Именно това е въпросът - как да се осигури баланс на правата и интересите на страните.
От една страна, от гледна точка на "взискателя", ако другият съделител не иска да дава владението върху техния имот, който им се е паднал в дял, за тях възниква въпросът за водене на второ дело за предаване на владението и влачене по съдилищата още незнайно колко време.
От друга страна обаче не може да се презумира, че другият съделител ("длъжникът") винаги е недобросъвестен и владее или пречи на владението на "взискателя". Очевидно е налице правен спор относно владението, който според мен може да се реши само от съда. Ако се приеме, че конститутивните решения имат и изпълнителна сила, за мен това означава да се дадат правомощия на съдебния изпълнител да решава въпроса относно владението /който е спорен/, което за мен обаче надвишава неговите правомощия като "изпълнител" на съдебни актове. През 2006 г. "съдия-изпълнителите" станаха "съдебни изпълнители", именно за да се наблегне на тази тяхна ограничена процесуална роля на "изпълнители" и да се разграничат правомощията им от тези на съдията като назначено от Държавата лице, което е оправомощено да решава правни спорове.
Вярно е, че в някои случаи съдебният изпълнител преценява и фактически въпроси, вкл. и за владението - например съгласно чл. 465 ГПК съдебният изпълнител описва посочената от взискателя вещ само ако се намира във владение на длъжника, освен ако от обстоятелствата е явно, че вещта принадлежи на друго лице. Но доколкото през 2008 г. с новия ГПК философията на обжалването на действията на съдебния изпълнител беше променена по посока към изчерпателно изброяване на действията, които подлежат на обжалване /чл. 435 ГПК/, преценката на съдебния изпълнител относно владението не подлежи на съдебен контрол, което вече накланя везните във вреда на "длъжника", за който остава като защита единствено исковият процес. Вярно е, че според Белазелков това е философията на новия ГПК /искове за вреди срещу СИ вместо жалби/, но тази нова философия на ГПК според мен изисква и стеснително тълкуване на правомощията на СИ, които трябва да се тълкуват стриктно, а не разширително. Противното би отворило широко вратата за злоупотреби, лична вендета и неоснователно обогатяване.
Така ми се виждат нещата от принципна гледна точка.
- Дата и час: 12 Дек 2024, 17:56 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Изпълнителна сила на конститутивните решения
|
|
24 мнения
• Страница 2 от 2 • 1, 2
Re: Изпълнителна сила на конститутивните решения
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
https://www.16personalities.com/infj-personality
- kalahan2008
- Активен потребител
- Мнения: 4239
- Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53
Re: Изпълнителна сила на конститутивните решения
Сега, като разчоплихме в детайли последователността на действията на "длъжника" и допълнителните пояснения по фактите в изп. дело, очаквам Ковачев да "тури край на дискусията", като през собствения си прочит на двете теми даде своето становище.
Оставам на мнинието си, че т.н. длъжник дължи разноски само за образуване на изп.дело, тъй като в срока на ПДИ е постигнат крайния резултат на конститутивното решение за делбата със съставяяне на Протокол.
Не се дължат такси на ЧСИ за "квази" въвод на СОС (източен близнак, "квази" въвод на 1/2 ид.част от имота, както и адвокатския хонорар.
Вредите (имуществени - запор на труд. възнаграждение, такси за въвод в/у цената на имотите и адв. хонорар) и неимуществени), по мое мнение, причинени на длъжника следва да се търсят от ЧСИ .
Оставам на мнинието си, че т.н. длъжник дължи разноски само за образуване на изп.дело, тъй като в срока на ПДИ е постигнат крайния резултат на конститутивното решение за делбата със съставяяне на Протокол.
Не се дължат такси на ЧСИ за "квази" въвод на СОС (източен близнак, "квази" въвод на 1/2 ид.част от имота, както и адвокатския хонорар.
