Данъци недвижимо имущество и ЧСИ ???

[nikodim77]

Добре де, то се е видяло, че iordanov789 - „господар” на темата ще ми тегли една м*на
Привет Калахан,
Накратко: Наследник на починал получава на една и съща дата (28. 05. 2019 г.) две съобщения изхождащи от СИ;
Първото (ако им поставяме ред. Както посочих получени /връчени/ са в един и същи ден)
съобщение, че с постановление на дрън-дрън от 24-ти дрън-дрън лицето И. е конституирано като длъжник. Посочени са сумите и ИД, като не е посочен срок за изпълнение или „заплаха” с последващи действия. Към съобщението е приложен протокол за конституирането на наследника...
Второто съобщение е за наложен запор над банковата сметка на длъжника-наследник...
И двете съобщения, освен връчени в един и същи ден, са и с дата на издаване - една и съща 22. 05. 19 г. На 30. 05 от банковата сметка е преведена сумата към сметката на СИ. Плащането не е наредено от лицето И. За превода разбира едва при получаване на съобщение за прекратяване на ИД, което получава на 14. 06. 19 г. Същото е с дата 11.06. 19 г.
Това е казусът, по който разсъждавам последните дни...

[kalahan2008]

Съгласно чл. 428, ал. 3 ГПК при смърт на длъжника, след като е получил поканата за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия, съдебният изпълнител, преди да продължи действията си, изпраща на наследниците нова покана за доброволно изпълнение.
Затова по принцип ЧСИ е бил длъжен да изпрати нова ПДИ до длъжниците.
Но от това правило има изключение - чл. 428, ал. 1, изр. 2 и 3 ГПК - когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването и, а когато заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното и изпълнение не се дава. В този случай вместо покана за доброволно изпълнение се изпраща съобщение за образуваното изпълнително дело, както и копие от изпълнителния лист. Т.е. при изп. лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, не се праща нова ПДИ. Не знам дали конкретният случай е такъв.
Има една особеност при конституирането на наследници на длъжниците, на която малцина обръщат внимание - съгласно чл. 429, ал. 2 ГПК издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано.
Приемането на наследството е изрично (с изрично изявление до РС) или конклудентно (с предприемане на действия, които несъмнено манифестират волята на наследника да получи наследството, например чрез разпоредителни сделки с това наследство).
Ако обаче ЧСИ не може да установи изрично или конклудентно приемане на наследството, е длъжен да даде срок на наследника по чл. 51 ЗН да приеме наследството.
И тук е спецификата в закона, заради която това не се практикува от ЧСИ - съгласно чл. 51, ал. 2 ЗН ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството.
До приемане на наследството, респ. загубване на правото за приемане на наследството, същото е в своеобразно "висящо" положение, т.е. съществува неяснота дали наследникът по закон наследява задълженията на наследодателя и става длъжник на негово място.
Ако наследникът не е приел наследството и няма активи, които би искал да наследи, най-добре е да се откаже от наследството и да уведоми ЧСИ за това, като представи удостоверението за отказа от РС. В този случай ЧСИ е длъжен да му върне вече удържаните суми, ако са по негова банкова сметка. Ако обаче ЧСИ е избързал и вече е превел сумите на взискателя, за наследника не остава нищо друго, освен да води иск за вреди срещу ЧСИ до размера на удържаната сума.

[nikodim77]

Благодаря Калахан за поредното включване и за отделеното не-малко време!
Да ти кажа, и аз изчетох цитираните текстове от ГПК... четох и между редовете, и единствено нарушение (ако въобще му се обръща внимание) , което виждам е, че към описаната в предходните ми постове кореспонденция не е би приложен ИЛ. Да, конкретния случай е такъв: Наследодател, образувано ИД за задължения по комунална услуга, запор на пенсия. След кончината му се случва това, което описах в предишния пост; съобщение с приложен протокол, запор и два дни след това „дърпане” на сумата от сметката на наследника. Търсех под вол теле, просто защото ми се струва, че всичко се е развило някак си много бързо... Та както посочих ако гледаме буквата на закона точно, то единствено нарушение е липсата на ИЛ към документите изпратени от СИ до наследника. Затова и в първият ми пост попитах за срокове и т.н. Четох ГПК, чета съд. практ. Ама не стиковам нещата така, че с категоричност да се хвана за нещо... Бе то има и продължение сагата , но на тоя етап интересът ми е по въпроса за тези бързи действия от страна на СИ. Наследството е прието безспорно, дори имотът за чиито комунални услуги е ИД, беше обект на ревандикация. Чакаме да видим наглостта на некоректната страна до къде ще стигне, защото процесуалният му представител му обяснява, че касация е излишна, но той пък си знае своето и настоява... (писах по друга тема)

