начало

Тълкувателно решение: И чиновниците в МВР имат право на пари за храна Тълкувателно решение: И чиновниците в МВР имат право на пари за храна

Клевета

Дискусии и казуси в областта на: Наказателно право, Наказателен процес, Криминалистика, Съдебни експертизи
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Клевета

Мнениеот tyronne » 10 Яну 2022, 23:12

Когато някой пише на фейсбук страница на работодателят ми (съобщение, а не публичен пост) че аз крада от него (от работата крада продукти) - това по кои закони и членове се преследва?

Предполагам НЕ Е работа на прокуратура и не се сезира прокуратура в такъв случай?
https://i.imgur.com/ZwdhZ7r.jpg :)
tyronne
Потребител
 
Мнения: 229
Регистриран на: 24 Мар 2011, 22:16

Re: Клевета

Мнениеот berto » 11 Яну 2022, 11:21

По наказателния кодекс се преследва - чл. 146 /НК (за обида) по частен ред, или чл. 147 (клевета). Разликата между двете престъпления е, че при обидата е достатъчно самото пострадало лице да се е почувствало засегнато и обидено, докато при клеветата трябва да докаже, че не е извършило престъплението, ако го клеветят за престъпление, или че не е извършило позорното обстоятелство (прочетете и двата текста).

За обида подавате жалба до районния съд по местоживеене мисля (прочетете НПК), за клевета е същото, Имайте предвид и чл. 161, ал. 1 /НК.
berto
Потребител
 
Мнения: 416
Регистриран на: 01 Сеп 2020, 17:32

Re: Клевета

Мнениеот tyronne » 11 Яну 2022, 12:42

Значи без прокуратура?

Чл. 146. (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 21 от 2000 г.) Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие - писано е до работодател. Реално целта е клеветата въобще да не достига до мен. Иначе е хубаво че само трябва да заявиш че си много засегнат, което си е така все пак целта е да те изгонят от работа

чл. 147 по-подхожда. кражбата е или не е общ характер? Ще трябва да доказваш че НЕ си крал? как по дяволите се доказва че НЕ си крал? :lol: Не е ли рдно да докажат че си крал? Щом го заявяват значи ще се наложи да го докажат.

чл. 161 гледам че пише телесни повреди.

Изглежда от трите това да е по чл 147 НК.
https://i.imgur.com/ZwdhZ7r.jpg :)
tyronne
Потребител
 
Мнения: 229
Регистриран на: 24 Мар 2011, 22:16

Re: Клевета

Мнениеот berto » 11 Яну 2022, 13:58

Правилно сте разбрали, че е 147. 161, ал. 1 Ви казва, че е по частен път, т.е. не е само за телесните повреди, четете внимателно, пише и за престъпленията 146-148.

Колкото до това, че не трябва прокурор, не трябва, да.

Колкото до доказването на несъществуващи факти, то следва да се докаже чрез доказване на съществуващи факти. Във Вашия случай, доколкото разбирам, Ви обвиняват, че сте откраднал. Може да се крадат само ДВИЖИМИ вещи. И всъщност ако я има тази вещ, Вие знаете къде е, и нея Я ДЪРЖИ ДРУГ, А НЕ ВИЕ, то тогава няма да имате проблеми с доказването.

Надявам се да има хора, които да Ви съдействат, защото целта на мероприятието срещу Вас ЛИЧНО СПОРЕД МЕН е много долна и подла. Да лишиш някого от работа, при това, че той вече работи там е неприемливо. Имайте предвид като отидете в съда, че наказателното право и морала са много по-свързани отколкото гражданското право и морала, и че съдиите ще вземат предвид този аргумент!

Намерете си добър адвокат и говорете с колеги, които могат да Ви помогнат, а ако смятате, че няма да се справите, оставете работата на адвоката!