Вредите (имуществени - запор на труд. възнаграждение, такси за въвод в/у цената на имотите и адв. хонорар) и неимуществени), по мое мнение, причинени на длъжника следва да се търсят от ЧСИ .
-
Melly - Старши потребител
- Мнения: 8013
- Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
- Местоположение: гр. София
Re: Изпълнителна сила на конститутивните решения
Е, какво да "туря край на дискусията", при толкова грамотно изписани становища, всичко си е казано
Струва ми се, че нямаме различия по следния въпрос: нещата могат да се прецизират не на базата на исковия, а на изпълнителния процес. Сега, дали чрез промени в нормативната уредба, дали чрез практика, или двете, не мога да преценя. В изпълнителния процес Калахан е врял и кипял, той може най-точно да формулира някои идеи.
Но що се отнася до "фактическото приключване" на делбата с изпълнителен процес и на базата на описаното като случаи (а е сигурно, че те не са някакви уникални казуси и се случват достатъчно често) ми се струва, че с такъв изпълнителен лист, като на човека на колежката ми, би следвало съдебният изпълнител да "настанява" съделителя срещу друг участник в делбата, който "стиска" имота, поставен в дял. Ще взема повод от израза "описва посочената от взискателя вещ само ако се намира във владение на длъжника". Ако не е така - прекрачва се границата и се влиза в полето на злоупотребите.
В случая на Калахан, налице е обратното на "стискане" - никой не пречи съделителят да си заеме полагащото му се място в имота и наистина би се стигнало до "квази" въвод, както казва Мели. Как да се дължат такси за действие, от което очевидно няма нужда? Оттам нататък Мели е казала какво се следва и не виждам как мога да не се съглася.
Струва ми се, че нямаме различия по следния въпрос: нещата могат да се прецизират не на базата на исковия, а на изпълнителния процес. Сега, дали чрез промени в нормативната уредба, дали чрез практика, или двете, не мога да преценя. В изпълнителния процес Калахан е врял и кипял, той може най-точно да формулира някои идеи.
Но що се отнася до "фактическото приключване" на делбата с изпълнителен процес и на базата на описаното като случаи (а е сигурно, че те не са някакви уникални казуси и се случват достатъчно често) ми се струва, че с такъв изпълнителен лист, като на човека на колежката ми, би следвало съдебният изпълнител да "настанява" съделителя срещу друг участник в делбата, който "стиска" имота, поставен в дял. Ще взема повод от израза "описва посочената от взискателя вещ само ако се намира във владение на длъжника". Ако не е така - прекрачва се границата и се влиза в полето на злоупотребите.
В случая на Калахан, налице е обратното на "стискане" - никой не пречи съделителят да си заеме полагащото му се място в имота и наистина би се стигнало до "квази" въвод, както казва Мели. Как да се дължат такси за действие, от което очевидно няма нужда? Оттам нататък Мели е казала какво се следва и не виждам как мога да не се съглася.
Голям кеф е да млъкнеш, след като установиш, че не можеш да убедиш неубеждаемите.
- ykovachev
- Активен потребител
- Мнения: 2069
- Регистриран на: 27 Сеп 2005, 12:27
Re: Изпълнителна сила на конститутивните решения
За да върна обратна връзка по казуса:
Съдът отмени таксите на ЧСИ за въвода във владение, както и адвокатското възнаграждение на взискателя за сумата над 200 лв.
Мотивът е, че имотът е предаден доброволно и не е извършен принудителен въвод във владение.
Съдът отмени таксите на ЧСИ за въвода във владение, както и адвокатското възнаграждение на взискателя за сумата над 200 лв.
Мотивът е, че имотът е предаден доброволно и не е извършен принудителен въвод във владение.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
https://www.16personalities.com/infj-personality
- kalahan2008
- Активен потребител
- Мнения: 4239
- Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53
24 мнения
• Страница 2 от 2 • 1, 2
Назад към Изпълнително и обезпечително производство
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 24 госта