"ТРЕТО ЛИЦЕ" ли е съпругата?!

[Гост]

По долния казус, мнението ми, напълно се различава, от това на Съда. Мисля, че аз съм правият, но не съм сигурен 100%.
Ако някой е имал сходен казус и може да ми посочи практика, ще съм му страшно благодарен.
Въпросът е - "Трето лице" ли е съпругата?
А ето и казусът:

".....Налице е недвижим имот, придобит от съпруга по време на брака, въз основа на договор за дарение.
Върху имота е насочено принудително изпълнение за дълг на съпруга и същият е изкаран на публична продан. Проданта е осъществена, но без въвод, поради спиране на Изп. дело.
Съпругата решава, че може да "спаси" половината от имота и завежда дело. В ИМ твърди, че въпросния имот е СИО, тъй като сделката, мужду съпруга й и дарителя, била привидно дарение, което прикривало продажба. Иска съдът за установи, че тя е собственик на 1/2 ид.ч. от имота.
В ИМ липсва правна квалифиция. С оглед наведените доводи, искът най-много прилича да е по чл. 17 ЗЗД, във вр. с чл. 97, ал.1 от ГПК. Конституиран съм като ответник, наред със съпруга.
Възражението ми, че искът е недопустим, тъй като, докато съпругата е в брак със съпруга, същата не може да предявява подобен иск, съдът отхвърли с мотив, че СЪПРУГАТА Е ТРЕТО ЛИЦЕ, по отношение на симулативната сделка.
В първото с.з. съпругата иска двама свидетели който да установят, че дарението, визирано в Н.А. е продажба. Съдът ги допуска, мотивирайки се с чл. 134, ал.2 ГПК - ЧЕ СЪПРУГАТА Е ТРЕТО ЛИЦЕ. Съпругът - разбира се пасува.
По искане на съпругата, като обезпечителна мярка по делото, е постановено и спиране на изпълнителното дело, по което аз съм взискател. Съда се мотивира с приложението на чл.336 ГПК, приемайки, ЧЕ СЪПРУГАТА Е ТРЕТО ЛИЦЕ....."

Според мен съпругата не е "трето лице" нито по смисъла на чл. 17 от ЗЗД, нито по смисъла на чл. 336 от ГПК, нито по смисъла на чл. 134, ал.2 от ГПК! Ще Ви напиша моите доводи по- късно.

[Mi-Lena]

Според мен искът е допустим.
Погледнете чл.336 ГПК.
Ако съпругът и се легитимира като едноличен собственик на основание чл.20 ал.1 СК, тя има качеството на "трето лице" по смисъла на чл.336 ГПК и наличието на висящо изпълнително производство обуславя правният и интерес да проведе отрицателният установителен иск - т.е., че част от имота не принадлежи на длъжника по изпълнителното дело.

[scribtor]

Колеги, въпросната тема е пусната от мен, но явно не съм бил влязъл в системата, което, в кройна сметка, е без значение.
И така по казуса:

Mi-lena,
съпругът наистина се легитимира като собственик на основание чл.20 от СК. Имотът е бил придобит, от задлъжнелия съпруг, по силата на дарение по време на брака.

"...Чл. 20. (1) Вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди брака, както и вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещите и правата върху вещи, придобити от единия съпруг по реда на Гражданския процесуален кодекс, когато се насочва принудително изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху вещи и права върху вещи, които са съпружеска имуществена общност...."

Въпреки това, струва ми, че съпругата не може да оспорва собствеността на съпруга, по реда на чл. 336 ГПК, под предлог, че дарението било прикрита продажба и съответно - имотът е СИО, и на това основание да бъде третирана като трето лице.
Съпругата би била трето лице, имащо самостоятелни вещни права върху имота, ако симулацията беше разкрита преди извършването на описа и вписването на възбраната върху имота. А това предполага евентуално наличен развод и уважен на иск относно имуществените отношения между бившите съпрузите, в който да е доказана твърдяната симулация.

