПК.

7/ След това може да подаде иск по 359, ал. 1 ГПК. Това е така, защото дарителя има съдебно потвърдена идеална част от правото на собственост и следва също така съдебно да се установи дали я е прехвърлило с валидна правна сделка на трето лице след постановяване на решението за делба. Единствено след това той може да се изключи от производството против неговата воля.

7/ Единствено се чудя дали не може да встъпи направо по 121, ал. 2 ГПК. Струва ми се, че следва да е по 350, ал. 1 ГПК във връзка с 121, ал. 2 ГПК, защото СИ се подчинява само на ИЛ. Но тук, както казах, имам съмнения, кой е най-правилния път, защото от друга страна, ако встъпи по 121, ал. 2 ГПК - при всички положения ще се стигне до иск по 359, ал. 1 ГПК, ако някой оспорва правото му да участва в делбата, или ако дарителят претендира такова право. Тогава всичко ще се реши съдебно. А ако дарителят подаде молба за прекратяване на производството спрямо него и другите не оспорят встъпването, то на практика имаме заместване в производството. И това като го написах - май най-правилно е направо по 121, ал. 2 ГПК.

[М]

Не мисля, че след влизане в сила на решението по извършването на делбата някой от съделителите може да се легитимира като съсобственик и като такъв - да има право да се разпорежда с ид.ч. от имота. Исковото производство е приключило и за бившите съсобственици е останала само преференцията за участие в изпълнителното производство, респ. правото да получат уравнение.

[Иван]

Енигма,
Май дъвчим едно и също. Добра аргументация. Не спирам да мисля по проблема в свободното за мислене време. Ще се наложи да се търси съдебна практика.
Все пак мисля си, че в изпълнителния процес не е възможно прилагане на 121 ГПК. Защото в исковото производство това е допустимо именно поради факта на настоящо решаване на ГП-спор. Изпълнителното производство се движи на основание ИЛ, а той е резултат на res iudicata в случая. В него не е посочен надареният. Неговият НА, макар и да е извъсъдебно основание, не може да послужи за встъпване и заместване. Надарения не е обхванат от субективните предели на СПН. А ако беше обхванат, мисля щеше да се наложи прекратяване на произвоството и образуване на ново въз основа на нов изпълнителен лист.

[M]

Иване, само написаното от Енигма ли четеш?
Няма прехвърлено спорно право по смисъла на чл.121 ГПК, защото спорното право в делбения процес и правото на вземане в изпълнителния са различни. Второто не е спорно между страните.

[Иван]

Драга М, извинявай че те пренебрегнах.
Нещо съм писал за изпълнителен лист, по инерция от Енигмата. За какъв изпълнителен лист говорим въобще? Аз тук чета Ж.Ст. който твърди, че в този случай не се издава изпълнителен лист. Имало било и реш на ВС- 1151-70-І г.о. Не било това изпълнителен процес! а само прилагане правилата на публичната продан. Склонен съм да се съглася с професора, защото тук няма всъщност принудително изпълнение с цел изпълнение на дълг, а извършване на продан поради необходимост и липса на друг начин на делбата. Откровено не съм минавал през тази процедура. По-горе прочетох в казуса, че е издаден ИЛ-явно въпрос на установена практика.
М, не мога да се съглася с теб, че собствениците вече не могат да се разпореждат, защото не могат да се легитимират като такива. Те са съсоственици до придобиването на имота от друго лице. Аз не виждам проблем и в процедурата по публична продан да се разпоредят с имота. Идеалния вариант е общо всички. В случая го е направил само един-тук е проблема. След доста обмисляне виждам, че съм направил кардинално-елементарна грешка - обосновавам се с дейстивята на вписването по чл.121 ал.3 ГПК. А то няма място тук, защото прехвърлянето е станало извън съдебния спор. Много се ядосах, като осъзнах тази грешка, но както и да е. Решението има СПН и за приобретателя. Тук поблема с недействителността на прехвърлянето. От изключително значение е цитираното от мен ТРОСГК №1 от 2004г. Защото в т.1 се тълкува недействителността на прехвърлянето само ако възникването на съсобствеността е по наследство, и тази недействителност е относителна. Тук видях противоречие в тезата на Енигма-той твърди, че прехвърляне има, въпреки че е налице недействителност, което категорично не мога да приема. Та според това тълкуване има относителна недействителност, сделката си е валидна, и само ако другите съсобственици пожелаят, могат да я оспорят и обявят за недействителна, и то само ако са сънаследници. Не виждам проблем това да стане в производството по публична продан. Ако не го направят, мисля като съсобственик трябва да се легитимира надарения.

