Конкурс за първоначално назначаване на магистрати 2013

[Melly]

Съвсем набързо ще се опитам да изложа своето виждане по казуса без да претендирам за изчерпателност, която следва да бъде демонстрирана от всеки от вас, колеги, на предстоящия ви изпит, като на всички явяващи се пожелавам УСПЕХ!

1.Квалифицирайте сделката между Иван Иванов и Захариев и с оглед на това отговорете действителна ли е тя. Сделката е недействителна.
2. Нищожна ли е продажбата на апартамента, извършена от Иван Иванов без участието на Анелия? - Дали Анелия е взела участие или не в продажбената сделка, при недействително до степен нищожност на облеченото в нот. форма съгласие на съпруга й, е ирелевантно обстоятелство.
Друг би бил въпросът, ако имахме действителна продажба. Тогава съпругата Анелия има в нейна полза потестативното право в 6-мес. срок от узнаването й, но не по-късно от изтичането на три години от сключването й (чл.24, ал.4 СК) да предяви иск за обявяването на продажбата за недействителна. В случай, че не предяви иска, то след изтичането на този срок порокът й (висящата недействителност) отпада и сделката поражда транслативния си ефект. Но казусът не попада в тази хипогеза.
3. С какъв иск разполага Анелия, срещу кого следва да го предяви, в какъв срок и какви ще са последиците от уважаването му? Допустим и основателен ли е заведеният от нея на 20.09.2012 иск? - Анелия разполага с иск по чл.24, ал.4 СК срещу ответниците - съпруга й и купувача. Искът е допустим, т.к. е предявен в 6-мес. срок от узнаването (20.03.2012) на продажбата и в срока по предл. последно на ал.4 от същия. Неучастието й в сделката я прави недействителна спрямо нея, по аргумент на чл.24, ал.1 СК, а като резултат и при наличие на предпоставките на ал.4, искът ще е основателен и съдът ще обяви сделката между съпруга й и купувача за недействителна спрямо нея, а последиците от това ще са, че няма да е настъпил транслативния ефект от продажбата и имотът ще продължава да е в режим на СИО.
Но тъй като съпругата разполага и с друго по-силно основание за обявяване на недействителността й, то искът следва да е предявен на основание чл. 26, ал.1 във вр. с чл. 152 ЗЗД (заобикаляне на закона с предварително уговорен начин на удовлетворяване на Кр различен от предвидения в закона).
Нищожната продажбена сделка не поражда правни последици.
4. Кои са надлежните страни по ревандикационния иск в процесния случай? До обявяване на продажбната сделка за нищожна, надлежни страни в процеса по чл.108 ЗС са: ищец Захариев, а ответник - Иванов и съпругата му, който владее имота чрез друго лице (Христов - държател по силата на наемния договор) без правно основание. Сключеният наемен договор между Иванов и Христов е със срок по-дълъг от 3 години. Същият, макар и с нотариална заверка на подписите, не е вписан в АВп. Следователно наемателят може да противопостави възражение на купувача само до изтичане на срок от 1 год. от продажбата. От данните по казуса следва, че след 01.06.2010 купувачът може да ревандикира имота си от продавача, който чрез наманеля владее вещта без правно основание.
Следва ли Анелия да бъде конституирана като подпомагаща страна? - Не, тя трябва да бъде конституирана като главна страна, тъй като е налице задължително другарство по отношение на осъдителната претенция върху обект в режим на СИО.
5. Компетентен ли е съдът в Елин Пелин да се произнесе по ревандикационния иск? - Не, не е местно компетентен, т.к. имотът се намира в гр. София. Искът търпи възражение за нарушена подсъдност.
Ако приемете, че исковата молба подлежи на вписване, откъде се извежда това изискване? - ИМ с правно основание чл.108 ЗС подлежат на вписване съгласно чл.114,б.”в” ЗС във вр. с чл.6 ПВп..

[n_ikito]

Относно пасивната легитимация по 108 ЗС....и наемателя, може (според мен и следва) да бъде ответник. Искът може да бъде както срещу владелец, така и срещу държател.