Според мен не може докато трае бракът да се води иск по чл.336 ГПК, в които да се доказва, че вещта е СИО. Както и не може докато трае брака, да се доказва, че едва вещ, която има статут на СИО, е индивидуална собственост само на единия съпруг.

Принудителното изпълнение е насочено срещу вещ, индивидуална собственост на задлъжнелия съпруг - по НА. Изпълнението не е водено по реда за принудително изпълнение срещу вещи-СИО. Ако статусът на вещта, като СИО, беше установен преди започването на принудителното изпълнение, съпругата щеше да участва, като съпруга, а не като трето лице. Това е редът за участие на един съпруг в принудителното изпълнение за вещи СИО.

[stavrev]

Съгласен съм със Скрибтор,само че на друго основание.Законът изрично казва,че при симулация правата на добросъвестните трети лица и кредиторите се запазват:

ЗЗД
Чл. 17.
Правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността.
Това правило се прилага и спрямо кредиторите на приобретателя по привидното съглашение, които са наложили запор или възбрана върху предмета, до който то се отнася.

Разбира се, ако е имало възбрана.

При принудително изпълнение върху обща вещ за личен дълг на единия съпруг СИО-то се прекратява.Следователно съпругът недлъжник може преди прекратяване на брака да води иск, со който да установи ,че вещта е била СИО.

Защо съпругата да не е трето лице по чл.134,ал.2 ГПК?Според мен е.

[Mi-Lena]

E, моето мнение (правилно или неправилно), че бездяловостта на СИО не е абсолютна, е известно и от други форуми, така, че следвам своето виждане за конструкцията на общността.
Но въпросът Ви, Scribtor, е за допустимостта на иска.
Искът по чл.336 ГПК е обслужващ изпълнителното производство, а не е елемент от установяване на отношенията между съпрузите по СК. Както презумпцията за общност по чл.19 СК е оборима, така и легитимацията за лична собственост по чл.20 ал.1 СК, когато собсвеникът е длъжник, е в полза на кредиторите в изпълнителното производство. Тази легитимация може да бъде оборена от заинтересованото лице, като ГПК не прави разграничение дали претендиращият е собственик на вещта, срещу която е насочено изпълнението, дали е обикновен съсобственик или е съсобственик в СИО.
В рамките на отрицателния установителен иск по чл.336 ГПК няма пречка правото на собственост и неговия обем да бъде твърдяно на всички придобивни основания. В случая, позоваването е на презумпцията по чл.19 СК, подкрепена със симулация.
Аргументите ви са интересни, но те по-скоро са по основателността, а не по допустимостта на иска.

[Гост]

Ставрев,

"....При принудително изпълнение върху обща вещ за личен дълг на единия съпруг СИО-то се прекратява.Следователно съпругът недлъжник може преди прекратяване на брака да води иск, со който да установи ,че вещта е била СИО...."

А какъв би бил въпросният иск, който съпругът би водил по време на брака срещу другия съпруг?

Колкото до 134 ГПК - вярно е че съпругата не страна по договора за дарение. На тази база ли стъпваш?

[scribtor]

Mi-Lena,
"....Искът по чл.336 ГПК е обслужващ изпълнителното производство, а не е елемент от установяване на отношенията между съпрузите по СК...." ---- напълно съм съгласен с това.

"...Както презумпцията за общност по чл.19 СК е оборима, така и легитимацията за лична собственост по чл.20 ал.1 СК, когато собсвеникът е длъжник, е в полза на кредиторите в изпълнителното производство. Тази легитимация може да бъде оборена от заинтересованото лице, като ГПК не прави разграничение дали претендиращият е собственик на вещта, срещу която е насочено изпълнението, дали е обикновен съсобственик или е съсобственик в СИО..." ---- не съм сигурен дали разбирам правилно този абзац, би ли пояснила. Въпросът наистина ме интересува.

