Казус – Защита на владение и държане

[lawchoice]

Искът по чл.76 ЗС не се интересува от основанието за упражняване на фактическа власт върху имота, а я защитава като фактическо отношение.

Допълнение: доколкото е изминала повече от една година от пускането на темата /съответно авторката е получила своята оценка/, реших и аз да публикувам моите отговори на въпросите:
ВЪПРОСИ:
1. Срещу кого трябва да се предяви искът по чл.76 от ЗС?
2. Какъв е Методи спрямо имота – с-к, владелец или държател?
3. Какъв е Асен?
4. Основателен ли е предявеният по чл.76 ЗС от Г. иск?
5. Възможно ли е Г. да защити правата си с иск по чл.75 от ЗС?
6. Разполага ли Г. с алтернативни средства за защита?

1. Асен;
2. Филанкишия; /благодаря на p_ivanov за готиното определение/
3. Владелец;
4. Да.
5. Да.
6. 108 ЗС /посочвам го като алтернативно средство, понеже при уважаване на владелческия иск от първоинстанционния съд, ищецът ще може да се възползва от възможността, предвидена в чл.361 ГПК/.

[eva_mrnv]

2. След като Методи няма ключ значи Георги не му е предал владението. Т.е. Георги си е и владелец.

Завладяването на веща по насилствен или скрит начин изключва доброволното й предаване, затова е и чл. 76 ЗС.

4. И защо Георги да не може да подаде иск по чл. 76 - отнето му е владението по скрит и насилствен начин.

Не може да има владение без държане. Аз владея ЦУМ, ама на три ракии, а не като го държа лично или чрез някой. В случая Методи не е отнел владението на Георги, т.е. не държи веща. Има един гол анимус, който не може да се приеме, както поради липса на държане, така и защото изпраща брат си да иска ключове от собственика, а не го въвежда лично, та дори и разбивайки вратата.

5. И защо Георги да не може да подаде иск по чл. 75 - той си е владял имота явно повече от 6 месеца, след като е собственик.

Това е иска на владелеца, владял срещу собственика повече от 6 месеца, ако веща му бъде отнета, т.е. подобе ниск щеше да има Методи срещу Георги, ако беше владял повече от 6 месеца и Георги го беше изхвърлил от имота с бухалка в едната ръка е бензинова резачка в другата.

Единственото релевантно в случая е, че Асен държи имота. Методи твърди, че му го е дал под наем, но наема започва с предаването на веща, с въвода на наемателя в нея, каквото Методи не е извършил поради липса на ключове, а и изрично е изпратил Асен да ги търси от Георги.

Доколкото вече се е стигнало до иск по 76 ЗС то той ще бъде отхвърлен поради липса на легитимация у ответника. Иск по 76 срещу Асен също ще бъде отхвърлен поради липса на намерение за своене.
Правилните действия на Георги са да сезира прокуратурата, да заведе иск при условията на бързото производство за освобождаване на имота и друг за обезщетение за ползване, всички срещу Асен.

А чакайте сега - нека пак да попитам, защото ми се струва, че бъркаме Георги и Методи, а това мисля, че е важно. Значи Георги си е собственик и владелец, защото той си упражнява фактическата власт върху имота със ясното съзнание на собственик. Обещава да продаде имота на Методи, но нито му предава владението, нито прехвърля имота /Георги не се явява, нито дава ключ - Методи казва, че няма ключ./. Владението на Георги е отнето по скрит и насилствен начин чрез разбиване на вратата от трето лице - Асен. Още на следващият ден Георги подава иск по 76 до РС. Та питам аз - защо Георги да не може да подаде срещу Асен? Георги е упражнявал фактическата власт върху имота, която му е била отнета от Асен. Значи искът си е ок и е подаден в срок.

2. Защо да не може и по чл. 75 - там никъде не пише владелец срещу собственик. Там е владение продължило повече от 6 месеца. Георги очевидно си е собственик и си е осъществявал фактическата власт върху имота със съзнанието на собственик повече от 6 месеца. Защо да не може и по чл. 75 да си иска обратно владението?

