Допустимост на касационна жалба

[mi_lena]

Честит празник!

Влади, малко смесваш аргументите за материалното право и процеса. Дали зад абстрактната сделка "винаги" има кауза - доктрината не е толкова категорична, колкото твърдиш, но това в случая не е важно. Има или няма, материално правоотношение, то не може да бъде предмет на изследване в процеса, ако някой не го въведе. Диспозитивно начало
Ако го въведе ищеца - той го доказва. Ако го направи ответника - тежестта е негова. Ако не го направи никой - спорът по чл.422 ал.1 ГПК си се развива на плоскостта на абстрактната сделка и това е.

[neutralen]

Абсолютно съм съгласен с горното мнение. Това произтича от разпоредбите на чл.143, ал.2 и чл.154, ал.1 от ГПК.

[monteskio]

Честит празник на всички колеги !

Наистина дискусията относно доказателствената тежест по иск по чл. 422 от ГПК е интересна и могат да се изведат още много доводи.

Вярно е, че диспозитивното начало предполага твърдение за наличие на накърнено материално право, като е замолено да му се даде защита. Но е вярно също така, че предметът на спора е особен - вземане по запис на заповед. Аз не съм срещал доктрина /може и да съществува/, която да приема, че записът на заповед не обезпечава друго правоотношение. И Огнян Герджиков и Любен Диков развиват, обосновават тезата, че зад записа на заповед стои друго правоотношение....Следователно - материалното право - вземане произхожда не от записа на заповед, а от друго правоотношение, което подлежи на установяване, съответно за което трябва да се наведе твърдение в процеса по чл. 422 от ГПК. Записа на заповед дава само привилегията на кредитора да се снабди с един изпълнителен лист без да води същински процес. Това е. В подкрепа на горното, независимо, че е косвено, индиректно е и разпоредбата на ГПК, че при издадена заповед за изпълнение по зз, изпълнението се спира. Т.е. самият законодател е приел, че вземането по запис на заповед "не е така сигурно установено", както други вземания - напр. договор за заем с нот. заверка и прочие.. Именно поради тази несигурност трябва да се установи според мен какво действително е било основанието на издателя да се задължи. Защото то - основанието може и да не е валидно..
Но както казах в предишните постове , това е мое мнение. В крайна сметка след като излезе тълкувателното решение на ВКС по този въпрос и ако то е различно, ще се съобразяваме с него, независимо дали вътрешно сме съгласни.

Може да започнем друга тема ...

[neutralen]

Според мен ЗЗ няма как да служи и не е обезпечение примерно на един договор за кредит. ЗЗ и Договора за кредит са две отделни сделки. Подписването на ЗЗ крие огромна опасност за кредитополучателя - представете си, че той си плати задължението по кредита но Кредитора не му връща ЗЗ и въз основа на него образува Зап.производство, съдът констатира че ЗЗ е редовен, как издателя ще доказва с оглед чл.154, ал.1 от ГПК, че не дължи плащане по издадения от него ЗЗ.

[monteskio]

Според мен ЗЗ няма как да служи и не е обезпечение примерно на един договор за кредит. ЗЗ и Договора за кредит са две отделни сделки. Подписването на ЗЗ крие огромна опасност за кредитополучателя - представете си, че той си плати задължението по кредита но Кредитора не му връща ЗЗ и въз основа на него образува Зап.производство, съдът констатира че ЗЗ е редовен, как издателя ще доказва с оглед чл.154, ал.1 от ГПК, че не дължи плащане по издадения от него ЗЗ.

Здравейте,

Напълно съм съгласен. А горния пример е почти ежедневие при банковите кредити. Именно поради тази причина, кредиторът трябва да установи каузата, въз основа на която е издаден записа на заповед -за да е налице равнопоставеност и защита на интересите на двете страни. Т.е. за да се избегне, предотврати едно недобросъвестно поведение на кредитора. Защото функцията на държавността е да създаде такива условия, че интересите на лицата, да бъдат защитени, както и да им предостави адекватни способи за защита. Именно в тази връзка, установяването на кауза и то валидна трябва да е в тежест на кредитора в иска по чл.422 от ГПК. Обратно. Давайки кредит на зз то това означава, че е възможно едно порочно отношение да породи изпълнение, което не трябва да се допуска. И приеме ли се това - изпълнение без изследване на валидността на каузата, то следва, че разпоредбите на чл. 26 до 35 ЗЗД трябва веднага да се изтрият, да се заличат от ЗЗД. Защото те също посочват кои са пороците на една сделка и дали тя е валидна. И именно при наличието на тези разпоредби, сделки макар и сключени се обявяват за невалидни...с последиците от това. А в случай, че не се изследва каузата, то това означава, че не може да се установи дали издателя се е задължил по валидна облигационна връзка. В продължение, недавайки защита на издателя, това може да се приеме и като абдикиране от държавническите функции. Защото спрямо ЗЗ за сума над 5000 лв. издателя не може да се защити при липса на други документи, а изгодата от ЗЗ е за кредитора. Затова той трябва да установи основанието за претенцията си.