[stavrev]

Ставрев,

"....При принудително изпълнение върху обща вещ за личен дълг на единия съпруг СИО-то се прекратява.Следователно съпругът недлъжник може преди прекратяване на брака да води иск, со който да установи ,че вещта е била СИО...."

А какъв би бил въпросният иск, който съпругът би водил по време на брака срещу другия съпруг?

Ами,такъв по разкриване на симулацията. Ако няма възбрана и бъде уважен, правата на съпруга недлъжник успешно ще бъдат противопоставени на кредитора. Може и също установителен иск за собственост, например за движима вещ или всякаква друга СИО.
Не мисля,че тези искове ще са недопустими. Подкрепям мнението на Ми-лена.

Колкото до 134 ГПК - вярно е че съпругата не страна по договора за дарение. На тази база ли стъпваш?

На тази.Симулацията е насочена срещу съпругата, нали?Ти на коя база стъпваш?/Нали гостът си ти,Скрибтор?/

[scribtor]

А, според вас, иск, предявен от единия съпруг, срещу другия съпруг, по време на брака, с твърдение: "...че единия съпруг е действал измамно спрямо другия, и с цел да го увреди, с оглед бъдещ развод, е сключил договор за дарение, вместо договор за покупко-продажба...", не е ли забранен иск, поради противоречие със закона и добрите нрави, във вр. със спецификата на семейните отношения и принципите, визирани в СК?
А какво става с т. нар. "бездялова съсобственост" - без да има искане за прекратяването й, съдът да установи имотни квоти в непрекратената СИО.
Затова считам, че иск по чл. 17 ЗЗД или какъвто и да било друг подобен, е недопустим!

Ставрев, разкри ме. Това наистина бях аз.

[stavrev]

А, според вас, иск, предявен от единия съпруг, срещу другия съпруг, по време на брака, с твърдение: "...че единия съпруг е действал измамно спрямо другия, и с цел да го увреди, с оглед бъдещ развод, е сключил договор за дарение, вместо договор за покупко-продажба...", не е ли забранен иск, поради противоречие със закона и добрите нрави, във вр. със спецификата на семейните отношения и принципите, визирани в СК?

Хехе.Интерсно въпросче!
Виж чл.22,ал.3 и 4 СК.Съпругът,който не участвал в разпоредителната сделка може да я оспори. Ответник по този иск е и другия съпруг. Не е ли нещо такова и нашия случай?

А какво става с т. нар. "бездялова съсобственост" - без да има искане за прекратяването й, съдът да установи имотни квоти в непрекратената СИО.
Затова считам, че иск по чл. 17 ЗЗД или какъвто и да било друг подобен, е недопустим!

Е,хайде сега!Прекратяването на СИО настъпва по силата на закона. По-горе си цитирал чл.20 СК.Наблегни на изр.второ.

[Mi-Lena]

Да, Scribtor, абзацът действително се е получил неясен.
Пояснявам с пример, какво съм имала предвид, като съм го писала снощи:
1. Съпругът-длъжник се легитимира като собственик на имота с нот.акт за дарение. Това е неговият титул за собственост и тя е лична на основание чл.20 ал.1 СК. Т.е. презумпцията по чл.19 ал.3 СК е оборена по силата на самия придобивен способ.

2. Поради това, кредиторът насочва изпълнението върху целия имот.

3. Съпругата-недлъжник, позовавайки се на това, че имотът е придобит по време на брака, предявява иск за оборване на придобивния способ, твърдейки, че дарението е привидно и прикрива продажба.

4. Ако тя успее да установи симулацията, самият факт, че прикритата сделка е сключена по време на брака, задействува презумпцията по чл.19 СК - имотът е съсобствен при равни квоти, т.е. изпълнението може да се насочи само срещу частта на съпруга-длъжник.

