- Дата и час: 26 Ное 2024, 17:34 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
С решение на съда се отхвърля иска ми срещу работодателя
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
16 мнения
• Страница 1 от 1
С решение на съда се отхвърля иска ми срещу работодателя
съда не прие писмо от Инспекция на труда, която установява, че не ми е платено възнаграждение за 1 месец. Като иска писмото да е придружено с копие от ведомости. Представлявало констатация на друг орган, която не обвързва съда. Аз съм приложил писмото, така както ми е връчено от инспекцията. Нямам достъп до ведомостите на работодателя. Отхвърлиха ми претенцията за заплащане на ТВ.
- bagsisiigal
- Младши потребител
- Мнения: 54
- Регистриран на: 09 Фев 2004, 15:50
Re: С решение на съда се отхвърля иска ми срещу работодателя
Ако е така както твърдите, решението на съда е НЕПРАВИЛНО - твърдените отрицателни факти не подлежат на доказване. Тежестта на доказване на положителния факт - изплащане на трудовото възнаграждение е на Ответника - Работодателя, който следва да представи в съда Ведомостите, от които се вижда, че Ви е платил дължимто трудово възнаграждение. Следва да обжалвате решението пред по горния съд като НЕПРАВИЛНО и постановено в нарушение на процесуалните правила, относно тежестта на доказване в процеса.
- neutralen
- Активен потребител
- Мнения: 2634
- Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03
Re: С решение на съда се отхвърля иска ми срещу работодателя
Тъй като написаното от Вас звучи неправдоподобно, обяснете малко по-подробно за какво става въпрос!
Съдебно-счетоводна експертиза нямаше ли? Какво е заключението на вещото лице?
Делото беше ли разгледано в открито съдебно заседание или Ви върнаха исковата молба?
Последната според изискванията на ГПК ли е написана?
Представихте ли доказателства за наличието на ТПО с работодателя: трудов договор, заповед за прекратяването му и т.н.?
Съдебно-счетоводна експертиза нямаше ли? Какво е заключението на вещото лице?
Делото беше ли разгледано в открито съдебно заседание или Ви върнаха исковата молба?
Последната според изискванията на ГПК ли е написана?
Представихте ли доказателства за наличието на ТПО с работодателя: трудов договор, заповед за прекратяването му и т.н.?
- pesho_devnya
- Младши потребител
- Мнения: 52
- Регистриран на: 21 Ное 2008, 22:23
Re: С решение на съда се отхвърля иска ми срещу работодателя
Р Е Ш Е Н И Е № 15.02.2013г. Гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, чл. 128, т. 2 от КТ, вр. чл. 245, ал. 1 и ал. 2 от КТ, чл. 220 ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата ….., с ЕГН ********** е предявила срещу ответника “……” ООД, с ЕИК ….. обективно съединени искове да бъде признато за незаконно уволнението й, извършено със заповед № 516/12.04.2012г. на работодателя, с която ТПО е прекратено на осн. чл. 326, ал. 2 от КТ, да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 179 лева неплатено ТВ за юли 2011г., мораторна лихва върху него – 20, 50 лева за периода 01.09.2011г. – 10.10.2012г., 100 лева неплатено ТВ за март 2012г., 4, 58 лева - мораторна лихва за периода 01.05.2012г. – 10.10.2012г., сумата от 805, 92 лева – обезщетение за неспазен двумесечен срок на предизвестието, в размер на БТВ за 2 месеца. Претендира законна лихва върху главниците, и присъждане на разноски.
Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение (ТПО) с ответника, възникнало на осн. трудов договор № *** година, на длъжност “Ш. ” с място на работа ш. Ц. в гр. П., ул. “О.” № *, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 185 лв. при осем часов работен ден, а с допълнително споразумение № 389 от 04.01.2012 г. към трудовия договор било изменено основното месечно трудово възнаграждение на 345 лв. плюс 0,6 % за придобит трудов стаж и професионален опит.