[M]

Не го приех като пренебрежение към себе си, а към тезата

В какво се състои разликата в становищата ни ? Аз считам, че с влизане в сила на решението по ІІ фаза - съсобствеността е прекратена и бившите съсобственици вече не са такива. Без значение по кой от 4-те способа е извършена делбата - последиците са еднакви - няма съсобственост. Единственото отклонение е при способа по ал.2 на чл.288 ГПК-възлагането. И то в този случай съсобствеността се запазва в латентно състояние единствено с оглед прилагането на ал.7 на чл.288 ГПК.
И оттук - не можеш да се разпоредиш с ид.ч. каквато не притежаваш. Друг въпрос е можеш ли да се разпоредиш с вземането за уравнение и като приобретател на това вземане да участвуваш в изпълнителния процес. Но твоята хипотеза май не е такава.

[Иван]

Нещо важно сигурно ми се губи. Не съм наясно откъде правиш извод, че с решението от ІІ фаза те вече не са съсобственици. Въпрос: кой тогава е собственик на имота, ако говорим именно за хипотезата на неподеляемост? Ами ако този имот не бъде продаден? Представи си за момент, че никой не проявява интерес към него. Също така никой от съсобствениците не играе на търга да го закупи. Тогава той си остава съсобствен!!!! Или друго-ти харесваш имота, и искаш да го купиш от тези хора-нима има пречка да го закупиш с НА, и производството при съдия - изпълнителя да бъде прекратено? Аз наистина съм много учуден на твоята теза. Правото на собственост се губи само ако друг го придобие или собственика се откаже от него. Трети вариант е погиването на вещта, но четвърти няма. Ако имаш предвид конститутивния ефект на решението по втората фаза, то той има действие извън разглеждания от нас случай-при реална подялба, при възлагане, при уравнение с пари. Тогава делбата има вещнопрехвърлителен ефект, обоснован на СПН на решението по първата фаза.

[М]

4-те способа за извършване на делба на съсобственост са: 1/ изнасяне на неподеляем имот на публична продан - чл.288 ал.1 ГПК; 2/ възлагане на неподеляем имот - чл.288 ал.2 ГПК; 3/ разпределяне на делбените имоти чрез жребий - чл.291 ГПК и 4/ разпределяне на делбени имоти от съда без да се тегли жребий.

Тезата ми се състои в това, че съсобствеността при всеки един от способите се прекратява с постановяването на съдебния акт (при чл.291 ГПК е определение, но основаващо се на влязлото в сила решение по чл.289 ГПК). Публичната продан е обусловена от влязлото в сила решение по чл.288 ал.1 ГПК, но не е продължение на делбата, а реализация на способа за извършването и. Но да не повтарям написаното от Кр.Цончев в "Съдебна делба".
Да. Считам, че след като има влязло в сила решение за изнасянето на даден имот на публична продан, то е задължително и бившите съсобственици не могат да го игнорират и да продадат общо имота като съсобствен тъй като съсобствеността им се е трансформирала.

[лунатик]

Ето, че имало интересни казуси в тоя форум. Не съм го видял досега - ама такъв е сезона. Утре ще прочета темата отново и ще опитам да изложа моето скромно мнение ( след Иван, Енигма, Монтескио едва ли нещо ново 'революционно" мога да кажа)
Но радвам се че тайфата се сбира. (а къде е наистина Гега?)

[enigma]

Иван,

1/ чл. 220, ал. 1 ГПК - решението е задължително за надарения , защото е правоприемник.

2/ той е правоприемник, защото никъде, абсолютно никъде няма забрана да се прехвърля спорно или безспорно право, точно поради тази възможност същестуват разпоредбите на чл. 121 ГПК и правилата за вписванията и възбраните. Наистина не разбирам от къде идва проблемът дали надареният е правоприемник, или не, след като сделката не е оспорена и обявена за недействителна.

3/ Има тълкувателно решение на бившия ВС, че нищожно е само прехвърлянето по време на висящо проезводство за делба на реален дял от имота - ерго - прехвърлянето на идеална част от правото на собственост е допустимо.