Само за пуритани

[gega]

История на създаването на съдийския етичен кодекс

Още през 1999 година Съюзът на съдиите в България, председателстван от Капка Костова, председател на Софийския районен съд, възприема идеята, че съдийската гилдия се нуждае от ясно формулирани правила, които всеки уважаващ себе си съдия трябва да отстоя-ва. Нуждата от подобен кодекс се корени както в желанието на съдийската общност да де-монстрира вътрешната си устойчивост и консолидация, така и в необходимостта от реакция на някои отрицателни обществени настроения към професията. Подобен акт би дал възмож-ност на обществеността да се запознае в подробности с нравствените рамки, в които съдиите сами се поставят в полза на свободата и независимостта си.
Преди приемането на поправките в Закона за съдебната власт (ЗСВ) от 2003 г. Етич-ният кодекс нямаше задължителен, а препоръчителен характер и по тази причина не бе ши-роко оповестяван. След влизане в сила на измененията в ЗСВ, и по конкретно чл. 27, ал. 1, т. 13, правилата за съдийско поведение придобиват задължителен характер и се прилагат при атестирането на съдиите.
На последното Общо събрание на ССБ (декември 2003 г.), съдържанието на Eтичния кодекс, подготвено от Управителния съвет на Съюза, беше дискутирано от над 500 съдии от цялата страна. След детайлно уточняване на текстовете документът беше приет от общността и придоби официален характер.
В началото на 2004 г. той бе одобрен и от Висшия съдебен съвет.


ПРАВИЛА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА ЕТИКА НА
СЪДИИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Раздел I
ЦЕЛ, ОБХВАТ И ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ

Чл.1 Правилата за професионална етика на съдиите в България имат за цел:

1. Да издигат престижа на съдията;
2. Да защитават личността на съдията;
3. Да дават насоки за съдийско поведение;
4. Да утвърждават принципа на справедливост и безпристрастност,

с оглед отстояване независимостта на съдебната власт.
След падането на тоталитарния режим у нас съдебната власт непрекъснато се рефор-мира с цел осъществяване на пълноценен преход към демократично устроена държава и дос-тойно присъединяване на България към Европейския съюз. Въпреки това, общественото мнение страда от наследено от комунистическото минало недоверие към политическата не-зависимост на съдията. За да преодолее тази нездравословна и в голяма степен невярна наг-ласа, обществото се нуждае от непрекъсната, всестранна, обективна и лесно достъпна ин-формация за начина на функциониране на съда, правилата на работа на съдията и условията, в които той се намира. Това е нужно, за да може обществото само да формира автентично информирано съзнателно убеждение, че съдията е независим при вземане на решения от вся-какви други фактори, освен разпоредбата на закона и вътрешното си убеждение.
Издигането на обществения авторитет на съдията е с предимство в целите на ко-декса, защото пряко обслужва процеса на демократизация на съдебната власт и основаното на споделени ценности и взаимно опознаване сътрудничество между съда и гражданското общество. Престижът на съдията зависи както от собственото поведение на всеки съдия, така и от професионалното единство на съдийската общност, основано на общи цели и проявено при отстояване на професионални позиции извън решаването на съдебните дела.
Защитата на личността на съдиите е сред водещите цели на кодекса, защото част от борбата на недобросъвестни субекти срещу съдебната власт се води включително чрез персонални нападки срещу представители на съда. Това средство за нерегламентиран натиск се използва постоянно и с нарастваща интензивност, като за целта нерядко биват въвличани и медиите, и други обществени групи, зависещи от работата на съда. Правилата за съдийско поведение отнемат аргументите на субекти, които са недобронамерени към съдийската общ-ност поради двусмисленото си отношение към закона. Това е така, защото кодексът позволя-ва да бъде по безспорен и разбираем начин нравствено оценено поведението на всяка отдел-на личност и, ако е необходимо, да бъде разграничено от това на останалите съдии.
Именно за постигането на тези цели са необходими посочените кодекса насоки за съ-дийско поведение. Те създават ориентирите за съдийското поведение и служат за единствени автентични критерии за неговата легитимна оценка. Това означава, че съдийското поведение не може да бъде валидно оценявано по други критерии, защото такава оценка няма да бъде обоснована и обществено убедителна.
Независимостта на съдебната власт трайно и автентично гарантира демократичните устои на гражданското общество. Доверието в справедливостта и безпристрастността на съда е необходима предпоставка гражданите да осъзнаят собствената си свобода и да ползват пълноценно благата й, дори този процес да се разпростре още десетилетия напред.

Чл.2 Правилата се прилагат спрямо съдиите от:

1. Върховен Касационен Съд;
2. Върховен Административен Съд;
3. Апелативни съдилища;
4. Военни съдилища;
5. Окръжни съдилища;
6. Районни съдилища;
7. Специализирани съдилища, съгласно чл. 119 (2) от Конституцията на Република Бъл-гария.

Правилата важат за всеки български гражданин, който е назначен в съдебната власт като съдия, независимо от ранга и другите характеристики на конкретната съдийска длъж-ност. Кодексът обвързва равнопоставено всички съдии и не обвързва другите професии в съдебната власт и не се отнасят за прокурори и следователи.

Чл.З Основни принципи за съдийско поведение

(1) Съдията олицетворява съдебната институция и в поведението си се ръководи от принципите на справедливост и безпристрастност.
Когато се намира в съда и правораздава, съдията е част от съдебната институция и него-вото поведение и личност за неотделими от нея. Проявите на екстравагантност и ексцент-ричност, които са приемливи например за хората на изкуството, не са желателни в съда и срещат категоричното неодобрение на съдийската общност, защото са неуместни като проя-ви на съдебната институция.
Редът в залата се определя изцяло от съдията. Той единствен, в границите на властта, ко-ято законът му дава, има право да поставя изисквания към присъстващите. Ако самият съдия не вдъхва уважение с личността и поведението си, страда авторитетът на институцията. Въп-реки възможното внушение за безчувственост, всеки съдия е длъжен да ограничава до мини-мум жестове, мимики и други безсловестни сигнали, защото те могат да се възприемат като израз на лично отношение към предмета на конкретното дело или свързаните с него лица, а това противоречи на принципа за съдийска безпристрастност. Законът третира всекиго равно и безпристрастно и поведението на съдията трябва да изразява този принцип.

(2) В съдебната зала всеки съдия е символ на закона и справедливостта.
Когато съдията говори, той изговаря закона и само закона, а личността и поведението му са израз на общественото разбиране за справедливост.

(3) Съдията отстоява авторитета и независимостта на съда.
Социологическите проучвания не регистрират висок обществен авторитет на българския съд. За да се постигне устойчивост и тенденция към покачване на общественото доверие в институцията, е необходимо всеки съдия да бъде особено и постоянно взискателен както към собственото си поведение в съда и извън него, така и към това на колегите си. Взискател-ността се изразява в непрекъснат самоконтрол върху собственото поведение и недвусмисле-но изразено ценностно отношение към поведението на колегите му.

(4) Съдията се подчинява единствено на Конституцията, закона и нормите на справедли-востта.
Конституционният принцип на съдийската независимост се нуждае от популяризира-не. Българите трябва да осъзнаят собствения си интерес от прочитане на Конституцията, за-познаване с нейните принципи, включително тези, които управляват съдебната власт, и от искрената вяра в могъществото на законите. Тази вяра не е абстрактна и трябва да бъде под-държана чрез постоянни конкретни примери, че за съдии се избират достойни, високо нравс-твени, вътрешно уравновесени, чувствителни към човешкото страдание и способни убеди-телно да раздават справедливост личности. Тези примери трябва да бъдат достатъчни, за да се преодолее естественото и необходимо съмнение на гражданите, че конституционният принцип плътно се спазва.
За да се постигне тази цел, е добре в общественото пространство и медиите да се го-вори повече за конкурсите, професионалните обучения и международни специализации, кои-то съдиите следват.