Желая Ви успех!
berto
Потребител
 
Мнения: 416
Регистриран на: 01 Сеп 2020, 17:32

Re: Клевета

Мнениеот nikodim77 » 13 Яну 2022, 00:41

Здравейте,
Момци! Туй дето си хортувате тук и умувате над текстове от НК, които нямат връзка с въпроса по темата, ще вземе да обърка някой от посетителите във форума! :roll:
Нито чл. 146 и сл., нито дори и чл. 286 от НК са във връзка с това, което разисквате.
Вземете та помислете малко над смисъла на въпроса и текстовете, които така смело и повърхностно разглеждате, пък тогава пак драснете някой и друг ред… :wink:
nikodim77
Активен потребител
 
Мнения: 1289
Регистриран на: 23 Апр 2009, 14:29

Re: Клевета

Мнениеот berto » 13 Яну 2022, 09:50

Здравей nikodim77,

защо да не е 147? Кое е според теб?
berto
Потребител
 
Мнения: 416
Регистриран на: 01 Сеп 2020, 17:32

Re: Клевета

Мнениеот nikodim77 » 14 Яну 2022, 00:16

Здравейте отново,
Преди всичко нека направим разбор на въпроса:
Първо; разгласяването като акт е под въпрос, защото не е публично, а е под формата на Л.С., отправено към третото лице (работодателя), макар че едно лице - трето е достатъчно за да имеме разгласяване. Но, как е станало достояние за набедения, че някой си, е писал до работодателя, след като кореспонденцията принципно е скрита (на Л.С.). Също така, винаги трябва да се предвиждат и евентуални защитни позиции на ответната страна. Написалият винаги ще се оправдае с това, че именно защото не е искал да урони честта и достойнството на обекта на неговия сигнал, то за това е бил предаден (разгласен) чрез Л.С. само на лицето, което би могло да вземе отношение. Вече, ако работодателят е посочил тези обстоятелства и след извършена проверка се установи, че посочената кражба/и/ не отговаря на истината чак тогава набеденият може да търси правата си, което пак не гарантира успех. За да имеме осъществен престъпен състав, за което и да е престъпление от НК, един от факторите е умисъл (вж чл. 11 от НК). Ако например, аз видя, че главният готвач в кухнята вади пържоли и ги поставя някъде и придобия представа, че ги краде, и за това напиша на собственика на ресторанта, дали ще съм осъществил виновно състава на – 147? В последствие като се окаже, че не ги е крадял, а ги е поставял в тайна рецептурна марината, то тогава не считам, че ще е налице умисъл или непредпазливост. В смисъла на последното е и константната съдебна практика, че позорните факти и обстоятелства следва да са съобщени конкретно и ясно, а не да се извеждат, чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психична дейност.
Сега, отделен е въпроса, че може написаният донос да е нарочен и целящ именно опозоряване, правене на мръсно и т.н., но това следва да се докаже.
Второ;
И защо да НЕ Е работа на прокуратурата? Именно към нея следва уведоменият работодател да се обърне при сигнал за неправомерни действия от страна на служител.
Освен това когато говорим за тъжба чл. 48 и 49 от НПК допускат и участие на прокурора при определени обстоятелства. Например, ако написалият доноса е в по-горна иерархична връзка с обекта на този донос, то имаме зависимост, каквато е посочена и в двата текста.
nikodim77
Активен потребител
 
Мнения: 1289
Регистриран на: 23 Апр 2009, 14:29

Re: Клевета

Мнениеот tyronne » 14 Яну 2022, 11:09

голям кеф. българската държава подкрепя и клеветенето.