УСПЕХ !

[Melly]

Честит празник на всички колеги!
Само набързо да се включа по темата за ЗЗ и има ли той почва у нас, че времето ме притиска безпощадно.
По принцип съм съгласна с колегата mi_lena и само ще допълня - когато се издава ЗЗ за обезпечение на вземане по каузална сделка, то редно би било да бъде включена такава клауза в самия договор. Тогава няма как да настъпи разминаване и длъжникът да не може да се защити при направено възражение в производството по чл.422 ГПК. Ама кой ти мисли за последиците - разписват като невидяли.... това важи във всички случаи.
Ами Ганьо, като разписваш запис на заповед, ами облечи в подходяща писмена форма каузалното си правоотношение и задължително впиши клаузата, че със ЗЗ обезпечаваш вземането на Кр си, та да си вържеш гащите.

П.П. Подкрепям идеята да отворим тема по този въпрос, но във форум за юристи.

[portokal]

Аз също не мога да си представя ЗЗ без каузално отношение - някакво, каквото и да е, може да не е възникнало, а да се очаква, може и да не е от сделка, но нали нещо кара издателя да го издаде. Колкото до доказателствената тежест, на мен най-много ми харесва ответникът да доказва каузалното отношение, изпълнение, връзка със ЗЗ и така нататък, но всъщност това е точно защото той ще е нормално и този, който има интерес и се позовава на него.
Наистина обаче по този въпрос няма възможно мнение, което да не е застъпено. Нямам предвид в темата, а изобщо в света и практиката.
Защо хем казвам като Монтескьо, че не може да няма кауза, хем карам ответника (длъжника) да доказва - ми щото нали все пак не са неразривно свързани, в това е абстрактността. Ако приемем, че кредиторът доказва, това ще значи всеки запис на заповед, който не е бил прехвърлян на следващи кредитори (джиратари), да се окаже съвсем неабстрактен, а това някак ми нарушава усещането за хармония.

[mi_lena]

Вижте какви са въпросите с които се занимава ТР. Те са процесуални и по-конкретно - какъв е предмета на делото (по чл.422 ал.1 ГПК).
Има или няма кауза - не е важно. Важно е дали някой се позовава на такава пред съда.
Ако има, но страните по абстрактната сделка не желаят тя да бъде афиширана, затова и спорът им е на плоскостта на чл.535 ТЗ (например)? Какво да прави съдът? Да откаже да разгледа иска по чл.422 ал.1 ГПК при тези параметри и да прекрати производството ли?

[portokal]

Ако има, но страните по абстрактната сделка не желаят тя да бъде афиширана, затова и спорът им е на плоскостта на чл.535 ТЗ (например)? Какво да прави съдът? Да откаже да разгледа иска по чл.422 ал.1 ГПК при тези параметри и да прекрати производството ли?

Твърдо нье.
Аз казах само, че длъжникът ще да е този, който ще има интерес да въведе каузалната сделка, не че трябва да го прави. Ако не иска - ми не иска, без нея.
Обаче и такива прекратявания се срещат или се срещаха понякога.

Иначе да - това, че може без каузалното отношение, означава, че дори Монтескьо да беше прав за доказването, ЗЗ и в този случай не би бил чак толкова неабстрактен, колкото го изкарах по-горе.

[neutralen]

Когато има Договор за кредит и ЗЗ издаден от Кредитополучателя,/ ИЗНУДЕН от Кредитора, иначе няма да му даде искания кредит/, то ЗЗ се явява една ПРИВИДНА, следователно НИЩОЖНА сделка/чл.26, ал.2 ЗЗД/, тъй като парите се превеждат по силата на Договора за кредит, а по издадения ЗЗ няма никакъв превод - следователно ЗЗ не удостоверява никаква казуална сделка и в производството по чл.422 от ГПК, образувано въз основа на ЗЗ, достатъчно е ответника да поиска Взискателя да представи документ за превод на парите по ЗЗ, тъй като не може да оспори валидността на ЗЗ от към форама и съдържание.

[monteskio]

Здравейте колеги,

Исках да се включа малко по-рано, предвид интересните коментари, но работата не ми даде време...

Така....

Има или няма, материално правоотношение, то не може да бъде предмет на изследване в процеса, ако някой не го въведе.

Да започнем от тук ....Според чл. 2 от ГПК, съдът е длъжен да даде защита на всяка една молба. Или всеки, който претендира, че има нужда от защита, трябва да получи такава - да се разгледа молбата му. Какво ще бъде решението - това зависи дали молбата му ще бъде основателна - подкрепена с доказателства.

