- Дата и час: 01 Дек 2024, 13:53 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
ПРОКРЕДИТБАНК-НЕПРАВОМЕРНО УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЛИХВЕН %
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
7 мнения
• Страница 1 от 1
ПРОКРЕДИТБАНК-НЕПРАВОМЕРНО УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЛИХВЕН %
Здравейте, собственик съм на счетоводна къща. През 2007 година на управляваната от мен фирма, беше отпуснат банков кредит от Прокредитбанк ЕАД /обезпечението по кредита беше офисът на счетоводната къща/. Договорът, който подписах с банката беше с определяне на лихвен процент 6 месечен EURIBOR /тогава 4,88/ + 5 пункта надбавка за банката. През 2009 година управителният съвет на Прокредитбанк ЕАД взема решение всички лихви по кредитите да станат с минимален лихвен процент 10,127% /това уведомление за вдигане на лихвата аз получих 2013 година, когато попитах каква е лихвата по кредита, който ми е отпуснат/. Искам да подчертая, че в договорът подписан с Прокредит банк ЕАД няма клауза която да определя начинът на вдигане на лихвата едностранно, а в общите условия по кредита има точка, в която е описано много точно в какъв случай банката може да вдига лихвата /само и единствено при фиксиран лихвен процент/. Наех адвокати които да ми разяснят могат ли общи условия да променят договор за кредит /макар че това в моят случай няма значение/ и какво от правна гледна точка е фиксиран лихвен процент /за мен и за адвокатите това трябва да е точно определена цифра - 10, 15, 20 и т.н./ за да мога да преговарям с банката за неспазване на сключеният договор и връщане на надвзетите суми. След изпратени писма до банката в които е изложено искането ми, бях поканена на среща в централният офис на Прокредитбанк ЕАД намиращ се на бул. Тодор Александров, от управителката на клона на банката. След проведената среща бях изумена от наглостта. На въпросната среща управителката на клона ми обясни, че докато другите банки вдигат лихвеният процент, те моят не са го вдигнали. Били оставили 5% надбавка за банката, просто решили, че ще оставят най-високото ниво на EURIBOR - 5.127%, тъй като когато на моята фирма са отпускали кредит, за да бъде отпуснат този кредит, на тях също им бил отпуснат такъв на някаква лихва /тя даде пример с 6%/ и не им било изгодно като падал EURIBOR-а. На въпросът ми ако пък този процент беше се увеличил дали отново щяха да пуснат писмо в което да определят 5,127% отговорът беше разбира се, че не. След 1 час слушане на подобни простотии, накрая ми предложиха да ми преразгледат кредита и да намалят лихвата с около 2%, както и падежната дата за да съм доволна. След като споделих, че това щедро предложение НЕ ме прави доволна и ще търся правата си в съда /става на въпрос за надвзети 15 000 евро според изчисленията на адвокатите ми/, те ми направиха още по-щедро предложение да рефинансирам кредитът от друга банка и те няма да ми търсят такса за предсрочно погасяване , но това само в случай че не ги съдя. Но все пак ако реша да ги съдя щели да направят кредитът предсрочно изискуем /тук се замислих дали отново ще трябва да им платя тези 2% такса за предсрочно погасяване, след като инициативата е тяхна/. Според авдокатите, които ползвам съм напълно в правото си да съдя банката. Молбата ми е ако някой е имал случай подобен на моят да сподели за решението на проблема си или ако някой е теглил такъв кредит и не е предприел никакви мерки за да търси правата си да се свърже с мен. Казвам се Зорница Лекова, e-mail за връзка с мен: z.lekova@zteam.eu
- zorkich
- Нов потребител
- Мнения: 1
- Регистриран на: 08 Авг 2013, 23:38
Re: ПРОКРЕДИТБАНК-НЕПРАВОМЕРНО УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЛИХВЕН %
zorkich написа:Здравейте, собственик съм на счетоводна къща. През 2007 година на управляваната от мен фирма, беше отпуснат банков кредит от Прокредитбанк ЕАД /обезпечението по кредита беше офисът на счетоводната къща/. Договорът, който подписах с банката беше с определяне на лихвен процент 6 месечен EURIBOR /тогава 4,88/ + 5 пункта надбавка за банката. През 2009 година управителният съвет на Прокредитбанк ЕАД взема решение всички лихви по кредитите да станат с минимален лихвен процент 10,127% /това уведомление за вдигане на лихвата аз получих 2013 година, когато попитах каква е лихвата по кредита, който ми е отпуснат/. Искам да подчертая, че в договорът подписан с Прокредит банк ЕАД няма клауза която да определя начинът на вдигане на лихвата едностранно, а в общите условия по кредита има точка, в която е описано много точно в какъв случай банката може да вдига лихвата /само и единствено при фиксиран лихвен процент/. Наех адвокати които да ми разяснят могат ли общи условия да променят договор за кредит /макар че това в моят случай няма значение/ и какво от правна гледна точка е фиксиран лихвен процент /за мен и за адвокатите това трябва да е точно определена цифра - 10, 15, 20 и т.