[eva_mrnv]

Искът по чл.76 ЗС не се интересува от основанието за упражняване на фактическа власт върху имота, а я защитава като фактическо отношение.

Един бърз въпрос ако е удобно - осъществяването на фактическа власт в производствата по чл. 76 задължително ли се доказват с устни доказателства - със свидетели, или може и с документ за собственост и други писмени доказателства?

[Melly]

Искът по чл.76 ЗС не се интересува от основанието за упражняване на фактическа власт върху имота, а я защитава като фактическо отношение.

Един бърз въпрос ако е удобно - осъществяването на фактическа власт в производствата по чл. 76 задължително ли се доказват с устни доказателства - със свидетели, или може и с документ за собственост и други писмени доказателства?

eva_mrnv,
Допускате ли за миг, че lawchoice ще ви отговори по същество...
МолА ви, поставяте го в положение на явил се на семестриален изпит студент, който с допълнителен въпрос към него професорът великодушно му дава шанс, за да му пише заветната ТРОЙКА.
Без извинение - проявявате неуважение към изявените в този форум юристи.

[eva_mrnv]

Благодаря за изразеното мнение! За съжаление не го споделям. Този форум е за взаимопомощ. Ако някой желае да отговори на поставеният въпрос - отговаря. Ако предпочита да не отговори, защото не желае или не знае отговора - ок, не е нужно. И освен това правото е огромна вселена - няма начин колкото и да е уважаван един юрист, да е имал практически дела по всички казуси. За това въпросът ми беше - как се доказва фактическа власт - само с устни или може и с писмени доказателства, ако сте имали такова дело разбира се. Ако сте нямали може да кажете според правната теория ......, но не съм имал такова дело или не познавам съдебна практика в тази насока. Ако сте имали - може да опишете казуса и да кажете какво се е случило. Това е според мен взаимопомощ.

[lawchoice]

Melly,
Много благодаря за твоята оценка, изчервих се. Много готин поздрав ми избрала в другата тема. Благодаря!

eva_mrnv,
За да се говори за взаимопомощ следва да е поставен конкретен казус. Такъв не е налице, а въпросът ви е твърде общ, което позволява единствено принципен отговор. Вярно е, че разделът е за взаимопомош, но той не може да замести обучението в университета. Въпреки това ще ви отговоря на зададения въпорс. В тези искове, ищецът следва да установи факта на владението и на нарушението. Няма пречка това да стане с писмени доказателства, стига ищецът да разполага с такива.
Сетих се за един пример, който илюстрира казаното от мен. Иван е трето за изпълнителното производство лице, което владее имота отпреди образуване на делото, решението по което се изпълнява. Въпреки това съдебният изпълнител извършва въвод във владение в полза на Пешо и отстранява Иван от имота. Иван обжалва въводът, който е отменен с решение на ОС. После Иван отива при СИ, който въз основа на решението извършва обратен въвод, без взискателят Пешо да присъства. След като Пешо разбира за въвода, отива при съдебния изпълнител, който отказва да го въведе отново в имота. Ядосан от това развитие, Пешо отива на адреса, разбива вратата и влиза в жилището. След това, другият герой Иван отива отново при съдебният изпълнител но последният отказва да извърши въвод срещу взискателя без изпълнителен лист. Затова Иван решава да предяви иск по чл.76 ЗС.
Ако имате желание може да се упражните по казуса и да прецените как ще докажете претенцията на Иван пред съда.

Между другото очаквах други въпроси като напр. защо съм преценил, че Асен от казуса в темата е владелец, а не държател, както са преценили останалите, но приемам, че този въпрос е извън вашите интереси доколкото качеството на лицето отнело владението върху имота е без значение за иска по чл.76 ЗС.
Стана много дълго, затова спирам дотук!

[propensity]

След това, другият герой Иван отива отново при съдебният изпълнител но последният отказва да извърши въвод срещу взискателя без изпълнителен лист.

Този отказ е незаконосъобразен. СИ няма ограничения в броя въводи, които да извърши. В случая, на база решение на ОС.

[Melly]

След това, другият герой Иван отива отново при съдебният изпълнител но последният отказва да извърши въвод срещу взискателя без изпълнителен лист.

