Запис на заповед - обезпечение на вземания по д-р за лизинг

[chymera]

Някой попадал ли е и знае ли каква е практиката, когато се води иск за вземане по Запис на заповед, който е издаден като обезпечение по договор за лизинг? Производството е по установителен иск, разкрито е каузалното правоотношение, по делото е установено, че се дължи претендираната сума по ЗЗ, но тя се формира като незаплатена главница + неутойка за забавено плащане. Ответникът е направил възражение, че ЗЗ-то не обезпечава неустойка, защото към момента на издаване на ЗЗ това вземане не е съществувало.
Кофтито е, че в Договора за лизинг пише само: "Обезпечение: Запис на заповед" и толкова. Няма уточнение, че обезпечава всички вземания, произтичащи от него.

[ivanov_p]

Най-сигурният начин да оцапаш нещата е като обезпечиш нещо със запис на заповед. От къде ви щукват тези идеи? Единствено може да поддържаш, че размерът на вземането е доказан от самото естество на записа, а ответникът да доказва колко е платил по задължението си.

[neutralen]

Способите за обезпечаване на вземанията се определят от Закона и са ИЗЧЕРПАТЕЛНО изброени в чл.133 - 182 от ЗЗД. Това са - исковете по чл.134 и 135 от ЗЗД, Поръчителство, Залог върху вещи, Залог върху вземания, Ипотека,Обезпечения пред съд.
ЗЗ е просто една абстрактна сделка, която също може да бъде обезпечена с авалирането и от 1 или повече поръчители.

[chymera]

Способите за обезпечаване на вземанията се определят от Закона и са ИЗЧЕРПАТЕЛНО изброени в чл.133 - 182 от ЗЗД. Това са - исковете по чл.134 и 135 от ЗЗД, Поръчителство, Залог върху вещи, Залог върху вземания, Ипотека,Обезпечения пред съд.
ЗЗ е просто една абстрактна сделка, която също може да бъде обезречена с авалирането и от 1 или повече поръчители.

Ясно е това. И независимо от изказаните мнения по-горе, има стотици дела от лизингови компании, които си водят заповедни по 417 по ЗЗ, а не тромав исков процес по д-ра за лизинг. Повечето компании (без да ги назовавам) са си изпипали нещата и в конкретна подточка от д-рите се указва, че Л.получателят издава в полза на Л.дателя ЗЗ за обезпечаване на абсолютно всички вземания по д-ра за Л. Други пък уточняват това с допълнителен анекс. И тогава си е ок всичко, понякога дори ответникът не преви възражение за разкриване на каузално правоотношение.
Аз обаче питам - Какво става, ако не е уточнено какво обезпечава? Другата страна твърди, че не може да покрива вземания за неустойка, защото първо не е уточнено изрично, второ към момента на издаването на ефекта не са нито изискуеми, нито пък са съществували като вземане!!!

[neutralen]

ЗЗ нищо не обезпечава.Той си е съвсем отделна сделка, при това е една привидна сделка, тъй като издателя не получава нищо по тази сделка.

[zmeyan]

отсково има тълкувателно решение на ВКС и май се засягаше този въпрос... смисълът май беше, че лихви подобни не са "обезпечени" със записа... ама не съм 100% сигурен, а ме мързи да го търся сега

[ivanov_p]

Когато подаваш заявление по 417 го правиш върху документа по чл.417 - ЗЗ, не на договора. Щом в ЗЗ пише 10 хил. лв. търсиш 10 хил., но не може да търсиш мораторна лихва, защото я няма в основанието. Каквото пише в заповедта това търсиш и тук е прецакването, без значение дали е лизинг, заем или друга сделка, винаги губиш:
1. Ако не са ти платили нищо - губиш време в доказване на "реалното в абстрактното";
2. Ако са ти платили част от вземането се оплиташ като пате в калчища, защото при всички положения ти отхвърлят част от иска - платеното, а пак правиш пълно доказване. Да не говорим, че вероятността да отхвърлят иска е висока;
3. Ако са ми клиенти си губиш и фирмата, защото ще те оставя да спечелиш делото, а после за всяка направена вноска ще изкарам изп. лист и за 200 лв. месечна вноска ще ти смъкна над 1000, от които 650 чиста печалба, без да правя допълнителни магарии.
Казах ти какво защитаваш - сумата в ЗЗ, а те да се мъчат да доказват какво от нея са платили. Ако не си завел още иск по 422 хич не се занимавай, а прежалваш 2% и караш с общ иск, като забравяш записа.
Като искаш да даваш на лизинг със ЗЗ питаш как се прави, плащаш и ти се дава съвет, но в никакъв случай не е това, което си представяш или си чул, че се прави.