[tochotocho]

Дори да има погасяване по ДАВНОСТ, „при издаден Изпълнителен лист " ЕДВА ли става с заявление до ЧСИ /това си е абсурд / или до Общината ! Някой беше казал : за публични по чл. 171 от ДОПК, за непублични по чл. 439 от ГПК !

[tochotocho]

И нищо не се е променило по връчването! Призовкарят /наше момче / си пише : търсих го ТРИ пъти , и залепих на външната входна врата СЪОБЩЕНИЕТО! И СРС, СГС го приема за нормално и не можеш да жалиш!

[tochotocho]

Защо са тези различия:
1. При публични вземания - а/ производство по установяване на публ. вземане и б/ Акт за установяване на публ. вземане
2. При Не публични вземания - а/ Заявление за заповед, Заповед за изпълнение и б/ Изпъл. лист
ПРОБЛЕМЪТ и РАЗЛИКАТА ПРИ ДАВНОСТ : При публичните позоваване на настъпила давност пред ЧСИ и "кредитора " чл. 171 ДОПК . напр. Общината / за данъци / ДИРЕКТНО тях. Опростена процедура!!!.
При непубличните - Отрицателен установителен иск , напр. чл. 439 ГПК . Усложнена процедура. Не може да искаш ЧСИ да прекрати изпъл. дело, същото е и към кредитора. Напр. Топлофикация ! Съдебна разправия !!!
Та нима Изпълнителния лист и Акта за установяване на публ. задължение не са по същество равностойни! Но различна процедура ПРИ ДАВНОСТ. ДАЙТЕ ,дами и господа съдий Тълкователно решение и ги приравнете!

[ilian_todorov]

Защо са тези различия:
1. При публични вземания - а/ производство по установяване на публ. вземане и б/ Акт за установяване на публ. вземане
2. При Не публични вземания - а/ Заявление за заповед, Заповед за изпълнение и б/ Изпъл. лист
ПРОБЛЕМЪТ и РАЗЛИКАТА ПРИ ДАВНОСТ : При публичните позоваване на настъпила давност пред ЧСИ и "кредитора " чл. 171 ДОПК . напр. Общината / за данъци / ДИРЕКТНО тях. Опростена процедура!!!.
При непубличните - Отрицателен установителен иск , напр. чл. 439 ГПК . Усложнена процедура. Не може да искаш ЧСИ да прекрати изпъл. дело, същото е и към кредитора. Напр. Топлофикация ! Съдебна разправия !!!
Та нима Изпълнителния лист и Акта за установяване на публ. задължение не са по същество равностойни! Но различна процедура ПРИ ДАВНОСТ. ДАЙТЕ ,дами и господа съдий Тълкователно решение и ги приравнете!

Когато си погасил публичното задължение по давност, това не се прилага служебно, освен абсолютната давност, а трябва да подадеш заявление до НАП (не до публичния изпълнител) и ако ти откажат, можеш да го обжалваш в съда. Пак се стига до съд.
Когато имаш непублично задължение, което е погасено по давност, тогава трябва да заведеш дело на основание чл.439 от ГПК и след като докажеш, че си погасил дълга, тогава изпълнителното дело ще бъде прекратено. Представи си, че законът беше друг. Подаваш заявление към кредитора, че дългът ти е погасен и го поканваш да прекрати изпълнението. Той ти отказва и ти пак стигаш до съд. По-добре ли е така?

