РАЗВАЛЯНЕ НА ДАРЕНИЕ И СЪЕДИНЯВАНЕ НА ИСКОВЕ

[Jenya]

Колеги - клентът ми желае да развали дарение, което преди време е направил на дъщеря си, тъй като последната не полага никакви грижи за него, а съпругът й даже малтретира баща й ...
даже не го допускат до апартамента, при условие, че той си е запазил правото на безвъзмездно и пожизнено право на собственост.

въпросът ми е може ли да се съединят иск за разваляне на дарение на основание чл.227 от ЗЗД и иск за нарушено , тоест отнето владение по чл 76 от ЗС ....
а и иск за изплащане на неплатени издръжки за задно време ....
БЛАГОДАРЯ !

[Барни Ръбъл]

Нали бащата си е запазил не право на собственост , а на ползване? Ако е така , то при условията на кумулативното обективно съединяване на искове наред с развалянето на договора за дорение, върви и осъдителния иск за собственост по 108 ЗС, тъй като ще искаме от съда да развали договора и след това да ни върне вещта, вече като собственици.
Помислете за варианта парво да се опитати да спестите време и да "вкарате" човека в имота му по реда на 126ж ГПК, а след таво да разваляте дарението.
За издръжката смятам, че няма проблем да се "вкара" в същата и. м.

[kazuist]

Мисля, че пречката да се съедини иск по чл. 227 ЗЗД с иск по чл. 76 ЗС е, че те не се разглеждат по реда на едно и също производство, пък и отмяната на дарение е особен случай на разваляне на договор, а не защита на вещно право по см. на чл. 80 б. "б" ГПК, така че ще има вероятно и разлика в родовата подсъдност (чл. 103 ГПК)

[monteskio]

Здравей Жени,
По отношение на отнетото владение - тъжба до прокурора на основание чл. 128 т.3 ЗСВ ( има и дискусия - имотни казуси - как да си върна владението).
По отношение на разваляне на дарението.... Първо трябв да , е налице обективна нужда от издръжка, второ тази издръжка да бъде поискана, трето - в определения срок за предсотавяне на издръжката - тя да не е дадена. една при наличието на тези три кумулативно елементе, се поражда правото на ищеца да иска разваляне на дарението. Още по-силно основание за разваляне на даренмието е аморално отношение( недопускането му в апартамента, право, което той си е запазил пожизнено) и от там непризнателността към дарителя, при все ,ч е той е родител.
По отношение на издръжка за минало време - мисля, че след като не е налице същетвуващо притезание - не може да се иска плащане за минал период. Друго е за дължима издръжка на дете от родител. Там , ищецът - детето, през своя законен представител, има право да иска издръжка за минал период - 1 год.


Успех!


MONTESKIO

[monteskio.]

Колега Ръбъл,
Според мен, бъркаш понятията)))))
Принципно положение, е че при кумулативно обективно съединявне на исковете, се обединяват искове с с различни основание, чието съществуване е независимо един от друг. В горе -посочения пример от теб, иска по чл. 108 ЗС е възможен само при уважаване на иска по чл. 227 ЗЗД. Уважаването на главния иск е предпоставка за съществуване на този по чл. 108 ЗС. В този ред на мисли, сме пред евентуално обективно съединяване. Защото погледнато в реверс - ако не бъде уважен иска по чл. 227 , то иск по чл. 108 ЗС е неоснователен! Предполагам, че ще се съгласиш с мен.
По отношение на предполжението ти за чл. 126ж ГПК - също намирам, че малко се бъркат понятията ......Такава защита е предоставена за собственика, чието владение е отнето. В случая, ползвателят не е собственик, не владее вещта с намерение, че е своя и от тази гледна точка иска по чл. 126ж Гпк е неоснователен.


MONTESKIO

[enigma]

погледнато в реверс e принципно положение, че евентуалното обективно съединяване е вид кумулативно съединяване. Демек това са теоретични класификации без смисъл. Практиката на съдилищата е точно отбелязана от "казуист". Особено относно родовата подсъдност.