[chymera]

Не знам какво сложно съм питал.написал! Интересуваше ме някой дали знае за практика в тая насока и дали като пише само за обезпечения за договора за лизинг се издава запис на заповед, дали това може да се тълкува разширително и да означава, за всички вземания (в това число изискуеми, неизискуеми, та дори и за такива, които все още не са се породили, като неустойката, която е вследствие на неизпълнението).
Защо давате съвети кое как се прави, кое не било редно, какво трябвало да се прежали. Казах, че има стотици решения в тази сфера по искове от лизингови дружества, даващи от МПС на лизинг до телевизор.
В моя случай има издадена ЗЗ за 100 лв. да кажем, по договора за лизинг е трябвало да се платят 130, като 30 е била първата вноска. Разбира се, че лизингополучателят е плащал известно време месечни вноски, така са останали да плати да кажем 30 лв. Изчислено е, че освен тези 30 лв., по точка еди коя си се дължи неустойка и тя възлиза на 29 лв. до някакъв момент. Поради всичко това се подава заявление по 417, т.9 ГПК за вземане по ЗЗ, издаден за сумата от 100 лв., като се претендира незаплатен остаттк в размер на 59 лв. Издава се ЗНИ + ИЛ, ответникът възразява и се води установителен иск. Разбира се, че исковата молба се пуска описвайки се вземането по ЗЗ, че е абстрактна сделка, не се изследва основанието, за което безусловно е поето задължението и т.н. С отговора обаче ответника оспорва, че дължи толкоз (щото си смята само неплатените вноски) и казва, че този ЗЗ е издаден във връзка с Договор за лизинг. Оттам ищецът следва да докаже вземане в претендираните размери, породено от каузалната сделка, а именно Договора за лизинг.
Почва пълно и главно доказване, представяне Договор на лизинг, общи условия, фактури, назначава се ССЕ. Тогава допълнително ищецът сочи какво има платено, кои вноски са неплатени, върху кои следва да се начисли неустойка. ВЛ прави ССЕ и казва... дължат се 59 лв. по договора за заем, от които 30 лв. незаплатени всноски и 29 лв. начислена неустойка върху тях по силата на чл. еди кой си от договора. Ответникът обаче казва, че възразява по отношение на това, че ЗЗ обезпечава и неустойките, щото не било възникнало и не било изискуемо това вземане, когато е подписан ЗЗ. Пак ли е сложно или тези, които се изказват и дават съвети, просто никога не са водили такъв иск и само знаят, че ЗЗ е много лошо нещо и се "оцапват" работите с него?? Днес прочетох множество решения, при така изложените неща всичко щеше да е ОК ако в точката на Договора за лизинг беше уточнено, че ЗЗ, който издава Л.получателят на Л.дателя обезпечава всички вземания по Д-ра, включително и за неустойки. Другите решение, на които попаднах, в процесните д-ри за лизинг беше направен (както писах по-горе) допълнителен анекс, уточняващ за какво се издава ЗЗ. Тогава 100% решението щеше да бъде, че признава за установено, че се дължат 59 лв. по ЗЗ.
Ще каже ли сега пак някой как се губят клиенти, затварят фирми или ще каже ако знае практика, с направено подобно възражение?