Много по-гадно е с теб да се разправя публ. изпълнител на НАП, отколкото ЧСИ.
Запорира заплата над 250 лева, а не над минималната (в момента 610 лв) както ЧСИ. Демек, забрави да започнеш работа където и да е.
Налага един запор и давността спира да тече по всички публични вземания и трябва да чакаш да изтече абсолютната давност от 10 години. Това го няма при непубличното задължение.
Ако изтекат две години без давността да бъде прекъсвана, изпълнителното дело на ЧСИ се прекратява и всички извършени от него действия след този срок са недействителни. При задължения към НАП няма такава опция.
Брат ми тези гадории ги изпита на гърба си. Още е без работа.
Не можеш и МПС да продадеш без да декларираш (чл. 313 от НК), че нямаш публични вземания, които подлежат на изпълнение.

[jhoro]

Едно уточнение - казвано е много пъти, но …

Когато си погасил публичното задължение по давност, това не се прилага служебно, освен абсолютната давност ….

При изтичане на давностния срок, не се погасява задължението, а възможността за принудително събиране.
Задълженията, с изтекла давност се отписват!
И двата факта не ви пречат да ги платите - ако пожелаете. Задълженията си стоят - въпреки, че са погасени и отписани.

За другото сте прав, с уговорката - зависи от ПИ. Ако е „заспал” - може да „минете метър”!

[kalahan2008]

Много по-гадно е с теб да се разправя публ. изпълнител на НАП, отколкото ЧСИ.
Запорира заплата над 250 лева, а не над минималната (в момента 610 лв) както ЧСИ. Демек, забрави да започнеш работа където и да е.

За тези, които са проспали последните промени в ДОПК:

Чл. 213. (1) Принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на:
5. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсията или стипендията - в общ размер до минималната работна заплата месечно.

[ilian_todorov]

Едно уточнение - казвано е много пъти, но …

Когато си погасил публичното задължение по давност, това не се прилага служебно, освен абсолютната давнос™ ….

При изтичане на давностния срок, не се погасява задължението, а възможността за принудително събиране.
Задълженията, с изтекла давност се отписват!
И двата факта не ви пречат да ги платите - ако пожелаете. Задълженията си стоят - въпреки, че са погасени и отписани.

За другото сте прав, с уговорката - зависи от ПИ. Ако е „заспал” - може да „минете метър”!

Разбира се, че можете да платите погасено по давност задължение и ако го направите няма да Ви бъде върнато, дори да не сте знаел, че е "погасено" по давност, но едва ли има някой, който ще плати доброволно нещо на държавата.
Заспал, заспал, пет години да е заспал, значи е някой много поспалив.

[ilian_todorov]

Много по-гадно е с теб да се разправя публ. изпълнител на НАП, отколкото ЧСИ.
Запорира заплата над 250 лева, а не над минималната (в момента 610 лв) както ЧСИ. Демек, забрави да започнеш работа където и да е.

За тези, които са проспали последните промени в ДОПК:

Чл. 213. (1) Принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на:
5. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсията или стипендията - в общ размер до минималната работна заплата месечно.

Това е нещо съвсем прясно щом съм го пропуснал. Знаех, че готвят такава промяна, но сега научавам, че се е случила.
Още тази сутрин ще зарадвам брат ми.
Благодаря!

[jhoro]

Разбира се, че можете да платите погасено по давност задължение и ако го направите няма да Ви бъде върнато, дори да не сте знаел, че е "погасено" по давност, но едва ли има някой, който ще плати доброволно нещо на държавата.

Що пък не - може съвестта да го е загризала???

Заспал, заспал, пет години да е заспал, значи е някой много поспалив.

Значи - не значи ...
Мога да покажа един такъв. Дата на изпълнително дело - 2002 г., дата на изпълнително основание - 2014 г., срок за доброволно плащане - 2014 г. И дотам!
Ще пие една студена вода!

[tochotocho]

ЕТО ВИ ОТНОВО РАЗЛИЧИЯ.
С последната промяна в ДОПК е дадена граница -мин.раб. заплата /сега 610 лв. / Ако ЛИЦЕТО е на трудово и получава 1200 лв., то не пипаме 610 лв и другата част отива за погасяване ?
А ако вземането е по Изпъл.лист /непублично / вече се правят преценки : семеен, деца ,размер на труд.възнаграждение и т.н.
Защо и в този раздел не се приложиха същите критерии? ПРИОРИТЕТ на държавата и общините ? А къде са гражданите - ГПК нали е ГРАЖДАНСКИ. Нали държавата това са гражданите ! Властта е представителна! Скъпи депутати защо така на парче! Ако задължението ми е ПУБЛИЧНО, напр. с две удръжки ще приключим, но ако имам да взимам по Изпъл. лист ,ще стане с 5-6 удръжки!