[Melly]

Относно пасивната легитимация по 108 ЗС....и наемателя, може (според мен и следва) да бъде ответник. Искът може да бъде както срещу владелец, така и срещу държател.

Първоначално бях написала, че ответникът по чл.108 ЗС е наемателят, но после у мен възникна едно колебание дали наистина той е ответник с оглед условието на задачката, защото ищецът е този, който посочва ответника по предявения иск - чл.127, ал.1, т.2 ГПК:

Освен това, пак по съвет на адвоката си,
Анелия поискала да бъде конституирана като помагач на Иван Иванов по предявения против него ревандикационен иск

И намирам, че тук е уловката. Отговорът следва да е така - надлежният ответник по иска по чл.108 ЗС е наемателят, но с оглед условието ненадлежно посочения от ищеца Захариев ответник би дало отражение единствено върху решаващия на съда извод за отхвърляне на иска като неоснователен.

[chandra]

Абе защо ревандикацията е срещу Иван Иванов? То, че съм заспала, заспала, ама никъде не видях той да се намира във фактическа власт на имота...
Иначе според мен би следвало отговорът на въпроса на miniscule да е насрещен иск
а друга форма на защита не се сещам, освен инцидентен установителен за унищожаемост, при определени предпоставки... второто само на прима виста ми хрумна, че е възможно...

[Melly]

Абе защо ревандикацията е срещу Иван Иванов?

Защото такова е условието. Този ответник си е посочил НВ ищецът.

[chandra]

Според мен от обстоятелствата по делото (ИМ) трябва да реши съда дали да го обездвижи или просто ще го отхвърли...

[Melly]

Според мен от обстоятелствата по делото (ИМ) трябва да реши съда дали да го обездвижи или просто ще го отхвърли...

Хипотези... повече от една. Но да не се разсейваме.
Казусът е такъв, какъвто е представен.
Нямаме знание за обстоятелствата по делото по 108-цата освен данни за процесуалната легитимация на страните. Ищецът има правен интерес, защото се легитимира с титула си за собственост и претендира ревандикиране на имота си от Иванов, което означава, че е активно легитимиран да води процеса. Дали Иванов упражнява фактическа власт върху имота, както вероятно се твърди в ИМ или не, е въпрос на пълно и главно доказване от ищцовата страна на правно релевантен факт, който ще бъде обсъден от съда в мотивите на решението по същество на спора, а не е въпрос по допустимостта на иска, което би обусловило служебната намеса на съда и оставянето на ИМ като нередовна БД само в хипотезата на чл.127 и 128 ГПК.

[chandra]

Мели, съгласна, но на плоскостта на ИМ може да се разсъждава включително и в посока за БД. Както и да е много ще разводним. Ето този уникално сладък казус вчера си решавах, от сайта на ВАдв.С

Енджой!

Ищецът Иван Петров е предявил иск срещу Стоян Стоянов, който живее в гр.София.

В исковата молба Иван Петров твърди, че Стоян Стоянов се представя за собственик на недвижим имот – УПИ - І в гр.Пловдив, но всъщност не е собственик, тъй като го е придобил от лице, което не е собственик.Твърди, че праводателят не би могъл да бъде собственик на имота, а оттам и да прехвърли правото на собственост на Стоянов, тъй като придобивното му основание за този имот е реституция, а не са били налице основанията за успешно провеждане на реституцията.
Мотивира правния си интерес от воденето на иска с това, че той /ищецът/ е собственик на съседния имот- УПИ – ІІ.
Представил е данъчна оценка на УПИ – І, която е 72 000 лв.

Моли съда да се признане за установено, че Стоян Стоянов не е собственик на УПИ – І.

Въпроси:

1.Какъв е видът на предявения иск.
2.Допустим ли е предявения иск.
3.Ако искът е допустим – кой е компетентния за разглеждането му съд.

[shany83]

Мели, съгласна, но на плоскостта на ИМ може да се разсъждава включително и в посока за БД. Както и да е много ще разводним. Ето този уникално сладък казус вчера си решавах, от сайта на ВАдв.С

Енджой!

Ищецът Иван Петров е предявил иск срещу Стоян Стоянов, който живее в гр.София.