като те пишат проститутка пред социалните, няма да го съдиш за клевета, защото не е предназначен за теб сигнала. целта е само да поемеш негативите, нищо повече.
https://i.imgur.com/ZwdhZ7r.jpg :)
tyronne
Потребител
 
Мнения: 229
Регистриран на: 24 Мар 2011, 22:16

Re: Клевета

Мнениеот bvoykov » 20 Яну 2022, 19:10

За да не отегчавам tyronne повече ще кажа, че трябва сам да си водиш дело за клевета и то директно пред съда, без прокуратура, Инспекция по труда или други, което не е лесно и не е за човек неюрист (то и за юристите е трудно според мен). Българската държава не подкрепя клеветенето, но само доказаното такова.
Останалото, който иска, да го чете, ще го скрия, за да не пълни очите на случайно минаващите.

nikodim77 написа:Здравейте отново,
Преди всичко нека направим разбор на въпроса:
Първо; разгласяването като акт е под въпрос, защото не е публично, а е под формата на Л.С., отправено към третото лице (работодателя), макар че едно лице - трето е достатъчно за да имеме разгласяване. Но, как е станало достояние за набедения, че някой си, е писал до работодателя, след като кореспонденцията принципно е скрита (на Л.С.). Също така, винаги трябва да се предвиждат и евентуални защитни позиции на ответната страна. Написалият винаги ще се оправдае с това, че именно защото не е искал да урони честта и достойнството на обекта на неговия сигнал, то за това е бил предаден (разгласен) чрез Л.С. само на лицето, което би могло да вземе отношение. Вече, ако работодателят е посочил тези обстоятелства и след извършена проверка се установи, че посочената кражба/и/ не отговаря на истината чак тогава набеденият може да търси правата си, което пак не гарантира успех. За да имеме осъществен престъпен състав, за което и да е престъпление от НК, един от факторите е умисъл (вж чл. 11 от НК). Ако например, аз видя, че главният готвач в кухнята вади пържоли и ги поставя някъде и придобия представа, че ги краде, и за това напиша на собственика на ресторанта, дали ще съм осъществил виновно състава на – 147? В последствие като се окаже, че не ги е крадял, а ги е поставял в тайна рецептурна марината, то тогава не считам, че ще е налице умисъл или непредпазливост. В смисъла на последното е и константната съдебна практика, че позорните факти и обстоятелства следва да са съобщени конкретно и ясно, а не да се извеждат, чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психична дейност.
Сега, отделен е въпроса, че може написаният донос да е нарочен и целящ именно опозоряване, правене на мръсно и т.н., но това следва да се докаже.
Второ;
И защо да НЕ Е работа на прокуратурата? Именно към нея следва уведоменият работодател да се обърне при сигнал за неправомерни действия от страна на служител.
Освен това когато говорим за тъжба чл. 48 и 49 от НПК допускат и участие на прокурора при определени обстоятелства. Например, ако написалият доноса е в по-горна иерархична връзка с обекта на този донос, то имаме зависимост, каквато е посочена и в двата текста.


