начало

Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й

ИДЕЯ-хем да е законно, хем да е в полза на клиента

Казуси за недвижими имоти


Мнениеот stavrev » 24 Юни 2005, 23:45

enigma написа:Или майката казва благовидно - той се завзе имота по негови си причини и на нас не ни пукаше щтото смятахме и без това да му го дарим, ама не го направихме по причина, че не намирихме време.

Нещо такова.

Или още по-чисто - той си завзе имота и на нас не ни пукаше, щото ни позволяваше да живеем там отвреме на време и го поддържаше и прочее.

Енигма,това никога няма да мине пред съда.Просто е нелогично.Освен това ответната страна много лесно може да докаже със свидетили точно обратното.

scribtor написа:.....А също така, би могло да се каже, че е бил съставен договор за дарение в обикновенна писмена форма, с оглед на което, поради неспазване на формата, същият не е имал вещно - прехвърлителен ефект.... Впоследствие договорът е бил изгубен или унищожен от случайно събитие, но....свидетелите са го виждали преди това, а и майката, и бащата често са казвали: "...след като дарихме имота на детето..." :D

:lol: :lol: Нали трябваше да е законно?Тези свидетелски показания ще са много добре дошли за някой скучаещ прукорор,който много иска да си уплътни времето с работа. Сигурно има и такива.:lol: :lol:
stavrev
Потребител
 
Мнения: 485
Регистриран на: 07 Дек 2001, 20:31

Мнениеот scribtor » 25 Юни 2005, 00:19

Ставрев, а кой казва, че това което предлагам е незаконно - ела докажи, че не е така.

Аз както смятам, вече съм си го направил. И в тази връзка дискусията ми беше много полезна. Радвам се че се включиха хора, за които имам много добро мнение и с които ми е особено приятно да дискутирам.

Колкото до Прокурора - не ме разсмивай. :lol:
Аватар
scribtor
Потребител
 
Мнения: 688
Регистриран на: 18 Яну 2005, 23:46

Мнениеот enigma » 25 Юни 2005, 17:46

Мисля, че вариантът на Скрибтор е най-изпипан.

Аз даже бих добавил, че е може би най-добре да има предварителна устна договорка за дарението и толкова - той няма да претендира добросъвестно дарение. Тогава няма да се обяснява какво и станало с писмения договор.

Другият нищо не може да докаже със свидетели при положение, че самата майка се явява като такъв и признава липсата на анимус и корпус.
enigma
 

Мнениеот enigma » 25 Юни 2005, 19:01

Скрибтор,

сега пак се замислих по тези проблеми - едно деклариране не ти прекъсва давността - няма такова нещо по 116 ЗЗД. Наистина доказва анимус, ама като чета закона, от тебе не се иска да си му премахнал неговия анимус, а да имаш непрекъсван за повече от 6 месеца корпус и да си доказал собствения си анимус - това е фактическият състав, а той да си доказва неговия колкото иска, след не е прекъснал теченето на твоята давност или не ти е отнел корпуса.

То иначе всяко искане за придобиване по давност би било обречено - просто водиш проятели по чашка да свидетелстват, че като клиентът си в кръчмата и все казва, че имотът си е негов. И хоп - доказан анимус.

Колкото и да го чета закона, все не мога да намеря друг фактически състав на давността от това да се имал корпус и да си имал и анимус. Законът не говори, кой какво следва да е загубил.

Даже, ако можеш - декларирай и ти :lol: - така ще си докажеш твоя такъв.
enigma
 

Мнениеот stavrev » 25 Юни 2005, 20:06

enigma написа:Скрибтор,

сега пак се замислих по тези проблеми - едно деклариране не ти прекъсва давността - няма такова нещо по 116 ЗЗД. Наистина доказва анимус, ама като чета закона, от тебе не се иска да си му премахнал неговия анимус, а да имаш непрекъсван за повече от 6 месеца корпус и да си доказал собствения си анимус - това е фактическият състав, а той да си доказва неговия колкото иска, след не е прекъснал теченето на твоята давност или не ти е отнел корпуса.

Да,бе.По-горе написах нещо по-друго в полза на това.Признанието по чл.116,което прекъсва давността въобще не може да се приложи към придобивната давност, тъй като знанието че се владее чужда вещ е част от анимуса,освен ако не се касае за добросъвестно владение.
То иначе всяко искане за придобиване по давност би било обречено - просто водиш проятели по чашка да свидетелстват, че като клиентът си в кръчмата и все казва, че имотът си е негов. И хоп - доказан анимус.

:P :P
Даже, ако можеш - декларирай и ти :lol: - така ще си докажеш твоя такъв.

От данъчното ще му искат някакъв документ и ако няма ще му откажат.
stavrev
Потребител
 
Мнения: 485
Регистриран на: 07 Дек 2001, 20:31

Мнениеот enigma » 26 Юни 2005, 00:59

това за данъчното беше проява на хумор, но по другите два пункта мисля, че е обосновано.
enigma
 

Мнениеот enigma » 26 Юни 2005, 01:03

Няма фактическа грешка - детето, което не е владяло имота, е декларирало часта от наследството си. Но като оставим другото, това е станало много след изтичане на давността, а и да не е изтекла, не я прекъсва - 116 ЗЗД.
enigma
 

