И аз разсъждавах в тази насока, но изразът "допуснато неизпълнение" ми се струва безсмислен. Неизпълнението не се "допуска", затова и този израз няма много смисъл.
В общ план, ако се касае за разваляне на договор по принцип, е много по-логично потестативното право на разваляне да се наследява от наследниците. В случая обаче имаме специфичен договор, който е нанеименован и на всичкото отгоре се сключва с оглед на личността (на прехвърлителя), поради това със смъртта му договорът се прекратява автоматично.
При това положение е налице конкуренция на основанието за разваляне на договора от наследниците и основанието за търсене на договорна отговорност от наследниците за неизпълнение на вече прекратения договор за издръжка и гледане. За мен е по-издържана тезата, че договорът може да бъде развален единствено приживе, докато прехвърлителят все още е жив и договорът все още не е прекратен. При това положение наследниците наследяват единствено процесуалното право на прехвърлителя да заведе иск за разваляне на договора, но не и материалното потестативно право на разваляне на договора. С други думи, според мен в тълкувателното решение се визира единствено процесуалното право на иск, което се наследява, но не и материалното потестативно право, което не може да се наследи, тъй като вече е погасено със смъртта на прехвърлителя. При неизпълнение на приобретателя наследниците ще имат право да претендират от приобретателя последиците от неизпълнение на договора, но не и да развалят договора, тъй като той вече е прекратен. С други думи, те ще могат да искат единствено обезщетение за неизпълнение, но не и връщане на имота в наследствената маса.
В тази светлина изразът, използван в тълкувателното решение:
Затова, ако са останали нереализирани вземания до момента на смъртта на прехвърлителя, които преминават върху неговите наследници, всеки от тях ще има основание да получи дробна част от тези вземания, съответстваща на наследствения му дял.
Следва да се разбира в смисъл, че се касае за наследимо право на обезщетение за вреди от неизпълнение на прекратения дпоговор, а не за ненаследимото право за разваляне на договора за издръжка и гледане.
Считам, че потестативното право за разваляне на договор, който е сключен с оглед личността на кредитора, е непрехвърлимо и съответно ненаследимо, именно защото договорът е сключен с оглед личността.
Допълнителен аргумент, че се касае за ненаследимо потестативно право /материалното потестативно право на разваляне на договора/, е нормата на чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД, съгласно която ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това. Но договорът е с оглед на личността и приобретателят няма как да изпълни на наследниците на прехвърлителя.
Като цяло спорът опира до това - кои права са наследими и кои-ненаследими. Аз приемам възгледа, че правата, които са с оглед на личността, са непрехвърлими и ненаследими. Така са ми казали в университета по мои спомени, нямам учебника по ГП-Обща част /на проф. Мария Павлова/ пред себе си, но такъв ми е споменът за класификацията на субективните права.
Ето едно решение на ВКС в тази насока, касаещо ненаследимото право на ползване:
Решение № 569 от 8.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 76/2009 г., IV г. о., ГК:
Уговореното право на ползване по своята правна природа е лично, неотчуждимо и ненаследимо субективно право. То се погасява съгласно разпоредбата на чл. 59 от Закона за собствеността след смъртта на своя титуляр, ако не е учредено за по-кратък срок. Ищците по делото не са материалноправно легитимирани да търсят защита на това субективно право в полза на своята наследодателка, респ. от неучредяването му в договора от 8.IV.2002 г. Поради това следва да се приеме, че тази претенция е неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Разгледах в Google какво пише по въпроса, май няма много писано. Намерих следното мнение на колега, който споделя моя възглед:
https://gyordanov.eu/izdrazhka-i-gledane/Освен това наследниците на прехвърлителя получават и правото на иск и претенция за разваляне на договора поради неизпълнение на длъжника. Условието е това право да е било упражнено от наследодателят и допуснато от съда преди смъртта.