Проект
08.01.2016 г.
З А К О Н
за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи
(Обн., ДВ, бр. 53 от 2014 г.; изм. и доп., бр. 98 и 107 от 2014 г. и
бр. 14, 24, 56 и 61 от 2015 г.)
§ 1. В чл. 37, ал. 2 думите „дирекция „Специална куриерска служба“ и запетаята след тях се заличават.
§ 2. В чл. 43а се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 4 се отменя;
2. Алинея 5 се отменя.
§ 3. В чл. 46, ал. 4 слeд думата „проекти“ запетаята се заменя със съюза „и” и думите „и дирекция „Специална куриерска служба“ се заличават.
§ 4. В част първа се създава глава трета „а“ с чл. 55а – 55и:
„Глава трета „а“
Държавно предприятие „Център за предоставяне на услуги”
Чл. 55а. (1) Образува се Държавно предприятие „Център за предоставяне на услуги” със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, наричано по-нататък „Държавното предприятие”.
(2) Държавното предприятие е юридическо лице със седалище в София и с клонове – териториални поделения, броят и седалищата на които се определят от министъра на вътрешните работи.
(3) Държавното предприятие управлява предоставените му имоти и вещи – държавна собственост.
Чл. 55б. (1) Предметът на дейност на Държавното предприятие е:
1. извършване на дейности, свързани с регистрация на пътни превозни средства, включително производство и монтаж на табели с регистрационни номера на превозни средства;
2. проектиране, разработване, поддържане и развиване на програмни продукти, необходими за предоставяне на административни услуги от МВР;
3. предпечатна подготовка и отпечатване на бланки, образци и документи за МВР;
4. събиране на такси по § 6а от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, свързани с дейностите по т. 1;
5. други дейности, свързани с тези по т. 1-3, които не са забранени от закона и възложени му от министъра на вътрешните работи или въз основа на сключен договор.
(2) Дейностите по ал. 1 се извършват от Държавното предприятие в качеството му на публичен орган.
(3) За изпълнение на дейностите си Държавното предприятие обработва лични данни и може да използва информация, организирана в информационни фондове, системи или регистри, ползвани или създадени по силата на закон съобразно компетентността си.
(4) Имуществото на Държавното предприятие се състои от имущество, предоставено му по вид, обем и стойност от Министерския съвет, министъра на вътрешните работи, и от имущество, придобито от Държавно предприятие „Център за предоставяне на услуги”.
(5) Срещу имуществото на Държавното предприятие не може да се насочва принудително изпълнение.
(6) За Държавното предприятие не може да се открива производство по несъстоятелност.
Чл. 55в. (1) Финансирането на дейността на Държавното предприятие се извършва от:
1. таксите по § 6а от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, свързани с дейностите по чл. 55б, ал. 1, т. 1;
2. държавния бюджет;
3. приходи от собствена дейност;
4. лихви по депозити на собствени средства и по просрочени плащания;
5. безвъзмездно предоставени средства (дарения);
6. привлечени средства от финансови институции съгласно Закона за публичните финанси;
7. други източници.
(2) Средствата по ал. 1 се разходват за:
1. осъществяване предмета на дейност на Държавното предприятие;
2. издръжка на Държавното предприятие;
3. инвестиционни разходи.
Чл. 55г. (1) Органи на управление на Държавното предприятие са:
1. министърът на вътрешните работи;
2. управителният съвет;
3. изпълнителният директор.
(2) Държавното предприятие се представлява от изпълнителния директор, който по право е член на управителния съвет.
Чл. 55д. Министърът на вътрешните работи:
1. упражнява правата на собственост на държавата в Държавното предприятие и провежда политиката на държавата в областта на регистрация на пътни превозни средства;
2. одобрява програмите и плановете на Държавното предприятие за развитие и осъществяване на дейността;
3. контролира Държавното предприятие за изпълнението на програмите и плановете;
4. назначава и освобождава членовете на управителния съвет и изпълнителния директор на Държавното предприятие;
5. сключва договори за възлагане на управлението с всеки от членовете на управителния съвет и с изпълнителния директор, с които се определя и тяхното възнаграждение;
6. разрешава участието на Държавното предприятие в търговски и граждански дружества с изключение на такива, които осъществяват сходни дейности;
7. издава правилник за устройството, функциите и дейността на Държавното предприятие;
8. утвърждава решенията на управителния съвет за участие на Държавното предприятие в международни организации;
9. одобрява годишния доклад за дейността на Държавното предприятие и годишния счетоводен баланс;
10. взема решения за разпореждане, бракуване или ликвидация на дълготрайни материални активи, за учредяване на вещни права и за отдаване под наем на недвижими имоти по предложение на управителния съвет в съответствие с разпоредбите на Закона за държавната собственост.
Чл. 55е. (1) Управителният съвет се състои от трима членове, включително изпълнителния директор.
(2) Министърът на вътрешните работи назначава и освобождава членовете на управителния съвет и сключва договор за управление с всеки член на управителния съвет.