Мнениеот Гост » 27 Юни 2005, 15:01

Колеги, казуса е класически пример за проблемите на давностното придобиване. То, колкото и да е оригинерно, и поради това много хубаво, е и също толкова оспоримо. Ясно е, че снабдяването с констативен нотариален акт поставя в неизгодна позиция невладеещия наследник, който ще бъде принуден да заведе дело. Изхода от това дело ще бъде неизвестен, също и неговата продължителност. Колега, с такъв КНА ще си отворите много работа, вервайте ми. Имам подобно дело, тръгна през 1998г, все още върви, допусната е делба, сега сме във втората фаза в първа инстанция, и ако не постигнат спогодба, ще минат още може би толкова години... А изненади в съда са твърде възможни. Напр. по същото това дело имаше безспорни доказателства за придобиване по давност на суперфиция в същия делбен имот в полза на един от съделителите, но нито районния, нито окръжния съд възприеха /!!!!/ възражението, едва ВС го уважи !!! За мое голямо учудване, разбира се! Та какво ли може да се очаква в по заплетена ситуация? В моя случай синът се бе снабдил с КНА по обст.проверка за двор с две къщи при починал баща и жива майка и сестра, с тяхно недокументирано съгласие. По делото доведох свидетел, който е участвал в производството пред нотариуса, на 92 години, и който заяви, че майката и сестрата са били съгласни с издаването на КНА в полза на сина/брата/, и са знаели за акта при издаването му, те самита са помолили свидетеля да свидетелства пред нотариуса за този факт. Сега, след повече от 20 години, те се явиха ищци по делото, поискаха отмяна на акта и делба на имота като наследствен от починалия баща. Всички инстанции уважиха молбата им, като само ВС призна давностно придобиване от сина върху едната къща. Клиента ми недоумява, как след като има нотариален акт толкова много години, сега не му го признават! Какво да му обяснавям-що е давностно придобиване, прекъсване на давност, анимус, корпус и т.н.? Между впрочем по делото бе ангажиран на наша страна един от най-добрите адвокати по имотни дела в България - Асен Запрянов. И какво? Нищо различно, той поне успя да спаси къщата.
Гост
 

Мнениеот Гост » 27 Юни 2005, 16:33

Не виждам какво общо има декларирането в данъчното с претенциите за собственост. Много ясно, че ще декларира своята 1/6 - това е ногово задължение по закон. Като е починал съпругът се попълва декларация за наследство и там се описват всички имоти, наследници и тяхните дялове. Ако не се впише в нея и другото дете ще е невярно деклариране, защото устната уговорка си е устна уговорка и не прехвърля собственост. Това не значи, че имотното дете, като в изпълнение на законовите разпоредби е декларирало своят дял има реални претенции към него и цели неспазване на уговорката. Доколкото схванах изобщо не е разговаряно с него. Ами говорете и вижте какви са му намеренията и има ли претенции изобщо.
Гост
 

Мнениеот scribtor. » 27 Юни 2005, 21:58

Колеги, ще ви кажа аз какво направих с въпросния казус.
Пуснах обстоятелствена проверка за идеалните части на майката и безимотното дете. Засега, въпроса с документа за собственост на имотното дете остава открит, тъй като не можем да го "хванем" да подпише молба-декларация, а без него няма как да се направи обстоятелствена проверка за целия имот.

Идеята ми е, след като се снабдим с КНА по давност за 4/6ид.ч. - на майката и 1/6ид.ч. - на имотното дете, да направим доброволна делба, в която имотът да се възложи на безимотното дете.
Струва ми се, че това е единствения вариант безимотното дете да придобие целия имот /като изключим варианта за придобивна давност върху целия имот/, тъй като попадаме под забраната на чл. 76 от ЗН, а в нашия съд вече взеха много да гледат за това.

Чисто житейски, се мотивирах да предприема тази стъпка, поради това, че майката ми заяви, че имало възможност имотното дете да се съгласи да му се изплати дела, тъй като в момента "било на зор за пари".
Притесняваше ме и това, че ако бяхме направили обстоятелствена проверка за целия имот /при вариантите, които обсъдихме/ и впоследствие имотното дете заведе дело, делото вероятно ще се проточи много във времето. А и изхода на едно дело никога не е ясен. Освен това ако майката почине - имотното дете ще наследи и от нея и т.н. Затова решихме да заложим на нещо по-малко, но по-сигурно - 5/6 ид.ч., а за останалите 1/6 да преговаряме.

Енигма, и аз мното мислих за чл. 114, и мисля че си прав.
Благодаря и та Гост и Ставрев, които се включихте.

Как мислите, това което съм го измислил свястно ли е или е тъпо?
scribtor.
 

Мнениеот enigma » 28 Юни 2005, 12:36

Да, и аз се чудя откъде са го измислили това, че трябва да се докаже, че собственикът следва да е загубил анимусът - законът изобщо не се занимава с това, а урежда друг ФС. Някой е теоритизирал въз основа на чисти спекулации.

Не знам, кое е най-правилно. Това зависи от психологията на наследника.

Не може ли да му се обясни, че ако си изкарате НА, делото ще му струва доста пари и е доста по-разумно да му се наплати при доброволна делба и по-живо по-здраво.

Ако нямат личен конфликт е възможно да стане.
enigma
 

Мнениеот ева » 28 Юни 2005, 17:34

Аз също мисля, че за всички страни в казуса, този вариант е приемливо решение. Винаги съществува вероятност за оспорване, но на този етап отношенията, поне юридически и откъм документи, са уредени. За всички е изгодно да има разрешение на проблема, дори и да е частично или временно. Ако за момента, това е единствено възможния и законен изход от ситуацията, би следвало да е и правилният. Един констативен нотариален акт, прецизно изготвен от юридическа гледна точка, никога не е излишен. Много често, когато вече имат документ, "черно на бяло", хората се успокояват, плащат, каквото е необходимо за документа и всички са доволни.
ева
 

Предишна

Назад към Имотни казуси


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 61 госта


cron