Относно дължима издръжка, която се оспорва пред СГС и ВКС

[asensim]

Здравейте, имам нужда от Вашата помощ.
Това което ме притеснява е свързано с дължимост на издръжка.
Завел съм дело за определяне на издръжка и лични контакти с дъщеря ми, която е на 6 години към момента. Делото вече се точи повече от 2 години.
Решението на СРС е обжалвано и от мен и от майката. Аз обжалвам размера на издръжката, като необоснован и недоказан за нуждите на детето/ изтъкват се здравословни проблеми на дъщеря ми, които не бяха кредитирани изцяло съда, въпреки вещите лица/ както и режима на виждане. С решението на СРС се определиха родителските права на майката и местоживеенето на детето/ естествено е- съдът е длъжен да ги определи, независимо дали изрично са поискани или не- това разбрах, четейки из форуми и решения и тн/. Майката обжалва решението изцяло/ издръжка, режим и род. права/, базирайки се на частно-правно споразумение между нас, което не е скрепено със съд, а е било само заверено при нотариус. Аз развалих с нотариална покана това споразумение, защото нямах достъп до детето и то биваше крито от мен повече от година. Заведох дело именно за това да се регламентират отношенията с детето ми официално. Майката не търси издръжка една година назад пред СРС. СРС също така казва, че издръжка се дължи от момента на определяне на родителските права върху дъщеря ми.
СГС след доста време на чакане и заседания в решението си потвърди решението на СРС. Като отхвърли исканите от майката режим за контакти между мен и детето и остави без разглеждане нейното обжалване на родителските права. СГС казва, че не е в нейн интерес да оспорва решението на СРС относно род. права, защото не е в нейна полза. Дава й срок за Касационна частна жалба. Майката пуска такава жалба, в която твърди, че род. права върху детето са решени още със споразумението, което сме подписали и съдът нямал право да се произнася служебно за тях. Съдът не кредитира обаче споразумението на нито едно свое заседание.
Решението на СГС аз обжалвам пред ВКС в частта относно размера на издръжката, като необоснован. Режима на лични контакти не обжалвам тук, защото той е вече този режим, които съм искал, завеждайки делото. Детето към момента/ вече почти 3 години/ го виждам с привременни мерки- по 4 часа 2 пъти в месеца.
Майката пред ВКС не обжалва издръжката, а продължава да обжалва режима на личните контакти.
Въпроса ми е следния:
При условие, че се обжалва решението на СРС изцяло и от двама ни, на СГС частично от двама ни/ аз обжалвам размера на издръжката, тя обжалва режима на виждане между дъщеря ми и мен/ от кога се дължи издръжка от мен?
Дали се дължи от потвърждението на решението на СРС от СГС или от момента на предоставяне на родителските права на детето при СРС?
Питах различни адвокати и не получих единно мнение. За това се обръщам към Вас с молба за помощ в изясняването на този казус. Благодаря Ви предварително за професионалните и компетентни отговори.
Поздрави: Асен Симеонов
При нужда мога да давам и подробности, за по-точно изясняване на ситуацията.

[bird_of_paradise]

При условие, че се обжалва решението на СРС изцяло и от двама ни, на СГС частично от двама ни/ аз обжалвам размера на издръжката, тя обжалва режима на виждане между дъщеря ми и мен/ от кога се дължи издръжка от мен?

Вероятно ще се подразните, че пиша следващите думи, но се питам- вие всеки ден ли се храните?
Детето ви ще започне да живее, диша и се храни като нормално човешко същество едва след като приключат борбичките ви с бившата, или го прави последните три години, макар, че текат съдебни дела.

Два пъти прочетох изложението ви и недоумявам

СРС също така казва, че издръжка се дължи от момента на определяне на родителските права върху дъщеря ми.

.
наистина ли така го е написал съда?