(3) Не може да бъде член на управителния съвет лице, което:
1. е осъждано за престъпление от общ характер, установено с влязла в сила присъда;
2. е съпруг или роднина по права, по съребрена линия или по сватовство до трета степен включително, с друг член на управителния съвет;
3. заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия;
4. е лишавано от правото да осъществява търговска дейност;
5. упражнява търговска дейност с предмет, сходен с този на Държавното предприятие.
(4) Не може да бъде изпълнителен директор лице, за което са налице обстоятелствата по ал. 3, т. 1-4, както и ако упражнява търговска дейност или е управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на юридическо лице с нестопанска цел, търговско дружество или кооперация.
(5) Управителният съвет заседава най-малко веднъж месечно.
(6) Заседанията на управителния съвет се организират и ръководят от председателя на съвета, а в негово отсъствие – от заместник-председателя.
(7) Правилата за работата и свикване на управителния съвет се одобряват от министъра на вътрешните работи по предложение на управителния съвет.
(8) Решенията на управителния съвет се приемат с явно гласуване и с обикновено мнозинство от всички членове. Заседанията са редовни, ако присъстват повече от половината от неговите членове.
(9) За заседанията на управителния съвет се водят протоколи, които се подписват от всички присъстващи членове.
(10) Министърът на вътрешните работи:
1. прекратява договора за управление с член на управителния съвет:
а) при възникване на обстоятелство по ал. 3, а с изпълнителния директор – и на обстоятелство по ал. 4;
б) който нарушава или не изпълнява задълженията, предвидени в закона или в договора за управление;
в) който е подал писмено заявление за освобождаване;
г) при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси;
д) при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от три месеца;
2. може да прекрати договора за управление с член на управителния съвет по свое решение без предизвестие.
(11) Управителният съвет:
1. избира измежду членовете си председател и заместник-председател;
2. приема проект на правилник за устройството, функциите и дейността на Държавното предприятие и го предлага на министъра на вътрешните работи;
3. приема решения за изработване, приемане и изменение на проекти на програми и планове за дейността на Държавното предприятие; програмите и плановете се представят на министъра на вътрешните работи за одобряване в срок до 31 януари за предстоящия тригодишен период, съответно за предстоящата година;
4. приема годишния финансов план на Държавното предприятие;
5. приема структурата и щата на Държавното предприятие и одобрява средствата за работна заплата в съответствие с годишния финансов план;
6. приема годишния финансов отчет на Държавното предприятие и го представя на министъра на вътрешните работи за одобряване;
7. приема годишния доклад за дейността на Държавното предприятие и го представя на министъра на вътрешните работи за одобряване;
8. предлага на министъра на вътрешните работи решения за разпореждане, бракуване или ликвидация на дълготрайни материални активи, за учредяване на вещни права и за отдаване под наем на недвижими имоти;
9. приема проекти на решения за участие на Държавното предприятие в международни организации и ги предлага на министъра на вътрешните работи за утвърждаване;
10. приема решения по откриване, провеждане и завършване на процедурите за възлагане на обществени поръчки на стойност над 100 000 лв. без данък върху добавената стойност;
11. прави предложение до министъра на вътрешните работи за участие на Държавното предприятие в програми и проекти, финансирани със средства от Европейския съюз, от държавния бюджет и от други финансови източници и програми;
12. приема актове, свързани с дейностите, осъществявани от Държавното предприятие, когато това е предвидено в нормативен акт;
13. изпълнява и други функции, свързани с управлението на Държавното предприятие, в съответствие с действащите нормативни актове или с възложени му от министъра на вътрешните работи.
(12) Решенията се вземат с обикновено мнозинство.
(13) Управителният съвет може да взема решения и неприсъствено, ако всички членове са заявили писмено съгласието си за решението.
Чл. 55ж. (1) Изпълнителният директор на Държавното предприятие:
1. представлява Държавното предприятие пред държавните органи, съдилищата и пред трети лица в страната и в чужбина;
2. организира, ръководи и контролира цялостната дейност на Държавното предприятие;
3. организира и привежда в изпълнение решенията на управителния съвет;
4. взема решения по откриване, провеждане и завършване на процедурите за възлагане на обществени поръчки на стойност до 100 000 лв. без данък върху добавената стойност;
5. сключва договори за дейностите, извършвани от Държавното предприятие;
6. сключва и прекратява трудовите правоотношения с работниците и служителите в Държавното предприятие;
7. отчита своята дейност пред управителния съвет и пред министъра на вътрешните работи;
8. изготвя и представя на управителния съвет и на министъра на вътрешните работи ежемесечни отчети за дейността на Държавното предприятие;
9. изготвя и представя на управителния съвет и на министъра на вътрешните работи годишен отчет за дейността на Държавното предприятие.
(2) При ползване на законоустановен отпуск или командировка функциите на изпълнителния директор се изпълняват от служител на Държавното предприятие, определен от министъра на вътрешните работи.