(5) Съдията спазва правилата за поведение в професионалната си дейност, в обществени-те си прояви и в личния си живот.
За разлика от много други професии, съдийската изисква доброволно възприемане на ог-раничения и спазване на определени правила за поведение не само на работното място, но и в личния живот и извънслужебните взаимоотношения на съдията с другите хора.
Раздел II
ПРАВИЛА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНО ПОВЕДЕНИЕ

Чл. 4 Професионално поведение на съдията

(1) Безпристрастност и независимост


1. Съдията изпълнява задълженията си добросъвестно и отговорно, като се ръководи от принципите на лична безкористност, независимост и безпристрастност.
Добросъвестността и отговорността при изпълнение на служебните задължения на съдия-та се проявява в непрекъснато усърдие както той, така и лицата, компетентни да преценяват неговата работа, да са винаги убедени, че в работата си той е спазил принципите на кодекса и всяка проверка да установява този факт. Например: ако съдебният процес е воден прецизно и не са допуснати неоправдани забавяния по вина на съда, ако съдебният акт е обоснован и в него се обсъждат всички доказателства, ако от мотивите е видно, че съдията познава добре закона и съдебната практика, ако няма данни за нерегламентирани контакти на съдията с някоя от страните или техните пълномощници, – тогава всеки съдия може спокойно да твър-ди, че е спазил горните принципи, независимо какво се говори или пише за него.
Често работата на съда отвън се вижда през счупено огледало и това води до оценки по недоразумение. Съдията трябва да бъде непрестанно подготвен да посреща и устоява на на-тиска на общественото мнение и подозренията засегнатата от решението му страна. За да може да противодейства на опити за незаконно влияние върху работата си и да може да раз-чита на вътрешните защитни механизми на системата, включително на подкрепата на коле-гите си, съдията трябва да може винаги да докаже или никога да не предизвиква съмнение в това, че стриктно и добросъвестно е спазил изискванията на закона и Етичния кодекс.

2. Съдията не се влияе от частни интереси, политически и обществен натиск.
Всяко дело, независимо дали е наказателно, гражданско или административно, може да засегне значителни частни икономически и политически интереси. Колкото по-голям е за-сегнатият интерес, толкова по-голям е и интересът на засегнатата страна да упражни успе-шен натиск върху съда, с който тя да получи благоприятно за себе си съдебно решение. Тази зависимост съществува навсякъде и произхожда от естеството на правораздаването. Въпрос на демократичност на държавата, зрялост на гражданското общество и устойчивост на съ-дебната власт е да устоява на този натиск, за да го обезкуражи.
В България през последните години се забелязва засилване на опитите да се влияе нерег-ламентирано върху съда. Най-разбираем пример за обществен натиск са делата за определяне мярка за неотклонение на лица, които вече са оповестени от медиите за престъпници. Не е рядкост определени съдии да задържат такива лица, въпреки че не намират законни основа-ния за това, и по този начин да се поддават на общественото мнение.
В такива случаи е особено важно съдията да съумее да остане независим от обществено-то мнение или от натиска, упражняван пряко или косвено от лица и институции с власт и силно медийно присъствие. Съдията е длъжен да постанови своя съдебен акт, като се ръко-води само от закона и вътрешното си убеждение, формирано на основата на данните по де-лото. Той е длъжен да го обоснове достатъчно компетентно и да направи своите съображе-ния обществено достъпни и разбираеми за гражданите – не лично, а чрез съдебен говорител, чрез добронамерени и компетентни журналисти или чрез пресаташето на съда /ако има тако-ва/.
3. Съдията не осъществява лични отношения със страните по разглежданите от него де-ла, които биха породили основателни съмнения в безпристрастността му.
Според писания и неписан закон, съдиите са длъжни да не общуват лично (писмено или устно) със страна по дело, което те разглеждат, а само с адвокатите й и при условия и по на-чин, които не създават съмнения за пристрастност. Гражданите имат достъп до всеки съдия и могат да му поднесат всякаква информация в писмен вид чрез деловодството на съда или по време на съдебното заседание. Не е възможно обаче да разговарят със съдията по делото си насаме, защото това може да породи съмнение за нерегламентирани контакти и създава ко-рупционна среда.
Честа адвокатска практика е адвокатите да влизат в съдийските кабинети и след това да залъгват клиентите си, че са дали пари на съдията или са се разбрали с него как да реши де-лото. Тази тактика се прилага особено масово от недобросъвестни адвокати на клиенти с ниска правна култура, чиито дела не страдат от фактическа или правна сложност и съдебното решение е предсказуемо. Тя е насочена към допълнително незаконно облагодетелстване на съответния адвокат, който присвоява средствата, с които твърди, че е подкупил съдията, или към изкуствено създаване на професионален авторитет, като се демонстрира лично влияние върху съдията. Странична последица на тази практика е измамливо наслагване на отрицател-но обществено мнение за морала на съдиите. Самите съдии не винаги оценяват, че съвсем неангажиращ разговор с адвокат, проведен в коридора на съда, в кафенето или на улицата, изглеждат съмнителни за изнервената и подозрителна страна по делото.

(2) Компетентност

1. Съдията постоянно полага усилия за повишаване на професионалната си квалифика-ция.
Постоянно променящото се законодателство, въвеждането на европейски стандарти в правораздаването и отварянето на българската правна система към международната изискват по необходимост съдиите непрекъснато да се обучават и повишават професионалната си квалификация.
Без съмнение, съдиите в България работят за повишаване на квалификацията си. От 2004 г. у нас беше създаден Националният институт по правосъдие. Обучението, което той пред-лага, е насочено както към новоназначени, така и към действащи съдии. Основните модули са свързани с професионално обучение в практически аспект и с международно и европейс-ко право, както и организиране на международни специализации.
Съдията не може да разчита само на организираното обучение, а е длъжен да полага пос-тоянно лични усилия за усъвършенстването си в работата.
Опитът показва, че най-добрата професионална защита на съдията и гаранция за неговата независимост е именно професионалната му компетентност. Невежият или некадърният чо-век е винаги най-манипулируемият, не само защото най-лесно може да бъде наказан и осво-боден от длъжност, а и защото нему са необходими ориентири, различни от правното позна-ние, за да реши делото си. Непознавайки достатъчно добре законът, той се влияе от прист-растия или корупционни фактори. Компетентността го защитава по естествен начин от дис-циплинарни наказания, уволнение, нерегламентиран натиск и грешки, които пречат на кари-ерата и професионалния му авторитет. И най-злонамереният началник трудно ще обоснове наказанието или уволнението на един перфектен професионалист. И най-недоволната от съ-дебното решение страна трудно ще обвинява съдията в пристрастие и корупция, ако той я убеди, че законосъобразно и справедливо й е отказал правото.
В същото време съдийската компетентност защитава гражданското общество от дефект-на, вътрешно разединена и податлива на корупция и политически натиск съдебна власт.


