Melly написа:Който разбрал - разбрал.
Ти си стой на моста като едно "дърто магаре", а пък аз и lawchoice ще се срещнем на "ъгъла" и когато ти уври мисловницата
(по този казус) - ела при нас.
Мадам, моята "мисловница" е вряла и кипяла доста. Но ако ти липсват правни аргументи за написано от мен, подобни изказвания не са особено адекватни. А това "кой разбрал - разбрал", ако съдим от написаното от теб по темата - никой нищо няма да разбере. Аз 'уличих' lawchocie в противоречиви твърдения, а последният му опит да видоизмени нещата е практически нонсенс, да не говорим правен.
За да върна тежестта там където трябва, ще припомня, че се включих в тази тема, след изложението на lawchocie, в което той описва ситуация, в която СИ е отказал да направи повторен обратен въвод на Иван, след като такъв е бил първоначално извършен в полза на Пешо, но отменен с акт на ОС. Мотивът за отказ на СИ - нямало ИЛ. Както вече споделих от пърия си пост - този отказ неправилен.
В статия по случая в...
ЛЕКС БГ, професор Стамоболиев застъпва тезата, от която ще направя няколко цитата:
За да се стигне до въвода във владение, е необходимо да има съдебно решение за предаването на конкретния имот. Няма значение на какво точно основание е присъден имотът
Това го цитирам заради теб специално, Melly, че ми се изтърка клавиатурата да повтарям следното:
Съдебният път до въвода е различен, крайният акт - еднороден.
И продължаваме...
Ако съдът при новото разглеждане постанови решение с обратно съдържание и то влезе в сила, съдът, постановил решението, издава обратен изпълнителен лист срещу взискателя за връщане на вещите/сумите, получени по първоначалния изпълнителен лист (чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК). Така се постъпва при материалноправна незаконосъобразност на принудителното изпълнение, защото решението, въз основа на което е издаден първоначалният изпълнителен лист, ще бъде отменено, когато е неправилно, т.е. при условията на чл. 281, т. 3 от ГПК. И когато е постановено ново решение по същия спор, с което искът е отхвърлен като неоснователен, очевидно е, че ищецът не е титуляр на притезателното право, претендирано от него и реализирано при първоначалния изпълнителен лист
В практиката съществуват различия по предпоставките за осъществяване на обратния въвод. Според едни съдебни изпълнители, за да извършат обратен въвод, е необходим обратен изпълнителен лист. Според други – такъв не е необходим и въводът ще се осъществи направо въз основа на отменителното съдебно решение, с което първоначалният въвод е бил отменен.
В константната си практика[1] ВКС приема, че когато е отменен един въвод във владение от съдебен изпълнител, последният е длъжен да възстанови фактическото положение отпреди въвода. За целта не е необходимо издаване на някакъв титул от съда. Задължението на съдебния изпълнител следва от факта, че самото действие е извършено без да е било налице процесуално основание за това, т.е. в нарушение на ГПК. Съобразно с принципа за законност (чл. 5 от ГПК) съдебният изпълнител е длъжен да стори това в изпълнение на съдебното решение. Тоест, за да бъде извършен обратен въвод при отменен със съдебно решение на процесуално основание предходен въвод, не е необходимо да се издава обратен изпълнителен лист, а съдебният изпълнител ще го извърши направо въз основа на отменителното решение.
Е туй същото, дето вече го писах за Н-ти път...
И така стигаме до момента, в който ОС, с негов акт, указва на СИ да извърши обратен въвод - и той го извършва. Това е последната воля на съда, актът, който овластява СИ да върне положението на владение в полза на жалбоподателя - Иван.
В хронологичното разглеждане на обстоятелствата, тук ключова се явява и разпоредбата на чл.525 от ГПК:
Чл. 525. (1) Когато изваденото от владение лице по какъвто и да е начин самоволно си възвърне владението върху имота, съдебният изпълнител по искане на взискателя отново го изважда от него.
(2) Лицето по ал. 1 носи и наказателна отговорност по чл. 323, ал. 2 от Наказателния кодекс.
Това същото, което го писах, и писах ,и писах...
СИ е трябвало/можело да извърши повторен обратен въвод, защото няма текстове, които да ограничават СИ в БРОЯ извършени въводи в полза на даде лице.
И така, след като е бил извършен въвод в полза на Пешо, после обратен въвод на Иван и Пешо си е върнал владението по незаконен начин, Иван е следвало да предприеме следните действия:
1. Да подаде жалба до прокуратурата с правно основание именно чл.323 ал.2 НК, в.вр. с ал.2 от чл.525 на ГПК. Защото пък
ал.3 от чл.323 НК гласи "
Деецът не се наказва, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическо положение.", което е достатъчна мотивация за Пешо да върне правното положение на владение в/у имота на Иван.
2. Ако тази стъпка не бъде предприета или не е дала нужния резултат, Иван е следвало да се позове на текстовете чл.525 от ГПК в искането си към СИ за повторен въвод и при евентуален отказ, да подаде частна жалба до ОС с правно основание именно чл.525 ал.1 ГПК, с което да бъде разпоредено на СИ да въведе повторно Иван в имота. И макар формално Пешо да е взискател, а Иван ответник, при обратния въвод разпореден от ОС, правното положение взискател-длъжник се обръща (за това и
обратен е и въводът), а Иван вече се ползва с правомощията на взискател, даващ му легитимация да черпи права по чл.525 ал.1 ГПК, с които да върне владението над имота си. След като ВКС приема, че не е нужен нов ИЛ за обратен въвод, а и такъв вече е бил извършен и във връзка с чл.525 ал.1 от ГПК - отказът на СИ за повторен обратен въвод е незаконосъобразен и за радост на Иван - атакуем.
Все един от двата варианта биха дали нужния резултат,с които Иван да изпъди самонаненслия се Пешо и върне владението си над имота, който е владял преди, поне докато Пешо не предприеме евентуално ново исково производство, с което да търси обезсилването на решението на ОС за извършване на обратния въвод.
Ето го и казуса. Раздробен, разчленен и разнищен.