Запитване за изчистване на ЦКР по давност ?!

[balin]

Здравейте, казуса ми е следния :
В ЦКР справка ми излиза някакво задължение от преди повече от 10 г. към колекторска фирма Фронтекс ! Става въпрос за 500 лв. Аз такива пари не дължа и отдавна това е изтекло по давност,но те продължават да подават такава информация към ЦКР,че имам това задължение от преди 10 г. Как да процедирам и да мога си изчистя ЦКР досието за да не излиза това задължение ? Благодаря

[kdkrastev1234]

С иск срещу кредитора

[ivanov_p]

Зависи от правилника на ЦКР.

[balin]

С иск срещу кредитора

Как да го направя този иск ? Има ли си установен начин и т.н. ?

[kalahan2008]

Пише го в закона. Сядате и четете.
Ако не можете да се справите, отивате при адвокат, който разбира от гражданско право и изпълнителен процес.

[balin]

Пише го в закона. Сядате и четете.
Ако не можете да се справите, отивате при адвокат, който разбира от гражданско право и изпълнителен процес.

Този форум нали е за взаимопомощ или аз бъркам ?!! За ходенето при адвокат мога да се досетя и без да ми казвате или пък другата Ви опция да седна и да чета !

[kalahan2008]

Грешите.
1. Никой за нищо не Ви е длъжен.
2. Този форум е за взаимопомощ само между юристи, тъй като те по принцип могат да се разберат и с половин дума (в повечето случаи). Обикновените граждани могат да получат само общи насоки и напътствия, но не и подробни указания, тъй като същите не са безплатни. Освен това законът изрично забранява на магистрати и адвокати да предосгавят безплатни консултации. Лицата, които са материално затруднени, могат да получат такива чрез Националното бюро за правна помощ.
3. Въпросът "как да заведа иск" изисква изключително обемен отговор, който никой нормален юрист няма да Ви предостави в сдъвкан вид. Има цяла дисциплина "Гражданско процесуално право", която се изучава 2 семестъра в университета. Несериозно е да се търси детайлно решение на конкретен казус чрез интернет форум. Няма как да Ви се обясни дори как да формулирате петитума, защо не трябва да претендирате погасяване на материалното право, а само на процесуалното, какво представляват понятията "петитум" и "материално право" и т.н.
Ако имате сероизно отношение към въпроса, се обърнете към адвокат.

[balin]

НЕ според мен не греша, защото този форум и портал не е създаден само за юристи , ами и за обикновени граждани,които не са на "ТИ" с това и не са такива... Доколкото виждам има отделна тема "Само за Юристи,в която се влиза с парола и там може да си задават въпроси колегите Ви и да се разбират с "две думи" , а в другите раздели могат да се задават всякакви въпроси и съответно при добро желание и липса на меркантилност както при Вас да помогнат пак с кратко обяснение и напътствие в няколко изречения какво трябва да се направи и как да се действа в случая на моето запитване !!! Също така аз съм описал какъв е моят случай и това,че един потребител е дал мнение да се заведе ИСК , не означава че това е единствено правилното...Но явно при хора като Вас, парите са преди всичко друго и най-елементарното поведение е да ме насочите към платена услуга на адвокат, въпреки че на този етап може да ми бъде даден отговор и напътствие за действие без да се налага да ползвам услугата на адвокат ,какъвто вероятно сте и Вие !

[kalahan2008]

Вижте, нямам никакво намерение да споря с Вас. Колегата правилно Ви е казал, че казусът Ви може да се реши единствено чрез иск /в случая - отрицателно-установителен иск/. Няма какво да се добави към това.
Ако смятате, че казусът Ви може да се реши и без водене на дело - добре. Ако някой желае да Ви разкаже безплатно исковия процес тук - да заповяда. Аз обаче няма да го сторя, защото не ми харесва тонът Ви и начинът, по който разсъждавате.

[sylviapetkova]

Но явно при хора като Вас, парите са преди всичко друго и най-елементарното поведение е да ме насочите към платена услуга на адвокат, въпреки че на този етап може да ми бъде даден отговор и напътствие за действие без да се налага да ползвам услугата на адвокат ,какъвто вероятно сте и Вие !

Здравейте, balin.
kdkrastev1234 Ви е дал напътствие за действие - предявява се иск срещу кредитора. kalahan2008 Ви е обяснил, че видът на иска, според него, е отрицателен установителен (чл. 124, ал. 1 от ГПК). Оттам нататък, на въпроса Ви има ли установен начин за предявяване на иск - да, има. Уредбата е в Гражданския процесуален кодекс. А от отговора на въпроса как (чисто "технически" и законосъобразно) се предявява иск Ви делят няколко учебника по граждански процес, един семестриален и един държавен изпит по право, а ако тръгнем да търсим отговора какво да пише в този иск ситуацията със законите, учебниците и изпитите става още по - сериозна.
Затова и kalahan2008 Ви е обяснил, че без подробности по казуса, могат да се дадат единствено общи насоки, които вече и двамата колеги преди мен са дали.
А за да Ви даде някой точен и конкретен съвет тук, като за начало трябва да изпише поне 3-4 страници становище. И затова колегата Ви е посъветвал да се консултирате с адвокат. Вярно, услугата се заплаща, но пък имате гаранция, че ще е адекватна и разбираема за Вас.