[monteskio.]

Enigma,
ЕВЕНТУАЛНОТО ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЯВАНЕ НЕ Е И НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ВИД КУМУЛАТИВНО ПОРАДИ СЪЩНОСТНОТО ИМ РАЗЛИЧИЕ:
При кум.об.съединяване връзката между отделните предмети на делото обикновено липсва или е слабо изразена.т.е. всяко едно от спорните правоотношения може да съществува самостоятелно и независимо от съществуването или не на останалите съединение за общо разглеждане.В този ред на мисли, при кум.обективно съединяване отхвърлянето или уважаването на един от съединените искове, по принцип не влияе върху изхода на останалите.
Пример: 1. Има влязло в сила решение за извършен деликт. Въз основа на него ищецът кумул. съединява иск за заплащане н аболнично лечение, иск за материални вреди, иска за нематериални вреди, които в случая могат да съществуват самостоятелно в правната действителност и не зависят един от друг.
2. Ищецът иска да се осъди ответника да му върне вещта като кум.съединява иск за връщане дадена сума в заем. отново няма зависимост и обусаловеност между двата иска.
Според повечето теоритици на българското гражданско право евентуално съединяване има тогава, когато са съединени няколко спорни правоотношения, като едно от тях е главно а другите се намират В СЪОТНОШЕНИЕ НА ЗАВИСИМОСТ, ЕВЕНТУАЛНОСТ,т.е. съществуването им е поставено под условието на главното правоотношение. В случая са възможно два вида връзки между главния иск и евентуа;лните такива. - Положителни връзки и отрицателни връзки. В едната хипотеза съществуването на главното прави недопиустимо съществуването на евентуалния иск, във втората хипотеза съществуването на главното прави вероятно но не здължително съществуването на евентуалния иск.
Т.е. тук винаги евентуалния иск е обусловен от главния,който се явява негов рпавопораждащ факт.....
Пример: Лице А иска връщане на определена парична сума и евентуално ако съдът установи тази връзка между двете лица, ищецът исак лихви върху главницата поради забава. В тозьи случай, същестуването на акцесорното вземаен за лихви е бусловено от същестуването на вземането за главницата.

ENIGMA,
Предвид казазното до тук, не мога да се съглася с теб, че евентуалното съединяване е вид кумулативно.


MONTESKIO

[enigma]

Всичко това е много хубаво, но познавам лично повечето теоретици по граждански процес в БГ и мога да ти кажа, че голяма част от тях ще ти дадат собствени мнения по въпроса. Както всъщност исках да посоча, видът на съединяването не може да е аргумент. Аргумент е тълкуването на разпоредбите на чл. 103, ал. 1-2 ГПК, която казват кога може и кога не може да има съединяване и дават предпоставките за това.

Чак след това решаваме дали да е кумулативно или евентуално съединяване, което представлява съвсем друг проблем и зависи от това дали ще поставим разглеждането на някои от исковете под процесуалното условие да се отхвърли или уважи първия. Пример - по Вашата хипотеза, защото я срещам непрекъснато на практика - Лице А иска връщане на определена парична сума и съединява кумулативно лихви върху главницата поради забава, защото е напълно убеден в съществуването и на главното вземане. В тази хипотеза, както и при деликта е напълно безразлично как ще формулирате съединяването, защото претенциите са материално правно навързани и се разглеждат на практика в последователност. Като ви увисне едната, пак ще отхвърлят втория иск без да го разглеждат без значение как сте ги съединили. Същата е и хипотезата на съединени чл. 108 ЗС и чл. 227 ЗЗД.

