Чия собственост остават църквите?

[vupros s ulovka]

Нека да си представим следната ситуация - след време българите поумняват и престават да вярват в Бог. Православните изчезват и от 75-80 % стават 0 %. Тогава на никой няма да са нужни църквите. Тогава какво правим с тях ? Чия собственост остават ?

1. На БПЦ? Е, тогава значи поповете да си ги поделят. Таз за мен, таз за теб, таз за Максим, таз за Кирил...пък Пимен да го...

2. Държавна? Защо, нали църквата е отделна от държавата? Пък и не всички българи са православни...

3. Общинска? същата работа

4. Да се дават под наем за хотели и дискотеки, но кой да прибира наема?


Какво да правим тогава с църквите и другите имоти ?

[enigma]

Държавна - и изобщо няма връзка с това БЦ е държавна - като престане да същестува каквото и да е лице и няма никакви правоприемници - какво става тогава с имотите :).

А сега кажи уловката, че не ми се чете Закона за вероизповеданията ... .

[Доонис]

.. явно уловката е другаде...!!!

[scribtor]

Ако спазваме духа на българската нородо-психология и традицията, която вече не е това, което беше, отговорът е прост:
- Ами ще разрушим църквите да не се чудим какво да ги правим - "Има църква - има проблем, няма църква- няма проблем";
- после празното място ще си го актуваме - веднъж като държавно и едновременно с това като общинско;
- ще му сменим статута от публична в частна собственост , а след това ще му направим и едно ново предвиждане "за 40 етажен небостъргач- бизнесцентър";
- след което вече атрактивното празно място, ще бъде продадено, на тоя който даде най много пари. По това време вече и чужденците ще могат да купуват земя, така че нищо чудно купувачът да е от някоя арабска джамахирия. При продажбата обаче ще спазим принципа - "първия по време е пръв по право", демек - продавач може да е общината, а може и държавата, зависи кой се усети пръв;
- в резултат на така осъщиствилата се продажба Общината и Държавата ще захванат спор, кой е действителния собственик и как така другия е продал чужда земя; ще се изпокарат -първоначално на сериозно,
- сетне ще заведат фиктивно дело, защото вече ще са се спогодили помежду си; после тихомълком иска или жалбата ще лъде оттеглена
- покрай тая работа ще облажат и политици и други хора;
- След време в пресата ще пише: "В България никога не е имало църкви!"

[enigma]

Много цинично, но напълно споделям този сценарии!

[подсказка]

на 27 декември 2004 Симеончо подари църквата в Шипка на БПЦ. Тя си беше държавна собственост щото е строена с руски пари след 1878, но сега е частна.

В замяна на това, на 3 март 2005 шаманите на БПЦ от същата църква посрещнаха Симеончо с названието "цар", въпреки че България е република от 1946.

Който знае латински ще се сети за ASINUS ASINUM FRICAT . Монархията и църквата са двете магарета който се чешят взаимно в случая, както го правят от времето на Константин. Християските монарси винаги са се подпирали на "божественото право" - един Бог на небето, един цар на земята.

[подсказка]

Виж статията на ПРОФ. ГЕОРГИ МАРКОВ на [url]http://www.zone168.com/opinions/article?sid=&aid=31353&eid=286[/url]


Нека уважим волята на дарителите за Шипка

ПРОФ. ГЕОРГИ МАРКОВ, ДИРЕКТОР НА ИНСТИТУТА ПО ИСТОРИЯ ПРИ БАН

През последните 15 години реституцията беше поставена над историята. В никоя държава от ЕС няма подобно явление. Посяга се и върху музея към храм-паметник "Рождество Христово" в гр. Шипка.
Идеята за този храм е дадена от ген. Скобелев през 1878 г. В Русия се създава граждански инициативен комитет под ръководството на граф Николай Игнатиев, бащата на Санстефанска България. В него участват графиня Олга Скобелева, майката на ген. Скобелев, ген. Столетов и други известни хора в Русия. Те започват да събират средства за построяването на този пантеон. Средствата са събрани изключително от Русия и храм-паметникът е построен от 1896 до 1902 г. При освещаването граф Игнатиев държи реч в памет на загиналите и казва: "Тук трябва да има музей, защото в този храм-паметник са изписани имената на загиналите ­ върху 34 мраморни плочи, а техните кости са положени в костница ­ в 17 мраморни саркофага." Това е заветът на граф Игнатиев и той е изпълнен ­ затова има музей към храм-паметника "Рождество Христово".
Храм-паметникът е бил руска собственост до 1934 г. Там са служили руски свещеници, които всеки ден са произнасяли молитви за упокоение душите на загиналите руски войници и български опълченци. След Деветомайския преврат през 1934 г. се възстановяват дипломатическите отношение на царство България и Съветския съюз и се подписва протокол между пълномощник-министъра Никола Антонов, който представлява българското царско правителство, и съветския посланик Суриц, който е посланик в Анкара и представлява съветското правителство. От този протокол се вижда, че съветското правителство дарява на българския народ храм-паметника при гр. Шипка. Това е изрично дарение на българския народ.
След Втората световна война с постановление на Министерския съвет от 1970 г. храм-паметникът е обявен за исторически паметник на културата, а от 1978 г. той е включен в архитектурно-историческия резерват Шипка ­ Бузлуджа. От тогава държавата и църквата са разделени, но те съвместно, съгласно закона, стопанисват и "обгрижват" историческия паметник ­ като Светият синод признава държавната публична собственост върху храм-паметника. Сега обаче искат да изхвърлят музея от Шипка, след като старозагорският митрополит Галактион поведе борба да промени статута на храм-паметника и собствеността му да бъде прехвърлена на БПЦ. Но се прави това? Защото според статута на този храм-паметник, там се извършва всекидневно богослужение, но не могат да се правят венчавки и кръщенета с почерпки ­ сред костите на загиналите войници. Т.е., не може да се върши онова, от което църквата събира пари. Досега тя прибира парите само от продажбата на свещи, картички и сувенири.
Опити за промяна на статута на храм-паметника Шипка са правени и при други правителства, но едва сега тези опити успяха. В края на миналата година Министерският съвет решава да прехвърли безвъзмездно имотите, които са държавна публична собственост в полза на Българската православна църква, като едновременно с това обявява храм-паметникът "Рождество Христово" от публична държавна собственост в частна държавна собственост.
Това е в нарушение на нотариалния акт, чието най-ново издание е от 17 октомври 2003 г. Промяната на собствеността от публична държавна в частна държавна води като последствие и промяна в собствеността за ред други сгради и околни имоти. С тази промяна БПЦ автоматично става собственик на тези имоти.
Това на практика обаче е политическо решение, което грубо нарушава свещената воля на дарителите от руска страна, а тази воля се е зачитала през всички епохи. С този неправомерен акт няма да се увеличат толкова приходите на БПЦ, а ще бъде поставено началото на разрушаването на историко-архитектурния резерват Шипка ­ Бузлуджа. И достопочтените архиереи трябва да знаят, че дори църквата не може да бъде над историята. Ето защо аз призовавам да се уважи волята на дарителите и музеят да бъде съхранен. Защото светлата памет на загиналите войници е по-скъпа от сметките за имоти и печалби.