Еми, сега, клеветата има два вида "изпълнително деяние" - едното е "разгласи позорно обстоятелство", другото е "припише престъпление". Т.е. в случая, за който е запитал авторът на темата, че го "набеждават" в това, че краде, нямаме "разгласяване", но дори и да имаме, както в теорията, така и в практиката (Решение № 51 от 19.II.1980 г. по н. д. № 26/80 г. на Върховния съд) се споделя виждането, че разгласяване е налице, когато позорящото обстоятелство е съобщено на трето лице, а не на лица (мн. ч). С други думи, не е необходимо обстоятелството да е разгласено на повече от едно лице, тъй като това от друга страна би могло да го квалифицира по по-тежко наказуемия състав - чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 148, ал. 1 НК - клевета, нанесена публично. Тогава би се поставил въпросът какъв е смисълът от това да има квалифициращо обстоятелство (публичност), щом разгласяването трябва по принцип да е публично? Очевидно идеята на законодателя, който на времето е бил доста по-мъдър, мислещ и внимателен от настоящия, не е била такава - разгласяването да е еквивалентно на публично такова.
Колкото до приписването, щом разгласяването не е необходимо да е сторено пред повече от едно лице, на още по-силно основание пък за приписването не следва да се подхожда така. Това, че някой ще се оправдае с "аз нарочно казах лично на работодателя, за да не разберат другите" не прави деянието по-малко вредно, доколкото по този начин се уронва честта на дадения работник или служител и то пред работодателя, представяйки го като "крадец". Да се приеме, че работодателят е трябвало да предприеме действия, вследствие на така направеното клеветническо твърдение, за да бъде клеветата съставомерна, означава приравняването на това престъпление на резултатно такова, а то смятам, че както в теорията, така и в практиката, преобладава мнението, че то е безрезултатно, формално, изисква се просто клеветническото твърдение да е стигнало до знанието на трето лице, а какво е направило или ненаправило това трето лице е без значение за престъпния характер на деянието. Изисква се умисъл, но същият обхваща съзнанието на дееца по отношение позорящия или "престъпния" характер на обстоятелството, което ще бъде съобщено на третото лице. Самият факт на приписване на престъпление винаги е позорящ, като според мен умисълът би бил изключен само ако деецът докаже, че въз основа на обективни обстоятелства, които е проверил, е можел сигурно да стигне до извода, че престъплението е можело да бъде извършено от наклеветения. Просто да видиш някой да мести пържоли от едно място на друго и веднага да стигнеш до извода, че ги краде, не почива на никакви обективни данни за кражба. Аз лично не мога да дам пример - престъпленията от частен характер са доста... гадна и пипкава материя. Един "слух" или "донус" може лесно да ти съсипе репутацията, макар че в повечето колективи винаги има такъв, който си измисля някое позорящо обстоятелство или приписва престъпление така че, ако тръгнат да се съдят... Както и да е... На мен лично субективните възприятия за предположения и асоциации не трябва да бъдат вземани толкова навътре, защото има някои, които са винаги на нокти да се оплачат от престъпление, извършено от друг и са убедени, че е налице престъпление, а други няма да тръгнат толкова лековато да хвърлят обвинения. Затова според мен материята е гадна и нещата понякога са доста на ръба. Всеки може да се оправдае, че не е искал да опозори някого, е, ти не може да си сигурен какво наистина си е мислил - той и убиецът казва, че не го е направил и не си спомня, ама реално все още технологията не позволява да се "влезе в главата" на човек и да се види какво наистина е мислил, съзнавал, целял и предполагал.
По отношение приложението на чл. 48 и 49 НПК не смятам "зависимост" по смисъла на тези разпоредби се изразява в йерархическа такава на работното място. Какво като клеветящият е примерно по-горестоящ, това по някакъв начин препятства наклеветения да подаде тъжба срещу него? Лишава го от правото да си упълномощи адвокат? Не така биха стояли нещата, ако имаме пострадал от по-тежко престъпление - средна телесна повреда примерно, дете, което е малолетно или непълнолетно и не може само да подаде тъжба, тъй като не може да действа самостоятелно, не може и да си упълномощи адвокат, щото и другият родител е бит и тормозен и няма да си мръдне пръстта или го няма, но за нанесена средна и тежка телесна повреда, съгласно вече цитирания чл. 161, ал. 1 НК, причинена на низходящ - това е престъпление от частен характер - т.е. детето е оставено само да се защитава пред съда, без никакво съдействие. Ето такава зависимост по-скоро визира НПК - някой, който се грижи за теб, храни те, пои те, издържа те, но в един момент имате насрещни интереси. Е, сега, по отношение на домашното насилие създадоха повече възможности на прокуратурата да се намеси и извън изключителните обстоятелства по чл. 48 и 49 НПК, въвеждайки понятието за деяния "извършено в условията на домашно насилие", но това по никакъв начин не може да замести функцията на прокурора при условията на чл. 48 и 49 НПК.
bvoykov
Потребител
 