[asensim]

С точност е постановил: "месечна издръжка в размер на..., считано от влизане в сила на решението в частта за родителските права , до настъпване на..."
По-скоро "борбичките" ги води бившата. И също така тя оспорва решението на СРС и в частта за родителските права. Получила е една не малка сума от мен за времето, в което е живяла в моя дом и година след като е престанала да живее в него. Аз дъщеря си не съм могъл да виждам доста дълъг период от време, поради липса на воля и желание от нейна страна детето да има контакти с мен. Както съм написал аз съм завел дело, искам дъщеря ми да познава баща си и смятам, че дължа издръжка. Но размера оспорваме и аз и майката, която на всички заседания до момента обяснява, че детето е с умствена изостаналост и има куп други и безбройни диагнози, поставяни единствено от нея. Тези нейни твърдения не бяха доказани по никакъв начин пред съда.
Въпроса, които ме интересува съм написал точно и конкретно. Надявам се на нормално изказвани мнения.
Не съм адвокат и нямам дори подобно образование. Просто искам да съм на ясно при условие, че и двамата сме оспорвали решението за размера на издръжката на СРС, майката е оспорила освен това и предоставените й родителски права от този съд какво следва, след като СГС потвърждава решението на СРС. Това потвърждение аз оспорвам относно размера, а тя относно режима на срещите ми с детето. От кога се дължи реално от мен издръжка, предвид това, че се решението се оспорва и от двама ни?

[bird_of_paradise]

Тя не предяви ли насрещен иск за издръжка по вашето дело?
Ще си отговоря сама- явно не, за да прилага упорито съда П № 5/70г. ( приел, че служебно се произнася о въпроса).

Решението на СГС аз обжалвам пред ВКС в частта относно размера на издръжката, като необоснован.

Вие пък като как ще обжалвате пред ВКС решението в частта досежно издръжката не знам, освен ако наистина сумата не е голяма, че да прескочи прага.

Що се отнася до дължимостта на издръжката- след като нито един от вас вече не жали Р в частта за род. права( пропускате да споменете какво се е случило с въззивната жалба на бившата в тази част (за род. права, които с Р на СРС са и присъдени)- би трябвало в тази част да е недопустима, поради липса на правен интерес и с определение да е прекратено частично производството. Ако е така, както пиша- то след влизане в сила на това О ( 7 дн. срок) дължимостта е вече налице.

СГС казва, че не е в нейн интерес да оспорва решението на СРС относно род. права, защото не е в нейна полза.

В какъв съдебен акт го каза това точно?

Писал сте, преди да излъча и ще допълня и аз.

Надявам се на нормално изказвани мнения. - честито, попаднахте на ненормално мнение и какво правим?
Не съм адвокат и нямам дори подобно образование. Просто искам да съм на ясно при условие, че и двамата сме оспорвали решението за размера на издръжката на СРС, майката е оспорила освен това и предоставените й родителски права от този съд какво следва, след като СГС потвърждава решението на СРС. Това потвърждение аз оспорвам относно размера, а тя относно режима на срещите ми с детето. От кога се дължи реално от мен издръжка, предвид това, че се решението се оспорва и от двама ни?

И двамата обжалване решението на СГС в различни от род. права части, ерго- на 15-тия ден след връчването му ( гледате коя от двете страни кога го е получила) дължите издръжката.

[asensim]

Да, предявява.
Но изцяло оспорва решението на СРС дори и в частта, с която съда определя родителските права на нея, както и оспорва режима на личен контакт и размера на присъдената издръжка. В решението на СГС се потвърждава размера на издръжката, който аз оспорвам. Режима е вече този, които съм искал, така че не оспорвам нищо. Тя оспорва режима на виждане и казва, че съда не й допуска правото да оспори и издръжката. Което не е така, но пред ВКС тя оспорва само режима на виждане. Аз споря, че не е доказана нуждата от толкова висока издръжка на дъщеря ми, която е базирана на недоказани твърдения на майка й за редица заболявания, за които не се представиха никакви доказателствени материали.
Доста оплетено се оказа всичко покрай това дело. А аз искам само да бъда пълноценен родител за детето си. То има нужда както от майка така и от баща. Всеки път когато я взимам отивам със свидетел, защото не е ясно дали ще ми бъде предоставена срещата с дъщеря ми. Имам и изваден изпълнителен лист в случай, че не мога да я взема... Дълга , мътна и кървава е тази драма, от която страда единствено детето ни. Почти цяло лято детето беше "болно" и ми се отказваше достъп дори и за тези 4 присъдени часа, които са привременна мярка ,дадено още от СРС. Но безкрайните обжалвания са причина да не може да влезе в сила и времето, което е присъдено да бъдем заедно.
Едно ,че си мисля, че едва ли ще се гледа делото пред ВКС. Най-вероятно ще бъде отхвърлено. Но искам да знам дали и от кога аз лично дължа издръжка. Това е. То е ясно, че всичко е в сферата на гадаенето дали ще се допусне обжалването на тази последна инстанция.