Чл. 55з. (1) Държавното предприятие води счетоводна отчетност на касова и начислена основа по реда, предвиден за бюджетните организации.
(2) Отчетните данни за активите, пасивите, приходите, разходите и операциите на Държавното предприятие се консолидират по реда на чл. 167 от Закона за публичните финанси.
(3) Паричните средства на Държавното предприятие се събират, съхраняват, разходват и отчитат по отделна банкова сметка в Българската народна банка по ред, определен от министъра на финансите и от управителя на Българската народна банка.
(4) Средствата и операциите на Държавното предприятие се включват в консолидираната фискална програма като средства и операции на други икономически обособени лица по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси и не са част от държавния бюджет.
Чл. 55и. Годишният финансов отчет на Държавното предприятие се одитира от Сметната палата.”
§ 5. В чл. 85, ал. 2 се отменя.
§ 6. В чл. 142 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 съюзът „и“ след думите „полицейски органи“ се заменя със запетая и накрая се добавя „и органи на дирекция „Инспекторат“ на МВР“.
2. Създава се ал. 5:
„(5) За държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се прилагат разпоредбите на чл. 143, ал. 2, чл. 147, чл. 151, ал. 1 и 2 и чл. 191.”
§ 7. В чл. 143, ал. 4 след думата „характеристики“ се добавя „за длъжностите в МВР на служителите по чл. 142, ал. 1“.
§ 8. В чл. 147 ал. 2 се изменя така:
„(2) Редът за съставяне, водене и съхраняване на личните кадрови дела, както и условията и редът за ползването им се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.”
§ 9. В чл. 151, ал. 7 думите „Държавните служители“ се заменят със „Служителите по чл. 142, ал. 1“
§ 10. Създава се чл. 152а:
„Чл. 152а. (1) За установяване изпълнението на служебните задължения от държавните служители могат да се провеждат тестове в рамките на осъществявания административен контрол.
(2) Условията и редът за провеждане на тестовете по ал. 1 се определят с правила, утвърдени от министъра на вътрешните работи.
(3) Служител, провеждащ тест по ал. 1, не носи административнонаказателна отговорност във връзка с тази си дейност.“
§ 11. В чл. 153, ал. 5, т. 3 се изменя така:
„3. при изпълнение на проекти, свързани с дейността на МВР и финансирани по програми или механизми на Европейския съюз или други международни програми и договори, въз основа на сключен граждански договор;“
§ 12. В чл. 155, ал. 3 запетаята след цифрата „2“ се заменя със съюза „и“, а думите „и 5“ сe заличават.
§ 13. В чл. 156 ал. 4 се изменя така:
„(4) Държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 могат да бъдат назначавани на длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 без провеждане на конкурс, ако отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност.“
§ 14. Създава се чл. 156а:
„Чл. 156а. (1) Конкурс за назначаване на държавна служба в МВР не се провежда за лица, които са държавни служители в службите за сигурност или за обществен ред или в други ведомства и институции, за които се прилагат разпоредбите на този закон относно държавната служба, ако отговарят на изискванията за постъпване на държавна служба в МВР.
(2) Назначаването по ал. 1 се извършва след сключване на писмено споразумение между служителя и органите по назначаване на двете администрации.“
§ 15. В чл. 158 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Министърът на вътрешните работи може да възложи правомощията си по ал. 1 на главния секретар на МВР.”
§ 16. В чл. 159, ал. 1, т. 3 думите „чл. 158, т. 5 и 6“ се заменят с
„чл. 158, ал. 1, т. 5 и 6“.
§ 17. В чл. 163 се създават ал. 3 и 4: (предложение ДЧР)
„(3) При спечелване на конкурс по ал. 1 държавните служители се преназначават на по-висока по вид длъжност след успешно завършване на съответната професионална подготовка.
(4) При незавършване на съответната професионална подготовка по ал. 3 държавните служители в МВР не се преназначават на по-високата по вид длъжност, за която се спечелили конкурс по ал. 1.“.
§ 18. Създава се чл. 170а:
„Чл. 170а. (1) Държавните служители са длъжни да поддържат и повишават професионалната си подготовка.
(2) Държавните служители поддържат и повишават професионалната си подготовка, необходима за изпълнение на длъжността, чрез професионално обучение.
(3) Държавните служители ежегодно преминават проверка за оценяване на нивото на професионалната подготовка, като редът за провеждане на проверките се регламентира с наредбата по чл. 170, ал. 5.
(4) Установено несъответствие на нивото на професионалната подготовка с изискванията за заемане на длъжността при две последователни годишни проверки е основание за изготвяне на оценка за изпълнението на длъжността при условията и по реда на наредбата по чл. 164а, ал. 2.“.
§ 19. В чл. 174 се създават ал. 5 и 6:
„(5) Разходите по ал. 1 не се възстановяват от държавните служители, чието служебно правоотношение е прекратено по тяхно желание и непосредствено след прекратяването са назначени като държавни служители в службите за сигурност или за обществен ред или в други ведомства и институции, за които се прилагат разпоредбите на този закон относно държавната служба.