Този отказ е незаконосъобразен. СИ няма ограничения в броя въводи, които да извърши. В случая, на база решение на ОС.

Здравей, Скорпи,
Не мога да се съглася с теб и затова бих ти препоръчала да препрочетеш отново примера на lawchoice. Мисля да се съгласиш с мен, че отказът на СИ да извърши повторен въвод на Пешо е законосъобразен поради липса на актуално изпълняемо право.

Поздрави!
https://www.youtube.com/watch?v=YkgkThdzX-8

[propensity]

След това, другият герой Иван отива отново при съдебният изпълнител но последният отказва да извърши въвод срещу взискателя без изпълнителен лист.

Този отказ е незаконосъобразен. СИ няма ограничения в броя въводи, които да извърши. В случая, на база решение на ОС.

Здравей, Скорпи,
Не мога да се съглася с теб и затова бих ти препоръчала да препрочетеш отново примера на lawchoice. Мисля да се съгласиш с мен, че отказът на СИ да извърши повторен въвод на Пешо е законосъобразен поради липса на актуално изпълняемо право.

Поздрави!
https://www.youtube.com/watch?v=YkgkThdzX-8

Привет Скорпи,

Разбирам какво пишеш, но аз споделям опит. След продан и въвод от ЧСИ, собственикът не предприе действия и го остави за няколко месеца преди да започне ремонт. През това време някакво бабе на длъжиника се беше намърдало в приземния етаж на имота. Купувачът сезира ЧСИ и се извърши нов въвод, без да се водят владелчески искове и нови ИЛ.

Не намирам текстове или практика, които да ограничават броя на извършени въводи от СИ. Често въводите биват проваляни както и такива, които се само частични и се назначават нови.

А това в описанието на lawhoice го намирам за леко странно:

...извършва обратен въвод, без взискателят Пешо да присъства

Това, че Пешо не присъства, не означава, че не е бил надлежно известен за обратния въвод. Как така "След като Пешо разбира за въвода, отива при съдебния изпълнител" сякъш не е знаел за обратния въвод преди него?

[Melly]

.....
А това в описанието на lawhoice го намирам за леко странно:

...извършва обратен въвод, без взискателят Пешо да присъства

Това, че Пешо не присъства, не означава, че не е бил надлежно известен за обратния въвод. Как така "След като Пешо разбира за въвода, отива при съдебния изпълнител" сякъш не е знаел за обратния въвод преди него?

Топло, топло...

П.П. Струва ми се, че примерът на lawhoice не е като твоят. И от там, правните им последици са различни. Не можеш да сравняваш две неща: ябълки и круши, казано на разговорен език.
2 ябълки + 3 круши = правно нищо

[lawchoice]

здравей propensity,
Радвам се и теб да видя отново тук!

Тъкмо бях реших да разкрия картите си и видях, че Melly се е включила, затова няма да бързам с моят отговор и така да разваля шоуто отново, а ще оставя купона да тече докрай

Поддържаш ли връзка със Злобарев? Как е той?

[berto]

Здравейте, бихте ли ми помогнали с този казус:
Георги притежавал апартамент в гр.Русе, който купил през м.март 2009г. През април 2011г. той обещал на приятеля си Методи да му го продаде след месец. На първи юни същата година М. платил на Г. сумата от 10 000лв. – колкото се били договорили. На уговорения ден за подписване на продажбата Г. не дошъл.
Въпреки това М. се считал за собственик на имота и дори позволил на брат си Асен да живее там известно време. Обяснил му, че не разполага с ключове и го помолил сам да намери Г. и след това да се нанесе в ап-та. Асен не успял да открие продавача и тъй като нямало къде да живее, в началото на юли разбил вратата и се нанесъл в жилището.
На следващия ден Г. разбрал това и предявил иск по чл.76 ЗС. В исковата молба твърдял, че е собственик и дори не познавал лицето, което обитава имота.
В съдебно заседание М. възразил, че преди 2м. е купил имота и го е предоставил под наем на брат си Асен.