н./ за да мога да преговарям с банката за неспазване на сключеният договор и връщане на надвзетите суми. След изпратени писма до банката в които е изложено искането ми, бях поканена на среща в централният офис на Прокредитбанк ЕАД намиращ се на бул. Тодор Александров, от управителката на клона на банката. След проведената среща бях изумена от наглостта. На въпросната среща управителката на клона ми обясни, че докато другите банки вдигат лихвеният процент, те моят не са го вдигнали. Били оставили 5% надбавка за банката, просто решили, че ще оставят най-високото ниво на EURIBOR - 5.127%, тъй като когато на моята фирма са отпускали кредит, за да бъде отпуснат този кредит, на тях също им бил отпуснат такъв на някаква лихва /тя даде пример с 6%/ и не им било изгодно като падал EURIBOR-а. На въпросът ми ако пък този процент беше се увеличил дали отново щяха да пуснат писмо в което да определят 5,127% отговорът беше разбира се, че не. След 1 час слушане на подобни простотии, накрая ми предложиха да ми преразгледат кредита и да намалят лихвата с около 2%, както и падежната дата за да съм доволна. След като споделих, че това щедро предложение НЕ ме прави доволна и ще търся правата си в съда /става на въпрос за надвзети 15 000 евро според изчисленията на адвокатите ми/, те ми направиха още по-щедро предложение да рефинансирам кредитът от друга банка и те няма да ми търсят такса за предсрочно погасяване , но това само в случай че не ги съдя. Но все пак ако реша да ги съдя щели да направят кредитът предсрочно изискуем /тук се замислих дали отново ще трябва да им платя тези 2% такса за предсрочно погасяване, след като инициативата е тяхна/. Според авдокатите, които ползвам съм напълно в правото си да съдя банката. Молбата ми е ако някой е имал случай подобен на моят да сподели за решението на проблема си или ако някой е теглил такъв кредит и не е предприел никакви мерки за да търси правата си да се свърже с мен. Казвам се Зорница Лекова, e-mail за връзка с мен: z.lekova@zteam.eu
Странно защо вашите адвокатИ (не един, а повече от един) още си питат ушите и не действат.
Напълно разбираемо би било да ви кажат, че "ще сте първият случай в тяхната практика по този въпрос и нямат опит", но неоправдано е да не ви кажат да потърсите други колеги с опит в тази материя.
Не се бавете, а организирайте процес срещу "любимата ви" Банка. Времето не работи за вас.
П.П. Споделям опита си в тази материя.
-
Melly - Старши потребител
- Мнения: 8012
- Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
- Местоположение: гр. София
Re: ПРОКРЕДИТБАНК-НЕПРАВОМЕРНО УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЛИХВЕН %
Ако имате фейсбук заповядайте в групите "да спрем рекета с лихвите" , "срещу безобразията на банките" и др - ще намерите подкрепа, съвети, разбиране, примери със заведени и спечелени, а и загубени дела срещу банки. Вече броят на заведените и спечелените дела срещу банки може да се определи с една дума-"лавина" от дела. И за да имате повод да се замислите, И ДА ДЕЙСТВАТЕ СМЕЛО-ето едно решение на русенския съд срещу друга банка за неправомерно завишени лихви.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 282
гр.Р, 22.02.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при секретаря С.К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4151 по описа за 2012г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът М.Ж.Б. твърди, че на 08.07.2008г. в гр.Р сключил с ответната банка договор за кредит за покупка на недвижим имот – HL40514. Съгласно същия банката му предоставила кредит в размер на 35 000.00 евро за покупка на недвижим имот при условията на чл.1 от договора. Съгласно чл.3 от последния ищецът следвало да върне кредита за срок от 300 месеца при равни месечни вноски, включващи лихва и главница в размер на 248.49 евро. Годишната лихва в размер на БЛП на банката за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, бил в размер на 7.2%, намален с 0.15 пункта, който към момента на сключване на договора бил определен на 7.05%. Кредитополучателят бил задължен към банката и с еднократна такса за управление на кредита – 0.75% върху размера на кредита, ежемесечна комисионна за управление на кредита – 0.03% върху размера на непогасената главница и 50.00 лева административна еднократна такса. Вземанията на банката по договора били обезпечени с договорна ипотека, учредена върху закупения от Б. недвижим имот, като застраховките по кредита били също за негова сметка. Твърди, че въпреки срива на Euribor лихвения процент по отпуснатия му кредит започнал драстично да расте, което започнало два месеца след усвояването на кредита. Нараснали и съответните такси и комисионни по обслужването на кредита. От 25.10.2008г. лихвата по кредита били увеличена с 0.8 пункта и станала 7.8%, а от 17.07.2011г. била увеличена с 0.25 пункта и станала 8.05%. Месечните му погасителни вноски станали в по-висок размер – от 25.10.2008г. 250.17 евро, от 25.11.2008г. 265.44 евро, а от 25.11.2011г. 270.79 евро. Счита, че е била извършена едностранна промяна от страна на банката на цената на кредита, като по този начин неправомерно бил обременен с по-голям дълг, което законът забранява. Банката не разполага с такова право и това дори да е било предвидено в договора или общите условия е неравноправна, а от там и нищожна клауза на основание чл.146, ал.1 във вр.с ал.2 във вр.с чл.143, т.3, 10, 12 и 13 от ЗЗП. Такива са чл.6, ал.3, чл.12, чл.15 и чл.25 от договора. Цитираните клаузи са и уговорки във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност, водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Налице било значително неравноправие между правата и задълженията на страните и поставяло изпълнението на задълженията на кредитоискателите в зависимост от условие, чието изпълнение зависело единствено от волята на банката. По тези съображения твърди, че получаването от ответника на заплатените в повече възнаградителна лихва, месечна такса за управление и комисионна, от тези първоначално договорени с договора за кредит, е направено без основание и е платил сумите от 125.00 евро ежемесечни комисионни за управление за периода 25.10.2008г. до 11.07.2011г. и 70.00 евро за периода 11.07.2011г. до 20.05.2012г.; 425.00 евро недължимо платени лихви за периода 25.10.2008г. до 11.07.2011г. и 380.00 евро за периода 25.07.2011г. до 20.05.2012г. като недължимо платени. Поради това моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожни чл.6, ал.3, чл.12, чл.15 и чл.25 от договора за банков кредит KL40514 и да осъди ответната банка да му заплати сумите от 1.81 евро недължимо платени комисионни за управление за периода 25.10.2008г. до 11.07.2011г. и 966.12 евро недължимо платени лихви за периода 25.10.2008г. до 20.05.2012г., с които се е обогатила без основание, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени искове - главния - с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и акцесорния - с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ответникът „Юробанк и Еф Джи България” АД със седалище и адрес на управление: гр.