Що се касае до поддържаната от мен теза, че бездяловостта в СИО не е абсолютна, а в редица случаи по отношение на общността са валидни правилата за обикновената съсобственост, то тя беше обект на такива критики в един друг Лекс-форум, че просто не ми се иска отново да се занимавам с това .

[ева]

Подкрепям мнението на Mi-Lenaл Не знам дали е правилно, но е във вярна насока. Съпругата-недлъжник е заинтересовано лице, има правен интерес и има право да брани този си интерес. Друг е въпросът, доколко ще успее. Считам, че искането е допустимо, а основателността му подлежи на доказване. Зависи какви доказателства и доводи ще се представят. Важно е да се разкрие действителното положение, за да е поне донякъде правото справедливо. Ако има симулация - нека се докаже. Съдът, по отношение на допустимостта, е действал правилно. Но при съдебен спор трябва да се защитават докрай правните доводи и нтересите на клиента, разбира се с честни средства, и да не се предаваме бързо. Може и съдът да се окаже, че е сгрешил. Винаги остава и възможността за преговори и спогодба.

[N2]

Не забравяйте, че привидните договори са нищожни.
Какво би станало, ако докажат симулативността на сделката - съпрузите няма да са собственици на процесния имот?!

[Иван]

Милена, подкрепям те изцяло, въпреки че в споменатата от теб дискусия за наличието на дялове в бездяловата СИО спорих жестоко. Все пак не трябва да се забравя §1 от СК.
А относно нищожността на симулативния договор - абсолютно вярно. В сила влиза прикритото съглашение, което е продажбата, и което означава чл.19 СК. Интересите на съпругата са засегнати, има право да се конституира като ищец и да търси правата си по този ред.

[Mi-Lena]

Иване,
радвам се, че се включи Вярно, жесток спор беше. Никой никого не убеди

N2,
когато има съотношение привидна/прикрита сделка, при нищожност на привидната - поражда действие прикритата. В случая и по отношение и на дарението и на продажбата формата за действителност е спазена, така, че чл.17ал.1 ЗЗД си действува и имота не се връща в патримониума на прехвърлителя.

[scribtor]

Мi-Lena, след пояснението ти разбрах какво имаш предвид. Действително ако се докаже, че има продажба, а не-дарение, презумпцията на чл. 19 СК ще влезе в сила, но как мислиш относно новите аргументи, изложени в последното ми постинг - подобен иск, не е ли забранен, поради противоречие със закона и добрите нрави, поради изложените от мен, по-горе и накратко, съображения?

А ако ти се пише, ще ми бъде интересно да чуя и тезата ти относно относителната обособеност на дяловете в СИО. Понякога и в най-нестандартните тези има много истина и логика, а аз наистина обичам нестандартните неща, затото те те карат да се размислиш и да търсиш аргументи "за" и "против".
Така например преди около година и половина изказах мнение, че директната скица-виза/издадена без наличен ПУП/ е ИАА и подлежи на обжалване по реда на обжалването на ПУП, макар че ЗУТ не го постановява. Това следваше от логиката на закона и естеството на въпросната скица-виза. Тогава сума ти народ ме се смя и каза, че това са глупости. Сега, вече има прастика на ВАС по въпроса и аз съм много доволен, че тогава нестандартно изглеждащата ми теза, се потвърди.

[Mi-Lena]

А, според вас, иск, предявен от единия съпруг, срещу другия съпруг, по време на брака, с твърдение: "...че единия съпруг е действал измамно спрямо другия, и с цел да го увреди, с оглед бъдещ развод, е сключил договор за дарение, вместо договор за покупко-продажба...", не е ли забранен иск, поради противоречие със закона и добрите нрави, във вр. със спецификата на семейните отношения и принципите, визирани в СК?
А какво става с т. нар. "бездялова съсобственост" - без да има искане за прекратяването й, съдът да установи имотни квоти в непрекратената СИО.

