През 2005 се запознах с бащата на детето ми. През 2006 се роди малкия, 2010 се разделихме, неразбирателства...През всички тези години сама се грижех за детето, защото той все беше на работа, да не говорим, че когато си беше у дома, не можех да го накарам да направи нищо, още по-малко да излезе с детето на разходка.. Т.е на мен ми липсваше мъжа у дома. Година и половина се опитвах да оправя положението, говорейки с него, но той не ми обръщаше внимание... Изневерих му. Но раздялата не дойде от това. Тръгнах си, защото бях изморена, не бе това семейството, което исках. След като си тръгнах оставих всички мои неща в апартамента, за да са в полза на детето. Дела за попечителство не сме водили. Брак не сме имали. В началото даваше пари, нещо като издръжка. Сега разделяме разходите по-равно. Аз "издръжка" не съм плащала.
Няколко месеца по-късно получих възможност за работа в Испания. Реших да замина, защото не ми стигаха парите. Исках да взема детето с мен, да заживеем там, той разбира се, отказа. Заминах и съжалявам, по две причини, че ме излъгаха в чужбината и най-вече, че оставих детето при баща му.Първите месеци извън родината не бяха никак лесни, измамиха ме и нямах пари даже и за хляб, съответно нямаше и как да се обаждам на детето. След това си стъпих на краката, звънях му, говорехме по скайп. Но това докато баща му не заживя с новата жена.. Спря да отговаря на повикванията ми, не включваше скайп и винаги си измисляше нещо. През 3-те години в чужбина, аз хиляди пъти исках да взема детето при мен, дори и за ваканция, но бащата не даваше. От друга страна, таткото не е в състояние да го гледа (рабоата му е такава, че се налага да пътува и го оставя по роднини, понякога и при съседи), понадебелял е доста, вечеря късно. Приятелката му също не може, тъй като е студент извън града и и се налага да пътува, а и работи като брокер, което понякога налага късно работно време.
Прибрах се в България. Разбрахме се, че детето ще е и при мен и при него, за по седмица време. Но все се опитва да ме прецака. Опитва да го държи повече време при себе си. Днес, например, трябваше да го взема, звънях 100 пъти, накрая след като реши да отговори, ми каза, че не искал да ме вижда и сме щели да взимаме детето директно от училище, за да не се виждаме, не че аз искам... тъй като постоянно има някакви скандали когато се видим... И ми затвори...
Сега искам да заведа дело за родителски права, защото уж се разбрахме да сме равни, за доброто на детето, но той играе нечестно. Но ме е страх, затова описах по-подробно историята ми, за да получа съвет, чувствам се безпомощна, безсилна..
Недоказуема изневяра, 3 годишен престой зад граница, проявена незаитерисованост от моя страна (така го описва бащата) в първите ми 3 месеца зад граница, неплащане на "издръжка", каквато не е била постановена чрез съдия, според вас мотив ли са за отнемане на родителски права? Какъв е шанса ми да спечеля делото? А и съм без работа все още, живея под наем.
Дълго стана, за което се извинявам...