С което искам да ви посоча, че евентуалното съединяване не е материалноправна категория, а процесуална. Значението му е друго. Чиста хипотеза би била например иск за заплащане на сума въз основа на договор за изработка, а в случай, че съда отхвъли иска (процесуалното условие) съединявам иск за водене на чужда работа без пълномощие. Тук както виждате няма материалноправна връзка между претенциите - установяването или не на едната не се включва във фактическия състав на другата. Разликата е, че се претендират взаимно изключващи се претенции, което нямат връзка помежду си и затова едната се съединява под процесуално условие. Тук това се прави за да не се занимава съда успоредно с два несвързани проблема. Няма обаче пречка да се постави такова условие или не във всички посочени от Вас хипотези, това е въпрос от правото ми на избор на обема на правната защита.

Затова евентуално съединените искове не се отхвърлят в тези случаи, а не се разглеждат поради несбъдване на условието. Оттук и разпоредбата на чл. 206, ал. 2 ГПК - възстановява се висящността на евентуално съединените, по което първоинстанционният съд не се е ПРОИЗНЕСЪЛ.

За съжаление нямам място и време да разглеждам други хипотези от практиката, но мисля, че имате достатъчно опит да помислите качествено по въпроса колега.

[123]

Пречката не е в родовата подсъдност - и двата иска са подсъдни на районния съд. Проблема е, че по чл. ЗС се разглежда по особеното исково производство, уредено в чл. 294 и сл. ГПК.

[kazuist]

Ами нали и това, което си позволих да кажа, започваше именно с това - че не се разглеждат по реда на едно и също производство...
Не мога обаче да се съглася, че искът за отмяна на дарение е иск за защита на вещно право, та да бъде по default родово подсъден на РС.

[123]

Виж си последното изречение на чл. 83 ГПК!

[kazuist]

По мои разбирания чл. 83 регламентира все пак местната, а не родова подсъдност. Поради това, ако цената на иска е над 10000 лв. за имот напр. в Своге, чл. 83 по никакъв начин няма да Ви помогне да обосновете, че делото трябва да се реши от РС - Своге, вместо от СОС. В подобен случай чл. 83 иска да ни каже не друго, а само това, че именно СОС, но не и напр. Варненския окръжен съд ще гледа делото. Ха така!

[enigma]

На това му викам юридическо мислене, визирам "казуист"! При целия ми респект от колега, има сериозна разлика между владелчески иск (изрично дефиниран от чл. 294 ГПК) и иск за разваляне, унищожаване и обявяване на нищожност на договори за вещни права върху недвижив имот (облигационен). Второ - чл. 83 изрично има в предвид "по местонахождение на имота". Родовата подсъдност е съвсем друг проблем.

[kazuist]

Истината, emigma, боли, но пак ще трябва да я подчертая - чудя се защо реагирате като ощипан(а) на казани от мен неща, които са очевидни! Никога, ама никога не съм писал, нито ми е идвало наум да напиша, че владелческият иск и искът за разваляне на договор са едни и същи искове.
А относно въпроса за чл. 83 ГПК - уморих се да повтарям, че той установява специална местна подсъдност, в отклонение от принципа за местна подсъдност, определена от местожителството (седалището) на ответника. Чл. 83 обаче никъде не казва, че описаните в него искове са родово подсъдни на районния съд, каквото мнение изглежда, че беше застъпено от други участници. От изложеното от Вас превратно разбиране за смисъла на чл. 83, изр. ІІ ГПК излиза, че едва ли не делото ще се гледа в САМИЯ ИМОТ. А законът просто ни казва, че независимо дали ответника (ответниците) ще имат своето местожителство в София, Оряхово, Дуранкулак или Пещера, ако имотът се намира в Смолян, то делото за отмяната на дарението ще се разглежда от смолянски пърноивнстанционен съд, определен по общите правила на родовата подсъдност по чл. 80 - районен или окръжен.
Вярно, че е петък, но пък бива ли чак толкова да се заяждате! Служебни нерви, лошо пиене или нередовен секс - каква е причината за такова дзверене?!

[kazuist]

А, да забравих да попитам - разбирането Ви за смисъла на чл. 83 ГПК споделя ли се от повечето от теоретиците по граждански процес в БГ, които Вие, разбира се, познавате лично?

[monteskio]

)))))))))))))))))))))))))))))Лично ли ги познава?!