С, район С, бул.Ц О №, оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че не са налице предпоставките на чл.143 от ЗЗП и посочените от ищеца клаузи в договора не са нищожни, тъй като чл.58, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗКИ допуска сключване на договори при променлива лихва. Твърди и че в случая за конкретния договор при определяне БЛП на Банката е приложим Юрибор и страните са договорили променлива лихва при сключването му при подробно изложени в отговора съображения.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 08.07.2008г. в гр.Р е бил сключен между ищеца и ответната банка договор за кредит за покупка на недвижим имот – HL40514, съгласно който банката предоставила на първия кредит в размер на 35 000.00 евро за покупка на недвижим имот при условията на чл.1 от договора, а съгласно чл.3 от последния кредитополучателят следвало да върне кредита за срок от 300 месеца при равни месечни вноски, включващи лихва и главница в размер на 248.49 евро. Годишната лихва в размер на БЛП на банката за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, бил в размер на 7.2%, намален с 0.15 пункта, който към момента на сключване на договора бил определен на 7.05%. От 25.10.2008г. лихвата по кредита били увеличена с 0.8 пункта и станала 7.8%, а от 17.07.2011г. била увеличена с 0.25 пункта и станала 8.05%, като месечните погасителни вноски по кредита били повишени в размер – от 25.10.2008г. 250.17 евро, от 25.11.2008г. 265.44 евро, а от 25.11.2011г. 270.79 евро.
В чл.6, ал.3 от договора за кредит било уговорено, че в случай, че по време на действието на процесния договор Банката промени БЛП за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определени при първоначалното сключване на договора се променят автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят при подписването на договора за кредит, дава своето неотменяемо и безусловно съгласие.
В чл.12 от договора за кредит било предвидено, че Банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които ответникът прилага при операциите си. Измененията в Тарифата влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по процесния договор за кредит.
В чл.15 от договора за кредит било предвидено при намаляване стойността на предоставеното обезпечение, или ако поради промяна на икономическите условия то стане недостатъчно, кредитополучателят се задължава, при поискване от Банката, да предостави друго обезпечение или да намали задължението си до размер, определен от Банката. Ако това не бъде направено в определения от Банката срок, кредитът става предсрочно изискуем.
В чл.25 от договора за кредит било предвидено, че във всеки един момент от действието на договора Банката има право едностранно да прехвърли вземанията си по него на финансови или нефинансови институции или други търговски дружества.
От изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза е видно, какви са били причините за повишаване на погасителните вноски по процесния договор за банков кредит, промяната на БЛП, от кога е станало това, какво е следвало да се плати първоначално по договора и какво е платено до момента.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Според легалната дефиниция в пар.13, т.12, б.”б” от ДР на ЗЗП понятието „финансова услуга” съставлява всяка услуга, свързана с дейността на кредитни институции, включително и отпускане на кредит, в това число и на кредит, обезпечен с ипотека, т.е. цитираният закон намира приложение и в разглеждания случай.
Според чл.144, т.10 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. Разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП от своя страна предвижда, че неравноправните клаузи са нищожни.
От цитираното правило обаче разпоредбата на чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗП въвежда изключение – тя не се прилага за клаузи, при които доставчикът на финансови услуги се запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, при условие че доставчикът на финансова услуга е поел задължение да уведоми за прекратяването другата страна по договора в 7-дневен срок и другата страна по договора има правото незабавно да прекрати договора.
По делото не се спори, че от 25.10.2008г. лихвата по договора за кредит е била увеличена с 0.8 пункта и станала 7.8%, а от 17.07.2011г. била увеличена с 0.25 пункта и станала 8.05%, като месечните погасителни вноски по кредита, дължими от кредитополучателя, били повишени в размер – от 25.10.2008г. 250.17 евро, от 25.11.2008г. 265.44 евро, а от 25.11.2011г. 270.79 евро. От обясненията на вещото лице в съдебно заседание е видно, че тази промяна на лихвите на ответната банка е била взета от нея от сайта на ответника в Интернет и не са й били представени документи за причините довели до това и решения на органите на Банката за увеличаване на размера въпреки, че са били поискани.
