М О Т И В И
ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ПОДПИСКА
ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПОРОЧНИТЕ ПРАКТИКИ НА
БАНКИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Уважаеми съграждани,
Десетки хиляди са хората, чиито лихви и месечни вноски по ипотечни кредити се повишиха през последните години без тяхното знание и предварително съгласие. Хиляди са загубилите дома си, а отделни случаи се стигна и до самоубийства. Проблемът не е в порочните практики на една или няколко банки, а в дефектната нормативна среда, която позволява на банките да издевателстват над клиентите си.
Пострадалите от произволните и нелоялни банкови практики са, на практика, лишени от институционална защита, на която се радват гражданите в останалите страни-членки на Европейския съюз и на цивилизованите страни извън него.
Затова, на събрание, проведено на 26.10.2013 г.,61 души инициирахме национална подписка в подкрепа на пакет от седем законодателни мерки, които да възстановят равнопоставеността на клиентите с банките и на практика да осъществят нормата на чл. 19, т. 2 от Конституцията на Р България.
Седемте мерки, които подкрепяме, могат да се разделят в две групи: първо, промени в действащи закони и второ, приемането на изцяло нови закони, които да запълнят празнини в нормативната уредба на защитата на потребителите на банкови услути.
Към първата група се отнасят следните искания:
1. За пазарен референтен лихвен процент. Това може да стане чрез промяна на дефиницията на “референтен лихвен процент”, съдържаща се в §1, т.6 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит. Основният мотив за това искане е следният: Когато банките повишават едностранно и по свое усмотерние лихвите по кредити въз основа на договор (по кредити отпуснати до май 2010 г.), съдебната практика показва, че това се извършва въз основа на неравноправни и затова нищожни клаузи в договорите. Съдилищата постановяват връщане на суми на ощетените. От м май 2010 г. банките получават възможност за едностранни, произволни и по свое усмотрение изменение на лихвите въз основа на споменатата дефиниция. Затова настояваме тя да бъде променена.
2. Забрана банките да налагат “такса предсрочно погасяване” на ипотечни и потребителски кредити след като са получили 12 месечни вноски по съответния кредит. Банките финансират кредитирането си с, като правило, краткосрочни – до една година - пасиви и биха могли да претендират за загуби от предсрочно погасен кредит в рамките на първата година от изплащането му. На практика банките използват таксата “предсрочно погасяване” като инструмент да задържат клиента. Отпадането на тази такса след първата година на обслужване на кредита ще стимулира конкуренцията между банките и ще разшири избора за потребителите.
3. Промени в няколко члена на ГПК, сред които основната е отпадане на думите “и банките” от чл. 417, т. 2 на ГПК. Основният мотив тук е, че банките водят по счетоводните си книги недължими от клиентите им суми. Това се илюстрира ясно от загубените от банки съдебни дела, както и от кореспонденция между отделни банки и БНБ, в която банки признават допуснати грешки и доброволно възстановяват суми по сметки на свои клиенти. Освен това, съгласно Европейското право, в рамките на заповедно производство длъжникът трябва да може да повдига иск за неравноправни клаузи в договора за кредит, от което е лишен поради фигуриране на банките в текста на чл. 417, т. 2. Останалите промени в ГПК, за които настояваме, са мотивирани от необходимостта да бъде защитен не само интереса, но и достоинството на длъжника и изпълнителното производство да не става зад гърба му и без негово участие.
Към втората група се отнасят следните искания:
1. Закон за несъстоятелността (фалита) на физическите лица. Такъв закон би предотвратил явлението “вечен длъжник”, което е налице у нас. Добре обмислена и обоснована процедура на фалит би дала шанс на изпадналите в затруднение за ново начало. Няма цивилизована страна в света, такава, която уважава собствените си граждани, данъкоплатци и избиратели, която да не е уредила несъстоятелността на физическите лица.
2. Закон за Финансовия омбудсман. На практика клиентите на банки у нас са лишени от възможност за извънсъдебно, бързо и евтино решаване на спорове с банки и финансови институции. Настояваме за авторитетен, компетентен, безпристрастен и с необходимите правомощия финансов омбудсман, избиран от и отговорен пред Народното събрание. Допълнителен положителен ефект от такъв орган ще е да стимулира банките към отговорно и почтено поведение към клиентите им.
3. Закон за учредяване на нов регураторен орган извън БНБ, който ще регулира търговските практики на банките спрямо техните клиенти. В настоящия момент такъв тип регулация – позната в Европа като Conduct of Business регулация – у нас не съществува. БНБ е ангажирана и се справя професионално само с регулацията на финансовото състояние на банките, което трябва да продължи да прави.
Този нов орган за регулиране търговските практики на банките ще има правомощия да издава подзаконови нормативни актове, така както БНБ издава наредби. Защото не всичко може или трябва да се фиксира в закон.
Този орган трябва да е задължително извън БНБ, защото БНБ е в тежък конфликт на интереси. Първо, БНБ се издържа от банките чрез минималните задължителни резерви. Второ, заплатите на служителите на БНБ са обвързани със заплащането в банките. А то е толкова по-благоприятно, колкото по-висока е печалбата на банките. Банките пък максимизират печалбите си като прехвърлят върху клиентите си рискове, които клиентите нито могат да разберат, нито могат да оценят, нито могат да носят. Такива са например валутния, политическия, регулаторния и чисто операционния риск на банките.
Затова не е за учудване, че в последните години БНБ се изявява като защитник на печалбите на банките, а не на обществения интерес.
4. Накрая, предлагаме степента на защита, осигурена на потребителите на банкови услуги чрез Закона за защита на потребителите, Закона за потребителския кредит и други закони, да се разпростре и върху малките и средни предприятия. Спрямо банките, те са в аналогично на физическите лица положение на подчиненост и често залагат собствените си семейни жилища за осъщестяваване на стопанската си дейност.
Осъщестяването на тези законодотелни мерки в пакет ще възстанови равнопоставеността на клиентите спрямо банките, ще им даде възможност предварително да оценяват колко би им струвало обслужването на кредита и да вземат информирано решение за това дали могат да си го позволат или не. Същевременно, приемането на този пакет от мерки ще окуражи отговорното кредитиране и ще доведе до намаляване риска от поява и увеличаване на несъбираеми кредити, с което ще укрепи стабилността на банковата система.
Реализирането на част от мерките или реализирането им във видоизменен вид ще е знак за нов опит за заблуда на обществеността.
facebook- група