[neutralen]

Предмет на делото в производството по чл.422 от ГПК е каузалното правоотнешение по абстрактната сделка - ЗЗ, послужил като основание за издаване на Заповед за незабавно изпълнение/ЗНИ/ в полза на Ищеца, а не правоотношенията по каузалната сделка - цитирания Договор за лизинг. Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК - "Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения". С други думи казано - Ищеца следва да установи каква престация е направил за което е издаден въпросния ЗЗ, а Ответника следва да установи, че е платил част или цялата сума по издадения от него ЗЗ.
За какво "обезпечение" пишете, какви 5 лв. Какво общо има Договора за лизинг със ЗЗ

[zmeyan]

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
4/2013
гр.София, 18.06.2014 год.

"17. Какъв е предметът на делото и как се разпределя
доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422
ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз
основа на запис на заповед.
По този въпрос тълкувателното дело е образувано на основание
чл.125 във връзка с чл.124, ал.1 ЗСВ при констатирано противоречие в
решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
В практиката на ВКС по въпроса за предмета на делото по чл.422
ГПК и разпределението на доказателствената тежест при въведени
твърдения или възражения от поемателя или издателя по записа на
заповед, основани на каузално правоотношение, по повод или във връзка с
което е издадена ценната книга, са застъпени две становища. Според
едното становище при предявен иск по чл.422 ГПК за установяване
съществуването на вземане по запис на заповед, въз основа на който е
издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК, каузалното
правоотношение подлежи на изследване, като съдът разпределя
доказателствената тежест съобразно с нормата на чл.154, ал.1 ГПК,
възлагайки на всяка от страните доказването на фактите, на които са
основани твърденията и възраженията й и са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ.
за несъществуването на вземането по записа на заповед. Според другото
становище при предявен иск по чл.422 ГПК съдът се произнася по въпроса
за каузалното правоотношение и връзката му с менителничното вземане,
само в хипотезите, в които длъжникът – издател отрича съществуването
на вземането с твърдения, че задължението по него не е възникнало,
погасено е или в хипотезата по чл.465 ТЗ.
ОСГТК на ВКС приема за правилно първото становище.
Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, се
определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за
съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена
заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК въз
основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна
менителничен ефект.
Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и
доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от
абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на
документа.
При редовен от външна страна менителничен ефект и направено
общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи
основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва
възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение
между него като поемател и длъжника –издател по повод или във връзка с
което е издаден записът на заповед.
45
С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или
от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във
връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива
основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния
характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422
ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото
възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за
последица погасяване на вземането по записа на заповед.
По правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които
основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед.
При липса на спор между страните относно наличието на
конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с
издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника –
длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на
вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по
каузалното правоотношение.
Ако страните спорят относно конкретното каузално
правоотношение и връзката му с издадената ценна книга, като сочат
различни каузални правоотношения, по повод или връзка с които е
издаден записът на заповед, съдът обсъжда в мотивите на решението този
въпрос. При доказана връзка между записа на заповед и конкретно
каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото,
съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими
към погасяване на вземането по издадения запис на заповед.
При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл.422
ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от
конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било
обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на
делото. Ищецът – кредитор сочи обезпечителната функция на записа на
заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си,
основано на менителничния ефект. При заявени релативни възражения от
ответника се прилагат посочените правила за разпределение на
доказателствената тежест."

[chymera]

Добре, че ВКС е написал: "При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника –длъжник релативни възражения" и "При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед"... та някой хора наистина да повярват, че има толкова много такива дела. Добре, че беше и ТР за заповедното, та да разберат, че при подобно възражения за разкриване на каузалното правоотношение се заебава (с извинение) изобщо записа и делото си протича, доказвайки се било то лизингов договор, кредит или заем.
Много е лесно някой да се прави на разбирач, вместо да вникне и да помисли другият какво пита.