(6) В случаите по ал. 5 разходите по ал. 1 се възстановяват от службата за сигурност или за обществен ред, ведомството или институцията по ал. 5, в която е назначен държавният служител, пропорционално на времето на неизпълнение.“.
§ 20. В чл. 178, ал. 1, т. 1 и 2 се отменят.
§ 21. В чл. 179, ал. 2 думите „т. 2 и 5“ се заменят с „т. 5“.
§ 22. В чл. 187 се правят следните изменения и допълнения:
1. в ал. 5, т. 2 думите „70 часа на тримесечен“ се заменят с „61 часа на четиримесечен“ и след думата „период“ се добавя „и с допълнителен отпуск за отработеното време над 61 часа“;
2. в ал. 7 думите „70 часа на тримесечен“ се заменят с „93 часа на четиримесечен“.
§ 23. Създава се чл. 187а:
„Чл. 187а. (1) По изключение се разрешава полагане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 7 само след изрично писмено съгласие на държавния служител за всеки конкретен случай и при спазване на чл. 187, ал. 8.
(2) Недаване на съгласие по ал. 1 не е основание за търсене на дисциплинарна отговорност спрямо държавния служител.
(3) Редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 7 се регламентира с наредбата по чл. 187, ал. 9.
(4) Положеният извънреден труд по реда на ал. 1 се компенсира с възнаграждение за извънреден труд и се заплаща по реда на чл. 187, ал. 6.“.
§ 24. В чл. 189, ал. 1 се правят следните изменения:
1. в т. 1 числото „30“ се заменя с „20“;
2. в т. 2 се отменя;
3. в т. 3 думите „т. 1“ се заличават.
§ 25. В чл. 195, ал. 4 думите „сроковете по ал. 1 и 2 започват да текат” се заменят с „едногодишният срок по ал. 1, съответно двегодишният срок по ал. 2 започва да тече”.
§ 26. В чл. 197 се създава ал. 3:
„(3) На държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи:
1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания;
2. едно общо наказание за максимален срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания.”.
§ 27. В чл. 204 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите „министъра на вътрешните работи“ се заменят с „органа по чл. 158“.
2. Точка 2 се отменя.
§ 28. В чл. 207, ал. 1, т. 1 думите „министъра на вътрешните работи“ се заменят с „органа по чл. 158“.
§ 29. В чл. 211 думите „т. 1 и ал. 2” се заменят с „т. 1, ал. 2 и ал. 3”.
§ 30. В чл. 214 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) Държавен служител, на когото е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“ по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, се отстранява временно от длъжност с писмена заповед на съответния орган по чл. 158 и 159, докато съответната мярка бъде отменена или заменена с гаранция или подписка.“.
2. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5;
3. Създава се ал. 6:
„(6) Когато мярката за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“ бъде отменена или заменена с гаранция или подписка, служителят се възстановява на заеманата длъжност с писмена заповед на съответния орган по чл. 158 и 159.”.
§ 31. В чл. 215 се създава ал. 5:
„(5) В случаите по чл. 214, ал. 3 съответния орган по чл. 158 и 159 издава заповед за изземване на служебната карта, личния знак и служебното оръжие.”.
§ 32. Член 233 се изменя така:
„Чл. 233. (1) На служителите по чл. 142, ал. 1, които при прекратяване на служебното или трудовото им правоотношение са придобили право на пенсия и са работили повече от 10 години в МВР, се издават карти за медицинско обслужване.
(2) Карти за медицинско обслужване не се издават на служители, на които служебното или трудовото правоотношение е прекратено поради дисциплинарно уволнение или поради осъждане за умишлено престъпление от общ характер.
(3) Видът на картите и редът за издаването им се определят със заповед на министъра на вътрешните работи.”
§ 33. В чл. 234, ал. 1 числото „20“ се заменя с числото „10“.
§ 34. В чл. 237, ал. 2 след думите „Наказателно-процесуалния кодекс” се добавя „и по чл. 214, ал. 3”.
§ 35. В чл. 239, ал. 1, т. 2 думите „за прослужено време“ се заличават, запетаята след думата „условия“ се заличава, а думите „за изпълнение на специфични служебни дейности“ се заменят с „и“.
§ 36. Създава се чл. 249а:
„Чл. 249а. (1) Необходимите финансови средства за изплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд на служителите, съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и припадащите се осигурителни вноски се предвиждат ежегодно като разходи по централния бюджет със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
(2) Средствата по ал. 1 се одобряват по бюджета на МВР по реда на Закона за публичните финанси целево при необходимост и не се включват по бюджета на МВР за съответната година.“.
§ 37. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнение:
1. в § 1, т. 26а се отменя;
2. в § 2 от се създава т. 11:
„11. изготвяне на експертна оценка за съгласуване на проекти на сигнално-охранителни и известителни системи в случаите, предвидени в нормативен акт.“
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 38. (1) Служебните правоотношения на държавните служители от дирекция „Специална куриерска служба“ на Министерството на вътрешните работи преминават в служебни правоотношения с Държавната комисия по сигурността на информацията.