[ilian_todorov]

ЕТО ВИ ОТНОВО РАЗЛИЧИЯ.
С последната промяна в ДОПК е дадена граница -мин.раб. заплата /сега 610 лв. / Ако ЛИЦЕТО е на трудово и получава 1200 лв., то не пипаме 610 лв и другата част отива за погасяване ?
А ако вземането е по Изпъл.лист /непублично / вече се правят преценки : семеен, деца ,размер на труд.възнаграждение и т.н.
Защо и в този раздел не се приложиха същите критерии? ПРИОРИТЕТ на държавата и общините ? А къде са гражданите - ГПК нали е ГРАЖДАНСКИ. Нали държавата това са гражданите ! Властта е представителна! Скъпи депутати защо така на парче! Ако задължението ми е ПУБЛИЧНО, напр. с две удръжки ще приключим, но ако имам да взимам по Изпъл. лист ,ще стане с 5-6 удръжки!

Съгласен съм, а също и ако получава и пенсия лицето ще се вземе предвид общия размер на дохода и над 610 лева НАП ще му взима всичко това, което е отгоре, но винаги може да се намери някаква работа при която да го осигуряват на ниска заплата, а останалото да му го дават на ръка. Важното е нетната официална заплата плюс пенсията ако има такава общо да са под 610 лева. Брат ми е по образование педагог. Може да почне на половин щат без да се притеснява.
Не препоръчвам на някой, който дължи стотици хиляди лева да работи за заплата над минималната.

[ilian_todorov]

Разбира се, че можете да платите погасено по давност задължение и ако го направите няма да Ви бъде върнато, дори да не сте знаел, че е "погасено" по давност, но едва ли има някой, който ще плати доброволно нещо на държавата.

Що пък не - може съвестта да го е загризала???

Заспал, заспал, пет години да е заспал, значи е някой много поспалив.

Значи - не значи ...
Мога да покажа един такъв. Дата на изпълнително дело - 2002 г., дата на изпълнително основание - 2014 г., срок за доброволно плащане - 2014 г. И дотам!
Ще пие една студена вода!

Съвестта да го е загризала и то към задължения към държавата!? Такова животно няма!

Дори да има такива заспали, аз не бих разчитал на това. Покрий млякото, да не ти го излапа котката.
Има и един друг момент, както при брат ми. Той дължи пари на физическо лице за някакви съдебни разноски (около 500 лева) и освен публичен, го търси и ЧСИ. Дори публичният да е заспал, ще го прасне ЧСИ (тия не спят), а знаеш, че държавата винаги е присъединен взискател.
Спомням си далечната 2004 година когато бях ипотекарен кредитор и взискател по изпълнително дело. Продадоха му апартамента на длъжника и останалите пари (някъде около 14000 лева доколкото си спомням) Съдия изпълнителят (тогава още нямаше ЧСИ) ги преведе към НАП, без последната да си е мръднала пръстта затова. Поне едно благодарствено писмо да ми бяха написали от НАП, затова, че им свърших цялата работа.

[jhoro]

Дори да има такива заспали, аз не бих разчитал на това. Покрий млякото, да не ти го излапа котката. .

Говорех конкрето, не хипотетично.
Човек си взима ПИК на НАП, прави си проверка и намира стари задължения, от 2010-2012 година. Които са разпределени на ПИ.
За последните 6 години … ПИ „не показва признаци на живот”!

[ilian_todorov]

Дори да има такива заспали, аз не бих разчитал на това. Покрий млякото, да не ти го излапа котката. .

Говорех конкрето, не хипотетично.
Човек си взима ПИК на НАП, прави си проверка и намира стари задължения, от 2010-2012 година. Които са разпределени на ПИ.
За последните 6 години … ПИ „не показва признаци на живот”!

Тогава пуска заявление, да ги отпишат по давност. Две мнения няма.
Сега се сещам, че навремето баща ми имаше някакви малки задължения (150-200 лв) и го посъветвах да пусне заявление, вместо да ги плаща.