MONTESKIO

[enigma]

"Казуист" - лошо е изписано, аз наистина харесах как се аргументирахте и нямаше капка ирония в това. Второто ми изречение е за колегата, с когото спорехте, и който чете ГПК като дявола евангелието.

Освен това написах "Второ - чл. 83 изрично има в предвид "по местонахождение на имота". Вие това като каква подсъдност го приемате. Черно на бяло е написана местна, ако се не лъжа. Изобщо не споря по въпроса.

А личностните нападки ще ги отдам обаче на възпитанието Ви.



Монтескьо - да! България е малка. Не разбирам учудването.

[Jenya]

КОЛЕГИ:) ЕТО ВИ ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ :)))
ще се хванете за главите като я прочетете :)))

1. Оказа се, че има ДВА НОТАРИАЛНИ АКТА ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕТО НА АПАРТАМЕНТА ОТ ИМЕТО НА двамата РОДИТЕЛИ НА ДЪЩЕРЯТА;
- единият е ДАРЕНИЕТО,, ккоето е вписано;
- втората сделка е ПРЕХВЪРЛЯНЕ СРЕЩУ ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ИЗДРЪЖКА И ГЛЕДАНЕ - сключена един месец след дарението - по съвет на семейната адвокатка, която явно нещо ги е метнала, защото както гледам тази втора сделка е нищожна, тя не е даже и вписана -няма печат ...
(и с двете сделки родителбите прехвърлят на дъщерята един и същи апартамент??!?!)

2. РОДИТЕЛИТЕ ОБАЧЕ СА ПРЕХВЪРЛИЛИ САМО ПОЛОВИНАТА АПАРТАМЕНТ , като са си запазили правото на ползване върху тази половина, а върху другата имаТ ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ ;

3. МАЙКАТА Е ПОЧИНАЛА, има трима наследници - две сестри и преживелият съпруг

4. Ние сега можем да искаме явно развалянето на дарението само за идеалната част (1/4) , която БАЩАТА Е ПРЕХВЪРЛИЛ ....
ЧАСТТА ,прехвърлена от МАЙКАТА, също си искаме, но тя е починала ....
все пак ще се борим да докажем, че и за нея не са се грижели

5. ИДЕАЛНАТА ЧАСТ - 1/2 , която е била СИО и двамата съпрузи са притежавали заедно сега се разпределя така - 1/2 от нея си е на бащата - което е 1/4 от целия апартамент, а другата 1/2 се разпределя между тримата наследници ....
и се получава че всеки от тях има по 1/12 част от целия апартамент, извън идеалните части, които и сега притежават някои от тях;

6. Бащата НЕ Е ДОПУСКАН ДО АПАРТАМЕНТА -даже дъщеря му и мъжът й са сменили бравата и той няма ключ за апартамента - въпреки , че е собственик на 4/12 идеални части от правото на собственост върху апартамента, а въхру други 3/12 ид.ч. има право на ползване - пожизнено и безвъзмездно;

7. СЪПРУГЪТ НА ДЪЩЕРЯТА се е опитал да убие баща й , като му е нанесъл много удари по главата, но бащата - 80 годишен човек, се е опитал да се защити и е взел нож и е наръгал зет си, за което е откаран в следствения арест, но там са видели синините по него и са го освидетелствали;

8. Бащата получава 170 лв ПЕНСИЯ, което хич не е малко и съдията може да реши, че той не се нуждае от издръжка, колкото до грижи и гледане - те не фигурират в договора за дарение , а само в договора за издръжка и гледане, който обаче е нищожен, според мен;

ВЪПРОСИ:
1. може ли да искаме НАЕМ за ползването от дъщерята и съпругът й на идеалните части, които са им прехвърлени - за минало време - съобразявайки се с давностните срокове - само за 3 години назад ;

2. може ли да развалим дарението не на основание недаване на издръжка, а опит да се убие дарителя , обаче не от надарената, а от нейния СЪПРУГ;