На 24.04.2012 г. ищцата твърди да е подала молба за освобождаване от работа по взаимно съгласие, като посочила основание и ден - считано от 25.04.2012 г., от който искала да бъде освободена. На подадената от нея молба не бил даден входящ номер и дата на завеждане на същата в ответното дружество, което създало сериозни затруднения при защитата й. В седемдневния срок съгласно чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда ищцата твърди да не е била уведомена от работодателя, писмено или устно, дали приема предложението й, поради което продължила да изпълнява трудовите си задължения до момента, в който й била връчена заповед за прекратяване на трудовия договор, като не уточнява на коя дата това е извършено.
Със Заповед № 516 от 12.04.2012 г. бил прекратен трудовият й договор на основание чл. 326, ал. 2 от КТ с посочено основание за прекратяване “неспазено предизвестие”, като било посочено, че по договор работникът дължи обезщетение на фирмата за неспазено предизвестие в размер на 2 месеца, за което е уведомен лично.
Твърди се, че така издадената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, тъй като ищцата не е правила писмено волеизявление за освобождаването й от работа с предизвестие, каквото е правното основание на издадената заповед. В молбата й нямало записано изявление, че при отказ ТПО да се прекрати по взаимно съгласие то същата да се счита за предизвестие по чл. 326, ал. 1 от КТ. Работодателят незаконосъобразно зачел молбата й като такова, с което едностранно била променена волята й като работник, каквато възможност не била уредена от закона. Недопустимо било волята й да бъде изменяна в едностранно прекратяване на правоотношението с предизвестие, което работодателя е сторил. След като изтекли седем дни от подаването на молбата за освобождаване и ищцата не била уведомена дали се приема същата, продължила да работи, но не да спазва предизвестие, а да изпълнява трудовите си задължения, тъй като ТПО няма да се прекрати по взаимно съгласие. Несъответствието на посоченото в заповедта основание с действителната фактическа обстановка водело до незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовия договор.
Също така се твърди, че писменото изявление на работодателя, обективирано в атакуваната заповед № 516 от 12.04.2012 г. за прекратяване на трудовия договор, не било ясно на коя дата е достигнало до ищеца, тъй като нямало дата, изписана преди подписа на ищеца, при което не можело да се удостовери на коя дата е осъществено връчване. За да се установи датата на връчването, това трябвало да е удостоверено с подписа на работника, чието трудово правоотношение се прекратява. Касаело се до документ, който трябва да съдържа изявлението на лицето, че му е известен факта на прекратяване на трудовото правоотношение, което се удостоверява с подпис. В съдебно заседание се твърди, че заповедта изобщо не е връчвана на ищеца, като узнаването й е станало след 25 април 2012 година, поради което се твърди искът да е предявен в рамките на давностния срок.
Също така се твърди към датата на прекратяване на ТПО на ищеца да не са били заплатени две трудови възнаграждения – за м. или 2011г. в размер на 179 лева и за март 2012г. в размер на 100 лева. Поради забавеното им плащане работодателят дължал мораторна лихва, която за неплатеното ТВ за м. 07.2011г. се дължала за периода от 01.09.2011г. до 10.10.2012г. и била в размер на 20, 50 лева, за неплатеното ТВ за март 2012г. – за периода от 01.05.2012г. до 10.10.2012г. в размер на 4, 58 лева.
Твърди се и че съгласно разпоредбата на чл.220, ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Видно от Заповед № 516 от 12.04.2012 г. трудовият договор между страните бил прекратен на основание чл. 326, ал. 2 от КТ, като работодателят не е връчил на ищцата предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, а направо е издал заповед за прекратяване, от която не е видно на коя дата й е връчена. Освен това прослуженото време при ответника в трудовата й книжка било оформено до дата 12.04.2012 г., т.е. дата която е с 12 дни преди датата, на която е подала молба да бъда освободена по взаимно съгласие. Ето защо се твърди, че срокът на предизвестието не е спазен от работодателя, поради което същият й дължи обезщетение основание чл.220, ал.1 от КТ за неспазен двумесечен срок на предизвестието в размер на БТВ за 2 месеца, а именно 805, 92 лева.