Така се поставя въпросът кога ще е налице основателна причина по смисъла на чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗП, която да изключва неравноправния характер на клаузи в договора и дали такава причина е нали в разглеждания казус.
Съдът намира, че отговора на този въпрос е отрицателен.
Една от основните цели на ЗЗП – чл.1, ал.2, т.3, е защитата на икономическите интереси на потребителите. Телеологичното тълкуване на нормата на чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗП в светлината на посочена цел налага извода, че „основателна причина” за едностранното изменение на лихвения процент следва да бъде ясно и конкретно посочена в договора. Това следва от изричното правило на чл.147, ал.1 от ЗЗП. От заключението на изготвената икономическа експертиза по делото и становището на ответника изложено в отговора е видно, че промяната на БЛП на Банката е обвързано с изменението на пазарните условия. Понятието обаче „пазарни условия” обаче е толкова широко по своето съдържание, обхваща такъв необятен брой разнопосочни по действие фактори, че на практика е невъзможно да се прецени кога се е осъществил определен фактически състав, който обуславя пораждането на потестативното право на банката едностранно да увеличи лихвения процент по договора за кредит.
В тази връзка съдът намира, че е недопустимо в един потребителски договор предпоставките за упражняване на това толкова съществено от гледна точка интересите на кредитополучателя право на банката, каквото е правото на едностранно изменение на лихвения процент, да бъдат формулирани по подобен начин и едва в рамките на едно съдебно производство това пределно широко понятие – измението на пазарните условия, да бъде попълвано със съдържание, с твърдения за настъпили сътресения на кредитните пазари и промяна на рисковите условия при кредитирането. Последното се установява единствено от експертизата по делото, тъй като от непредставяне доказателства на вещото лице при изготвяне на експертизата от страна на ответника, така и не стават ясни конкретните причини довели до увеличаване лихвения процент по процесния договор.
От заключението на вещото лице е видно, че Euribor ставките са основа на цената на лихвените проценти по всички видове финансови продукти и в този смисъл самият индекс изразява изменението на пазарните условия. Това, че БЛП на банката се определя от индекса Euribor се признава от ответника и в отговора му на подадената искова молба – т.1.11, който е приложим за процесния договор. Така дори и да са налице изменения на пазарните условия – без да е уточнено в договора какви по своя характер и интензитет следва да са тези изменения, то те най-точно се изразяват от този индекс, който от своя страна намалява. Видно от заключението на икономическата експертиза при сключване на договора той е бил с коефициент над 4, а към момента е под 1. Т.е. от тук е видно, че уговорените в договора условия за дължимите лихви, тълкувани на основание чл.147, ал.2 от ЗЗП по благоприятен за потребителя начин, води до обратния извод спрямо действията на ответника – на основание намалението на посочения индекс, изразяващо изменението и на пазарните условия, БЛП по договора също следва да бъде намален, а не да бъде поддържан в същия размер или да бъде увеличаван.
От заключението на вещото лице се установява, че неблагоприятни изменения в макроикономическата среда действително са налице и те се изразяват в нарастване на лошите кредити и ограниченото чуждестранно финансиране. Това от своя страна е причината банките да привличат финансов ресурс чрез депозити при по-висок лихвен процент, което води и до по-висок лихвен процент при кредитите. От изготвената сравнителна таблица е видно също, че считано от 2008г. печалбата на банката намалява на годишна база.
Икономически затруднения изпитват обаче не само банките. Такива трудности изпитват и техните потребители, чиито интереси също следва да бъдат защитени. Клаузите на чл.6, ал.3, чл.12 и чл.15 от договора, в които са предвидени едностранни изменения от страна на кредитодателя на лихвите по договора, особено чрез тяхното увеличаване при неясни и неконкретизирани „основателни причини” и допълнителното обезпечаване на задължението по него се явяват изцяло неравноправни, тъй като нарушават изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на ищеца и ответника, и следователно са нищожни на основание чл. чл.144, т.10 от ЗЗП.
Нищожността на тези договорни клаузи и едностранното изменение на лихвения процент и таксите по договора чрез тяхното увеличаване, води до извода, че със заплащането на по-високи лихви по кредита, ответникът е получил парични суми при начална липса на основание, с които неоснователно се е обогатил. От заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза е видно, че ищецът е заплатил в повече от първоначално уговореното сумите 1.81 евро платени комисионни за управление за периода 25.10.2008г. до 11.07.2011г. и 966.12 евро платени лихви за периода 25.10.2008г. до 20.05.2012г. Тези парични суми ответната банка е получила без основание, поради което с тях неоснователно се е обогатила и следва да ги върне на ищеца – кредитополучател.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да прогласи за нищожни чл.6, ал.3, чл.12 и чл.15 от договора за банков кредит НL40514/08.07.2008г. и да осъди ответната банка да заплати на ищеца сумите от 1.81 евро недължимо платени комисионни за управление за периода 25.10.2008г. до 11.07.2011г. и 966.12 евро недължимо платени лихви за периода 25.10.2008г. до 20.05.2012г., с които се е обогатила без основание. Върху главниците следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на предявяване на исковете - 21.05.2012г. до окончателното им изплащане.