[ivanov_p]

Интересна тема! А ОУИ за какво ще бъде, по-точно петитума?

[sylviapetkova]

Интересна тема! А ОУИ за какво ще бъде, по-точно петитума?

Тук въпросът в теорията е спорен, но в практиката доста често се срещат ОУИ с петитум да се признае за установено, че длъжникът не дължи определени суми, поради изтичане на погасителната давност. Разбира се, във всички случаи трябва да се прави уговорката, че не е погасено материалното право на вземане, а възможността за принудителното му изпълнение, но масово така предявени искове се приемат от съдилищата за допустими и се уважават. За да бъде теоретично точно формулиран петитума, обаче, следва да се държи сметка именно за това, че недължимостта не произтича от погасяване на самото вземане, тъй като то реално продължава да се дължи, но не може да бъде принудително изпълнено. Подводен камък ще има и при обосновката на правния интерес от предявяване на такъв иск.

https://www.petkovalegal.com/zashtita-p ... a-davnost/

[kalahan2008]

Въпросът с давността и какво точно се погасява е много неясен, според мен. От една страна напоследък се налага разбирането, че се погасява единствено правото на принудително изпълнение, а давността не е институт за погасяване на материалното право. По мои спомени тази теория беше развита още от проф. Мария Павлова, възможно е и преди това от проф. Виталий Таджер, вече не си спомням.
От друга страна обаче има една норма, която навежда на точно обратния извод - че се погасява материалното право. Това е нормата на чл. 168, т. 3 от ДОПК. Макар и да се отнася само за публичните вземания, не виждам защо режимът на частните вземания трябва да е различен. Нещо повече - в чл. 173 ДОПК изрично е посочено, че вземанията се отписват, когато са погасени по давност. ДОПК говори за погасяване на материалните вземания, а не на процесуалното право на принудително изпълнение.
В АПК пък друга формулировка, която навежда на мисълта за процесуалната природа на този институт - арг. чл. 285, вр. чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК.
Имам спомен за една доста сериозна кавга между двама потребители тук преди 10-на години: Akademika и mi-lena. И двамата бяха съдии, макар и с различен ранг. Спорът беше във връзка с въпроса дали се погасява по давност непредявената част от иска или частичният иск прекъсва давността и за останалото вземане. Проблемът тогава беше, че навремето ВКС не е успял да вземе решение по този въпрос и не е гласувано общо тълкувателно решение.
Днес, 10 години след този титаничен сблъсък, има ново тълкувателно дело на ВКС - 3/2016 на ОСГТК, образувано на основание чл. 292 ГПК. Това не е случайно, но няма да навлизам в подробности.
Очаквам това ТР окончателно да разреши този въпрос поне на тълкувателно ниво.
Според мен е крайно време законодателят да си каже тежката дума и да уточни кое от двете се погасява - материалното или процесуалното право. Моето лично мнение е, че иск с петитум "да приемете за установено, че е погасено правото на принудително изпълнение" е малко изкуствен като формулировка. Но пък съществува опасността да бъде отхвърлен само заради неточна формулировка на петитума, има и практика.
Аз бих го завел при условията на евентуалност и с двете формулировки, за да е по-сигурно.

[ivanov_p]

Става въпрос за ЦКР, който особен институт и се ръководи от собствен правилник (предполагам). Затова трябва да се види какво разбира под вземане този правилник. Сега с изтичане на давността се погасява правото на изпълнение, но кредиторът, заявил вземането в регистъра, не си го търси съдебно, просто то си седи там и пречи на длъжника.

[kalahan2008]

http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/ ... tre_bg.pdf

Чл. 15. (1) Когато институция по чл. 4, ал. 1 е прехвърлила вземането си по кредит на лице, което не е банка или финансова институция, платежна институция или дружество за електронни пари, но продължава да обслужва и администрира погашенията по кредита, информация към Централния кредитен регистър за този кредит и за настъпилите изменения по него подава банката или финансовата институция, платежната институция или дружеството за електронни пари, прехвърлила/о вземането по кредита.
(2) Когато институция по чл. 4, ал. 1 е прехвърлила вземането си по кредит на друга банка или финансова институция, платежна институция или дружество за електронни пари, но продължава да обслужва и администрира погашенията по кредита, информация към Централния кредитен регистър за този кредит и за настъпилите изменения по него подава банката или финансовата институция, платежна институция или дружество за електронни пари, придобила/о вземането по кредита.

Зависи каква е институцията - цесионер.