2. СЪДИЯТА НЕ ДОПУСКА СЛУЖЕБНОТО ИЗРАСТВАНЕ ДА СЕ ДЪЛЖИ НА НЕ-ДОСТОЙНО ЛИЧНО ПОВЕДЕНИЕ ИЛИ ДА СЕ ОСНОВАВА НА ЧУЖДО ВМЕ-ШАТЕЛСТВО.
ПОПРАВКИТЕ В ЗСВ ПРЕЦИЗИРАХА ТОВА ИЗИСКВАНЕ, КАТО ВЪВЕДОХА, ОС-ВЕН ЗАДЪЛЖИТЕЛНИЯ КОНКУРСЕН ИЗПИТ ЗА ВЛИЗАНЕ В СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, И АТЕСТИРАНЕ НА СЪДИИТЕ ЗА СВЪРШЕНАТА ОТ ТЯХ РАБОТА И ПРОЯВЕНИЯ ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ.
НОРМАТА НА ЗАКОНА И ТЕКСТЪТ В ЕТИЧНИЯ КОДЕКС СА МЯРКА СРЕЩУ ИЗ-ПОЛЗВАНЕТО НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ И ВРЪЗКИ С РЪКОВОДНИ ЛИЦА ОТ СЪДЕБ-НАТА СИСТЕМА, ПОЛИТИЧЕСКИ ФИГУРИ ИЛИ ДРУГИ ВЛИЯТЕЛНИ ЛИЧНОСТИ, ЗА ДА СЕ ПОСТИГНЕ СЛУЖЕБНО ИЗРАСТВАНЕ. ТОВА ИЗРАСТВАНЕ Е НЕДОСТОЙНО, ЗАЩОТО ПРОТИВОРЕЧИ НА НРАВСТВЕНИТЕ ПРАВИЛА НА ПРОФЕСИЯТА, НАРУ-ШАВА ВСИЧКИ ПРИНЦИПИ, В КОИТО СЪДИЯТА СЕ Е КЛЕЛ, И ГО ПОСТАВЯ В ЗА-ВИСИМОСТ ОТ ЛИЦАТА, СПОМОГНАЛИ ИЗРАСТВАНЕТО. ТО ПРАВИ СЪДЕБНАТА ВЛАСТ НЕПРОЗРАЧНА, ОТВАРЯ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА КОРУПЦИЯТА И ЗА ЕФЕКТИВ-НО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ПРАВОРАЗДАВАНЕТО НА ФАКТОРИ, РАЗЛИЧНИ ОТ ЗАКОНА И ВЪТРЕШНОТО УБЕЖДЕНИЕ НА СЪДИЯТА. ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ ПРАВОРАЗДВА-НЕТО Е ПОДЧИНЕНО НЕ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА И ОБЩЕСТВЕНИЯ ИНТЕРЕС, А НА ЧАСТЕН ИНТЕРЕС, КОЕТО ЗАСТРАШАВА СТАБИЛНОСТТА НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО.

(3) Своевременност

Съдията добросъвестно изпълнява служебните си задължения, като прави необходи-мото за спазване на нормативно определените срокове за разглеждане и произнасяне по делата.
Тази норма е частен случай на общото изискване за добросъвестно и отговорно из-пълнение на служебните задължения. Сроковете за разглеждане на делата не са фиксирани точно в закона и това е така, защото всяко дело е индивидуално и по него могат да възникнат множество непредвидени усложнения. Въведените срокове за приключване на делата на първа инстанция (3 месеца) са инструктивни, т.е. препоръчителни. Предназначението им е да стимулират съдиите към самодисциплина и недопускане на неоснователно забавяне. Видно от статистиката на Министерство на правосъдието, над 60 % от първоинстанционните дела приключват в този тримесечен срок, но значителна част са висящи с години поради причини, за които рядко е отговорен съдията – представяне на болнични листове и други процесуални фокуси от страни, имащи интерес от протакане на делото, невъзможност да бъдат призовани страни и свидетели поради неточно посочени адреси, искания за допълнителни доказателст-ва и др.
Що се отнася до произнасянето – писане на решения и мотиви в едномесечен срок, съдебната система в някои съдилища отдавна боксува поради огромната си натовареност. В Софийски Районен съд, например, 100 съдии разглеждат годишно над 45 000 дела. За пове-чето от тях физически е невъзможно да напишат мотивите си в срок, поради лошите условия при които работят и поради огромния брой дела, които получават, разглеждат и приключват.
Нарушаването на правилото за своевременност е една от основните причини за създа-ване на отрицателен образ на българския съд. Въпреки обективните пречки, всеки съдия е длъжен да знае, че когато прекомерно забави изготвянето на съдебния акт, той не просто на-рушава инструктивните срокове на закона и може да навлича дисциплинарна отговорност, а създава съмнения в своята обективност и безпристрастност у изнервените страни, които през ден проверяват за резултат в деловодството на съда, и ги оставя с убеждението, че им отказва правосъдие. Правилото, че “Закъснялото правосъдие е отказано правосъдие”, е мощен пси-хологически критерий за обща обществена оценка на ефективността на съдебната власт.

(4) Отношение на съдията към лицата, с които общува в служебно качество


1. Съдията се отнася с толерантност, достойнство и учтивост към участниците в процеса и изисква подобното поведение от тях.
Съдията не бива да употребява и да позволява по време на съдебно заседание присъства-щите граждани и адвокати да ползват изрази и жестове, които могат да се изтълкуват като непристойни. Съдията трябва да се пази от изрази и безсловестни сигнали, които могат да се тълкуват като знак за предубеденост или необективност от негова страна.
Съдията не бива да се държи високомерно и да демонстрира своята власт в процеса. Ком-петентността и достойнството респектират повече, отколкото заповедническият или саркас-тичен тон.
Съдията е длъжен да се отнася към участниците в процеса по начин, който не нарушава нормалната и спокойна атмосфера на работа в съдебната зала и извън нея. Правилото включ-ва и задължение за съответно отношение дори към агресивните граждани и адвокати, което да не им позволява да нарушават добрия тон, когато са в съда.


2. Съдията дължи на колегите си уважение и разбиране и не си позволява безпринципни критики и лични оценки за работата на другите съдии.
Това правило е особено важно за сплотяване и консолидация на професионалната съ-дийска общност. Никой не е длъжен да харесва и уважава всичките си колеги. Такова задъл-жение би било неизпълнимо поради многообразието на човешките характери. Интригите и клюкарството между съдии обаче са особено отблъскващи, защото един съдия няма право да бъде дребнав, лицемерен или да изтъква себе си, хулейки колегите си. Такова поведение съз-дава нездрава атмосфера в екипа, неизбежно става обществено достояние и нанася непопра-вими вреди на престижа на професията и на съдебната власт.