От чл.154 ал.1 от ГПК става ясно, че всяка страна трябва да докаже своите положителни / а понякога и отрицателни / твърдения.

Казано иначе, ищецът претендира парична сума. Т.е. той заявява един положителен факт - имам да вземам пари от ....Следователно, той трябва да установи основанието си. Не ответникът да се защитава. Ищецът е този, който има интерес да установи своите твърдения. Защото той ще получи облага - ще получи пари.

Дали зад абстрактната сделка "винаги" има кауза - доктрината не е толкова категорична, колкото твърдиш

И Любен Диков и Огнян Герджиков изказват мнение, че записа на заповед винаги обезпечава някакво друго правоотношение. Вярно е и друго. Че при съставяне на записа на заповед, не е налице задължение да се посочва основанието - каузата за самата сделка - запис на заповед. Т.е. не е необходимо да се посочва защо едно лице се задължава да дължи на друго. Но именно в това се състои и спецификата. Както се каза в предходното изречение - при съставянето на записа на заповед не е задължително да се записва, защо едно лице поема ангажимент да заплати на друго лице сума...Или се получава, че за да се издаде запис на заповед винаги, ама винаги зад обещанието да се плати определена сума стои нещо. Дали това ще е намерение за дарение; дали това ще е обезпечение; дали това ще е обезвреда за причинена вреда; дали това ще е новиране; - без значение е какво е основанието, но то винаги съществува. Не може да се мисли, че съществува сделка без каквато и да е кауза. Т.е. не може някой да получи нещо, което не му се следва. Обратното би нарушило основните принципи в гражданското общество - облага, която не се следва...
В този ред на мисли, абстрактността на менителничния ефект се проявява само в това - че не е необходимо да се посочва какво е задължението, за което е издаден записа на заповед. Но само това.

Ето защо, когато заявителят трябва да предяви иск по чл. 422 от ГПК, след като е подадено възражение срещу Заповедта за изпълнение издадена по запис на заповед, ищецът е този, които има интерес да установи защо едно лице се е задължило. И това е защото ищецът иска да получи облага. Дали съдът трябва да изследва каузата на записа на заповед ?! Тук отговорът според мен е категорично положителен. В подкрепа на последния извод ще посоча т.1 от ТР № 1 на ОСГКТК / 09.12.2013г. Там е казано, че въззивната инстанция следва да следи служебно за нарушаването на императивна правна норма. Т.е. съдът при постановяване на своето решение - като инстанция по същество / първа, втора, касация/ винаги трябва да изследва по служебен почин е ли е нарушена императивна правна норма, дори страните да не са се позовали ..Защо?! Защото законът е създаден от "обществото" за "обществото". Законът е правило за поведение, което урежда отношенията между отделните субекти в обществото. Тези отделни субекти, в един определен момент могат да изпаднат в състояние, в което да не преценят правилно, своите действия и да действат необмислено или принудени от определени факти. Както едно лице сключило окончателен договор във формата на нот. акт може в последствие да го оспори, така и всеки друг може да предяви претенции спрямо сключена от него сделка. Именно поради тези обичайни ситуации, са въведени определени правила, които да защитават лицата, когато това се случи.... Това ясно си личи от чл.26 ал.1 от ЗЗД, където е казано, че една сделка е нищожна, в случай, че са нарушени добрите нрави или чл. 27 от ЗЗД.. На още по-силно основание горните изводи следва да се приемат за правилни, предвид постановено по реда на чл. 290 ГПК решение по приложението на чл. 293 от ТЗ - че независимо, че е налице започнало изпълнение по търговска сделка, то страна може да се позове на нищожността, в случай, че е нарушена императивна материална правна норма. Следователно, съдът да за изпълни функците си на орган, който трябва да даде защита на накърнено право / чл.2 от ГПК/, той трябва да прецени дали въпреки, че една сделка е сключена, то тя не нарушава задължителен материален закон, а оттам и интереса на страната, която е сключила тази сделка. Но за да го изследва, ищецът трябва да е навел твърдения в тази насока. Защото в това се проявява върховенството на закона. Добър е този закон, който е адекватен на обществените отношения, които циркулират в момента. Допусне ли се едно обществено отношение да не бъде регулирано, тогава става ......В този ред на мисли е възможно, издателят по записа на заповед да се е задължил по невалидно правоотношение - например - заставили са го по принуда да подпише запис на заповед, като са заплашили член от семейството му; или е поел обещание да заплати лихва превишаваща в пъти дадената му в заем сума и прочие ....Всичките тези правоотношения са опорочени изначално. И ако се приеме тезата, че ищецът не трябва да въвежда основанието, поради което е бил издаден записа на заповед, то това означава да се допусне възможността, едно лице да получи облага, която не му се следва. Ето това е несправедливото. Вярно е правилото, че " законът защитава бдящия, не спящия". Но е вярно и това, че законът урежда отношенията така, че да се поддържа баланс, равноправност. За да се запази този баланс, всеки трябва да получава това, което има право да получи - нито повече нито по-малко. Но този, който иска да получи, трябва да докаже какво му се дължи и защо.