Мнения: 572
Регистриран на: 06 Юни 2013, 17:43

Re: Клевета

Мнениеот nikodim77 » 21 Яну 2022, 00:20

Уважаеми bvoykov,
Мога само да Ви Благодаря! Отделихте време напрактика за леция по НПП, което всъщност чета с оглед - предстоящите ми изпити именно по тази дисциплина. Изчерпателно, точно и най-вече в моя полза, допълващо и повишаващо познанията ми в тази материя.
Малко по темата: В общи линии винаги съм поддържал мнението, че дори и добронамерени „доноси”, основаващи се на реални факти и обстоятелства, и подтикнати от добри намерения, трябва да започват с „предполагам…”, „мисля че, „защото…”, „вероятно – понеже” и др. подобни, които при предполагаемо „обръщане на палачинката” поне да оневинят до някаква степен „доносника”
Още веднъж, благодаря! Хубава вечер!
nikodim77
Активен потребител
 
Мнения: 1289
Регистриран на: 23 Апр 2009, 14:29

Re: Клевета

Мнениеот Melly » 21 Яну 2022, 02:38

Нещо освежаващо към неуморимите за знания колеги:

https://www.youtube.com/watch?v=xKWWyO- ... MM&index=8
"Понякога седя и си мисля...а понякога просто си седя."
http://vbox7.com/play:68f9c028
Аватар
Melly
Старши потребител
 
Мнения: 8012
Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
Местоположение: гр. София

Re: Клевета

Мнениеот tyronne » 22 Яну 2022, 20:43

bvoykov написа:За да не отегчавам tyronne повече ще кажа, че трябва сам да си водиш дело за клевета и то директно пред съда, без прокуратура, Инспекция по труда или други, което не е лесно и не е за човек неюрист (то и за юристите е трудно според мен). Българската държава не подкрепя клеветенето, но само доказаното такова.
Останалото, който иска, да го чете, ще го скрия, за да не пълни очите на случайно минаващите.

nikodim77 написа:Здравейте отново,
Преди всичко нека направим разбор на въпроса:
Първо; разгласяването като акт е под въпрос, защото не е публично, а е под формата на Л.С., отправено към третото лице (работодателя), макар че едно лице - трето е достатъчно за да имеме разгласяване. Но, как е станало достояние за набедения, че някой си, е писал до работодателя, след като кореспонденцията принципно е скрита (на Л.С.). Също така, винаги трябва да се предвиждат и евентуални защитни позиции на ответната страна. Написалият винаги ще се оправдае с това, че именно защото не е искал да урони честта и достойнството на обекта на неговия сигнал, то за това е бил предаден (разгласен) чрез Л.С. само на лицето, което би могло да вземе отношение. Вече, ако работодателят е посочил тези обстоятелства и след извършена проверка се установи, че посочената кражба/и/ не отговаря на истината чак тогава набеденият може да търси правата си, което пак не гарантира успех. За да имеме осъществен престъпен състав, за което и да е престъпление от НК, един от факторите е умисъл (вж чл. 11 от НК). Ако например, аз видя, че главният готвач в кухнята вади пържоли и ги поставя някъде и придобия представа, че ги краде, и за това напиша на собственика на ресторанта, дали ще съм осъществил виновно състава на – 147? В последствие като се окаже, че не ги е крадял, а ги е поставял в тайна рецептурна марината, то тогава не считам, че ще е налице умисъл или непредпазливост. В смисъла на последното е и константната съдебна практика, че позорните факти и обстоятелства следва да са съобщени конкретно и ясно, а не да се извеждат, чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психична дейност.
Сега, отделен е въпроса, че може написаният донос да е нарочен и целящ именно опозоряване, правене на мръсно и т.н., но това следва да се докаже.
Второ;
И защо да НЕ Е работа на прокуратурата? Именно към нея следва уведоменият работодател да се обърне при сигнал за неправомерни действия от страна на служител.
Освен това когато говорим за тъжба чл. 48 и 49 от НПК допускат и участие на прокурора при определени обстоятелства. Например, ако написалият доноса е в по-горна иерархична връзка с обекта на този донос, то имаме зависимост, каквато е посочена и в двата текста.