3. В съвместната си работа със съдебните заседатели съдията изисква от тях спазването на правилата на съдебна етика.
Съдията трябва да проявява разбиране към съдебните заседатели. Те не са юристи и учас-тват в процеса като защитници на естествената конкретна житейска справедливост на граж-данското общество, докато професионалният съдия е длъжен да удовлетвори преди всичко абстрактната справедливост на закона. Постигането на равновесие между гледната точка на закона и на обществото е от първостепенно значение за ефективността и обществената убе-дителност на правораздаването За да го постигне, съдията е длъжен да изслушва мнението на съдебните заседатели преди да изкаже своето, да отговаря на въпросите им относно смисъла на закона и да ги уведомява за отговорността, която носят.
В работата си със съдебните заседатели съдията трябва да намери деликатния баланс между две крайности – да налага авторитарно мнението си на заседателите поради това, че те не разбират материалното право и процеса, или да ги остави да имат решаващ глас както по правните квалификации, така и по размера на наказанието, дори когато становището им е несъобразено със закона или доказателствата по делото.
Препоръчително е в началото на всеки наказателен процес например на съдебните засе-датели да бъде обяснено какво е обвинението, какво трябва да бъде установено в процеса, за да се приеме, че обвинението е доказано, как се определя наказанието. Не бива от заседате-лите да се изисква да се ориентират в процесуалните тънкости. Тяхното житейско чувство за справедливост трябва да бъде сериозно отчетено при обсъждане на установените факти и при определяне на вида и размера на наказанието.
Съдебните заседатели, както и професионалните съдии, нямат право да коментират раз-воя на дело, по което заседават. Те не могат да издават тайната на съдебното съвещание и не могат да коментират произнесения акт на съда, независимо дали са съгласни с него или не. Не е редно да общуват с журналисти. От името на съда, с журналистите разговаря пресата-шето или говорителят на съда. За тези свои задължения заседателите трябва да бъдат уведо-мени още при полагане на клетвата си.


4. Съдията зачита достойнството и работата на служителите в съда.
Добрата работа на служителите на съда е от изключителна важност за успешната работа на самия съдия, защото тя зависи от добросъвестността и компетентността на секретарите и деловодителите. Никой съдия няма право да се държи със служителите високомерно и грубо. Кодексът насърчава взаимното добронамерено опознаване на особеностите на двете профе-сии.
То не може да се изразява в демонстративно фамилиарно отношение към служителите, защото това се отразява отрицателно на служебната дисциплина, нито в търпеливо понасяне на откритото неуважение, което съдебните служители в някои големи съдилища проявяват към съдиите. В такива случаи съдията не трябва да се въздържа да сезира административния ръководител на съда, дори с риск това да му причини лични проблеми със служителите.
Кодексът се стреми да възпита и у двете страни учтиво и човешко отношение, включва-що необходимата степен на контрол, взискателност и дистанцираност.


5. Съдията изисква от съдебните служители да бъдат лоялни към институцията и отго-ворно да изпълняват задълженията си.
Въпреки че съдията е независим и правораздава по автономно лично убеждение, което не се влияе от това на колегите му, работата в екип е задължителна за съдебната институция. Съдията определя как трябва да се държат секретарят и деловодителят му. Той изисква от тях да спазват зададените от него условия и ги контролира. Задача на съдията и особено на председателя на съда е да убеди служителите, че те са важна част от съдебната институция, че тя осъзнава значението им и те са длъжни да работят за нейната ефективност и престиж.


6. Съдията изисква от съдебните служители да се въздържат от предубеденост или прис-трастие чрез думи или поведение.
Гражданите контактуват пряко главно със съдебните служители и основно с деловодите-лите. Тяхната първа и основна представа за съда се изгражда при тези контакти. Всяко грубо и неприязнено отношение на съдебните служители към гражданите, прояви на некомпетент-ност или нехайство при изпълнение на служебните задължения или очевидно пристрастие към страна по дадено дело или даден адвокат създават съмнения за пристрастност и впечат-ления за непозволена зависимост на съдебната институцията като цяло.


7. Съдията съобразява външния си вид и облеклото си на работното място с изисквания-та за престижа на професията.
Интелектуалните и професионални качества на всеки съдия са от първостепенно значение за професионалната оценка, която той получава, но първото зрително впечатление за външ-ния му вид винаги оказва психологическо влияние върху мнението на страничния наблюда-тел за съдийския професионализъм. В професионалното поведение на съдията съществува важен церемониално-ритуален елемент от значение за неговия авторитет, свързан с носенето на съдийската тога. В същото време е препоръчително да се избягва екстравагантно облекло и прически и придържане към строг елегантен стил, защото той съответства на консерватив-ния характер на държавната власт. Кодексът насърчава доброволно самоограничение в пра-вото на личен избор на външен вид, което всеки съдия усвоява в личния си живот.

(5) Поверителност

1. Съдията не разкрива поверителна информация, станала му известна във връзка с про-фесионалната му дейност.

2. Съдията изисква спазване правилата за поверителност на информацията и от съдебни-те служители.
Изискванията за поверителност са описани ясно в закона и ако не бъдат спазени, винов-ните лица носят наказателна отговорност. Основанията за това са свързани с изключителната обществена значимост на интереса, познаването на който е доверено на съдията или съдеб-ния служител, и който може да бъде запазен, само ако не бъде разгласен. Такъв е случаят например с тайната на осиновяването, чието разкриване може да разбие съдбата на много невинни хора.
Кодексът възпроизвежда съдържанието на законовите изисквания, за да снабди наруше-нието им и с отрицателна нравствена оценка. Наказателната отговорност не винаги може да бъде реализирана, но моралната е възможна винаги и има собствен вид ефективност, свързан с обществената оценка за морала на виновния съдия или съдебен служител.
(6) Административни задължения.

1. Съдията изпълнява административните си задължения отговорно, компетентно и сво-евременно, без предубеденост и пристрастие.
За почти всеки съдия административните задължения са най-досадната част от работата му. За да може той да прояви качествата си на мислещ и компетентен юрист, да постанови обоснован и законосъобразен съдебен акт, който да бъде потвърден от по-горните съдебни инстанции, е необходимо предварително да бъде извършена тази отнемаща много време административна дейност. Делата трябва да се обработват и насрочват своевременно и рит-мично и да се упражнява контрол върху служителите.
Важна част от административните задължения на съдията са тъй-наречените “дежурст-ва”. Те са допълнителна, но много съществена тегоба в напрегнатото съдийско ежедневие. Ако дежурният съдия не може да бъде намерен, за да разреши например на органите на МВР действия по претърсване и изземване или да одобри извършените неотложни такива, а в това време срокът за одобрение изтече, това позори цялата съдебна власт. Ако майката и детето чакат дежурния съдия с часове, за да получат разрешение за теглене на суми от детски влог, които са им необходими за закупуване на учебници или лекарства, това унижава професията като цяло. Ако органите на предварителното производство водят за разпит пред дежурния съдия изключително важен свидетел, който след няколко часа пътува със самолет, а дежур-ният съдия обядва в продължение на целия следобед, това обрича на неефективност цялата правораздавателна система.


2. Съдиите си сътрудничат при управлението на делата в съда.
Това правило се спазва от повечето съдии, макар и неписано досега. Нормалното е да за-местиш колегата си, когато му се налага спешно да напусне съда по време на дежурство или да поемеш неговото заседание. В същото време има съдии, които отказват каквото и да било допълнително натоварване с чужда работа и отделят време и внимание единствено на своята, или които злоупотребяват с услужливостта на колегите си, за да им прехвърлят своите за-дължения, без да имат извинителна причина.
Както за успешната работа на самия съд, така и за престижа на съдийската професия, ко-легиалността и взаимопомощта следва да бъдат коректно спазвано правило.

Раздел ІІІ
ПРАВИЛА ЗА ЛИЧНО ПОВЕДЕНИЕ

Чл.5 Личният облик на съдията е част от обществената представа за съдебната инсти-туция.

(1) Съдията доброволно приема ограничения в личния си и обществен статус.
Всеки, който иска да бъде съдия, е длъжен да знае, че това е публична професия, натова-рена с големи обществени очаквания и подложена на постоянен критичен обществен надзор. Уважаваният съдия не е само компетентен юрист, а личност, която усвоява редица ограниче-ния, несъществуващи за други професии.
Законът за съдебната власт в чл. 12, ал. 1 забранява за членуване в политически партии, а чл.132 въвежда така наречената “несъвместимост”.
Освен законовите ограничения, за съдията съществуват и чисто морални обязаности. Във всеки момент той е длъжен да съобразява поведението си с факта, че професията му изисква от него да олицетворява съда като институция.