[tochotocho]

ЗА НЕ публичните задължения. Конкретен случай! Топлофикация срещу физ.лице АБОНАТ. Неплатени задължения около 950 лв. Заявление за заповед, Заповед, Изпъл.лист и ЧСИ, ЧСИ първо пуска справки, намира в с/к а 150 лв и ги прибира. След това пуска Покана за доброволно. Едва сега ЛИЦЕТО научава за случката. Жали се но "късно е чадо " Има редовен Изпъл.лист. Това се случва в края на 2014 година. През следващите години -до днес 2020 г. НЕ са получавани , СЪОБЩЕНИЯ, НАПОМНЯНИЯ и пр. Но изпъл.дело е в ЧСИ. Не искам да го събуждам. Защото елементарно може да "изработи " и пришие към изпъл.дело нови съобщения. Призовкарят вече не е лице от съда , а си негово! Пускаме в съда отриц.уст. иск ! Съдът ще изиска изпъл.дело! Какво пречи ЧСИ да го "обработи " и възрази за давност !
Въпросът е КАКВИ ПРОЦЕСУАЛНИ ДЕЙСТВИЯ е трябвало да извърши през годините след 2014 до днес , за да не тече давност /в действията му / Повтарям -след удръжката през 2014 г. повече не е удържано, защото няма суми в банк. с/ка или труд.възнагр. . Не са получавани и нови съобщения и т.н.
И още нещо. Отиваш в кантората на ЧСИ и искаш изп.дело. Няма да ти го дадат на часа. Първо подай МОЛБА и остави телефон, ще ти се обадят!

[ilian_todorov]

ЗА НЕ публичните задължения. Конкретен случай! Топлофикация срещу физ.лице АБОНАТ. Неплатени задължения около 950 лв. Заявление за заповед, Заповед, Изпъл.лист и ЧСИ, ЧСИ първо пуска справки, намира в с/к а 150 лв и ги прибира. След това пуска Покана за доброволно. Едва сега ЛИЦЕТО научава за случката. Жали се но "късно е чадо " Има редовен Изпъл.лист. Това се случва в края на 2014 година. През следващите години -до днес 2020 г. НЕ са получавани , СЪОБЩЕНИЯ, НАПОМНЯНИЯ и пр. Но изпъл.дело е в ЧСИ. Не искам да го събуждам. Защото елементарно може да "изработи " и пришие към изпъл.дело нови съобщения. Призовкарят вече не е лице от съда , а си негово! Пускаме в съда отриц.уст. иск ! Съдът ще изиска изпъл.дело! Какво пречи ЧСИ да го "обработи " и възрази за давност !
Въпросът е КАКВИ ПРОЦЕСУАЛНИ ДЕЙСТВИЯ е трябвало да извърши през годините след 2014 до днес , за да не тече давност /в действията му / Повтарям -след удръжката през 2014 г. повече не е удържано, защото няма суми в банк. с/ка или труд.възнагр. . Не са получавани и нови съобщения и т.н.
И още нещо. Отиваш в кантората на ЧСИ и искаш изп.дело. Няма да ти го дадат на часа. Първо подай МОЛБА и остави телефон, ще ти се обадят!

Приготви са да четеш много. Ето ти част от ТР 2/2013 г.