(2) Трудовите правоотношения на служителите от дирекция „Специална куриерска служба“ на Министерството на вътрешните работи преминават към Държавната комисия по сигурността на информацията съгласно чл. 123 от Кодекса на труда.
(3) Лицата по ал. 1 и 2 преминават към Държавната комисия по сигурността на информацията без срок за изпитване освен служителите, които са със срок за изпитване.
(4) Стажът, придобит по Закона за Министерството на вътрешните работи, от служителите, преминали в Държавната комисия по сигурността на информацията, се зачита за работа при един и същ орган по назначаване, съответно работодател, включително при изплащане на дължимите обезщетения при прекратяване на правоотношенията с комисията.
(5) Прослуженото време като държавен служител по Закона за Министерството на вътрешните работи, за което не са получени обезщетения преди преминаването в Държавната комисия по сигурността на информацията, се зачита при определяне на размера на обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение.
(6) Започналите до влизането в сила на този закон процедури по проучване за надеждност на служителите от дирекция „Специална куриерска служба“ на Министерството на вътрешните работи, преминали в служебно или трудово правоотношение с Държавната комисия по сигурността на информацията, се довършват от компетентния проучващ орган, започнал процедурата по проучване.
§ 39. (1) Държавната комисия по сигурността на информацията е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на дирекция „Специална куриерска служба“ на Министерството на вътрешните работи.
(2) Дълготрайните материални активи на Министерството на вътрешните работи, ползвани от дирекция „Специална куриерска служба“, се предоставят на Държавната комисия по сигурността на информацията.
(3) Министерският съвет в тримесечен срок от влизането в сила на този закон урежда отношенията във връзка с преобразуването на административните структури по ал. 1.
(4) Документите, изготвени и съхранявани в дирекция „Специална куриерска служба“, които не подлежат на предаване по реда на Закона за Националния архивен фонд, се предават в Държавната комисия по сигурността на информацията в шестмесечен срок от влизането в сила на този закон.
§ 40. (1) Служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр. 14 от 2015 г.), с изключение на тази по § 43 се прекратяват, считано от датата на влизане в сила на закона.
(2) Прекратяването по ал. 1 се извършва през време на отпуск, през време на дългосрочно командироване в чужбина и през време на временно командироване за изпълнение на служба в друга администрация.
§ 41. (1) Държавните служители по § 40, заемали към датата на влизане в сила на закона длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от АМВР и МИ, се назначават за държавни служители в МВР по Закона за държавния служител, считано от датата на влизане в сила на закона.
(2) Служителите по ал. 1 се назначават на длъжностите, които са заемали към датата на влизане в сила на закона, съответстващи на определените за заемане по Закона за държавния служител с щата на съответната структура.
(3) Служителите по ал. 1, които към датата на влизане в сила на закона са временно преназначени на друга длъжност по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи, се назначават на длъжностите, които са заемали преди временното преназначаване, съответстващи на определените за заемане по Закона за държавния служител.
(3) Назначаването по ал. 1 се извършва без провеждане на конкурс по реда на Закона за държавния служител.
(4) При назначаването по ал. 1, служебното правоотношение възниква от датата на влизане в сила на закона, без да се изисква встъпване в длъжност и полагане на клетва съгласно Закона за държавния служител.
(5) Служителите по ал. 1 се назначават без срок за изпитване, освен служителите, които са със срок за изпитване. В тези случаи изтеклият до назначаването срок за изпитване се зачита.
(6) Служителите по ал. 1 не подлежат на задължително обучение при постъпване на държавна служба за първи път по смисъла на Закона за държавния служител.
(7) Стажът на служителите по ал. 1, придобит по Закона за Министерството на вътрешните работи, се зачита за служебен стаж при един и същ орган по назначаване по смисъла на Закона за държавния служител.
§ 42. (1) С държавните служители по § 40, заемали към влизане в сила на закона длъжности за държавни служители от АМВР и МИ, за държавни служители със средно образование или за държавни служители с висше образование и непритежаващи висше образование се сключват трудови договори за работа в Министерство на вътрешните работи, на длъжности за лица, работещи по трудови правоотношения, определени в Класификатора по чл. 143, ал. 2 и щата на съответната структура.
(2) При сключването на трудовия договор с директора на МИ не се провежда конкурс съгласно чл. 65, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
(3) Стажът на служителите по ал. 1, придобит по ЗМВР, се зачита за стаж при един и същ работодател по смисъла на Кодекса на труда.