ВЪПРОСИ:
1. Срещу кого трябва да се предяви искът по чл.76 от ЗС?
2. Какъв е Методи спрямо имота – с-к, владелец или държател?
3. Какъв е Асен?
4. Основателен ли е предявеният по чл.76 ЗС от Г. иск?
5. Възможно ли е Г. да защити правата си с иск по чл.75 от ЗС?
6. Разполага ли Г. с алтернативни средства за защита?

Здравейте, казусът е лесен, така че ето и отговорите според мен + кратка юридическа обосновка по всеки от тях:

1. Искът не е по чл. 76 /ЗС, а по чл. 108 /ЗС, защото искът по чл. 76 е владелчески, а по 108 - собственически, т.е. по чл. 76 го предявяват владелци, а по чл. 108 - собственици. Георги е собственик и затова трябва да предяви иска по чл. 108 /ЗС. Същият този иск се нарича още "иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик".

2. За имота Методи е никакъв, защото не упражнява нито владение, нито държане, а и двете са фактически, а не юридически състояния. Ако живееше там, щеше да е друго. Ако беше подписал, щеше да е владелец, но той няма подписан договор и затова не е никакъв, а и както вече казах - той не живее там.

3. Асен е държател на имота, по аргумент от чл. 68, ал. 2 /ЗС. Разликата между държане и владение е, че при държането вещта се държи за друг, а не за себе си. При държането, както и при владението има субективен елемент - намерението да се свои вещта (обективният е самото упражняване на властта). Би трябвало тук лекинко да допишем казуса и да кажем, че Асен, след като се е "нанесъл", най-вероятно е сменил бравата, т.е. това доказва, че има намерение за нещо, а от това, че субективно смята брат си за собственик, следва да заключим, че той е държател, а не владелец, защото можем да приемем, че е и владелец при други аргументи. (Впрочем, това е най-трудният въпрос от всички.)

4. Не, не е основателен, защото е грешно предявен, трябва да предяви ревандикационния по чл. 108 /ЗС. (Иначе фактически той (Георги) си има основание да го предявява, защото му е отнето владението.)

5. Не, не е възможно, защото и той е владелчески иск.

6. Не, не разполага, защото в правото за всяко нещо си има лек (иск) и той е точно определен за какво служи.

[propensity]

.....
А това в описанието на lawhoice го намирам за леко странно:

...извършва обратен въвод, без взискателят Пешо да присъства

Това, че Пешо не присъства, не означава, че не е бил надлежно известен за обратния въвод. Как така "След като Пешо разбира за въвода, отива при съдебния изпълнител" сякъш не е знаел за обратния въвод преди него?

Топло, топло...

П.П. Струва ми се, че примерът на lawhoice не е като твоят. И от там, правните им последици са различни. Не можеш да сравняваш две неща: ябълки и круши, казано на разговорен език.
2 ябълки + 3 круши = правно нищо

Не мисля, че правните последици са кой знае колко различни, защото и двата въвода черпят право от сходни актове на съда.

Да примем отново примера на lawchoice.

След първия (обратен) въвод в полза на Иван, СИ е следвало да направи повторен въвод, защото както казах - никъде не срещам текстове, които да го ограничават в броя на извършените въводи в полза на дадено лице, за което има издаден от съда акт, в случая - решение на ОС.

В допълнение, да приемем, че СИ се съгласил и е назначил втори обратен въвод в полза на Иван. Взискателят Пешо не може да направи нищо по въпроса, защото не е легитимно лице, което да атакува действията на СИ по реда чл.435 и евентуална частна жалба пред ОС ще бъде оставена като недопустима и неразгледана по същество.

По-скоро човешката логика тук, е че взискателят е този, който поръчва музиката, той се явява клиент на СИ и СИ се е запънал да не работи против интереса на клиента си. (лични разсъждения)

[propensity]

здравей propensity,
Радвам се и теб да видя отново тук!

Тъкмо бях реших да разкрия картите си и видях, че Melly се е включила, затова няма да бързам с моят отговор и така да разваля шоуто отново, а ще оставя купона да тече докрай

Поддържаш ли връзка със Злобарев? Как е той?

Привет lawchoice.