По отношение на иска в частта за прогласяване нищожността на чл.25 от договора за банков кредит НL40514/08.07.2008г., като противоречаща на закона, морала в правото, накърняваща добрите нрави и уговорена във вреда на потребителя, съдът намира същия за неоснователен. Цесията е правен институт разрешен от закона при условията предвидени в него – чл.99 от ЗЗД. Уговорката в чл.25 е сключена именно при изискванията на българското законодателство, не противоречи на морала и добрите нрави, нито е уговорена във вреда на потребителя, тъй като договора за кредит и естеството на вземането по него – парично, правят възможно да се извърши цесия при изразено съгласие на страните по договора за това. Искът в тази му част следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид почти пълното уважаване на предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1 234.00 лева – заплатени държавна такса за производството по делото и възнаграждения на вещото лице и редовно упълномощения адвокат.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА за нищожни чл.6, ал.3, чл.12 и чл.15 от договор за банков кредит НL40514/08.07.2008г. сключен между „Юробанк и Еф Джи България” АД със седалище и адрес на управление: гр.С, район С, бул.Ц О №, ЕИК 000694749 и М.Ж.Б., с ЕГН: **********.
ОТХВЪРЛЯ иска да се прогласи за нищожен чл.25 от договор за банков кредит НL40514/08.07.2008г. сключен между „Юробанк и Еф Джи България” АД със седалище и адрес на управление: гр.С, район С, бул.Ц О №, ЕИК 000694749 и М.Ж.Б., с ЕГН: **********, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Юробанк и Еф Джи България” АД със седалище и адрес на управление: гр.С, район С, бул.Ц О №, ЕИК 000694749, да заплати на М.Ж.Б. ***, с ЕГН: **********, сумите от 1.81 евро /едно евро и осемдесет и един евроцента/, представляваща недължимо платени комисионни за управление за периода 25.10.2008г. до 11.07.2011г. по договор за банков кредит НL40514/08.07.2008г. и 966.12 евро /деветстотин шестдесет и шест евро и дванадесет евроцента/, представляваща недължимо платени лихви за периода 25.10.2008г. до 20.05.2012г. по договор за банков кредит НL40514/08.07.2008г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 21.05.2012г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 1 234.00 /хиляда двеста тридесет и четири/ лева - направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 282
гр.Р, 22.02.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при секретаря С.К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4151 по описа за 2012г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът М.Ж.Б. твърди, че на 08.07.2008г. в гр.Р сключил с ответната банка договор за кредит за покупка на недвижим имот – HL40514. Съгласно същия банката му предоставила кредит в размер на 35 000.00 евро за покупка на недвижим имот при условията на чл.1 от договора. Съгласно чл.3 от последния ищецът следвало да върне кредита за срок от 300 месеца при равни месечни вноски, включващи лихва и главница в размер на 248.49 евро. Годишната лихва в размер на БЛП на банката за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, бил в размер на 7.2%, намален с 0.15 пункта, който към момента на сключване на договора бил определен на 7.05%. Кредитополучателят бил задължен към банката и с еднократна такса за управление на кредита – 0.75% върху размера на кредита, ежемесечна комисионна за управление на кредита – 0.03% върху размера на непогасената главница и 50.00 лева административна еднократна такса. Вземанията на банката по договора били обезпечени с договорна ипотека, учредена върху закупения от Б. недвижим имот, като застраховките по кредита били също за негова сметка. Твърди, че въпреки срива на Euribor лихвения процент по отпуснатия му кредит започнал драстично да расте, което започнало два месеца след усвояването на кредита. Нараснали и съответните такси и комисионни по обслужването на кредита. От 25.10.2008г. лихвата по кредита били увеличена с 0.8 пункта и станала 7.8%, а от 17.07.2011г. била увеличена с 0.25 пункта и станала 8.05%. Месечните му погасителни вноски станали в по-висок размер – от 25.10.2008г. 250.17 евро, от 25.11.2008г. 265.44 евро, а от 25.11.2011г. 270.79 евро. Счита, че е била извършена едностранна промяна от страна на банката на цената на кредита, като по този начин неправомерно бил обременен с по-голям дълг, което законът забранява. Банката не разполага с такова право и това дори да е било предвидено в договора или общите условия е неравноправна, а от там и нищожна клауза на основание чл.146, ал.1 във вр.с ал.2 във вр.с чл.143, т.3, 10, 12 и 13 от ЗЗП. Такива са чл.6, ал.3, чл.12, чл.15 и чл.25 от договора. Цитираните клаузи са и уговорки във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност, водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Налице било значително неравноправие между правата и задълженията на страните и поставяло изпълнението на задълженията на кредитоискателите в зависимост от условие, чието изпълнение зависело единствено от волята на банката. По тези съображения твърди, че получаването от ответника на заплатените в повече възнаградителна лихва, месечна такса за управление и комисионна, от тези първоначално договорени с договора за кредит, е направено без основание и е платил сумите от 125.00 евро ежемесечни комисионни за управление за периода 25.10.2008г. до 11.07.2011г. и 70.00 евро за периода 11.07.2011г. до 20.05.2012г.; 425.00 евро недължимо платени лихви за периода 25.10.2008г. до 11.07.2011г. и 380.00 евро за периода 25.07.2011г. до 20.05.2012г. като недължимо платени. Поради това моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожни чл.6, ал.3, чл.12, чл.15 и чл.25 от договора за банков кредит KL40514 и да осъди ответната банка да му заплати сумите от 1.81 евро недължимо платени комисионни за управление за периода 25.10.2008г. до 11.07.2011г. и 966.12 евро недължимо платени лихви за периода 25.10.2008г. до 20.05.2012г., с които се е обогатила без основание, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени искове - главния - с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и акцесорния - с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ответникът „Юробанк и Еф Джи България” АД със седалище и адрес на управление: гр.