§ 43. (1) Считано от датата на влизане в сила на закона се прекратяват служебните правоотношения на:
1. държавните служители, осъществяващи към датата на влизане в сила на закона дейности по проектиране, разработване, поддържане и развиване на програмни продукти, необходими за предоставяне на административни услуги от МВР;
2. държавните служители в ОДМВР, осъществяващи към датата на влизане в сила на закона дейности, свързани с регистрация на пътни превозни средства, включително производство и монтаж на табели с регистрационни номера на превозни средства;
3. държавните служители, осъществяващи към влизане в сила на закона дейности, свързани с предпечатна подготовка и отпечатване на бланки, образци и документи за МВР.
(2) Прекратяването по ал. 1 се извършва и през време на отпуск, през време на дългосрочно командироване в чужбина и през време на временно командироване за изпълнение на служба в друга администрация.
§ 44. (1) Считано от датата на влизане в сила на закона трудовите правоотношения на следните лица преминават към Държавно предприятие „Център за предоставяне на услуги“ съгласно чл. 123 от Кодекса на труда:
1. лицата, работещи по трудово правоотношение, осъществяващи към датата на влизане в сила на закона дейности по проектиране, разработване, поддържане и развиване на програмни продукти, необходими за предоставяне на административни услуги от МВР;
2. лицата, работещи по трудово правоотношение и ОДМВР, осъществяващи към датата на влизане в сила на закона дейности, свързани с регистрация на пътни превозни средства, включително производство и монтаж на табели с регистрационни номера на превозни средства;
3. лицата, работещи по трудово правоотношение, осъществяващи към влизане в сила на закона дейности, свързани с предпечатна подготовка и отпечатване на бланки, образци и документи за МВР.
(2) Стажът, придобит по Закон за Министерството на вътрешните работи от служителите по ал. 1, преминали в Държавно предприятие „Център за предоставяне на услуги“, се зачита за работа при един и същ работодател, включително при изплащане на дължимите обезщетения при прекратяване на правоотношенията с предприятието.
§ 45. (1) При желание от страна на служител по § 43 със същия се сключва трудов договор за работа в Държавно предприятие „Център за предоставяне на услуги“, считано от датата на влизане в сила на закона.
(2) Стажът, придобит по Закон за Министерството на вътрешните работи от служител по ал. 1 се зачита за работа при един и същ работодател.
§ 46. При назначаването на служителите по § 41 се определя възнаграждение не по-ниско от определеното към датата на влизане в сила на закона възнаграждение, определено по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1.
§ 47. (1) На служителите по § 40 се изплащат обезщетения по чл. 234, ал. 1, 5 и 8, определени при условията на Закона за Министерството на вътрешните работи към датата на влизане в сила на закона.
(2) Обезщетенията по ал. 1, с изключение на това по чл. 234, ал. 8, се изплащат в тригодишен срок от влизането в сила на закона, по ред, определен от министъра на вътрешните работи.
(3) Обезщетенията по чл. 234, ал. 8 се изплащат в тримесечен срок от датата на влизане в сила на закона.
(4) При смърт на служител по § 40 обезщетенията по ал. 1 се изплащат на преживелия съпруг, децата и родителите на служителя.
§ 48. На служителите по § 43 се изплащат обезщетения по чл. 234, ал. 1, 5 и 8, определени при условията на Закона за Министерството на вътрешните работи към датата на влизане в сила на закона.
§ 49. (1) Образуваните и неприключили до влизането в сила на закона производства за търсене на дисциплинарна или имуществена отговорност от служителите по § 40 и § 41 се прекратяват.
(2) Образуваните и неприключили до влизането в сила на закона производства по отмяна на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания или за прекратяване на служебни правоотношения се довършват по досегашния ред.
§ 50. Образуваните и неприключили до влизането в сила на закона производства пред административен орган по издаване или отмяна на индивидуални административни актове по Закона за Министерството на вътрешните работи по отношение на служителите по § 40 и § 43 се прекратяват, с изключение на такива относно свързани с подпомагане при тежко материално положение или определяне и изплащане на обезщетение за телесна повреда, претърпяна при или по повод изпълнение на служебни задължения, които се довършват по досегашния ред.
§ 51. До извършването на оценяване по чл. 76 от ЗДСл за служителите по § 41 за годишна оценка на изпълнението на длъжността при преназначаване в по-висока длъжност, се зачита оценяването, извършено по реда и при условията на наредбата по чл. 178, ал. 2.
§ 52. Обявените и неприключили до влизането в сила на закона конкурси за преминаване на държавна служба по реда и при условията на Закона за Министерството на вътрешните работи се прекратяват.
§ 53. Лицата, придобили образователно-квалификационна степен „бакалавър“ в Академията на МВР, чиито служебни правоотношения се прекратени по реда на § 43 и са сключили трудов договор за работа в Държавно предприятие „Център за предоставяне на услуги“, не дължат възстановяване на разходите за издръжка и обучение по чл. 174.
§ 54. (1) Разпоредбата на чл. 234, ал. 1 в редакцията след влизане в сила на закона се прилага по отношение на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1, които към влизане в сила на закона имат 9 и по-малко прослужени години по смисъла на чл. 235 или чието служебно правоотношение е възникнало след влизане в сила на закона.