10. Според едно от становищата, поддържани в съдебната
практика, прекратяването на изпълнителното производство на
посоченото основание настъпва по силата на закона, считано от датата,
на която е предприето последното валидно изпълнително действие, и
съответно от този момент започва да тече новата погасителна давност.
Според друго становище, правните последици на прекратяването на
изпълнителното производство също настъпват по силата на закона,
независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този
смисъл, но с изтичане на 2-годишния срок, през които взискателят не е
поискал извършване на изпълнителни действия. С оглед на това се
приема, че новата погасителна давност започва да тече от изтичане на 2-
годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. ”д” ГПК
отм.). Според трето становище, новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата на прекратяване на изпълнителното
дело с постановление на съдебния изпълнител.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си.
Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или
повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното
производство за събиране на парични вземания може да бъдат
приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на
длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Затова е
нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по
чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ
(чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл.
23
426, ал. 3 вр.чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея
не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е
прекъсната давността, но ако в хода на принудителното изпълнение
длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността
съгласно чл. 116, б. „а” ЗЗД.
Прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия
по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на
действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД са уредени
по различен начин. В първия случай нова давност не започва да тече
докато трае производството, а ако съществуването на вземането не бъде
признато, давността не се счита прекъсната. Ако вземането бъде
признато новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния
акт, с който се установява, че вземането съществува, тъй като докато
трае производството, давност не тече. Не случайно законодателят е
уредил отделно хипотезата на чл. 116, б. „в” ЗЗД относно давността в
принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране
и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес. Тези правила
са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на
действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД не защото
ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в
този случай няма спиране на давността нито отпадане на ефекта на
прекъсването. Исковото производство като динамичен фактически
състав е уредено по различен начин от изпълнителното производство.
Исковото производство започва с предявяването на иска и завършва със
съдебно решение, като съдът е длъжен служебно да движи
производството до постановяването на решение независимо от това
извършва ли ищецът други процесуални действия или процесът се
основава на негови процесуални пропущания. Всеки допустим исков
процес завършва с решение, което признава или отрича вземането. В
исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може да
извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на
исковото производство. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес,
но трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от
него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на
описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на
24
вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи.
Приетите в съдебната практика преди 1991 г. разрешения в
обратен смисъл се основаваха на съществувалите задължения на
органите по принудително изпълнение да проведат служебно
принудителното изпълнение до удовлетворяване вземанията на
социалистическата държава и на социалистическите организации като
кредитори, които съображения са в основата на ППВС № 3/80 г.,
съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането.
При действието на Конституцията от 1991 г. бездействието на
ищеца в исковия процес е правно ирелевантно за неговото развитие (той
ще приключи и без нито едно процесуално действие на ищеца след
предявяването на иска) и затова бездействието на ищеца с оспорено
вземане е безразлично за давността – тя спира, докато бездействието на
кредитора със съдебно потвърдено вземане, пред когото са отворени
вратите на изпълнителното производство има правно значение както за
неговото развитие (изпълнителният процес няма да приключи никога,
ако кредиторът не посочва изпълнителни способи), така и за давността.
В гражданското право давността е правна последица на бездействието,
но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече.
Ако кредиторът бездейства (не предявява иск), давността тече, защото
той може да избира да предяви иск, или не. Давността прекъсва с
предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да
направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е
висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска). Когато
съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова
давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира,
защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не
действа (да не иска нови изпълнителни способи). Предвид изложеното
Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980г. следва да
счита изгубило сила.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и
съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
„перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти. Същото приемат доктрината и съдебната практика по отношение
на спирането на исковия процес при смърт на някоя от страните (чл.
229, ал. 1 т. 2 ГПК), както и при замяна на обезпечението на оценим в
25
пари иск (без исковете за собственост) с обезпечение пред съд
съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД (чл. 398, ал. 2 ГПК).
Не може да бъде споделено пробиващото си път в доктрината и
съдебната практика разбиране, че изпълнителният процес не може да се
прекрати по право и единственият начин за прекратяване на
изпълнението е чрез изрично постановление на съдебния изпълнител,
тъй като това е необходимо с оглед изискванията за яснота и сигурност,
както и защото законодателят не би изисквал постановяването на
изричен акт и не би го нарекъл постановление (определение) за
прекратяване. Прекратяване и спиране на всяко съдебно производство
(в т.ч. исковото и обезпечителното) е възможно както по силата на
закона (при което актът за прекратяване има декларативен характер),
така и по изявление на органа, който ръководи производството (при
което актът за прекратяване има конститутивен характер). И в двата
случая законодателят назовава съответния съдебен акт постановление
(определение) за прекратяване, но последиците на акта са различни:
когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект
настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти
(обжалването е без значение за момента на настъпването на ефекта), а
когато прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи
съответното производство, прекратителният ефект настъпва с влизането
в сила на този акт (обжалването има значение за момента на
настъпването на ефекта).
Във всички случаи на прекратяване на принудителното
изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и
възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се
обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които
трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан),
както и редовността на извършените от трети задължени лица
плащания.
Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право,
като новата давност е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие

[jhoro]

Приготви са да четеш много.

Верно, че е много! И нито дума за абсолютната давност!
Тоест - ако по средата на петата година има съответното действие - започва нов давностен срок. После пак …
Но - минат ли 10 години … край! Ариведерчи!