С, район С, бул.Ц О №, оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че не са налице предпоставките на чл.143 от ЗЗП и посочените от ищеца клаузи в договора не са нищожни, тъй като чл.58, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗКИ допуска сключване на договори при променлива лихва. Твърди и че в случая за конкретния договор при определяне БЛП на Банката е приложим Юрибор и страните са договорили променлива лихва при сключването му при подробно изложени в отговора съображения.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 08.07.2008г. в гр.Р е бил сключен между ищеца и ответната банка договор за кредит за покупка на недвижим имот – HL40514, съгласно който банката предоставила на първия кредит в размер на 35 000.00 евро за покупка на недвижим имот при условията на чл.1 от договора, а съгласно чл.3 от последния кредитополучателят следвало да върне кредита за срок от 300 месеца при равни месечни вноски, включващи лихва и главница в размер на 248.49 евро. Годишната лихва в размер на БЛП на банката за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, бил в размер на 7.2%, намален с 0.15 пункта, който към момента на сключване на договора бил определен на 7.05%. От 25.10.2008г. лихвата по кредита били увеличена с 0.8 пункта и станала 7.8%, а от 17.07.2011г. била увеличена с 0.25 пункта и станала 8.05%, като месечните погасителни вноски по кредита били повишени в размер – от 25.10.2008г. 250.17 евро, от 25.11.2008г. 265.44 евро, а от 25.11.2011г. 270.79 евро.
В чл.6, ал.3 от договора за кредит било уговорено, че в случай, че по време на действието на процесния договор Банката промени БЛП за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определени при първоначалното сключване на договора се променят автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят при подписването на договора за кредит, дава своето неотменяемо и безусловно съгласие.
В чл.12 от договора за кредит било предвидено, че Банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които ответникът прилага при операциите си. Измененията в Тарифата влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по процесния договор за кредит.
В чл.15 от договора за кредит било предвидено при намаляване стойността на предоставеното обезпечение, или ако поради промяна на икономическите условия то стане недостатъчно, кредитополучателят се задължава, при поискване от Банката, да предостави друго обезпечение или да намали задължението си до размер, определен от Банката. Ако това не бъде направено в определения от Банката срок, кредитът става предсрочно изискуем.
В чл.25 от договора за кредит било предвидено, че във всеки един момент от действието на договора Банката има право едностранно да прехвърли вземанията си по него на финансови или нефинансови институции или други търговски дружества.
От изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза е видно, какви са били причините за повишаване на погасителните вноски по процесния договор за банков кредит, промяната на БЛП, от кога е станало това, какво е следвало да се плати първоначално по договора и какво е платено до момента.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Според легалната дефиниция в пар.13, т.12, б.”б” от ДР на ЗЗП понятието „финансова услуга” съставлява всяка услуга, свързана с дейността на кредитни институции, включително и отпускане на кредит, в това число и на кредит, обезпечен с ипотека, т.е. цитираният закон намира приложение и в разглеждания случай.
Според чл.144, т.10 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. Разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП от своя страна предвижда, че неравноправните клаузи са нищожни.
От цитираното правило обаче разпоредбата на чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗП въвежда изключение – тя не се прилага за клаузи, при които доставчикът на финансови услуги се запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, при условие че доставчикът на финансова услуга е поел задължение да уведоми за прекратяването другата страна по договора в 7-дневен срок и другата страна по договора има правото незабавно да прекрати договора.
По делото не се спори, че от 25.10.2008г. лихвата по договора за кредит е била увеличена с 0.8 пункта и станала 7.8%, а от 17.07.2011г. била увеличена с 0.25 пункта и станала 8.05%, като месечните погасителни вноски по кредита, дължими от кредитополучателя, били повишени в размер – от 25.10.2008г. 250.17 евро, от 25.11.2008г. 265.44 евро, а от 25.11.2011г. 270.79 евро. От обясненията на вещото лице в съдебно заседание е видно, че тази промяна на лихвите на ответната банка е била взета от нея от сайта на ответника в Интернет и не са й били представени документи за причините довели до това и решения на органите на Банката за увеличаване на размера въпреки, че са били поискани.
Така се поставя въпросът кога ще е налице основателна причина по смисъла на чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗП, която да изключва неравноправния характер на клаузи в договора и дали такава причина е нали в разглеждания казус.
Съдът намира, че отговора на този въпрос е отрицателен.
Една от основните цели на ЗЗП – чл.1, ал.2, т.3, е защитата на икономическите интереси на потребителите. Телеологичното тълкуване на нормата на чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗП в светлината на посочена цел налага извода, че „основателна причина” за едностранното изменение на лихвения процент следва да бъде ясно и конкретно посочена в договора. Това следва от изричното правило на чл.147, ал.1 от ЗЗП. От заключението на изготвената икономическа експертиза по делото и становището на ответника изложено в отговора е видно, че промяната на БЛП на Банката е обвързано с изменението на пазарните условия. Понятието обаче „пазарни условия” обаче е толкова широко по своето съдържание, обхваща такъв необятен брой разнопосочни по действие фактори, че на практика е невъзможно да се прецени кога се е осъществил определен фактически състав, който обуславя пораждането на потестативното право на банката едностранно да увеличи лихвения процент по договора за кредит.