(2) Съдията не допуска непристойно поведение в обществения и личния си живот.
Съдийската общност е затворена от една страна поради изискванията за безпристрас-тност, независимост, забрана за лично общуване със страните по делото, задължение за съ-образяване на лично поведение с правилото, че съдията олицетворява съда, и др., а от друга страна поради работната претовареност и интелектуална самовглъбеност и дистанцираност, която сложността и особеностите на правната материя предполагат.

Тази затвореност е повлияна от някои ограничения в поведението на съдията, неспаз-ването на които поражда неодобрението на гилдията. Не е добре съдиите да се появяват чес-то по светски приеми, коктейли и дискотеки. Не е добре да застават пред камерите, когато са в по-фриволно облекло. Не е добре медийните им изяви да са натрапчиви и да издават стре-меж към лична известност.
Практиката на дисциплинарните състави на Висшия съдебен съвет показва, че най-често до непристойно поведение на публично място се стига след употреба на алкохол. Вяр-но е, че и съдиите са живи хора, но никой не може да очаква от общественото мнение сниз-ходителност към пиян съдия, който буйства публично.
Цялостната биография на съдията трябва да внушава уважение, защото то е част от уважението към институцията. Професията изисква от тези, които я упражняват, да бъдат еталон за подражание – ерудираност, възпитание, уравновесеност.

(2) Съдията не използва името и авторитета на съда за задоволяване на свои собствени инте-реси или интереси на свои близки.
ТОВА ПРАВИЛО ИМА ЗА ЦЕЛ ДА ПРЕДПАЗИ СЪДИИТЕ ОТ ГОЛЯМОТО ИЗ-КУШЕНИЕ ДА СЕ ПОЗОВАТ НА СЛУЖЕБНОТО СИ ПОЛОЖЕНИЕ, КОГАТО ИМАТ НЯКАКЪВ ПРОБЛЕМ. НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА, ЧЕ ОБЩЕСТВЕНИЯТ ПРЕСТИЖ НА ПРОФЕСИЯТА МОЖЕ ДА БЪДЕ ПО-ВИСОК, СЛУЖЕБНИЯТ СТАТУС НА СЪДИЯ ВНУШАВА У ГРАЖДАНИТЕ ДОВЕРИЕ ИЛИ НАДЕЖДИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ,,ПОЛЕЗНА” ВРЪЗКА В СЪДА, ОТ КОЕТО КОНКРЕТНИЯТ СЪДИЯ МОЖЕ ДА ЗЛОУ-ПОТРЕБИ. ВСЯКО ПРЕИМУЩЕСТВО, КОЕТО ТОЙ МОЖЕ ДА ПОЛУЧИ ПОРАДИ ТО-ВА, ЧЕ Е СЪДИЯ, ГО ПОСТАВЯ В БЪДЕЩА ЗАВИСИМОСТ ОТ ТОЗИ, КОЙТО Е ПРЕ-ДОСТАВИЛ ПРЕИМУЩЕСТВОТО.
ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ИМЕТО НА СЪДА ДОРИ С ОПРАВДАНА ИЛИ БЛАГО-РОДНА ЦЕЛ /НАПРИМЕР: ЗА ДА БЪДЕ ОБУЗДАН АРОГАНТНИЯТ РОДИТЕЛ НА СЪУ-ЧЕНИКА НА ДЕТЕТО НА СЪДИЯТА; ДА БЪДЕ ИЗИСКАНО ОТ МЪРЗЕЛИВИЯ БЮРОК-РАТ ДА СИ СВЪРШИ РАБОТАТА; ДА БЪДЕ СПЕСТЕН ОТКРОВЕНО ПОИСКАНИЯТ ПОДКУП ОТ СПРЕЛИЯ БЕЗ ОСНОВАНИЕ СЪДИЙСКАТА КОЛА ПЪТЕН ПОЛИЦАЙ/ НЕИЗБЕЖНО СЪЗДАВАТ НАВИЦИ ДА СЕ ЗЛОУПОТРЕБЯВА С ИНСТИТУЦИЯТА, ЗА ДА СЕ НАЛОЖИ ЛИЧНО СЪДИЯТА.

(4) Съдията не приема лично или чрез другиго подаръци, услуги или заеми, които могат да предизвикат съмнение в неговата почтеност.
Това правило няма предвид подкупа или други престъпления по служба, за които се носи наказателна отговорност. То изисква от съдията да спазва такова поведение, че дори да не създава съмнение в почтеността си. Затова винаги трябва да се държи сметка, дали пода-ръкът за Коледа или за рождения ден не е прекалено скъп, дали доброволно предоставената услуга от не е с користни намерения. Често се случва съдии да вземат пари назаем от свои приятели адвокати. Може взаимоотношенията между тях да са изключително почтени и адвокатът никога да не си и помисли да се възползва от положението си на заемодател. Но когато това стане обществено достояние, няма сила, която да убеди противната страна, че съдията е безпристрастен.

(6) Извън съда съдията спазва поведение, което не би могло да накърни доброто име на съдебната институция.
Това правило има предвид цялостното поведение на всеки съдия. Той трябва да внимава как се държи на улицата, в градския транспорт, в магазина, със съседите си. Единственото място, където поведението му е неприкосновено, е неговият дом, ако с него не застрашава правата на друг член от семейството си.

Раздел ІV
ПРАВИЛА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ПОВЕДЕНИЕ

Чл.6. Взаимоотношения с медии и организации на гражданското общество.

(1) Съдията зачита свободата на словото и правото на гражданите да бъдат информирани.
При взаимоотношенията с медиите съдията не бива да забравя, че журналистите не са му врагове, но не са му непременно приятели. Важното е да бъде честен с тях и да изисква съ-щото. Колкото и да е натоварващо, съдиите са длъжни да информират обществото за работа-та си. ТЕ НЕ СА ЕЛИТНА КАСТА, КОЯТО НЕ ДОПУСКА ОБЩЕСТВЕН НАДЗОР. Напро-тив, и за обществото, и за съда е полезно да се знае какво може да се очаква от един съд – какви правомощия има и кой може да го сезира; кой пише и кой прилага законите; защо пра-восъдието не винаги е бързо и ефективно и т.н. Посредниците между обществото и съда са именно медиите Опитът показва, че между журналистическата и съдийската работа има мно-го общо:
1. и съдиите, и журналистите са длъжни да бъдат компетентни и безпристрастни;
2. и върху съда, и върху медиите се правят опити да се упражни натиск – от полити-ци, от икономически групировки, дори от престъпни елементи. Както съдът, така и медиите често се използват за разчистване на сметки и биват въвличани в игри, които не са техни;
3. когато са на власт, политиците обвиняват за неуспехите си или медиите, или съ-дебната власт, а когато са в опозиция, се оказва, че независимостта на медиите и на съдебната власт са им най-скъпи от всичко;
4. хората привидно не вярват на журналисти и на съдии, но като имат проблеми, заплашват със съд или с публикации;
5. и журналистите, и съдиите биват ухажвани от лица, които зависят от тях, и биват мразени и хулени, когато не напишат това, което е било очаквано от тях;
6. и сред журналистите, и сред съдиите има некомпетентни или продажни лица, кои-то позорят за цялото съсловие и обезсмислят труда на почтените и компетентните;
7. и за съдиите, и за журналистите е изключително трудно да запазят почтеността и достойнството си и да оцелеят при горните условия.