3. за да се борим за развалянето на дарението за частта, която майката(починала вече) е прехвърлила , какво трябва да докажем - че и нея не са гледали ?? - имали тук някакви срокове, след смъртта й , с които трябва да се съобразим или може по всяко време да предявим този иск за разваляне на дарението, поради недаване на издръжка ...
как ще стане ДОКАЗВАНЕТО - само със свидетелски показания ли

ОТ ТАЯ ИСТОРИЯ ТАКА СЕ ОПЛЕТОХ, ЧЕ ЗАБРАВИХ ИМАМ ЛИ ОЩЕ ВЪПРОСИ ИЛИ НЕ ....
а - мда - може ли да подведем под отговорност нотариуса и адвокатката, които са извършили втората сделка, знаейки, че тя е нищожна .....

и още и още, но вече изперках и всичко ми излезна от главата .....
ха сега да видя какво ще ми кажете .... :)))))
ох -не ми обръщайте внимание .... днес отивам на витоша и съм в особено настроение :))
лек ден на всички и хубав уикенд :)))
Жени

[донна2]

"втората сделка е ПРЕХВЪРЛЯНЕ СРЕЩУ ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ИЗДРЪЖКА И ГЛЕДАНЕ - сключена един месец след дарението - по съвет на семейната адвокатка, която явно нещо ги е метнала, защото както гледам тази втора сделка е нищожна, тя не е даже и вписана -няма печат ..."Издръжката и гледането за другата половина ли е ?
Тази втора сделка изповядана ли е пред нотариус ,тогава тя ще е валидна ,а целта на вписването е да се даде гласност на ппрехвърляния с НА имот в случая .Вписването прави противопоставим НА на трети лица . Така ,че най-добре иди в службата по вписванията и провери дали НА е вписан и имай предвид ,че след като е изповядана сделката пред нотариуса тя не е нищожна само защото не е вписана /все пак много се съмнявам да не е вписана/
По втора точка как са си запазили правото на собственост ,да не би някой от НА да прехвърля собствеността в един по-късен момент.
по трета точка майката нали има дъщеря , то наследници са съпруга и дъщерята ,сестрите на майката в случая не наследяват.
По договора за издръжка и гледане дъщерята изпълнява ли си задълженията , ако не ги изпълнява тоя договор също може да се развали.
Бащата не е допуснат в къщата ,добре нали има учредено право на ползване , много лесно можете да се справите с това ,вижте как стоят нещата и в договора за издръжка и гледане /можете по гражданско правен ред ,можете да опитате и с една жалба до ппрокуратурата /
При договора за дарение дарения ще дава издръжка доколкото има възможност ,що се отнася до договора за издръжка и гледане там нещата са по различни /виж съдебната практика / .

Можете да искате наем ,можете да развалите и двата договора , проверете НА за издръжка и гледане ,предполагам,че той е за другата 1/2 вписан ли е , проверете и при нотариуса изповядал сделката дали има такъв /с оглед да не се окаже менте /
Не можете да искате разваляне на дарението защото съпруга на дъщерята се е опитал да убие баща и ,тъй като жилището не е дарено ,на него , това можете да направите ако докажете ,че и тя участва в този опит :
227. ЗЗД Дарението може да бъде отменено, когато дареният:
а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта.
Това последното не ви съветвам ,защото предполагам ,че нямате доказателства , а и ще можете ли да го докажете ,съмнявам се да има заведена и преписка по случая.
Колко време е минало от смърта на майката ?
Защо ще е нищожна втората сделка ,ако се прехвърля с ДИГ другата една втора от жилището ?

[monteskio]

Enigma, говориш за възпитанието...Погледни своите писания в тема "Установителен иск" и тогава прави забележки на другите колеги. Не разбирам защо се държиш като ощипан/а мома, както отбеляза по-горе уважавания от мен колега kazuist?



MONTESKIO - който не се ПОЗНАВА ЛИЧНО С ТЕОРИТИЦИТЕ , въпреки , че Р.България е малка