(2) Разпоредбата на чл. 234, ал. 1 в досегашната й редакция се прилага по отношение на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 чието служебно правоотношение не е прекратено към влизане в сила на закона или имат повече от 9 прослужени години по смисъла на чл. 235.
§ 55. (1) Министерският съвет в тримесечен срок от влизането в сила на закона приема необходимите изменения в съответните нормативни актове.
(2) Министър на вътрешните работи в тримесечен срок от влизането в сила на закона приема необходимите изменения в съответните нормативни актове.
(3) Издадените подзаконови нормативни актове до влизането в сила на този закон се прилагат до издаването на съответните нови актове, доколкото не му противоречат.
§ 56. В Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от
2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г.,
бр. 43, 71, 86, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 82 и 105 от 2006 г., бр. 29, 46 и 52 от
2007 г., бр. 66, 88 и 110 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 100 от 2010 г., бр. 9 и 23 от 2011 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 32 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 55 от 2011 г., бр. 21, 42 и 75 от 2012 г., бр. 23 и 70 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г. и бр. 14, 79 и 80 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 1, ал. 2 след думите „се издават от” се добавя „държавата чрез”, а думите „Министерството на вътрешните работи“ се заменят с „Държавно предприятие „Център за предоставяне на услуги“;
2. В чл. 69
а) в ал. 1 думата „Ведомствата“ се заменя с „Органите“;
б) създава се ал. 3:
„(3) Данни от информационните фондове могат да се предоставят на изпълнител по договор, включващ дейностите по персонализиране на български лични документи.”;
§ 57. В Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ, бр. 45 от 2002 г.; попр., бр. 5 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 31 от 2003 г., бр. 52, 55 и 89 от 2004 г., бр. 17 и 82 от 2006 г., бр. 46, 57, 95 и 109 от 2007 г., бр. 36, 66, 69 и 109 от 2008 г., бр. 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 16 и 88 от 2010 г., бр. 23, 48 и 80 от 2011 г., бр. 44 и 103 от 2012 г., бр. 52 и 70 от 2013 г., бр. 49 и 53 от 2014 г. и бр. 14, 61 и 79 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 9 се създава т. 18:
„18. осъществява приемане, съхранение, пренасяне и доставяне на документи и/или материали, съдържащи класифицирана информация;“.
2. В чл. 10 се създава ал. 3 и 4:
„(3) При изпълнение на служебните си задължения органите за приемане, пренасяне и доставка на документи и/или материали, съдържащи класифицирана информация, имат право да използват физическа сила и помощни средства при опит за нерегламентиран достъп до документите и/или материалите само когато това е абсолютно необходимо.
(4) Организацията на работа по приемане, сортиране, описване, съхраняване, пренасяне и доставяне на документи и/или материали, съдържащи класифицирана информация, се определя с правила, утвърдени от председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията.“
3. В глава втора, раздел І се създават чл. 10а-10г:
„Чл. 10а. (1) За служителите на ДКСИ, чиито служебни задължения са свързани с изпълнение на функцията по чл. 9, т. 18, се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи и § 86 – 88 от Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 14 от 2015 г.).
(2) Председателят на ДКСИ е орган по назначаване на служителите по ал. 1.
Чл. 10б. (1) Председателят на ДКСИ утвърждава класификатор на длъжностите в ДКСИ за служителите по чл. 10а и издава заповед за неговото прилагане.
(2) Редът за изготвянето и утвърждаването на длъжностните характеристики, видовете и съдържанието им се определят със заповед на председателя на ДКСИ.
Чл. 10в. Държавните служители по Закона за държавния служител могат да бъдат преназначавани за държавни служители на длъжности по
чл. 10а, ал. 1 без провеждане на конкурс, ако отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност.
Чл. 10г. Конкурс за назначаване на държавна служба в ДКСИ не се провежда за лица, които са държавни служители в службите за сигурност или за обществен ред или други ведомства и институции, за които се прилагат разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи относно държавната служба, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността.“
4. В § 1 от Допълнителните разпоредби:
а) в т. 1 след думите „Борба с организираната престъпност“ се добавя „и дирекция „Вътрешна сигурност“;
б) в т. 2 думите „дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР“ и запетаята след тях се заличават.
5. В приложение № 1 към чл. 25, в раздел II, т. 4 след думата „престъпност“ се добавя „и дирекция „Вътрешна сигурност“.
§ 58. В Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (обн., ДВ, бр. 73 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 88 от 2010 г., бр. 26 и 43 от 2011 г., бр. 44 и 73 от 2012 г., бр. 66, 68 и 70 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г. и бр. 14, 56 и 79 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 2, ал. 1, т. 1 след абревиатурата „(ДАР)“ съюзът „и“ се заменя със запетая и накрая се добавя „и Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ)“.
2. В чл. 78, ал. 1 след абревиатурата „ДАТО“ се поставя запетая и се добавя „ДКСИ“.