1. Съдията може да информира медиите само за факти от дейността си, без да изразява предварителни правни становища.
Най-лесно и ефективно това става чрез пресслужбата на съда, ако такава съществува. Го-ворителят на съда има право след съгласуване на информацията със съдията докладчик и, ако се налага, с председателя на съда, да информира журналистите по всички въпроси, от които те се интересуват по хода на делото.
Когато няма пресслужба или специално натоварен говорител на съда, съдията може сам да уведоми журналистите, но само за факти, които не отразяват неговото мнение по казуса. Ако се притеснява от провокативни журналистически въпроси, би могъл в началото на про-цеса писмено да изложи на понятен език какъв е спорът по делото, какви са твърденията на страните, какво предвижда законът и какво предстои да се установи по делото. След като постанови съдебния си акт, който е по правило непонятен за неюристи, съдията или негов колега също може кратко и разбираемо да обясни основните съображения за постановяване на акта.

2. Съдията не може да обсъжда публично висящи дела.
По делата, приключили на една инстанция с краен акт, оповестяването на информация поема отново пресслужбата, председателят на съда или специално определен съдия-говорител.
Категорично не се препоръчва съдията да дава изявления по медиите по време на висящ процес. Освен че представлява огромно психическо натоварване, то може да доведе и до не-говия отвод.
Горната забрана се отнася и за съдии, които не са докладчици по конкретното шумно де-ло. Винаги трябва да се напомня, че право на мнение има единствено по-горната съдебна инстанция. Това обаче не пречи, на журналистите да бъдат обяснени чисто теоретично зако-новите норми, като винаги се внимава да не се изразява мнение по конкретния казус.

3. Съдията може да информира медиите относно движението на делото.
В съдилищата, в които липсва пресслужба, съдията може лично да уведомява журналис-тите за движението на делото или просто да ги допуска в залата по време на заседанието. Ако се налага да даде допълнителни разяснения по хода на делото, е добре с помощта на председателя на съда да свика пресконференция и да обясни подробностите пред всички журналисти. Недопустимо е информация да изтича от деловодството или от секретаря на състава, както и от съдебните заседатели.
Препоръчително е медиите да бъдат уведомявани относно причините за отлагане на дела-та. Когато обществото не разбира основанията за отлагане на едно дело, приема за виновен за протакането съда, който поради страх или леност безнаказано и безконтролно отлага дела-та.

4. Съдията разрешава използването на видео и звукозаписни устройства по време на съ-дебното производство при зачитане конституционните права на гражданите.
Организирането на журналистите в съдебната зала се поема от пресаташето. В случай, че към съда липсва такава длъжност, журналистите избират свой колега, които да осъществява връзката със съдията с негово разрешение. В Испания например, след промяна в законите, е въведено аудио- и видеозаписване на делата и така отпада нуждата от съдебен секретар. Страните по делото получават не протокол на хартия, а компактдиск със запис от заседание-то.

(3) Съдията е обществена личност. Той участва в обществения живот, но не може да изразява предпочитания или предубеждения към определена група хора на основата на народност, раса, пол, идеология, религия, култура и други.
Препоръчително е съдиите да вземат участие в обществения живот, но винаги съблюда-вайки правилата на този кодекс. Особено деликатно е участието в политическия живот. Съ-дията има конституционното право да симпатизира на определена политическа партия, да гласува за нея и да бъде избиран, но по време на предизборната си кампания е възможно да създаде впечатление, че нарушава изискването за деполитизираност. Ако загуби изборите, това неизбежно се отразява на обществените очаквания към неговата безпристрастност.
(3) Съдията може да работи в организации с нестопанска цел, доколкото това не противоре-чи на настоящите правила.
Както за самия съдия, така и за престижа на професията, е добре да се работи с непра-вителствани организации, с училища и студенти, въпреки че това изисква допълнително време и представлява допълнително натоварване. Това е начин съдиите да могат да влияят на общественото мнение извън съдебната зала, да бъдат полезни на хората извън решаване на правните им спорове. То е от полза е и за самите съдии, защото им помага да придобият до-пълнителни познания, жизнен опит и да разширят светогледа си.

(4) Съдията може да участва в благотворители асоциации, но не от името на съда.
Благотворителността е дейност, достойна за уважение и изключително необходима на страдащите хора. Участието на съдии в нея е изключително похвално и трябва да бъде на-сърчавано, но то не може да бъде извършвано от името на институцията, а само в качеството на редови гражданин. При участието си при набиране на средства съдията следва да подчер-тава нуждите, за които те ще се използват и да държи на много строга отчетност при раз-ходването им.

(5) При публични изявления съдията се ръководи от критерии за разумност и чувство за мяр-ка.
Това са абстрактни понятия и всеки човек има личен критерий за тях. Всеки съдия трябва предварително да прецени дали да се изяви публично и как неговите изяви ще се от-разят не само върху неговата личност, но и върху гилдията като цяло. Съдията няма право на силна емоционалност и крайности, независимо от темата на неговата изява, защото общест-веното изискване към него да проявява мъдрост и сдържаност, дори когато обсъжда и най-емоционалния проблем, се запазва.

Чл. 7 Участие в подобряване на правната среда в държавата

(1) Съдията допринася за подобряване на правната среда в държавата.
(2) Съдията може да изразява становища и да участва в дискусии, свързани с промени в за-конодателството.
(3) Съдията може да изнася лекции, да публикува статии, да преподава в учебни заведения и да участва в извънсъдебни проекти, които не влизат в противоречие на настоящите правила.
Една от многото причини за неразбирането към съдийската професия е ниската прав-на култура на обществото. Съдията раздава справедливост. Част от общественото предназна-чение на професията му е да прави тази справедливост естествено разбираема и убедителна за гражданите, а не непроницаемо скрита зад неясни юридически формули. Съдията трябва да полага усилия да остава правилно разбран от гражданите и да им помага сами да се ориен-тират в правната материя. Тази функция е от изключително значение за създаването на жиз-неспособно гражданско общество в правова държава.
Кодексът косвено насърчава съдиите да се интересуват активно от законодателната дейност на Парламента и правителството, за да могат предварително да изразят становище по законопроект, а не да се произнасят отрицателно по неговата несвършеност, след като вече е приет и влезе в сила. Такава практика ще спомогне и за по-ясното и конкретно откроя-ване на правомощията на различните власти при създаването и прилагането на закона в очи-те на гражданите и за изясняване как се разпределя между властите отговорността за неефек-тивността на правното регулиране.
Практиката показва, че когато един съдия участва в дискусии, изнася лекции и публи-кува статии, това е полезно не само за аудиторията, а и за самия него, защото го принуждава да положи допълнителни усилия за собственото си професионално усъвършенстване.

Раздел V
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ


§. 1 Нормите на настоящия акт се прилагат в случаите, в които Законът за съдебната власт се позовава на правила за професионална етика на съдиите.

§. 2 Правилата са приети във връзка с чл. 27, ал. 1, т.13 от Закона за съдебната власт.


