Съкращаване на синдикален председател

[xaoc1973]

Моля за съвет как да се процедира при следния реално случил се казус:
Синдикалният председател на СБУ в училище е учител по руски език. Поради нежелание на учениците да учат този предмет няма необходимия норматив, съгласно нормативните документи на МОН и се съкращава щатът при спазване на всички процедури - с одобрението на финансиращия орган и на регионалния инспекторат на МОН. Учителят отказва да приеме каквито и да е било предложения за друга длъжност, отказва и да напусне. Иска да си остане учител по руски език. От друга страна, СБУ не дава разрешение за прекратяването на неговия ТД.
КАК ДА СЕ ПРОЦЕДИРА С НЕГО?

[sunrise]

А каква е мотивацията на синдиката да откаже?

[xaoc1973]

Председателят на синдикалната организация в училището е и секретар на общинската синдикална организация. Затова! Реален факт е.

[sunrise]

Поискайте в този случай разрешение от централния орган, защото тук е налице конфликт на интереси.Налице е злоупотреба с право.

[xaoc1973]

От Янка Такева? Тая бабичка? НИКОГА няма да даде, то е ясно. Тя си пази задника и "електората".

[jimi66]

Сблъсквал съм се с подобен казус - секретар на СО беше съкратен по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ - "когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа", но първо работодателят промени длъжностната характеристика и добави нови изисквания за образование за заеманата длъжност.

Във вашия случай обаче това ми се струва неприложимо.

Най-логично е да се съкрати щата, да се проведе подбор, при който защитения учител няма да бъде съкратен поради защита по чл. 333, ал. 3 от КТ, а на някой друг учител да бъде прекратено трудовото правоотношение. След това защитения служител ще е принуден да заеме друга длъжност от наличните.

[xaoc1973]

Проблемът е, че НЯМА друг учител по руски език и подбор е невъзможен. Просто са намалели учениците (намаляване на обема на работата) и затова става съкращаването на щата. други свободни длъжности няма, а този защитен учител по руски език е правоспособен да преподава по друг предмет.
Да се прави подбор между учител по математика и учител по руски език??? И да се съкрати математикът, а русистът да преподава математика???

[sunrise]

В трудовият му договор само руския ли е записан или и другият предмет?

[xaoc1973]

Само руски език.
Математиката я дадох като пример. Въпросният учител е от старата школа и не владее нищо друго, освен руски език. Има силни позиции в СБУ и е невъзможно да се получи съгласие от СБУ за съкращаването му. Той не желае да бъде преназначен. Иска си да е учител по руски език и нищо друго. Заплашва със съд при съкращаване. А няма ученици, няма работа, няма щат

[sunrise]

Първо ми е странно, че няма желаещи да учат руски език. Тук при нас на морето е много актуален, даже като им сложат друг западен език вместо руски, много деца и родители недоволстват. Само като идея, над която може да помислите:Защо не пробвате по чл.328,ал.1,т.4 КТ. Тя така или иначе, след като няма часове ще е в престой реално. Така избягвате разрешението.

[xaoc1973]

За престоя имам официален отговор вече от Инспекцията по труда. Там казват така:
"Работодателят е длъжен да осигури работата, за която е наел работника. Престой по вина на работника не може да има, ако няма виновно поведение на работника. Липсата на желаещи ученици да изучават руски език не е по вина на работника, а вследствие на причини, за които работника не носи отговорност.
Затова ще има престой по вина на работодателя, за който престой работникът не може да бъде уволнен.".

Затова и не се вижда решение на проблема.

[sunrise]

Това сериозно ли е? Каква вина, това да не е престъпление? Със сигурност от Инспекцията са претупали нещата.И какво предлагат, да го държите до пенсия ли? Не може да има уволнение, ако то се дължи на виновно поведение от страна на работодателя, тоест той нарочно остава лицето без работа, но в този случай очевидно не е така. А какво всъщност отговориха от синдиката?
Ето едно хубаво решение:
Р Е Ш Е Н И Е

06.06.2012 г., гр. К.