[bird_of_paradise]

СГС след доста време на чакане и заседания в решението си потвърди решението на СРС. Като отхвърли исканите от майката режим за контакти между мен и детето и остави без разглеждане нейното обжалване на родителските права.

Това в диспозитива на Решението на СГС ли го пише, или преди това е постановено?
За да разберете от кога трябва да кажете кой е последния акт в който този въпрос е разискван- от него насетне текат едни срокове ( различни) за обжалване и след изтичането им, при липса на жалба, в тази част влиза в сила и издръжката се дължи.

По привременните няма ли постановен размер на издръжка? ......
В насрещния иск няма ли поставена начална дата на издръжката? - защото ако е предявила насрещен иск, то отново ще се върна към недоумението си от началото.

[asensim]

СГС след доста време на чакане и заседания в решението си потвърди решението на СРС. Като отхвърли исканите от майката режим за контакти между мен и детето и остави без разглеждане нейното обжалване на родителските права.

Това в диспозитива на Решението на СГС ли го пише, или преди това е постановено?
За да разберете от кога трябва да кажете кой е последния акт в който този въпрос е разискван- от него насетне текат едни срокове ( различни) за обжалване и след изтичането им, при липса на жалба, в тази част влиза в сила и издръжката се дължи.

По привременните няма ли постановен размер на издръжка? ......
В насрещния иск няма ли поставена начална дата на издръжката? - защото ако е предявила насрещен иск, то отново ще се върна към недоумението си от началото.

Именно , че майката обжалва с частна касационна жалба това, че СГС не е разгледал нейната жалба на решението на СРС в частта за предоставяне на род.права, местоживеене и издръжка. Тя обжалва изцяло това решение на районен съд пред градски съд. И сега е пуснала частна касационна жалба в срок. Та за това се чудя от кога дължа издръжка предвид това, че тя обжалва с частна к. жалба. Аз бях сигурен, че дължа от излизане решението на СГС ,но ако тя не обжалва. А тя там пише това ,което Ви казах на ЛС.

[asensim]

СГС след доста време на чакане и заседания в решението си потвърди решението на СРС. Като отхвърли исканите от майката режим за контакти между мен и детето и остави без разглеждане нейното обжалване на родителските права.

Това в диспозитива на Решението на СГС ли го пише, или преди това е постановено?
За да разберете от кога трябва да кажете кой е последния акт в който този въпрос е разискван- от него насетне текат едни срокове ( различни) за обжалване и след изтичането им, при липса на жалба, в тази част влиза в сила и издръжката се дължи.

По привременните няма ли постановен размер на издръжка? ......
В насрещния иск няма ли поставена начална дата на издръжката? - защото ако е предявила насрещен иск, то отново ще се върна към недоумението си от началото.

Майката в частната касационна жалба обжалва определението на СГС за това, че се оставя без разглеждане въззивната й жалба в частта за определяне на родителските права. Това вероятно е продиктувано от надеждите й че ВКС все пак ще признае за валидно частно-правното ни споразумение- което не е одобрено от съда и е прекратено от мен още преди години. Определението на СГС е включено в решението му и не е коментирано преди това по време на процеса. Въпросът тук е какво би се случило ако ВКС отхвърли жалбата й като недопустима и какво- ако я допусне за разглеждане и се произнесе по нея в решение. От кога ще се дължи издръжката в двата случая? Тук уточнявам, че майката не е предявила насрещен иск и в привременните мерки не е определено плащане на издръжка.

[bird_of_paradise]

На лични нямам нищо- адресирал сте погрешно.

пред ВКС тя оспорва само режима на виждане........ СГС потвърждава решението на СРС. Това потвърждение аз оспорвам относно размера, а тя относно режима на срещите ми с детето.

Добре. След дълги мъки стана ясно, че и двамата обжалвате Решението на СГС в различни части. Тя- по въпроса с режима, вие по въпроса за размера на издръжката.