Нели Куцкова, Председател на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България
Мила Георгиева, Пресаташе на Софийски районен съд
Ива Пушкарова, Изпълнителен директор на Съюза на съдиите в България

[indi_AD]

Голям смях - сега търся сайт за вицове, че поне повечко хора да се посмеем - йюхихихихихихи :-)

[indi_AD]

Капка Костова - много добра, но ...... и тя има издънки, при това много яки.
Та, значи съдебна фаза, подъсдимия е по чл.198 ал.1 пр. и пр.2 НК. Образа е наркоман и към датата на първото заседание е в комуна, т.е. не може да се яви. Въпреки, е е с установен нов адрес, има защитник с пълномощно, указанията на Костова са следните:
1. Колега, няма да разхождам свидетелите отново така, че доведете клиента си другия път ??????????????
2. Обявавам подсъдимия >>>>>>>>> за ОДИ??????
Ха, сега де!
Какво да му кажеш на това? Възражения - мда, ама само на глас - в протокола - нищо. Цитирам: "Колега, това в протокола няма място!"

[Пионерче]

Еми Инди, ако се записва, както казват, на видео и аудио, мислите ли, че това ще помогне?

[Наркоманът]

Инди, не мисля, че Гега очаква от публикацията си персонални клюки за ръководителите на съюза.
Не съм член на този съюз, ама сигурен ли си, че знаеш НПК по-добре от Костова? Че то като извадиш от контекста репликата на който и да е участник в процеса, нали знаеш, какво се получава? Журналистическа находка :))

[Някой]

Много ще помогне!!! Не сте ли уморени, изтощени, прецакани и т.тн. от токова много ...порти широки, т.е. врати отворени в нашето заондателтво!!! Твърде пуританско, но това лично мнение и мое право, което не засяга никого. Спомнете си вица за "за-коня" и "за-лъва"

[stavrev]

Ала-бала.Ако започнат да правят преценка на хората,които се назначават като съдии,съгласно чл.126,ал.2 ЗСВ или пък да проверяват действащите дали нарушават правилата за професионална етика,просто трябва всичките да ги шитнат.
Още по-абсурдно е името леля Куцкова под този акт-тя безспорно е политическа личност и нарушава доста текстове от този кодекс.Да не говорим за председателите на ВКС и ВАС.Въобще,свидетели сме на поредното глупаво театро.

[scribtor]

Гега, това което си го публикувал звучи много добре, но за съжаление само звучи...
Адски много ми се иска да бъде реалност, но аз не го виждам като реалност - защото реалност е нещо което е поне 50 %.
Честно казано, вече съм много, много, ама много уморен да се боря за "правда и свобода"..., освен това вече не храня илюзии, защото както е казал Ботев, явно - и тогава, и сега - "...свестните днес считат за луди!..." :-((((((
Изводът е: че всеки трябва да се спасява, кой, както може! За съжаление!!!!
Надявам се ти да не мислиш като мен........... И...?????? ЗАЩО...????? :-)))))))))))))

[enigma]

Много си прав!

По тая причина дори и нямам сили да изчета кодекса или както там го наричат. В този случай е важен е човешкия материал, не правилата, коита и без това са пожелателни. А моето лично мнение е, че за не толкова много и не толкова малко години почти не съм срещал държавен чиновник с чувство за обществена отговорност.

[gega]

Вие, всичките, защо се включвате - аз писах, че тази тема е само за пуритани:)))))))))))))))) А както казва Ставрев, таквиз сред съдиите няма! Определени интересни "пасажи" от това "езоповско" четиво ("езоповско" - след всяка норма, демек "басня", следва поуката, разбирай извода) съм ги повдигнал с главни букви!
Само една извадка ви давам, уважаеми:
2. СЪДИЯТА НЕ ДОПУСКА СЛУЖЕБНОТО ИЗРАСТВАНЕ ДА СЕ ДЪЛЖИ НА НЕ-ДОСТОЙНО ЛИЧНО ПОВЕДЕНИЕ ИЛИ ДА СЕ ОСНОВАВА НА ЧУЖДО ВМЕ-ШАТЕЛСТВО.
ПОПРАВКИТЕ В ЗСВ ПРЕЦИЗИРАХА ТОВА ИЗИСКВАНЕ, КАТО ВЪВЕДОХА, ОС-ВЕН ЗАДЪЛЖИТЕЛНИЯ КОНКУРСЕН ИЗПИТ ЗА ВЛИЗАНЕ В СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, И АТЕСТИРАНЕ НА СЪДИИТЕ ЗА СВЪРШЕНАТА ОТ ТЯХ РАБОТА И ПРОЯВЕНИЯ ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ.
НОРМАТА НА ЗАКОНА И ТЕКСТЪТ В ЕТИЧНИЯ КОДЕКС СА МЯРКА СРЕЩУ ИЗ-ПОЛЗВАНЕТО НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ И ВРЪЗКИ С РЪКОВОДНИ ЛИЦА ОТ СЪДЕБ-НАТА СИСТЕМА, ПОЛИТИЧЕСКИ ФИГУРИ ИЛИ ДРУГИ ВЛИЯТЕЛНИ ЛИЧНОСТИ, ЗА ДА СЕ ПОСТИГНЕ СЛУЖЕБНО ИЗРАСТВАНЕ. ТОВА ИЗРАСТВАНЕ Е НЕДОСТОЙНО, ЗАЩОТО ПРОТИВОРЕЧИ НА НРАВСТВЕНИТЕ ПРАВИЛА НА ПРОФЕСИЯТА, НАРУ-ШАВА ВСИЧКИ ПРИНЦИПИ, В КОИТО СЪДИЯТА СЕ Е КЛЕЛ, И ГО ПОСТАВЯ В ЗА-ВИСИМОСТ ОТ ЛИЦАТА, СПОМОГНАЛИ ИЗРАСТВАНЕТО. ТО ПРАВИ СЪДЕБНАТА ВЛАСТ НЕПРОЗРАЧНА, ОТВАРЯ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА КОРУПЦИЯТА И ЗА ЕФЕКТИВ-НО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ПРАВОРАЗДАВАНЕТО НА ФАКТОРИ, РАЗЛИЧНИ ОТ ЗАКОНА И ВЪТРЕШНОТО УБЕЖДЕНИЕ НА СЪДИЯТА. ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ ПРАВОРАЗДВА-НЕТО Е ПОДЧИНЕНО НЕ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА И ОБЩЕСТВЕНИЯ ИНТЕРЕС, А НА ЧАСТЕН ИНТЕРЕС, КОЕТО ЗАСТРАШАВА СТАБИЛНОСТТА НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО

Пожелания, пожелания, а как се става райнен съдия без да си бил в съдебната система! Е, стига подигравки, стига мимикрии! Етичният кодекс е преди всичко сборник от нравствени правила, общочовешки изисквания за поведение, живот и възгледи, но питам се как настоящите райни съдии, които не са назначени с КОНКУРС, как ще гледат в очите тези, които стават съдии с конкурси! И знаете ли как - с насмешка!
Жалко, много жалко - кодифициран сборник на добри пожелания е този кодекс! Но както се изтъква в "преамбюла" на този кодекс (първи, макар и неуспешен опит за издигане авторитета на съдийската професия, поради което само заради това обстоятелство трябва да бъде подкрепен и доразвит, като бъде облекчен от някои твърде отвлечени и "пуритански" понятия) тези норми ще се "въвеждат" десетилетия напред! Следователно, самите създатели дори не вярват в успеха на това благородно начинание! И аз ще ви кажа защо - защото на интелигентия, благовъзпитан, високо образован човек не му трябват писани правила за поведение, някакви си етични кодексчета, а той носи в себе си отговорността, той е възпитаван да вярва в ценностите на семейството, честността, справедливоста, законността, в това че най-ценното в този живот е достойнството и загуби ли го, губи всичко! Ако в съдебната система липсват подобни ОСНОВОПОЛАГАЩИ ценности, те не се придобиват чрез етични кодексчета, а чрез ЯСНА кадрова ПОЛИТКА, самоотчистване от съсловието на неподготвените, недостойните и много, много бачкане и самоусъвършенстване на съдиите!
Така аз мисля!