3. В чл. 92, ал. 2 думите „министъра на вътрешните работи“ се заменят с „директора на ГДНП“.
§ 59. В Закона за пощенските услуги (обн., ДВ, бр. 64 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 112 от 2001 г., бр. 45 и 76 от 2002 г., бр. 26 от 2003 г., бр. 19, 88, 99 и 105 от 2005 г., бр. 17, 34, 37 и 86 от 2006 г., бр. 41, 53 и 109 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., бр. 35, 87 и 93 от 2009 г., бр. 101 и 102 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г. и бр. 61 от 2014 г.) чл. 11 се изменя така:
„Чл. 11. Приемането, съхранението, пренасянето и доставката на документи и/или материали, съдържащи класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, се извършва от Държавната комисия по сигурността на информацията.“
§ 60. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 1 от 2000 г., бр. 43 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г., бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79, 92, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 61, 64, 82, 85 и 102 от 2006 г., бр. 22, 51, 53, 97 и 109 от 2007 г., бр. 36, 43, 69, 88 и 102 от 2008 г., бр. 74, 75, 82 и 93 от 2009 г., бр. 54, 98 и 100 от 2010 г., бр. 10, 19, 39 и 48 от 2011 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 20 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 47, 53, 54, 60 и 75 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 53 и 107 от 2014 г. и бр. 14, 19, 37 и 79 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. в чл. 91, ал. 3 след думата „отбраната“ съюзът „и“ се заменя със запетая и накрая се добавя „и структури на Държавната комисия по сигурността на информацията, определени от председателя на комисията.“;
2. в чл. 98, ал. 2, т. 5 думите „Министерството на вътрешните работи“ се заменят с „Държавно предприятие „Център за предоставяне на услуги“;
3. в чл. 140, ал. 2, изр. второ думите „специализираните органи на Министерството на вътрешните работи“ се заменят с „специализирани служители на Държавно предприятие „Център за предоставяне на услуги“;
4. в чл. 151, ал. 2 думите „органите на Министерството на вътрешните работи“ се заменят с „Държавно предприятие „Център за предоставяне на услуги“;
5. в чл. 171, т. 5, б. „в“ думите „в Министерството на вътрешните работи“ се заличават;
6. в чл. 184, ал. 1, т. 5 думите „в Министерството на вътрешните работи“ се заличават.
§ 61. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 35 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 74, 82, 93 и 99 от 2009 г.,
бр. 16, 88, 98 и 101 от 2010 г., бр. 23, 48, 99 и 100 от 2011 г., бр. 20, 33 и 38 от
2012 г., бр. 15, 66 и 68 от 2013 г., бр. 1 и 98 от 2014 г. и бр. 14, 24, 61 и 79 от
2015 г.) се правят следните допълнения:
1. В чл. 94, ал. 1 се създава изречение второ:
„Обучението за нуждите на Министерството на вътрешните работи се извършва при условия и по ред, определени в съвместна инструкция на министъра на отбраната и на министъра на вътрешните работи.“
2. В § 1 от Допълнителните разпоредби, в т. 1в след думите „Национална служба за охрана“ се поставя запетая, добавя се „структурни звена на Държавната комисия по сигурността на информацията, определени със заповед на председателя“ и се поставя запетая.
§ 62. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 43, 94 и 108 от 2008 г., бр. 35, 42, 74 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 91 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 97 от 2010 г., бр. 1, 18 и 100 от 2011 г., бр. 15, 20, 38 и 82 от
2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г. и бр. 14, 24 и 54 от 2015 г.), в чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
„(4) Конкурс не се провежда за назначаване на лице със статут на държавен служител по друг закон на длъжност по този закон в същата администрация, ако отговаря на изискванията за заемане на длъжността.“
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
§ 63. В Закона за лечебните заведения (Обн. ДВ. бр.62 от 1999г., доп. ДВ. бр.88, бр.113 и бр.114 от 1999г., изм. ДВ. бр.36, бр.65 и бр.108 от 2000г., изм. ДВ. бр.51 от 2001г., изм. ДВ. бр.28 и бр.62 от 2002г., изм. ДВ. бр.83, бр.102 и бр.114 от 2003г., изм. ДВ. бр.70 от 2004г., изм. ДВ. бр.46, бр.76, бр.85, бр.88 и бр.105 от 2005г., изм. ДВ. бр.30, бр.34, бр.59 и бр.105 от 2006г., изм. ДВ. бр.31 и бр.59 от 2007г., изм. ДВ. бр.110 от 2008г., изм. ДВ. бр.36, бр.41, бр.99 и бр.101 от 2009г., изм. ДВ. бр.38, бр.59, бр.98 и бр.100 от 2010г., изм. ДВ. бр.45 и бр.60 от 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.54, бр.60 и бр.102 от 2012г., изм. ДВ. бр.15 и бр.20 от 2013г., доп. ДВ. бр.47 от 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.72 и бр.95 от 2015г.) в чл. 65, ал. 1 думите „на Министерството на вътрешните работи“ се заличават.