В тази връзка съдът намира, че е недопустимо в един потребителски договор предпоставките за упражняване на това толкова съществено от гледна точка интересите на кредитополучателя право на банката, каквото е правото на едностранно изменение на лихвения процент, да бъдат формулирани по подобен начин и едва в рамките на едно съдебно производство това пределно широко понятие – измението на пазарните условия, да бъде попълвано със съдържание, с твърдения за настъпили сътресения на кредитните пазари и промяна на рисковите условия при кредитирането. Последното се установява единствено от експертизата по делото, тъй като от непредставяне доказателства на вещото лице при изготвяне на експертизата от страна на ответника, така и не стават ясни конкретните причини довели до увеличаване лихвения процент по процесния договор.
От заключението на вещото лице е видно, че Euribor ставките са основа на цената на лихвените проценти по всички видове финансови продукти и в този смисъл самият индекс изразява изменението на пазарните условия. Това, че БЛП на банката се определя от индекса Euribor се признава от ответника и в отговора му на подадената искова молба – т.1.11, който е приложим за процесния договор. Така дори и да са налице изменения на пазарните условия – без да е уточнено в договора какви по своя характер и интензитет следва да са тези изменения, то те най-точно се изразяват от този индекс, който от своя страна намалява. Видно от заключението на икономическата експертиза при сключване на договора той е бил с коефициент над 4, а към момента е под 1. Т.е. от тук е видно, че уговорените в договора условия за дължимите лихви, тълкувани на основание чл.147, ал.2 от ЗЗП по благоприятен за потребителя начин, води до обратния извод спрямо действията на ответника – на основание намалението на посочения индекс, изразяващо изменението и на пазарните условия, БЛП по договора също следва да бъде намален, а не да бъде поддържан в същия размер или да бъде увеличаван.
От заключението на вещото лице се установява, че неблагоприятни изменения в макроикономическата среда действително са налице и те се изразяват в нарастване на лошите кредити и ограниченото чуждестранно финансиране. Това от своя страна е причината банките да привличат финансов ресурс чрез депозити при по-висок лихвен процент, което води и до по-висок лихвен процент при кредитите. От изготвената сравнителна таблица е видно също, че считано от 2008г. печалбата на банката намалява на годишна база.
Икономически затруднения изпитват обаче не само банките. Такива трудности изпитват и техните потребители, чиито интереси също следва да бъдат защитени. Клаузите на чл.6, ал.3, чл.12 и чл.15 от договора, в които са предвидени едностранни изменения от страна на кредитодателя на лихвите по договора, особено чрез тяхното увеличаване при неясни и неконкретизирани „основателни причини” и допълнителното обезпечаване на задължението по него се явяват изцяло неравноправни, тъй като нарушават изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на ищеца и ответника, и следователно са нищожни на основание чл. чл.144, т.10 от ЗЗП.
Нищожността на тези договорни клаузи и едностранното изменение на лихвения процент и таксите по договора чрез тяхното увеличаване, води до извода, че със заплащането на по-високи лихви по кредита, ответникът е получил парични суми при начална липса на основание, с които неоснователно се е обогатил. От заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза е видно, че ищецът е заплатил в повече от първоначално уговореното сумите 1.81 евро платени комисионни за управление за периода 25.10.2008г. до 11.07.2011г. и 966.12 евро платени лихви за периода 25.10.2008г. до 20.05.2012г. Тези парични суми ответната банка е получила без основание, поради което с тях неоснователно се е обогатила и следва да ги върне на ищеца – кредитополучател.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да прогласи за нищожни чл.6, ал.3, чл.12 и чл.15 от договора за банков кредит НL40514/08.07.2008г. и да осъди ответната банка да заплати на ищеца сумите от 1.81 евро недължимо платени комисионни за управление за периода 25.10.2008г. до 11.07.2011г. и 966.12 евро недължимо платени лихви за периода 25.10.2008г. до 20.05.2012г., с които се е обогатила без основание. Върху главниците следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на предявяване на исковете - 21.05.2012г. до окончателното им изплащане.
По отношение на иска в частта за прогласяване нищожността на чл.25 от договора за банков кредит НL40514/08.07.2008г., като противоречаща на закона, морала в правото, накърняваща добрите нрави и уговорена във вреда на потребителя, съдът намира същия за неоснователен. Цесията е правен институт разрешен от закона при условията предвидени в него – чл.99 от ЗЗД. Уговорката в чл.25 е сключена именно при изискванията на българското законодателство, не противоречи на морала и добрите нрави, нито е уговорена във вреда на потребителя, тъй като договора за кредит и естеството на вземането по него – парично, правят възможно да се извърши цесия при изразено съгласие на страните по договора за това. Искът в тази му част следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид почти пълното уважаване на предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1 234.00 лева – заплатени държавна такса за производството по делото и възнаграждения на вещото лице и редовно упълномощения адвокат.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА за нищожни чл.6, ал.3, чл.12 и чл.15 от договор за банков кредит НL40514/08.07.2008г. сключен между „Юробанк и Еф Джи България” АД със седалище и адрес на управление: гр.С, район С, бул.Ц О №, ЕИК 000694749 и М.Ж.Б., с ЕГН: **********.