Еми, сега, клеветата има два вида "изпълнително деяние" - едното е "разгласи позорно обстоятелство", другото е "припише престъпление". Т.е. в случая, за който е запитал авторът на темата, че го "набеждават" в това, че краде, нямаме "разгласяване", но дори и да имаме, както в теорията, така и в практиката (Решение № 51 от 19.II.1980 г. по н. д. № 26/80 г. на Върховния съд) се споделя виждането, че разгласяване е налице, когато позорящото обстоятелство е съобщено на трето лице, а не на лица (мн. ч). С други думи, не е необходимо обстоятелството да е разгласено на повече от едно лице, тъй като това от друга страна би могло да го квалифицира по по-тежко наказуемия състав - чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 148, ал. 1 НК - клевета, нанесена публично. Тогава би се поставил въпросът какъв е смисълът от това да има квалифициращо обстоятелство (публичност), щом разгласяването трябва по принцип да е публично? Очевидно идеята на законодателя, който на времето е бил доста по-мъдър, мислещ и внимателен от настоящия, не е била такава - разгласяването да е еквивалентно на публично такова.
Колкото до приписването, щом разгласяването не е необходимо да е сторено пред повече от едно лице, на още по-силно основание пък за приписването не следва да се подхожда така. Това, че някой ще се оправдае с "аз нарочно казах лично на работодателя, за да не разберат другите" не прави деянието по-малко вредно, доколкото по този начин се уронва честта на дадения работник или служител и то пред работодателя, представяйки го като "крадец". Да се приеме, че работодателят е трябвало да предприеме действия, вследствие на така направеното клеветническо твърдение, за да бъде клеветата съставомерна, означава приравняването на това престъпление на резултатно такова, а то смятам, че както в теорията, така и в практиката, преобладава мнението, че то е безрезултатно, формално, изисква се просто клеветническото твърдение да е стигнало до знанието на трето лице, а какво е направило или ненаправило това трето лице е без значение за престъпния характер на деянието. Изисква се умисъл, но същият обхваща съзнанието на дееца по отношение позорящия или "престъпния" характер на обстоятелството, което ще бъде съобщено на третото лице. Самият факт на приписване на престъпление винаги е позорящ, като според мен умисълът би бил изключен само ако деецът докаже, че въз основа на обективни обстоятелства, които е проверил, е можел сигурно да стигне до извода, че престъплението е можело да бъде извършено от наклеветения. Просто да видиш някой да мести пържоли от едно място на друго и веднага да стигнеш до извода, че ги краде, не почива на никакви обективни данни за кражба. Аз лично не мога да дам пример - престъпленията от частен характер са доста... гадна и пипкава материя. Един "слух" или "донус" може лесно да ти съсипе репутацията, макар че в повечето колективи винаги има такъв, който си измисля някое позорящо обстоятелство или приписва престъпление така че, ако тръгнат да се съдят... Както и да е... На мен лично субективните възприятия за предположения и асоциации не трябва да бъдат вземани толкова навътре, защото има някои, които са винаги на нокти да се оплачат от престъпление, извършено от друг и са убедени, че е налице престъпление, а други няма да тръгнат толкова лековато да хвърлят обвинения. Затова според мен материята е гадна и нещата понякога са доста на ръба. Всеки може да се оправдае, че не е искал да опозори някого, е, ти не може да си сигурен какво наистина си е мислил - той и убиецът казва, че не го е направил и не си спомня, ама реално все още технологията не позволява да се "влезе в главата" на човек и да се види какво наистина е мислил, съзнавал, целял и предполагал.
По отношение приложението на чл. 48 и 49 НПК не смятам "зависимост" по смисъла на тези разпоредби се изразява в йерархическа такава на работното място. Какво като клеветящият е примерно по-горестоящ, това по някакъв начин препятства наклеветения да подаде тъжба срещу него? Лишава го от правото да си упълномощи адвокат? Не така биха стояли нещата, ако имаме пострадал от по-тежко престъпление - средна телесна повреда примерно, дете, което е малолетно или непълнолетно и не може само да подаде тъжба, тъй като не може да действа самостоятелно, не може и да си упълномощи адвокат, щото и другият родител е бит и тормозен и няма да си мръдне пръстта или го няма, но за нанесена средна и тежка телесна повреда, съгласно вече цитирания чл. 161, ал. 1 НК, причинена на низходящ - това е престъпление от частен характер - т.е. детето е оставено само да се защитава пред съда, без никакво съдействие. Ето такава зависимост по-скоро визира НПК - някой, който се грижи за теб, храни те, пои те, издържа те, но в един момент имате насрещни интереси. Е, сега, по отношение на домашното насилие създадоха повече възможности на прокуратурата да се намеси и извън изключителните обстоятелства по чл. 48 и 49 НПК, въвеждайки понятието за деяния "извършено в условията на домашно насилие", но това по никакъв начин не може да замести функцията на прокурора при условията на чл. 48 и 49 НПК.