[chymera]

Ето и най-точно обяснено от състав на СРС:

"Навеждането на твърдения за наличие на каузално правоотношение, послужило като причина за менителничното задължаване, / с оглед съдебната практика Решение № 149/05,11,2010 год. по т.д. № 49/2010 год. на І ТО, Решение № 102/25,07,2011 год. по т.д.№ 672/2010 год. по ІІ т.о. и др./ задължава съда да се произнесе относно съществуването на спорното вземане след като изследва не само формалната редовност на менителничния ефект, а и валидността на сделката, основание на записа, евентуално погасяване на задълженията по него. Необходимостта от изследване на каузата е обусловена от факта, че когато записа на заповед е издаден в обезпечение на задължения на издателя по каузалното правоотношение, то недействителността на сделката би довела не само до невъзможността да възникнат права и задължения по правоотношението между страните, но и препятства упражняването на правата и задълженията по записа на заповед. От друга страна погасяването на обезпеченото задължение по предвиден от закона способ води до погасяване на поетото абстрактно задължение по ценната книга. Когато, наред с абстрактната сделка съществува и каузално отношение между издателя и поемателя по записа на заповед и претенцията на поемателя произтича от каузална сделка, се поражда необходимост от доказване на основанието и на връзката между менителничния ефект и паралелно съществуващото облигационно задължение. Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в зависимост от естеството на възраженията на издателя, поемателят - кредитор ще следва да докаже съществуването на вземането, а издателят-длъжник, че то е погасено. В този случай дейността на решаващия съд не може да се сведе само до проверка за редовността на менителничния ефект от външна страна, тъй като каузата съществува, но стои извън съдържанието на записа. Съдът ще следва да извърши проверка за съществуването на материалноправно вземане, като кредиторът ще следва да докаже пораждане на задължението по каузалното правоотношение, а длъжникът погасяването му.- Решение № 378 ОТ 30.11.2011 Г. по гр. д. № 314/2011 Г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС."

[neutralen]

Има всякакви най-разнообразни решения. Затова ВКС е издал Търкувателно решение, цитирано по-горе в темата, за да се оеднакви съдебната практика.
Основната грешка, която се допуска,е тази че се приема че ЗЗ "обезпечава" вземането по паралелно съществуващата каузална сделка. Няма такова нещо - ЗЗ обезпечава вземането по абстрактната сделка. А абстрактната сделка/ЗЗ/ обикновено е привидна, тоест нищожна/чл.26, ал.2 от ЗЗД/, тъй като срещу издадения ЗЗ няма никаква насрещна престация от страна на поемателя, което много лесно се доказва от страна на издателя ответник като представи договора по каузалната сделка, където в една от клаузите пише, че ЗЗ се издава като
"обезпечение" на съответната каузална сделка. От тези договори се вижда че по издадения ЗЗ няма никаква насрещна престация, че престацията на Ищеца и плащанията на Ответника са по каузалната сделка, а не по ЗЗ.
Няма нищо сложно. Пак ви обръщам внимание върху разпоредбите по гл.VІІ.ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА ВЗЕМАНИЯТА от ЗЗД, където от чл.133 до 182 ИЗЧЕРПАТЕЛНО са изброени способите за обезпечение на вземанията. Къде в тези разпоредби сте прочели че ЗЗ служи като "обезпечение" на вземане по друга сделка

[chymera]

:D Има всякакви най-разнообразни решения. Затова ВКС е издал Търкувателно решение, цитирано по-горе в темата, за да се оеднакви съдебната практика.
Основната грешка, която се допуска,е тази че се приема че ЗЗ "обезпечава" вземането по паралелно съществуващата каузална сделка. Няма такова нещо - ЗЗ обезпечава вземането по абстрактната сделка. А абстрактната сделка/ЗЗ/ обикновено е привидна, тоест нищожна/чл.26, ал.2 от ЗЗД/, тъй като срещу издадения ЗЗ няма никаква насрещна престация от страна на поемателя, което много лесно се доказва от страна на издателя ответник като представи договора по каузалната сделка, където в една от клаузите пише, че ЗЗ се издава като
"обезпечение" на съответната каузална сделка. От тези договори се вижда че по издадения ЗЗ няма никаква насрещна престация, че престацията на Ищеца и плащанията на Ответника са по каузалната сделка, а не по ЗЗ.
Няма нищо сложно. Пак ви обръщам внимание върху разпоредбите по гл.VІІ.ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА ВЗЕМАНИЯТА от ЗЗД, където от чл.133 до 182 ИЗЧЕРПАТЕЛНО са изброени способите за обезпечение на вземанията. Къде в тези разпоредби сте прочели че ЗЗ служи като "обезпечение" на вземане по друга сделка