[sylviapetkova]

За мен въпросът какво се погасява с изтичането на погасителната давност е в основата си теоретичен, защото така или иначе при наличие на възражение за изтекла погасителна давност, искът ще бъде отхвърлен като неоснователен, а не като недопустим, какъвто би трябвало да бъде, ако е погасено процесуалното, а не материалното право. Единственото значение, което има този теоретичен спор относно същността на давността е дали платеното след изтичане на срока ще бъде недължимо или ще се трансформира в естествено задължение и няма да подлежи на връщане.
Аз лично не работя с данъчно право и не мога да кажа, че съм компетентна в темата, извън спомените от университета. Действително, според ДОПК, публичното задължение се погасява по давност и се отписва, но чисто практически нямам представа дали, ако данъчнозадължено лице заплати задълженията си след изтичане на давностния срок, без да знае за това (тъй като, примерно, служител не се е сетил да го отпише), ще му бъдат върнати парите. Според доктриналното виждане за давността, не би следвало.
Относно разпоредбите на АПК, там също се говори за прекратяване на изпълнителното производство, т.е. на правото на принудително изпълнение. При частноправните вземания съм срещала съдебни решения, в чиито диспозитив се казва "Признава за установено, че Х не дължи сумата от У лв., поради погасено право на принудително изпълнение" (напр. Решение №45/30.03.2017 по дело №61273/2016 на ВКС, ТК, IV г.о.). Което пък също само по себе си е парадоксално, но това вече е друга тема. В по - голямата си част, обаче, съдебната практика признава за установено, че Х не дължи У лв., поради погасяване на вземанията по давност/изтичане на погасителната давност (напр. Решение № 324/28.12.2015г. по гр.д.№ 6730/2013г., ІІІ г.о.). Тоест, дори и при петитум да се признае за установено, че Х не дължи, поради погасяване на вземането по давност, искът е по - вероятно да бъде уважен.
В крайна сметка, по въпроса за същността на погасителната давност, проблемът е законодателен, тъй като в множество нормативни актове преклузивни по същността си срокове са предвидени като давностни и оттам се получават множество обърквания.
Колкото до ЦКР, именно това, че задължението си стои и пречи на длъжника може да послужи като обосновка за наличието на правен интерес за предявяване на ОУИ срещу кредитора. И то ще е срещу кредитора, тъй като БНБ не може да прави корекции в регистъра, съответно те трябва да се направят от институцията, която е подала информацията.

[kalahan2008]

Проблемът в настоящия случай е, че в чл. 4 и 15 от Наредбата изчерпателно са посочени институциите, които са задължени да искат корекция в ЦКР. Тъй като цесионерът вероятно не е сред тях, той сигурно няма задължение да иска корекция по отношение на вземането, дори и да е признато с установително решение, че няма вземане от длъжника. Следователно длъжникът трудно ще докаже вреди, в случай че цесионерът отказва да го заличи от ЦКР.
По отношение на ГПК - за съжаление има съдебна практика да се отхвърлят като неоснователни ОУИ, ако с тях се иска да се признае, че е погасено вземането, а не правото на принудителното му изпълнение.
По отношение на ДОПК-проблемът чисто практически е по-скоро ако след изтичане на абсолютната давност НАП служебно извърши погасяване на най-старите задължения, на основание чл. 169 ДОПК, които не са отразени от системата на НАП като погасени по давност. Тогава НАП може да заяви, че длъжникът доброволно е изпълнил едно свое естествено задължение, макар и погасено по давност. И може ли да си ги иска обратно или да бъдат отнесени плащанията за по-нови периоди? Тогава въпросът излиза извън рамките на теоретичния спор и става практически.

[rusiani]

Здравейте,
Не съм сигурен дали може да се счете по темата, така, че ако модераторите преценят да сменят мястото на поста ми.
Имам следният казус по, който търся мнения.
Историята е следната:
След договор за цесия от 2011, една банка прехвърля моя кредитна карта с лимит от 600 лв. на една от колекторските фирми. Реално, според мен това става незаконно, но това не е от значение тук. Тази колекторска фирма, завежда да си извади изпълнителен иск по бързата процедура, който аз по късмет получих и възразих. След това заведоха дело по общият ред, което след 5 години, спечелих. Решението на съда е да отхвърли техният иск поради недоказано усвояване на кредита, а не по давност, която също беше изтекла.
Формулировката на съдебното решение е че отхвърля иска по " реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД,"
Следователно аз подавам молба за заличаване от ЦКР към колекторската фирма, както е редът. След което те ми отказват да ме заличат със обосновката, че това решение било определящо, а не правопораждащо, следователно за тях това, че съдът е отхвърлил иска им, не значело, че не им дължа сумата и те щели да продължат да подават всеки месец към ЦКР, че съм им длъжник.
Следователно, какви действия мога да предприема, понже почти всички случаи, които прочетох не бяха със влязло в сила подобно решение, което не се основава на давност. Реално всичко, което успях да намеря е свързано със издаване на ОУИ, но никъде не видях подобен на моят случай.
Възможно ли е да докажа загуби и има ли такава съдебна практика, ако заведа дело срещу тях? Съответно, как се процедира в такъв случай, имайки предвид, че едно дело може да се точи и 5 години?

Благодаря,
Rusiani