Скоро се чухме със Злобарев и му се пооплаках, че форумът стана скучен и пълен с 'гошковци-хигиентстки', той пък обяви, че обмисля завръщане и подновяване на съдо-хумористичните производства

[lawchoice]

...
3. Асен е държател на имота, по аргумент от чл. 68, ал. 2 /ЗС. Разликата между държане и владение е, че при държането вещта се държи за друг, а не за себе си. При държането, както и при владението има субективен елемент - намерението да се свои вещта (обективният е самото упражняване на властта). Би трябвало тук лекинко да допишем казуса и да кажем, че Асен, след като се е "нанесъл", най-вероятно е сменил бравата, т.е. това доказва, че има намерение за нещо, а от това, че субективно смята брат си за собственик, следва да заключим, че той е държател, а не владелец, защото можем да приемем, че е и владелец при други аргументи. (Впрочем, това е най-трудният въпрос от всички.)
...

Интересна теза, макар и да не съм съгласен с нея.
В случая за целите на иска по чл.76 ЗС е без значение какво е качеството на лицето отнело владението върху имота. Ще се възползвам от предложението ти за разбъркване на казуса и натрапването на чл.108 ЗС, за да ти предложа още един казус, който да илюстрира моята теза.

Методи е собственик на селска къща, а брат му Асен няма къде да живее, заради това Методи предлага на брат си да живее в неговата къца срещу месечен наем. На този разговор присъстава и
съседката Пенка. Броени дни след този разговор, Асен се нанесъл в къщата. След няколко месеца, Методи печели джакпота в лотарийна игра и спира да се интересува от селския имот. В следващите няколко години Асен извършва много подобрения в имота.
След време съседката Пенка среща Методи и споделя с него своето възхищение от поведението на Асен, който за разлика от други нейни съседи е облагородил селския имот, пък и на нея помага с финансови средства, като я наема да се грижи за къщата и да поддържа двора, когото Асен отсъства. Не щеш ли, след 10 години отношенията между братята се развалят и Методи решава, че ще отмъсти на брат си като го остави без покрив над главата. Предявява иск по чл.108 ЗС като сочи, че собственик на имота, а брат му - ответник по иска е негов неаемател. За доказване на твърденията му моли да бъде допуснат разпит на съседката Пенка. В отгонора по чл.131 ГПК Асен възразява, че е придобил правото на собственост върху имота по давност чрез непрекъснато владение в продължение на 10 години. Заявява също, че през това време е извършвал много подобрения в имота. При разпита на свидетелката Пенка се установява, че тя си спомня за разговор между Методи и Асен, проведен преди повече от 10 години, където е ставало дума Асен да плаща на Методи някакъв наем, но не знае дали е плащан такъв - изобщо как са се развили отношенията между двамата брата впоследсвие. Няколко дни след разговора, Асен се нанесъл в къщата. И пред съда Пенка споделя, възхищението си от поведението на Асен как се грижел за имота, как и на нея помагал с пари да го поддържа, когато Асен отсъства.

Berto, основателен ли ще е иска на Методи?

propertity,
Радвам се, че и Злобарев е здрав и ще го очаквам да се завърне в пълният му блясък.
Останалото ще го коментирам довечера, ако мога, защото сега бях зает с горното и обядът ми изстина!
Хубав ден!

[Melly]

.....
Топло, топло...

П.П. Струва ми се, че примерът на lawhoice не е като твоят. И от там, правните им последици са различни. Не можеш да сравняваш две неща: ябълки и круши, казано на разговорен език.
2 ябълки + 3 круши = правно нищо

Не мисля, че правните последици са кой знае колко различни, защото и двата въвода черпят право от сходни актове на съда.

Да примем отново примера на lawchoice.

След първия (обратен) въвод в полза на Иван, СИ е следвало да направи повторен въвод, защото както казах - никъде не срещам текстове, които да го ограничават в броя на извършените въводи в полза на дадено лице, за което има издаден от съда акт, в случая - решение на ОС.
В допълнение, да приемем, че СИ се съгласил и е назначил втори обратен въвод в полза на Иван. Взискателят Пешо не може да направи нищо по въпроса, защото не е легитимно лице, което да атакува действията на СИ по реда чл.435 и евентуална частна жалба пред ОС ще бъде оставена като недопустима и неразгледана по същество.