Както и да е, явно ви е сложно да го разберете. Ако имате време, прочетете следните решения и ще ви стане малко по-ясно:
Решение № 149/05.11.2010 год. на ВКС по т.д. № 49/2010 год. на І ТО
Решение № 102/25,07,2011 год. на ВКС по т.д.№ 672/2010 год. по ІІ т.о.
Решение № 378 ОТ 30.11.2011 Г. по гр. д. № 314/2011 Г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС.

P.S. мен нещо съвсем друго ме интересуваше, за неустойката и за това попитах, а вие обезпечаването на каузалното отношение не можахте да вникнете, какво остава за по-сложните абсолютни и лични възражения, които са направени по ЗЗ. Относно цитираните разпоредби на ЗЗД, мога да ви посоча и други решения на ВКС в подобни случаи, които именно казват, че по аналогия се прилага чл.150 ЗЗД и това точно, когато вземането по каузалния д-р е погасено.

btw... Намерих си и за това, което ме интересуваше Решение влязло в законна сила:
"...няма основание да се приеме, че процесният запис обезпечава само изискуеми лизингови вноски, които са заложени в погасителния план. Липсва каквато и да била изрична уговорка между страните, че така даденото обезпечение е само по отношение на част от дължимите плащания по договора. В последния е посочено единствено (в т.2.15), че като обезпечение се издава запис на заповед, който се авалира задължително от физическо лице, поради което съдът приема, че истинската воля на страните е била ценната книга да обезпечава всички вземания, които могат да възникнат по договора, включително за всякакви такси и наказателни лихви, ако такива са възникнали. Липсват ангажирани от ответниците доказателства по делото, от които може да се направи мотивиран извод в обратна насока, като е недопустимо такъв извод да почива единствено на предположения."

Без да ми се сърдите за въпроса (neutralen), тъй като все пак сте наясно с абстрактните сделки, предполагам, че сте студент, но в кой курс?

[zmeyan]

chymera, някои от нас вникнаха във въпроса ти и не се отплеснахме в излишни "теоретични" словоизлияния що е то обезпечение. Затова и постнах частта от ТР относно ЗЗ, надявам се е било полезно като насока. Конкретно по въпроса ти не взех отношение, тъй като не бях 100% уверен в която и да е от двете тези (а и още не съм). Има солидни аргументи в подкрепа и на едната и на другата теза, а кое точно ще се възприеме за правилно от конкретния съдебен състав си е направо хвърляне на боб. В този смисъл частта от решението, което си постнал, е много полезно четиво, но би било още по-добре ако споделиш номер на делото и съда, за да може и други да го ползваме занапред. Благодарности предварително.

[neutralen]

Съдейки по въпроса ,който задавате, сте твърде начетен.Нямам претенции да имам вашите знания, аз просто изразявам моето мнение, което се основава на закона.Цитирам още една разпоредба на закона, от значение за това, което написах до сега:
Чл.152 от ЗЗД - "Съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително."
С оглед на горната правна норма, какво е вашето мнение по въпроса - Според вас каква е клаузата от Договора за лизинг, където е записано, че ЗЗ "обезпечава" вземането на лизингодателя, ако лизингополучателя не изпълни задължението си по договора за лизинг - поражда ли тази клауза някакво правно действие, или е недействителна както пише в закона - цитирания чл.152 от ЗЗД.
Не се ли замисляте, че Лизингодателя може да си извади ИЛ въз основа на ЗЗ и след това да си извади пак ИЛ въз основа на Договора за лизинг. Кое ще му попречи да си извади 2 пъти ИЛ - става въпрос за 2 различн сделки.