В исковата молба Иван Петров твърди, че Стоян Стоянов се представя за собственик на недвижим имот – УПИ - І в гр.Пловдив, но всъщност не е собственик, тъй като го е придобил от лице, което не е собственик.Твърди, че праводателят не би могъл да бъде собственик на имота, а оттам и да прехвърли правото на собственост на Стоянов, тъй като придобивното му основание за този имот е реституция, а не са били налице основанията за успешно провеждане на реституцията.
Мотивира правния си интерес от воденето на иска с това, че той /ищецът/ е собственик на съседния имот- УПИ – ІІ.
Представил е данъчна оценка на УПИ – І, която е 72 000 лв.

Моли съда да се признане за установено, че Стоян Стоянов не е собственик на УПИ – І.

Въпроси:

1.Какъв е видът на предявения иск. - отрицателен установителен иск
2.Допустим ли е предявения иск. - не, защото липсва интерес - ищецът няма какви права да придобие от установяването на този факт. Още повече, наличието на интерес е процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно..
3.Ако искът е допустим – кой е компетентния за разглеждането му съд. - по местонахождение на имота - Пловдив, ОС.

[miniscule]

Относно предишния казус и твърденията за недействителност на сделката , прилагам малко практика на ВКС :


РЕШЕНИЕ 385 / 24.10.2012 Г ПО ГР. Д. 968 / 2011 Г , ДОКЛАДЧИК СЪДИЯ Д. ПРОДАНОВА
Според чл. 23 СК (отм.), когато семейното жилище е лична собственост на единия съпруг, той може да се разпорежда с него само със съгласието на другия съпруг, а ако липсва съгласие с разрешение на районния съд. Легитимиран да предяви иска за обявяване недействителността на разпоредителната сделка с недвижим имот на основание чл. 23 СК (отм.) е съпругът-несобственик, а легитимирани като ответници са двете страни по оспорената разпоредителна сделка; съпругът - собственик, съответно неговите наследници и приобретателят. Съгласието по чл. 23 СК (отм.) не е елемент от фактическия състав на сделката. По своя характер то е изискване, което обуславя правното действие на извършеното разпореждане. Със съгласието се взема положително отношение към извършеното разпореждане и се допуска неговото правно действие, затова може да бъде дадено и след сключването на сделката. Касае се до висяща недействителност, която се трансформира в действителност с даване на съгласие от съпруга - несобственик. При оспорването му по чл. 23 СК (отм.), договорът не е нищожен, поради противоречие със закона, а относително недействителен. Договорът е породил действие между разпоредилия се съпруг и третото лице, но е непротивопоставим на съпруга - несобственик, само дотолкова, доколкото може да засегне негови права върху семейното жилище. Следва да се има предвид, че предвиденото с нормата на чл.23 СК/отм./ изискване за наличие на съгласие е гаранция срещу накърняване интересите на семейството. С това правило се ограничава правото на лична собственост и затова то не може да се тълкува разширително.


РЕШЕНИЕ 287/ 13.06.2011 Г

ДОКЛАДЧИК СЪДИЯ БОРИС ИЛИЕВ

По материалноправният въпрос съдът възприема като правилна тази практика, според която разпореждането с вещ под режим на СИО, извършено от един от съпрузите без участието на другия, не води до нищожност на сделката. Обратното схващане не може да бъде възприето, тъй като нищожните сделки не пораждат целените от страните правни последици, докато законодателят, при условията на чл.22 ал.3 от СК от 1985 г. (отм.), е уредил възможност последиците от сделката да бъдат зачетени. Това не би било възможно, ако разпореждането е нищожно. При отчуждаването на вещ, която е СИО, е налице относителна и висяща недействителност, тъй като оспорването на сделката може да бъде извършено само от неучаствалия съпруг и то само в определен срок от момента, в който е узнал за извършването й. След изтичането на този срок действието на сделката се стабилизира и тя не може да бъде оспорвана на основание неучастие на един от съпрузите при извършването на отчуждителното волеизявление.
След така приетият отговор на въпросите, поради които е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу атакуваното въззивно решение за основателна.