По-скоро човешката логика тук, е че взискателят е този, който поръчва музиката, той се явява клиент на СИ и СИ се е запънал да не работи против интереса на клиента си. (лични разсъждения)

За да приема, че отказът на СИ да извърши повторен въвод на Пешо съобразих следното, според мен, релевантно обстоятелство, което lawchoice е включил в примера си:

Сетих се за един пример, който илюстрира казаното от мен. Иван е трето за изпълнителното производство лице, което владее имота отпреди образуване на делото, решението по което се изпълнява.

Докато при споделения от теб Скорпи пример, третото на изпълнението лице (бабет) се е нанесло в имота по време на действието на изпълнителния процес.

[berto]

Здравейте, lawchoice ,

според мен искът на Методи е неоснователен, защото за 10те години, в които той НЕ се е грижил за имота, е доказал, че няма грижата на т.нар. добър стопанин. Той не само не се е грижил, но и не се е грижил дълго време (според мен 10 години са наистина много, ама АДСКИ много време). Аз ако съм съдия и ако ми се падне такъв казус, като нищо ще отсъдя в полза на владелеца, честно Ви казвам, защото не може 10 години да не правиш нищо, (всъщност Вие не казвате дори дали се е интересувал от имота, т.е. да се е връщал за малко на гости на брат си Асен, например, или да е правил подобрения със свои средства и на свое име), не казвате дали има уговорен наем и дали се плаща.

Но най-важното според мен е това, че НАМЕРЕНИЕТО си има обективни белези, то макар и да е субективен елемент по същността си, има своите обективни измерения. Така ако Асен е сменил бравата И не е дал ключ на брат си, то къщата логично трябва да остане за него. Всъщност за собственика това е гадно, че само с един аргумент бих го лишил от правото му, но истината е, че като имаш брада, трябва да имаш и гребен.

Само ще вметна тук, че ако не са изтекли 10 години или повече бих отсъдил в полза на собственика и толкоз.

С две думи - владението и придобиването чрез владение (т.нар. придобивна давност) е рисковано начинание, в което се изисква търпение, знаене на прости юридически правила, но и най-важното - лоялни съседи!

[berto]

lawchoice , здравейте отново,

пропуснал съм да коментирам това, че Вие сте написал, че Методи е посочил в исковата молба, че брат му е наемател.

Тук отново ще посоча, че подлежи на доказване всичко, НО пак ще вкарам фигурата на добрия стопанин, защото първо е много удобна, второ е много правилно според мен да се използва, защото ако Методи е бил наемодател, който си е на мястото, той от време на време ще посещава имота и ще знае дали може да си влезе в него или не. Ако не - ще получава наем на определен период от време и ако брат му е сменил ключалката и живее там, ползва имота и т.н., ще духа супата след 10 години, освен ако не си заведе ревандикацията преди да изтекат или както се казва - iura scripta sunt vigilantibus,non dormientibus.

[propensity]

.....
Топло, топло...

П.П. Струва ми се, че примерът на lawhoice не е като твоят. И от там, правните им последици са различни. Не можеш да сравняваш две неща: ябълки и круши, казано на разговорен език.
2 ябълки + 3 круши = правно нищо

Не мисля, че правните последици са кой знае колко различни, защото и двата въвода черпят право от сходни актове на съда.

Да примем отново примера на lawchoice.

След първия (обратен) въвод в полза на Иван, СИ е следвало да направи повторен въвод, защото както казах - никъде не срещам текстове, които да го ограничават в броя на извършените въводи в полза на дадено лице, за което има издаден от съда акт, в случая - решение на ОС.
В допълнение, да приемем, че СИ се съгласил и е назначил втори обратен въвод в полза на Иван. Взискателят Пешо не може да направи нищо по въпроса, защото не е легитимно лице, което да атакува действията на СИ по реда чл.435 и евентуална частна жалба пред ОС ще бъде оставена като недопустима и неразгледана по същество.