В ИМЕТО НА НАРОДА

КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ граждански състав, в публичното заседание на осемнадесети май две хиляди и дванадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ДИМИТРОВ

СЕКРЕТАР: С.Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 178 по описа на съда за 2012г., намира за установено следното :
Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда.
Ищецът А.Т.П. *** твърди, че е работил в ответното дружество на длъжност - **** на хижа ****. По НКПД от 2011г. наименованието на длъжността „****” било променено в “Домакин/пазач спални помещения в общежития и пансиони/ и др.”. С разпореждане на Районен съд К. от 23.11.2011 година, по гр. дело № 475/2010 година е бил уведомен, че в законна сила е решение за възстановяването му на заемана работа- **** на хижа ****, при **** *** и може да я заеме в двуседмичен срок от връчване на разпореждането. Същото му е връчено на 05.12.2011 година, а на 15.12.2011 година е издадена заповед № 21 на секретар на ** ****, с която е възстановен на работа като **** на хижа **** от 16.12.2011 година.
Ищецът твърди още, че във връзка с изпълнение на решението по гр.дело № 475/2010 година от секретаря на ** **** са му поискани документи- заверена здравна книжка и декларация, че не боледува от болести по чл. 333 от КТ, включени в наредбата на МЗ, като със свое писмо вх. № 55/15.12.2011 година ищецът предоставил на работодателя исканите документи, както и други, свързани със започването му на работа- заявление за възстановяване на длъжността ****, медицинско свидетелство за започване на работа и декларация по чл. 333 от КТ, като с последната ищецът декларирал наличие на заболяване, което е в списъка на наредба № 5 на МЗ и е защитен по смисъла на чл. 333 от КТ при уволнение.
На 22.12.2011 година на ищеца било връчено предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, в което се твърди, че с решение на УС на ** **** К., взето с протокол от 20.12.2011 и заповед № 22/21.12.2011 година на председателя на УС на ** ****-К. се преустановява дейността на хижа **** за периода от 22.12.2011 година до 31.03.2012 година, като на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ го предизвестяват, че ще бъде прекратено трудовото му правоотношение, считано от 22.12.2011 година и на основание чл. 220, ал. 1 от КТ ще му бъде изплатено обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за един месец поради неспазен срок на предизвестие.
Едновременно с предизвестието на ищеца била връчена заповед № 25/21.12.2011 година на Председателя на УС на ** ****, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, във връзка с решение, взето с протокол от 20.12.2011 година на УС на ** **** и заповед № 22/21.12.2011 година на председател на УС на ** **** се префатява трудовото правоотношение с А.П., считано от 22.12.2011 година.
Като мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение се посочват: на първо място- „правно основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ", произтичащо от решение, взето с протокол от 20.12.2011 година, с което е „спряна работата на хижа ****, собственост на туристическото дружество за периода от 22.12.2011 година до 31.03.2012 година" и издадена заповед на председателя на УС на ** **** № 22/21.12.2011 година за спиране на работата на хижа **** за посочения период. Пояснено е, че работата на хижата се спира за повече от 15 дни.
Според ищеца - по изложените причини работодателят и ответник по настоящото дело е счел, че е налице основание по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ и трудовия договор следва да се счита за прекратен от 22.12.2011 година.
Съдът е сезиран с искане да бъде признато уволнението за незаконно и да се отмени посочената заповед, да възстанови ищеца на заеманата до уволнението длъжност “ **** на хижа „****” при ответното дружество, както и да осъди ответника да му заплати сумата от 1 842,00 лева, представляваща обезщетение за период от 6 месеца след уволнението, през който е останал без работа – от 22.12.2011г. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът ****.”*** чрез процесуалния си представител застъпва становище за неоснователност и недоказаност на исковете и моли същите да се отхвърлят. Твърди, че на 20.12.2011г. е било проведено извънредно заседание на УС на ** „****”, на което било отчетено, че през м. декември 2011г. единствено на 06.12.2011г. имало нощувка на хижата от четирима туристи. Предвид тежкото финансово състояние на дружеството и скъпата издръжка на хижата се предложило същата да преустанови дейността си. Със същото решение предвид, че хижата била в престой повече от 15 работни дни, персонала на хижата, включително и ищецът П., следвало да бъдат уволнени на основание чл. 328,ал.1,т.4 от КТ. Затова със заповед № 22/21.12.2011г. на Председателя на УС на ** „****” – гр. К., хижа „****” била затворена, а ищецът бил уволнен със Заповед № 25/21.12.2011г., считано от 22.12.2011г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поо**елно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното :
Събраните по делото доказателства установяват, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество до 21.12.2011г., когато със заповед № 22 от същата дата на председателя на Управителния съвет на ****.”*** трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл. 328,ал.1,т.4 от КТ, считано от 22.12.2011г – видно от приложената заповед.