а не може да водиш дело за клевета след като съобщенията, не са предназначени за теб предполагам? на теория не би трябвало да знам за тях. те са си лични между клеветника и фейса на работодателя?

що се отнася до домашното насилие - напълно законно е в бг и държавата го подкрепя изключително силно. пълен фарс и обида са всички плакати и тв спотове в които уж се помага на жертви на домашно насилие. целенасочена подигравка са всъщност.
https://i.imgur.com/ZwdhZ7r.jpg :)
tyronne
Потребител
 
Мнения: 229
Регистриран на: 24 Мар 2011, 22:16

Re: Клевета

Мнениеот bvoykov » 24 Яну 2022, 13:53

nikodim77 написа:
Уважаеми bvoykov,
Мога само да Ви Благодаря! Отделихте време напрактика за леция по НПП, което всъщност чета с оглед - предстоящите ми изпити именно по тази дисциплина. Изчерпателно, точно и най-вече в моя полза, допълващо и повишаващо познанията ми в тази материя.
Малко по темата: В общи линии винаги съм поддържал мнението, че дори и добронамерени „доноси”, основаващи се на реални факти и обстоятелства, и подтикнати от добри намерения, трябва да започват с „предполагам…”, „мисля че, „защото…”, „вероятно – понеже” и др. подобни, които при предполагаемо „обръщане на палачинката” поне да оневинят до някаква степен „доносника”
Още веднъж, благодаря! Хубава вечер!


Ами, колкото и да е добронамерен един донус, все пак до някъде уронва името и честта на някого, особено ако не почива на обективни факти, но аз не се считам дори и за 44% специалист по престъпленията от частен характер, както казах, те са много пипкава материя и не е лесно да се изследва въпросът за тяхното доказване и обосноваване на субективна страна, защото иначе всеки ще избяга от отговорност, ако се е стремял да използва предположения или изрази, изразяващи предположение, което ще обезсмили изобщо съществуването на престъплението клевета. При набедяването, което поянкога е използвано за сравнение с клеветата, критериите са по-високи, защото за разлика от клеветата, това престъпление може да се извърши само при формата на пряк умисъл ("като ЗНАЕ, че е невинен" - това предполага пряк умисъл). За клеветата може и при евентуален умисъл, което намалява до някаква степен изискването за "съзнаване" за това дали някои обстоятелства са верни или не.

tyronne написа:
а не може да водиш дело за клевета след като съобщенията, не са предназначени за теб предполагам? на теория не би трябвало да знам за тях. те са си лични между клеветника и фейса на работодателя?

що се отнася до домашното насилие - напълно законно е в бг и държавата го подкрепя изключително силно. пълен фарс и обида са всички плакати и тв спотове в които уж се помага на жертви на домашно насилие. целенасочена подигравка са всъщност.