По-скоро човешката логика тук, е че взискателят е този, който поръчва музиката, той се явява клиент на СИ и СИ се е запънал да не работи против интереса на клиента си. (лични разсъждения)

За да приема, че отказът на СИ да извърши повторен въвод на Пешо съобразих следното, според мен, релевантно обстоятелство, което lawchoice е включил в примера си:

Сетих се за един пример, който илюстрира казаното от мен. Иван е трето за изпълнителното производство лице, което владее имота отпреди образуване на делото, решението по което се изпълнява.

Докато при споделения от теб Скорпи пример, третото на изпълнението лице (бабет) се е нанесло в имота по време на действието на изпълнителния процес.

Скорпи, този довод е несъотносим по въпроса. Ако се следва твоята логика, ЧСИ не е трябвало да 'изнася' и бабето, защото изпълнителният процес, както посочваш, следва да е приключил още с първия въвод на купувача. В моя случай, на ЧСИ не бе проблем да извърши втори въвод, т.к. въводи на купувач от ПП се извършват срещу всяко едно лице, без значение дали е длъжник, трето, пето или 25-то лице. Същото може да се брани единствено с иск за собственост.

Другаде пада ударението.

Дали СИ ще ивзърши въвод на взискател след успешно доказан владелчески иск или ще направи такъв в полза на купувач от ПП е технически едно и също нещо. И двата случая СИ е овластен да извърши действие на базата на акт на съда.

Сведено простичко, основните въпроси са два:

- Има ли ограничение СИ да извърши само ЕДИН въвод в полза на конкретно лице и кои текстове/нормативи/съд. практика му забраняват те да са повече?

- В хипотезата на Иван, който е поискал повторен (обратен) въвод - в случай, че СИ е одобрил молбата - каква защита би имал взискателят Пешо, при положение, че не е от изброените лица, имащи право да жалят действия на СИ?

[eva_mrnv]

Здравейте, lawchoice ,

според мен искът на Методи е неоснователен, защото за 10те години, в които той НЕ се е грижил за имота, е доказал, че няма грижата на т.нар. добър стопанин. Той не само не се е грижил, но и не се е грижил дълго време (според мен 10 години са наистина много, ама АДСКИ много време). Аз ако съм съдия и ако ми се падне такъв казус, като нищо ще отсъдя в полза на владелеца, честно Ви казвам, защото не може 10 години да не правиш нищо, (всъщност Вие не казвате дори дали се е интересувал от имота, т.е. да се е връщал за малко на гости на брат си Асен, например, или да е правил подобрения със свои средства и на свое име), не казвате дали има уговорен наем и дали се плаща.

Но най-важното според мен е това, че НАМЕРЕНИЕТО си има обективни белези, то макар и да е субективен елемент по същността си, има своите обективни измерения. Така ако Асен е сменил бравата И не е дал ключ на брат си, то къщата логично трябва да остане за него. Всъщност за собственика това е гадно, че само с един аргумент бих го лишил от правото му, но истината е, че като имаш брада, трябва да имаш и гребен.

Само ще вметна тук, че ако не са изтекли 10 години или повече бих отсъдил в полза на собственика и толкоз.

С две думи - владението и придобиването чрез владение (т.нар. придобивна давност) е рисковано начинание, в което се изисква търпение, знаене на прости юридически правила, но и най-важното - лоялни съседи!

Според мен иска на Методи си е напълно основателен. Той е допуснал брат си в имота с уговорката да му заплаща наем. Т.е. Асен си е абсолютен държател. Дали е плащал наема или не, това е съвсем отделен въпрос. Асен демонстрирал ли е спрямо брат си намерение за своене? Не. Това че се е грижил и стопанисвал имота с грижата на добър стопанин, нищо не значи. След като е получил фактическата власт от Методи и не е демонстрал спрямо него, че владее имота за себе си и има намерение да го свои, значи си е държател. Да не говорим, че те са братя и престоя на Асен е в решим на търпимост, така че изобщо според мен случая е ясен. Това дали Методи се е появявал или не 10 години няма никакво значение.

И освен това мисля, че Асен ще трябва да плати на Методи наем за 5 години назад. Асен ще има право само на стойността на направените ремонти, но и не и на повишената стойност на имота.

Това е според мен на теория. Ако някой е имал на практика такъв казус, ще ми бъде интересно да прочета как се е развил.