Приложен е протокол от 20.12.2011г. от извънредно заседание на УС на ответното дружество, според който е взето решение поради липса на туристи в последните 15 дни да се преустанови дейността на хижа „****” за периода от 22.12.2011г. до 31.03.2012г., както и на персонала на хижата да се връчи предизвестие за прекратяване на трудовите договори на основание чл. 328,ал.1,т.4 от КТ. Според приложена докладна записка от секретаря на дружеството до членовете на УС от 20.12.2011г., потока от туристи в хижата през м. ноември и декември 2011г. чувствително е намалял. Имало само 4 нощувки. Предлага се поради това, че в продължение на 15 дни в хижата няма регистрирана нито една нощувка, персонала, включително и ищеца, да бъде уволнен на основание чл. 328,ал.1,т.4 от КТ.
Съгласно трайната съдебна практика, визирана и в Решение № 169/ 02.06.1997г. по гр. дело № 130/1997г. на ІІІ гр. о**. На ВКС, спирането на работа по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ означава престой на работника или служителя, т.е. състояние, при което той не работи и не изпълнява задълженията си по трудовия договор, поради цялостно или частично преустановяване на дейността на предприятието. Необходимо е спирането на работата реално да е продължило и срокът фактически да е изтекъл, както и през този срок работникът или служителят да е бил в престой. Престоят е последица от спирането на работата. При спиране на работата работодателят има на разположение няколко възможности, които са уредени в закона: да промени едностранно мястото или характера на работата на работника, докато трае престоя- чл. 120 КТ; да даде на работниците да ползват платения си годишен отпуск без тяхно съгласие- чл. 173, ал. 4 КТ; да предложи на работниците да ползват неплатен отпуск по чл. 160 КТ; да установи работниците в престой с последиците по чл. 267 КТ. В краен случай може да пристъпи към уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ и само, когато престоят е бил повече от 15 работни дни. За това основание не е достатъчно работодателят да очаква /макар и със сигурност/, че ще има спиране на работата и че то ще продължи повече от 15 дни и че той не е в състояние или не желае да използва другите законови възможности със запазване на трудовото правоотношение. Необходимо е спирането на работата реално да е продължило и срокът /не по-малко от 15 дни/ да е изтекъл фактически и през този срок работникът да е бил в престой. В настоящия случай, видно от представените по делото писмени доказателства, хижа „****” е работела и през месеците ноември и декември, макар и с малък обем на работата. Освен това – видно от протокола от заседание на УС, цитиран по-горе, намерението е било хижата да се затвори за бъдещ период – занапред – до пролетта на 2012г., което означава не фактическо бездействие до момента, а очакване за бездействие на обекта занапред, тоест – предвиденият в закона 15-дневен престой на самия работник не е бил налице към момента на издаване на заповедта му за уволнение. Това се извлича и от факта, че самият ищец е бил възстановен на тази длъжност с решение на съда, считано от 16.12.2011г. – тоест – 5 дни, преди да се вземе решение същият да бъде уволнен на посоченото правно основание. Ерго – П. физически не е могъл да бъде в престой на работата си повече от 15 дни. О**елно от това – работодателят не е изпълнил нито едно от изискванията на КТ, изброени по-горе, преди да пристъпи към уволнението на ищеца - да промени едностранно мястото или характера на работата на работника, докато трае престоя- чл. 120 КТ; да даде на работниците да ползват платения си годишен отпуск без тяхно съгласие- чл. 173, ал. 4 КТ; да предложи на работниците да ползват неплатен отпуск по чл. 160 КТ; да установи работниците в престой с последиците по чл. 267 КТ. Едва след изчерпване на всички тези законови възможности, ответникът би следвало да предприеме уволнение на ищеца.
Видно от приетото заключение на вещото лице Р.М. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като компетентно изготвено и неоспорено от страните и го кредитира изцяло, размерът на обезщетението по чл. 225 от КТ, дължимо на ищеца за периода от 22.12.2011г. до 18.05.2012г. – датата на последното съдебно заседание, който момент следва да се счита за краен с оглед незапочването на работа от ищеца на друго място, е в размер 1395,81 лева – чиста сума за получаване.
Така, прекратявайки трудовия договор с ищеца, ответникът е нарушил закона, поради което уволнението на това основание следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Ищецът следва да се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност “Домакин/пазач спални помещения в общежития и пансиони/ и др.” при ответника.
Ще се уважи и претенцията за заплащане на обезщетение за периода от 4 месеца и 19 дни след уволнението до датата на последното съдебно заседание по делото, през който П. е останал без работа, който факт се установява от липсата на други вписвания в трудовата му книжка за този период от време, в размер на 1395,81 лева, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1842,00 лева искът в тази му част ще се отхвърли като неоснователен. Искът ще се уважи ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 17.02.2012г. до окончателното изплащане. В полза на ищеца и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ще се присъдят направените от същия разноски в размер на 300,00 лева адвокатски хонорар.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът дължи по сметка на КРС в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в общ размер 155,83 лева, от които 105,83 лева държавни такси по уважените искове и 50,00 лева разноски за вещо лице.
По изложените съображения съдът


Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА И ОТМЕНЯ Заповед № 25/21.12.2011г. на Председателя на Управителния съвет на ****.”***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. К., ул.”****, представлявано от К.К., с която е прекратено трудовото правоотношение с А.Т.П., ЕГН ********** *** на основание чл. 328, ал.1, т.4 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА А.Т.П., ЕГН ********** *** на заеманата до уволнението длъжност “Домакин/пазач спални помещения в общежития и пансиони/ и др.” при ****.”***.
ОСЪЖДА ****.”***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. К., ул.”****, представлявано от К.К. да заплати на А.Т.П., ЕГН ********** *** сумата 1 395,81 / хиляда триста деве**есет и пет лева и осемдесет и една стотинки / лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за времето на оставането му без работа поради незаконно уволнение за период от четири месеца и деветнадесет дни, считано от 22.12.2011г. до 18.05.2012г., ведно със законната лихва от 17.02.2012г. до окончателното изплащане, КАТО ЗА РАЗЛИКАТА до пълния предявен размер на това обезщетение от 1842,00 лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА като неоснователен.
ОСЪЖДА ****.”***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. К., ул.”****, представлявано от К.К. да заплати по сметка на Карловски районен съд в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в общ размер 155,83 / сто пе**есет и пет лева и осемдесет и три стотинки / лева.
ОСЪЖДА ****.”***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. К., ул.”****, представлявано от К.К. да заплати на А.Т.П., ЕГН ********** *** сумата от 300,00 лева направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Сн.Д.