Това да не може да водиш дело за клевета, защото съобщението не било предназначено за теб, а за другиго убива всякаква логика :lol: . Е, аджеба, как може да водиш принципно дело за нещо, което не знаеш, че се е осъществило? За да водиш дело за такова изказване естествено, че трябва да си разбрал от някого, нали това е смисълът зад приписването на престъпление или разгласяването на позорно обстоятелство, че обичайно не се прави в присъствие на засегантия, за разлика от обидата. Няма нито на практика, нито на теория такъв аргумент, че няма клевета, защото наклеветяването е станало в кореспондецния, предназначена за друго лице и не съществува презумпция, че е нямало как да си узнал. Сега, отделен е въпросът как ще се докаже, щото адресатът на кореспонденцията може да каже "няма такова нещо, не съм получавал такова съобщение". Отделен е и въпросът как се доказва авторство на съобщение във Фейсбук или Вайбър. Аз съм виждал по някои дела, ако човекът е използвал истинските си имена във Фейсбук, малко шантава експертиза, но тя казва - да, има съвпадение с имената, посочена и е дата на раждане, която съответства, изглежда че авторът е соченото за подсъдим лице, но освен това в самата публикация във Фейсбук беше изнесена информация, която само авторът може да знае и която позволява той да бъде свързан с нея, т.е. 2 съвпадения имаме, които очевидно не са случайност. Ама тук ставаше въпрос за клевета, нанесена публично, един беше направил група във Фейсбук с цел да извършва словесни нападки спрямо двама лекари, в която публикация ги беше и посочвал поименно, не ставаше въпрос за лично съобщение, но го давам като пример. Всичко опира до доказването.
Не съм съгласен, че защитата от домашно насилие е неефективна, тя на моменти е и пресилена. В местния провинциален полубутиков окръжен съд, на територията на който най-често оперирам, само за този месец се гледаха на втора инстанция 4 дела за домашно насилие, всички приключили с изцяло уважена молба за защита на първа инстанция с тенденция по-скоро да бъдат потвърдени на втората. Така че аз не виждам как не функционира. Производството е лесно - подаваш си молбата, попълваш си декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и ако няма други доказателства ответникът го осъждат на база написаното в декларацията, т.е. вземат думата на молителя за чиста монета, пък нека ответникът се бори да я опровергае, което не винаги става. По-хубаво от това сам да си създаваш доказателства в твоя полза здраве му кажи. Предвид предишните ти постове само ще отбележа, че полицията не е пощенска кутия и не може да препраща жалба до съда, считайки че представлява молба за защита от домашно насилие. Сега от 2019-та ли кога вкараха изменение в Наказателния кодекс, че някои престъпления, като "системно следене" (144а НК), закана, лека телесна повреда и може да изпускам някое друго, са престъпления от общ характер (т.е. прокуратурата се занимава с тях, не е нужно сам да се бориш пред съда), ако са извършени в условията на домашно насилие, но дефиницията на чл. 93, т. 31 НК гласи, че трябва да е налице "системност" - т.е. за един ударен шамар, примерно казвам, защитата пак ще е по ЗЗДН, а не по НК и НПК. Има специфики, които те първа най-вероятно ще се изясняват, тъй като това положение е от скоро.
bvoykov
Потребител
 
Мнения: 572
Регистриран на: 06 Юни 2013, 17:43

Re: Клевета

Мнениеот tyronne » 24 Яну 2022, 15:41

споко, някъде съм чел буквално думите "молбата за защита по зздн може да подавате до районен съд или до руп" са друг е въпроса че това било просто ебавка.

и като съдя някой за клевета която НЕ би трябвало да знам, как подхождам "Пенчо ми показа личните съобщения на Х (не коментари във фейса а личен чат), които описват че аз крада....". Трябва да обясня как аджеба се е стигнало до там че аз да прочета чужди лични съобщения.
https://i.imgur.com/ZwdhZ7r.jpg :)
tyronne
Потребител
 
Мнения: 229
Регистриран на: 24 Мар 2011, 22:16


Назад към Наказателно право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 8 госта


cron