[chymera]

Пречи му именно възможността на ответника да противопоставя два вида възражения - абсолютни и лични. При първите (те се отнасят единствено за действителността на ЗЗ) в тежест на ищеца ще е да докаже годността на записа от формална, външна страна. Дали съдържа всички законоустановени реквизити по 535 ТЗ, дали е подписан от издателя, дали е настъпила изискуемостта (макар че и тук има практика на ВКС, че може да се поставя и дописва допълнително дата като падеж или пък изобщо да не се предявява ЗЗ, защото така или иначе връчването на Заповедта за изпълнение издадена по 417 е един вид предявяване). При втория вид възражения - лични, релативни ответникът може да въведе именно каузалното отношение и тогава ищецът ще трябва да доказва, че има вземане по тази сделка, която е външната кауза на ЗЗ, а пък направилият това възражение ответник ще доказва, че е погасено вземането по нея. Тогава няма как да осъдиш някой и по двете сделки, примерно и по запис на заповед и по договор за лизинг.
Не ми достигат знания и се чудя обаче какво става когато не е въведено каузалното отношение... тогава се доказва само редовността на ефекта и това, че в него е инкорпорирано задължение да се платят определени кинти?! Ако не е оспорено по делото, че е недействителен, само това основание (без да се търси основание) те осъждат да платиш. Това идва да рече май, че ако те прецака някой се подпишеш на бял лист и се направи запис на заповед и после те съдят по него и тъй като ти не можеш да въведеш с възражение някаква кауза, заради която е издаден или сделка, която обезпечава (щото такава няма), то ако експертизата потвърди, че ти си го издал, тогава вероятно направо си те осъждат. Мноо кофти ше да е!

[neutralen]

От написаното от вас се вижда,че вие не правите разлика между някои понятия - има разлика между абстрактна и каузална сделка и каузално правоотношение по абстрактната сделка. Предмет на доказване в производството по чл.422 е каузалното правоотношение по абстрактната сделка, което се явяа основание за издаване на ЗЗ от издателя. ЗЗ обезпечава вземавето по абстрактната сделка, а не вземането по някаква каузална сделка/договор за лизинг, кредит, заем и др.подобни/. В този смисъл е и цитираното по горе Тълкувателно решение №4/2013 г от 18.06.2014 г на ВКС. Прочетете внимателно т.17 от това Тълкувателно решение, както и разпоредбите на ЗЗД, относно обезпечаване на вземанията - чл. 149 - 182 , и в частност чл.152, чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД.

[ivanov_p]

Пак от пусто в празно! Има си теоретици в правото, те да расъждават за тези неща. ЗЗ издаден като обезпечение на каквото и да е, е практическо нищо. Тя не носи ефекта на ЗЗ, самостоятелно основание, и няма как да го носи след като е записано, че е за друго. Без никакво изключение всеки съд ще иска доказване на каузалното отношение по същия ред, както ще се доказва и без да е издаден ЗЗ, което я обезмисля. Нещо повече, в единственият теоретично възможен начин да служи за нещо - при безхаберие от ответника и пропускане срока за възражение, може да се влезе в голяма беля заради дублирането на престациите и възможността от иск на лизингополучателя срещу лизингодателя, напр. наемодателят вади ИЛ срещу наемателя със ЗЗ, а след това наемателят завежда 5 дела за дублираните наеми и още пет за лихвите по тях срещу наемодателя.

При лизингът редът за обезпечение, или по-точно "за улеснение" на събирането се изпозва особен ред за издаване на ЗЗ, нямаш нищо общо с конкретния случай.

[zmeyan]

Ама няма ли друга тема за Записа на Заповед???
Колегата питаше нещо конкретно, а вие се хванахте да му обяснявате как нямало да му послужи за нещо друго (пък било то и обосновано), а не му отговаряте по същността на самия въпрос, който пита. Не казвам, че твърденията ви са верни или неверни, просто се разми темата и започнаха да се коментират неща, които са малко по-встрани от конкретния въпрос.