Защо измамно? От субективна страна: По всяка вероятност (поне в 95% от случаите е така) симулацията е осъществена със знанието и съгласието на другия съпруг. Това знание и съгласие е без каквато и да било правна стойност при разкриването на симулацията по чл.17 ЗЗД. От обективна страна: И двете сделки - и привидната и прикритата са позволени от закона. И от СК - също. Привидната е нищожна само поради липсата на съгласие между страните по нея за правната и характеристика - дарение. Действителното съгласие е за покупко-продажба. И тази сделка си е валидна (ако се докаже).

Що се касае до квотите в СИО - тезата ми е абсолютно твърда, че бездяловостта е само специфика на идеалната съсобственост между съпрузи и съотношението и със съсобствеността по ЗС е като отношение на специална към генерална.
Изпращам ти линк от форума в част от който се проведе дискусията. Просто и за да не се повтарям, а и сам ще прецениш защо.

http://lex.bg/phorum/viewtopic.php?t=5162

[scribt....]

Благодаря ти, с интерес ще прочета линка!

[Иван]

Милена, изцяло те подкрепям в позицията ти по натоящия казус. По-горе съм се изказал в полза на ищеца, но тогава много бързах. Ти си изразила становище за действието и приложимостта на чл.17 ал.3 и ал.2 ЗЗД. Именно в тази последователност. Виждам от становищата, че малко колеги са обърнали внимание на това.
1.Съпругата е трето лице, чиито права са засегнати, и има интерес от установяване на симулацията. Този интерес обаче се простира до там, да търси правата си от съпруга, тъй като в резултат на симулацията е ощетена.
2.Симулацията е схема, узаконена от закона. Оказва се, че е законно да се сключват привидни сделки. Чл.26 обявява привидната сделка за НИЩОЖНА!, а чл.17 обявява прикритата сделка за действителна. Смисъла е защита интересите на всички лица. В случая третите лица, срещу които е насочена сделката, могат да се защитават без да спазват ограниченията на доказването по 133 ГПК, вкл. по 134 ал.2-обратно писмо.
3.Кредиторите са защитени от чл.17 ал.3 ГПК - дори и съпругата да установи привидността на сделката, това не може да има действие спрямо кредитора, ако той е добросъвестен, защото е вписал възбрана върху имота при предприемането на действията за принудително изпълнение преди вписване на иска за установяване на привидността. Чл.336 ГПК влиза в колизия с чл.17 ал.3 ГПК, при която колизия има преимущество последната правна норма, защото това е въобще смисъла на защита интересите на кредитора при привидност. Именно защото правата на третото лице произтичат от прикрита сделка, чието съществуване се установява след възбраната върху имота, то не може да ги реализира по този ред срещу кредитора, а само срещу съпруга.

Една по-обща забележка:
Скрибторе, не ми се обиждай моля, много те уважавам, но мисля в случая че моето и на Милена становище е единствено меродавното, и това май се учи още в първи курс, но явно се разбира поне в трети/облигация/ или в пети/граждански процес, ГПН-държ.изпит/ . Просто ме е яд, когато съда не ги знае тези неща, и изведнъж създава практика неправилна, получаваща етикета "спорна съдебна практика". Може само да се съжалява за малкото юристи, които в знанията си достигат Живко Сталев, Огнян Стамболийски, Соломон Розанис, Петко Венедиков. Наистина да си юрист значи да си цивилист-просто трябва да имаш изключително комплексни познания. Това оправдава и отколешната мечта на цивилистите за граждански кодекс. Просто тогава правоприлагането ще бъде улеснено значително.

[Иван Григоров]

Просто ме е яд, когато съда не ги знае тези неща, и изведнъж създава практика неправилна, получаваща етикета "спорна съдебна практика".

Знае ги съдът "тези неща", симулациите, адаш Не са толкова малко хората, които разбират от право (като теб) А правилните становища могат да бъдат и повече от едно