Ако го въведе ищеца - той го доказва. Ако го направи ответника - тежестта е негова. Ако не го направи никой - спорът по чл.422 ал.1 ГПК си се развива на плоскостта на абстрактната сделка и това е.

Ищецът следва да наведе твърдения защо издателя се е задължил. Аз поддържам тезата развита от Любен Диков и Огнян Герджиков, че записа на заповед възпроизвежда задължение на издателя, което се основава на други по-рано възникнали отношения между страните. Записът на заповед следва да се разглежда като документ в особена форма, който дава привилегията на едно лице да се снабди с изпълнителен лист, за да обезпечи вземането си. Защото по записа на заповед ще се издаде веднага изп. лист; ще се образува изп. дело и ще се възбрани, запорира имуществото на длъжника. Независимо дали длъжникът подаде възражение и ще трябва да се води иск по чл. 422 от ГПК, то вземането на кредиторът ще е обезпечено докато трае съдебния процес. В този смисъл записа на заповед е равнозначен на договор за заем с нот. заверка или нот. акт със задължение да се плати или даде една вещ в определен момент. Но доколкото при последните два документа разходите по съставянето им са значителни, то за съставяне на записа на заповед /освен адв. хонорар/ няма други разноски. Ето това се състои "офекта" от записа на заповед. Но бъде ли подадено възражение срещу издадената заповед, тогава кредиторът трябва да заяви и установи каузата. Едва след това ответникът трябва да се защити срещу твърденията на ищеца.

[monteskio]

В продължение на горното...

Колегата по-долу е дал друг много уместен и точен пример, който е почти ежедневие.

Според мен ЗЗ няма как да служи и не е обезпечение примерно на един договор за кредит. ЗЗ и Договора за кредит са две отделни сделки. Подписването на ЗЗ крие огромна опасност за кредитополучателя - представете си, че той си плати задължението по кредита но Кредитора не му връща ЗЗ и въз основа на него образува Зап.производство, съдът констатира че ЗЗ е редовен, как издателя ще доказва с оглед чл.154, ал.1 от ГПК, че не дължи плащане по издадения от него ЗЗ.

Описаната хипотеза безспорно създава възможности за злоупотреба от страна на един недобросъвестен кредитор. Ето защо именно този кредитор, когато претендира да му се заплати сума издаден по запис на заповед, трябва да установи защо издателя се е задължил, в случай, че му се наложи да предяви иск по чл. 422 ГПК. В това производство - по чл. 422 от ГПК ще се установи, дали в действителност обещанието да се плати определена сума е в резултат на отношение, което е валидно обвързващо страните или не. Защото обещанието произтича винаги от материална правна норма. И когато основанието на обещанието не съответства на императивна правна материална норма, тук съдът трябва да се намеси. Защото съдът се явявя - Държавата, която трябва да създаде механизъм за защита на своите граждани.

УСПЕХ !

[monteskio]

Както казах, темата е интересна .....

Аз казах само, че длъжникът ще да е този, който ще има интерес да въведе каузалната сделка, не че трябва да го прави. Ако не иска - ми не иска, без нея.

Защо длъжникът да доказва каузата ?! Това би означава, че се обръща правилото за доказателствената тежест установено в чл.153 и развито в чл. 154 от ГПК. Така например не ищеца, а ответника ще трябва да доказва, че не дължи. Защо?! В случай, че ищец предяви иск ..да му се върнат пари дадени в заем на едно лице, означава ли това, че ответникът - този, срещу когото е насочен иска трябва да доказва че е налице договор за заем, а ищецът ще бъде освободен да доказва. Следователно, този който има интерес да претендира парично вземане той трябва да докаже защо длъжникът му се е задължил.

Иначе да - това, че може без каузалното отношение, означава, че дори Монтескьо да беше прав за доказването, ЗЗ и в този случай не би бил чак толкова неабстрактен, колкото го изкарах по-горе.

Именно. Записа на заповед /съответно менителницата/ никога не са абстрактни. Ето защо, при иск по чл. 422 от ЗЗД ищецът следва да наведе основанието за издаването на ценната книга, а ответникът да се защитава срещу тази претенция. В това производство не може доказателствената тежест да е обърната - ответникът да доказва, че няма основание или че основанието е едно, но не е станало и поради това не дължи. Това са все отрицателни твърдения, а трябва да се докажат положителните - т.е. ищецът да определи каузата.

УСПЕХ !