Не съм от най-търпеливите, а не ми съдействате, въпреки всички тези думи и "терминология" ( има разлика между насрещен иск и насрещна жалба)- смятам, че нещо в обясненията ви не е така. За да постанови съдът издръжка след влизане в сила на решението по въпроса за род. права означава само, че се е произнесъл служебно по този въпрос ( а, служебно се произнася в твърде малко случаи, като не давате факти за наличието на нито един от тях). Въпреки това вие твърдите, че имало насрещен иск, имало и насрещна въззивна жалба, частна касационна жалба, и касационна жалба.
Не, че са невъзможни и четирите на едно място, в едно дело, но се питам кое е вярното?

Именно , че майката обжалва с частна касационна жалба това, че СГС не е разгледал нейната жалба на решението на СРС в частта за предоставяне на род.права, местоживеене и издръжка.

Ако е частна, означава, че обжалва определение. Тук вече започвам отново да предполагам- определение, с което СГС е прекратил производството, поради липса на интерес, по въззивната жалба в частта за род. права и местоживеене?
Няма логика да не разгледа въззивната и ( та дори насрещна да е) жалба в частта относно издръжката. Разбирате ли? Всеки следващ пост противоречи на нещо от предишните.

п.п. Не поменавате нищо за развод? за да приема, че сте в хипотезата на служебна обвързаност по 59, ал.2 СК, защото вие сте инициирал процеса само заради режима, като сте признал правото и на род. права, издръжка, местоживеене на детето.

Преди да пусна отговорът си виждам, че сте писал, ама ааааааа-ха да се процеди малко светлина и пак- мъгла.

Тук уточнявам, че майката не е предявила насрещен иск и в привременните мерки не е определено плащане на издръжка.

Малко закъсняло... но обяснява служебното произнасяне по този въпрос. Един от фактите си дойде на място. Само един.

[asensim]

Аз казах, че не съм с юридическо образование. В последния си пост съм написал какви са питанията ми. Нямаме брак-да. Делото е за лични отношения и законово регламентирана издръжка.
Ще се опитам пак да обясня всичко, което ме интересува, като ще опиша накратко случилото се:

С майката нямаме брак, детето е родено по време на съжителстването ни и е припознато от мен. Почти веднага след раздялата ни подписах споразумение с майката /нотариално заверено, но без потвърждение от съд/, с което се задължих да давам немалка сума като издръжка, уточнено беше чий са родителските права - на майката и че детето ще живее с нея, а режимът на виждане между мен и дъщеря ми ще бъде по 5 пет часа два пъти в месеца в присъствието на майката. Тогава детето беше на 3 години. Срещите ни протичаха в непрестанни скандали от страна на майката и обиди към мен, пред детето. Отказваше да ми дава детето и тъй като нямах нормален контакт с него, а после и не ми се даваше никакъв. Спазвах моята част от споразумението във връзка с издръжката за няколко месеца, след което го развалих, като връчих на майката нотариална покана за това. Независимо от това продължих да заплащам суми, макар и в по-малък размер. След като в продължение на дълъг период от време не бях допускан да осъществявам срещи с детето си, бях принуден да заведа дело за определяне на режим на виждане с детето и за определяне на издръжка. СРС изиска експертизи от вещи лица по желание на майката, в стремежа й да докаже несъществуващи заболявания на детето, които така й не се доказаха документално. Майката претендираше за това, че споразумението ни е в сила и че съдът няма право да определя нито родителски права, нито издръжка, нито режим на виждане, тъй като това било определено в споразумението. Нито СРС, нито след това СГС кредитираха това становище и споразумение. СРС определи привременни мерки на виждане между мен и дъщеря ми, които продължават до момента, повече от 2 години и са без преспиване на детето - по 4 часа два пъти в месеца, като не включват плащане на издръжка. СРС постанови решение за издръжка в необосновано голям размер, а личен контакт между мен и детето до 5-год.възраст две съботи и недели в месеца без преспиване, а след това - с преспиване, както и дни през лятото и зимата. Освен това, предвид че никой от родителите не претендира за присъждане на родителските права, СРС служебно е определил правата на майката, както и че издръжката се дължи от датата на влизане в сила на решението за родителските права, включително и законната лихва при забава. И двамата обжалвахме решението - майката изцяло, включително за служебното определяне на родителските права /отново позовавайки се на споразумението/, освен това размерът на издръжката, както и че режимът на виждане с преспиване трябва да се отложи във времето, докато детето "стане готово за това". Аз обжалвах частта за размера на издръжката, както и това, че режимът с преспиване се отлага за след 5-год.възраст. Пред СГС майката поиска отново експертизи, които отново не доказаха заболявания. Независимо от това СГС потвърди решението на СРС в частта на размера на издръжката и режима на лични контакти между мен и детето с решение. С определение, включено в решението обаче СГС оставя без разглеждане жалбата на майката в частта за обжалване служебното определяне на родителските права, поради липса на правен интерес. Майката обжалва определението с частна касационна жалба, отново позовавайки се на това, че тези права са определени със споразумението /подписано при условията на стария СК/ и че не може съдът да се произнася служебно по тях, както и че това отнема възможността й да обжалва размерът на издръжката. Отделно от това майката подаде частна жалба против решението на СГС, като отново оспорва режима на личен контакт между мен и детето, като не само настоява той да се отложи във времето, но и официалните празници и личните празници на детето да се разпределят като присъствие между двама ни /което въобще не е искала в съдебните производства досега/. Не оспорва размерът на издръжката, като може би се надява ВКС да разгледа този въпрос на база частната касационна жалба. Аз също оспорвам решението в частта му за размерът на издръжката. По повод на режима на виждане, определената възраст от СРС, след която детето да преспива при мен, вече е факт, така че там няма какво да обжалвам.
Доколкото разбирам, сега възможностите пред ВКС са или да допусне трите жалби и да ги разгледа, или да не ги допусне /или част от тях/. Не ми е ясно обаче, тъй като нито СРС, нито СГС са определили точна дата, от която да започне да бъде дължима издръжка, а само че се дължи от влизане в сила на решението за определяне на родителските права. Само че след като майката обжалва и тази част от решението на СРС, за мен тази дата не е датата на влизане в сила на решението на СРС, защото следва да се разгледа жалбата от СГС. СГС с определение отказва да разгледа жалбата й в тази част, защото майката нямала правен интерес, но според мен тя очевидно има, след като се позовава на споразумението. И тук възможността е или ВКС да допусне за разглеждане частната й жалба, или да я отхвърли като недопустима. Въпросът ми е кога ще настъпи момента на влизане в сила на решението за родителските права в тази ситуация, както и каква ще е дължимата сума, предвид, че обжалвам размера й - например, какво би се случило, ако аз започна да плащам определената към момента издръжка, а след това ВКС я намали с решението си?
Надявам се, че вече всичко съм изяснил. Ще бъда благодарен за мнението Ви.

[bird_of_paradise]

Ще сведа поста си до две-три изречения, че е късно: ако има нещо адресирано до ВКС от майката на детето ви по отношение родителските права- до произнасяне на последния( ВКС) по тази жалба - въпросът е висящ и не дължите издръжка.
Ако плащате сега, а после ВКС редуцира размерът и( не знам, явно говорим за суми над 140лв. месечно, за да стигнете прага по 280, ал.2 вр. чл. 69, т.7... 140лв. не е много, но от моята камбанария, както се казва )- та, какво би станало?- приема се, че сте изпълнил един морален дълг и не ви се дължи връщане на сумите за горницата.

п.п. от друга страна... (пак няма да ви харесат следващите думи)- става въпрос за вашето дете. Каквото сте дал, докато сте живели заедно, дори онази сума при раздялата... няма отношение към задължението ви за издръжка. Говоря за задължението ви от чисто човешки, житейски аспект. Правото е друга (тъжна) история и не е изкуство, не е добро, не е и справедливо ( въпросът със служебното произнасяне и неговата последица- влизане в сила на Р за издръжка, го потвърждава, защото това дете трябва да се храни и живее нормално, не да чака закъсняло правосъдие в резултат на поредица от грешки на страните, за които то няма никаква вина).
Ако не ви бърка чак толкоз, и можете да загърбите цялата ненавист към ответницата, наслоена във връзка с процеса и предходните и действия, изплащайте на детето ( по банков път, чрез запис, по сметка...), чрез неговата майка, ежемесечни суми в нормален ( нормалността, в конкретния казус е относителна- зависи от субективни възприятия, вие преценявате вашите какви са, законът е дал минимума само) размер, докато приключи тази каша (според мен съвсем скоро). Говорим за вашето дете, не това на съседа. Парите ще давате за него, за да покриват някаква част от ежедневните му нужди.