[miniscule]

Иначе според мен би следвало отговорът на въпроса на miniscule да е насрещен иск
а друга форма на защита не се сещам, освен инцидентен установителен за унищожаемост, при определени предпоставки... второто само на прима виста ми хрумна, че е възможно...

Не съм съгласен , насрещния иск е само процесуално средство , а въпросът поне както аз го разбрах изисква да се даде отговор какви проц . деяйствия може да извърши ответника , с които да противопостави на ищеца по брачния иск своята позиция по спора относно твърдените от него факти и обстоятелства , т. е дали той признава , отрича , оспорва , възразява , излага доводи относно последиците на фактите , отнася се пасивно към предявения иск като не вземе участие и т.н.
Изобщо защитата , както казва един от колегите , е много разнообразна .

[chandra]

miniscule, не знам какво са имали предвид. Начина на защита на ответника в този смисъл би била насрещно доказване, насочено към опровергаване на фактите на които се основава иска. Аз твърдя, че съпругът ми има извънбрачна връзка защото е ходил в командировка с колежката Лили, той обаче иска колежката Мими да дойде и да каже пред съда, че няма такова нещо, те Мими и Лили си били в една стая, ММ не бил стъпвал там и въобще нищо не се случило с Лили, случило се било с Мими
Ох вече ме изби на простотия честно!

[n_ikito]

Относно предишния казус и твърденията за недействителност на сделката ,

Никой не е твърдял, че сделката е недействителна, поради неучастието на съпругата.

А въпросът със защитата в брачен иск е много отнесен. Защита като при всеки иск. Бла-бла... Обосноваване липса правото на иск у ищеца + доказване липсата на съвкупността материални предпоставки за удоволетворяване на искането.

[miniscule]

Там е и проблема , че никой не разбра какво са имали предвид с този въпрос , пък ако ги молиш да пояснят въпроса , се сърдят .

[chandra]

Не знам при Вас как е, но при мен на стан тотална каша в главата!
Иначе по поставеният от мен казус, аз лично не бих заявила с такава категоричност, че липсва правен интерес!

[miniscule]

Не знам при Вас как е, но при мен на стан тотална каша в главата!
Иначе по поставеният от мен казус, аз лично не бих заявила с такава категоричност, че липсва правен интерес!

Защо мисилиш така ?
При отрицателния установителен иск правния интерес предполага да има съществуващ правен спор с предмет конкретно суб. материално право между страните по делото .Ако съдът постанови решение по това дело правния спор ще се разреши като със СПН бъде преустановен спора и поведението на страната , която неоснователно оспорва правата на насрещната страна . В твоя казус ищецът Иван Петров твърди , че в негова полза има , съществува субективно право - правото на собственост върху имота Х , нарушено от претенцията за собственост на ответника Стоян Стоянов , който претендира да е собственик на съседния имот У . ОК , значи има ли суб. право на ищеца Иван Петров , което е нарушено или застрашено от претенцията на ответника Стоян Стоянов / тежестта да докаже това носи ищеца по делото / ? Мисля , че именно в този въпрос се крие отговора на казуса .

[chandra]

Ако си включиш личните ще ти обясня!

[miniscule]

Ако си включиш личните ще ти обясня!

Добре , давай , но не при всяко оспорване на материално право има интерес от предявяване на отрицателен установителен иск , нужно е още нещо повече .

[chandra]

Съгласна съм принципно, но ти писах какво мисля на практика!
Иначе, че казусът е зададен абсурдно е ясно! Ама какво да очакваш от Висшия Адвокатски...

[shany83]

Колеги един въпрос:
Имаме покупко-продажба на недвижим имот(или предварителен договор за това), на страната на продавача се явява пълномощник, на когото в пълномощното му не пише цената, на която може да е продаден имота. Валидна ли е сделката, респ. ако се стигне до обявяване на предв.д-р за окончателен по чл.19,ал.3 ЗЗД, какво следва да приеме съдът. Има практика и в двете насоки - някои смятат, че задължително пълномощното трябва да съдържа и "цената" като съществен елемент на сдлеката, а други смятат, че не е необходимо....
как смятате вие...