[Moron]

И аз мисля така gega "- на интелигентия, благовъзпитан, високо образован човек не му трябват писани правила за поведение, някакви си етични кодексчета, а той носи в себе си отговорността, той е възпитаван да вярва в ценностите на семейството, честността, справедливоста, законността, в това че най-ценното в този живот е достойнството и загуби ли го, губи всичко! Ако в съдебната система липсват подобни ОСНОВОПОЛАГАЩИ ценности, те не се придобиват чрез етични кодексчета, а чрез ЯСНА кадрова ПОЛИТКА, самоотчистване от съсловието на неподготвените, недостойните и много, много бачкане и самоусъвършенстване на съдиите!"
За мен това е мечта, но надеждата ми остава!

[gega]

"Надежда тука всяка оставете - тъй писа нявга ръката на Данте върху вратата на Ада" - Гео Милев:))))) Няма да ви казвам от коя поема е този цитат:))))

[sstavrev]

Разбира се,че няма надежда.
Аз не случайно посочих по-горе името на леля Куцкова.Та нима е възможно политически ангажирани лица, каквито са повечето по върховете на съдебната система да осъществяват някакъв контрол относно спазването на този кодекс. Или пък от костовиста Григоров?Нарушителят да преценя дали има нарушение?! Само погледнете какво прави сегашният ВСС! Нарушават си законите без да им пука от нищо!Колко скандали станаха вече.А колко други са скрити от обществото не се знае.

Как ще се осъществи това самоотчистване,Гега?Кой ще го направи?Ще се отчистят сами?Хе-хе.

Това кодексче е само хвърляне на прах в очите.На първо място в очите на европейските ни "партньори". За какво мислите ни натискат да си оправим съд. система? Защо ферхойгенчо дофтаса преди две години и заповяда да се промени Конституцията? Защото много им пука за нас? Едва ли.Те трябва да бъдат сигурни,че утре като си вкарат инвестициите тук ще има някакъв ред,който ще се санкционира от безпристрастен съд. Това ни е надеждата-пак друг да ни оправи дереджето.Но аз лично се съмнявам това да стане в интерес на българите.

[gega]

Принципно съм съгласен с теб, не смятам, че Куцкова трябва тъй страшно да я "съдим". Всеки има право на политически възгледи, а и да извлича поуки от грешките си! За нея като личност съм чувал добри думи! Казват, че в Софийски окръжен съд били много готини! Струва ми се, че тя е от малкото хора, които ИСКРЕНО се опитват да се борят, за да се подобри системата! Наистина преди години са впусна с бат` Петьо в политиката, но това не може, според мен, да я уязви! Напротив, трябва да бъдем справедливи - може би тя няма да доведе тази битка до край, може би няма тези сили, но тя е човек, който не спестява упреците към съдебната система, към политиката на назначаване в нея! Преди време зададох един реторичен въпрос - някой да ни е обещавал, че ще бъде леко! НЕ! Но това не значи, че трябва тъй едностранчиво да охулваме всичко и всеки! Да, наистина неимоверни усилия трябват на личностите в съдебната система да променят статуквото, което твърде ревностно се пази от "старите"! И т. нар. "млади", ако мога така да ги нарека, естествено са в една среда и им се налага да работят заедно! Революции в съдебната състема са излишни! Комунизмът отмина! Видяхме как новите демократи в началото на 90-те си назначаваха "неопетнените", "грамотните" магистрати, които да заместят "идеологически обременените"! Не искам отново да се люшнем в другата посока! И за да не стане това, е необходимо да се промени Конституцията и по специално в часта за формиране членствения състав на ВСС. Някак ми се вижда чудно защо парламантът избира половината от избираемите членове на ВСС! Според мен това политизарано членство трябва да се опосреди чрез избирането на определена квото членове на ВСС от Конституционния съд, като 2/3 от тях пък са избрани или назначени от полетически субекти! Това е само едно предложение, може да се мислят и други варианати, но по този начин повече НЕ МОЖЕ! И ще им се наложи на определени лица да се разделят с удоволствието да назначават свои хора в съдебната система! А и вече много магистрати получават сериозна подкрепа от Европа и САЩ! Тази подкрепа ги прави по-независими и по-чуваеми! Навярно и Нели Куцкова е от тях! Така че да не съдим конкретни личности, да мислим по-глобално, а в ежедневната си професионална работа да бъде добри и непримирими! По този начин се променя наложилият се стереотип на работа на съда, особено в провинцията!

[zvezda]

Чудесни пожелания, но за съжаление - неработещи. Доколко можем ние да се позоваваме на тези правила, ако ги видим нарушени ? Представям си, как ако се оплача пред съответния орган, че съдията се е държал не "с толерантност, достойнство и учтивост към участниците в процеса" това ще ми помогне, напротив - може да ми навреди. Мога ли в съдебно заседание да призова съдията към съответното поведение, ако то нарушава тези правила? Аз бих го направила.

[gega]

Аз съм го правил още преди да има някакви си етични кодексчета! Това въпрос на принцип!

[stavrev]

Най-вероятно личността на Куцкова,сама по себе си, заслужава уважение, но за мен тя е политически ангажирана.В България всичко е политика!Не вярвам да има случайни хора на важни постове.А това че има подкрепа от чужбина също не е много добре Отново говори за политическа ангажираност..Но за последното дано се лъжа.
Всеки може да приказва-кой е искрен и кой не се вижда от делата.

Всъщност,решението,както го виждам аз, е написаното от теб в края на постинга ти. Не ни трябва революция, а натиск-от гражданите и особено от адвокатите.Натиск,който трябва да е ежедневен и непримирим. Така могат да се променят нещата.

[gega]

Но и в адвокатурата е страшен батак! Малцина са тези адвокати, които ще се опълчат на някой безхаберен магистрат, защото очакват от него не правоСЪДИЕ, а милост! Та адвокатурата е гелемият длъжник на обществото! съдът е такъв, каквато е и адвокатурата! Не трябва да пренасяме проблемите само в съдебната система, а и ние да се погледнем, че никак не сме хубосници:)))))

[Гери]

Мда-а-а-а-а пожелателен характер :)

Освен това се сещам за един състав в СГС в който сме персона нон грата, 4-в :)
пък след поискания отвод, съвсем вече....

[scribtor]

Ами като се опълчиш, нали после бял ден не виждаш в тоя съд.
Хубаво го каза, че чакаме не правосъдие , а милостиня, но как да е друго яче, като и ножа и хляба е в недосегаемите, а ти си едно нищо на тоя фон.
Ти му представяш примерно пет нови решения на ВС, а той ти казва че не ги признава, щото не било важно как мислил върховния съд, а ТОЙ. Няма лошо да влагаш творчество, но все пак трябва да има граници. Тия, върховните съдии, да не би са всичките да са тъпаци, че един да не е написал вярно решение... А откакто някои дела /за измененията на ПУП/ станаха едноинстанционни - направо е трагедия................
Прочетете темата за "ОТВОД или нещо друго..." във раздела "Взаимопомощ" и ще ме разберете за какво ви говоря.
И после чакай, прави прогнози, фантазирай......