ОТХВЪРЛЯ иска да се прогласи за нищожен чл.25 от договор за банков кредит НL40514/08.07.2008г. сключен между „Юробанк и Еф Джи България” АД със седалище и адрес на управление: гр.С, район С, бул.Ц О №, ЕИК 000694749 и М.Ж.Б., с ЕГН: **********, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Юробанк и Еф Джи България” АД със седалище и адрес на управление: гр.С, район С, бул.Ц О №, ЕИК 000694749, да заплати на М.Ж.Б. ***, с ЕГН: **********, сумите от 1.81 евро /едно евро и осемдесет и един евроцента/, представляваща недължимо платени комисионни за управление за периода 25.10.2008г. до 11.07.2011г. по договор за банков кредит НL40514/08.07.2008г. и 966.12 евро /деветстотин шестдесет и шест евро и дванадесет евроцента/, представляваща недължимо платени лихви за периода 25.10.2008г. до 20.05.2012г. по договор за банков кредит НL40514/08.07.2008г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 21.05.2012г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 1 234.00 /хиляда двеста тридесет и четири/ лева - направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
- enter
- Потребител
- Мнения: 182
- Регистриран на: 08 Окт 2008, 14:32
Re: ПРОКРЕДИТБАНК-НЕПРАВОМЕРНО УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЛИХВЕН %
И да се допълня-непременно разгледайте и блога на П. Стоянов-отново в Русе, той също осъди друга банка. Човекът всъщност е вероятно първия, който се изправи в съда срещу банка, и спечели-налице е окончателно, влязло в сила решение, като можете и в блогът му да проследите и опитите му за уреждане на спора и пред да се обърне към съда... Съветвам ви , и да се свържете с Пламен-или във фейсбук или на имейлът му. Ето и неговия блог http://plamen1967.wordpress.com/myloan/
- enter
- Потребител
- Мнения: 182
- Регистриран на: 08 Окт 2008, 14:32
Re: ПРОКРЕДИТБАНК-НЕПРАВОМЕРНО УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЛИХВЕН %
... Лавина ли каза?
Ами аз още преди 3 години предсказах същото в една моя тема. Радвам се на плодовете....
П.П. Само да отбележа една малка подробност. Казусът на питащата не попада в горната хипотеза (цитираното решение на РРС). Но това не означава, че няма път за защита. Разбира се, документите следва да бъдат гледани "под лупа" и чак тогава да се даде насока за действие.
Ами аз още преди 3 години предсказах същото в една моя тема. Радвам се на плодовете....
П.П. Само да отбележа една малка подробност. Казусът на питащата не попада в горната хипотеза (цитираното решение на РРС). Но това не означава, че няма път за защита. Разбира се, документите следва да бъдат гледани "под лупа" и чак тогава да се даде насока за действие.
-
Melly - Старши потребител
- Мнения: 8012
- Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
- Местоположение: гр. София
Re: ПРОКРЕДИТБАНК-НЕПРАВОМЕРНО УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЛИХВЕН %
Изразът за "лавината от дела" не е мой, а на активна участничка в групата "да спрем рекета с лихвите" . А банките са направо "абонати" на русенските съдилища... И в София вече има пробив в делата срещу банките. Сори-като юриборът беше висок им беше изгодно, а сега юриборът е 0,3 процента плюс надбавка по старите договори от 2-5 процента-извод лихвите по старите договори трябва да са от 2-5 процента годишно-и надвзетите лихви подлежат на връщане-ако трябва и "доБрозорно-след съд". Договор, да не са го подписвали... А опитите едностранно да променят клаузи по подписани договори -не минават. А една банка имаше нагростта да добави дори трети компонент при определяне на лихвите-невписана в старите договори. Е-номера не мина-справка делото на П.Стоянов от Русе-осъдил банка не заради увеличаване, а заради ненамаляване на лихви. А и при новите договори-произволът при определяне на лихвите, едностранно от банката-също не минава вече.
- enter
- Потребител
- Мнения: 182
- Регистриран на: 08 Окт 2008, 14:32
Re: ПРОКРЕДИТБАНК-НЕПРАВОМЕРНО УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЛИХВЕН %
enter написа:Изразът за "лавината от дела" не е мой, а на активна участничка в групата "да спрем рекета с лихвите" . А банките са направо "абонати" на русенските съдилища... И в София вече има пробив в делата срещу банките. Сори-като юриборът беше висок им беше изгодно, а сега юриборът е 0,3 процента плюс надбавка по старите договори от 2-5 процента-извод лихвите по старите договори трябва да са от 2-5 процента годишно-и надвзетите лихви подлежат на връщане-ако трябва и "доБрозорно-след съд". Договор, да не са го подписвали... А опитите едностранно да променят клаузи по подписани договори -не минават. А една банка имаше нагростта да добави дори трети компонент при определяне на лихвите-невписана в старите договори. Е-номера не мина-справка делото на П.Стоянов от Русе-осъдил банка не заради увеличаване, а заради ненамаляване на лихви. А и при новите договори-произволът при определяне на лихвите, едностранно от банката-също не минава вече.
Ей, нЕма нужда да ми поясняваш - вря и кипя в такива дела!
-
Melly - Старши потребител
- Мнения: 8012
- Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
- Местоположение: гр. София
7 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 32 госта