Твърди, че върху всички главници се дължи законна лихва от завеждане на ИМ насетне, поради което претендира заплащането й.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска за признаване уволнението за незаконно като погасен по давност, след изтичане на двумесечния срок, предвиден в чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ. Оспорва се иска за заплащане на трудово възнаграждение като погасен поради плащане. Оспорва се иска за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие поради това, че при прекратяване на ТПО по взаимно съгласие предизвестие не се дължи. Ето защо моли исковете да се отхвърлят.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответното дружество и че същото е прекратено с посочената заповед, като оттам насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на уволнението – че предизвестието, респ. заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение е издадена от компетентен орган, че са налице изискуемите от закона реквизити на същите, че е било налице посоченото в тях основание за уволнение и че същото е извършване при спазване законоустановената процедура за това.
В случая от представените трудов договор, доп. споразумение към него, заповед за прекратяване на ТПО – в заверено от ищеца копие и в оригинал от ответника, се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено с оспорената заповед, считано от 12.04.2012г. на осн. чл. 326, ал. 2 от КТ, като причини за прекратяване на договора е посочено неспазено предизвестие от страна на ищеца, като е разпоредено същият да заплати на работодателя обезщетение за неспазен двумесечен срок на предизвестието. Видно е от представената в оригинал заповед за прекратяване на ТПО, че в същата е посочена дата на връчване на заповедта – 12.04.2012г., и са налице подпис на работодател и на ищеца . Видно е, че се касае за втори екземпляр от заповедта, различен от този, който е у ищеца, тъй като подписите на страните, положени в оригинал, се намират на място в документа, различно от това, на което се намират в представеното от ищеца заверено копие. Следователно при прекратяване на ТПО у всяка от страните е останал оригинал от заповедта. В представената в оригинал от работодател заповед саморъчно е изписан подписа на всяка страна, като на ръка е изписана и датата на връчване – 12.04.2012г. Заповедта е с отпечатана дата 12.04.2012г. В случая се касае за изходящ и от двете страни документ, поради което при оспорване на същия както в частта относно датата, така и относно подписа тежестта на доказване се носи от страната, която го оспорва. В случая ищецът не оспорва своя подпис, но оспорва датата на връчване на заповедта да е тази, която е посочена в нея. Доколкото тази заповед носи и подписа на ищеца, в негова тежест е да установи, че документът е съставен на дата, различна от посочената в същия, респ. че е положил подписа си в него на по-късна дата. Доколкото в случая датата е част от съдържанието на частен документ, изходящ и от двете страни, и страната, която го е оспорила, не е ангажирала никакви доказателства във връзка с направеното оспорване, то същото следва да се счита за неуспешно проведено, поради което съдът приема, че заповедта е връчена именно на посочената в оригиналния екземпляр дата – 12.04.2012г.
В тази връзка ответникът своевременно е направил възражение за погасяване на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна поради изтекла погасителна давност, като същата съгл. чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ (посл. изм. ДВ бр. 25 от 2001г. в сила от 31.03.2001г.) е двумесечен и съгл. ал. 2, т. 1 от чл. 358 тече от връчване на заповедта за прекратяване на ТПО, респ. от деня на прекратяването. Предвид направеното изрично възражение от ответната страна, доколкото срокът е давностен, а не преклузивен, съдът намира, че следва същото да се разгледа, като по същество възражението е основателно. Давностният срок за предявяване на иска започва да тече от 12.04.2012г. и изтича на 12.06.2012г., който е работен ден, като на тази дата последно ищецът би могъл да предяви иск за отмяна на уволнението. С изтичане на този срок и непредявяване на иск до 12.06.2012г. включително, по пощата или в деловодството на съда, което да е видно от клеймото, правото на иск за отмяна на уволнението се погасява по давност и заповедта за уволнение се стабилизира. Исковата молба е предявена няколко месеца по-късно, след стабилизиране на заповедта за уволнение. Ето защо, дори и същата да е формално нередовна, то уволнението на посоченото основание се е стабилизирало и не може да бъде отменено от съда.
По така изложените съображения искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ съдът намира следното:
За да се уважи този иск, следва да се установи, че тПО е прекратено на основание, на което се дължи предизвестие, срокът на предизвестието, както и че ответната страна не е спазила същия. В настоящия случай от заповедта за уволнение, която се е стабилизирала, се установява, че ТПО е прекратено по инициатива на ищцата, на осн. чл. 326, ал.2 от КТ, която не е спазила предизвестието при прекратяването му. Не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, че работодателят е бил страната, която не е спазила срокът на предизвестие, които да опровергаят изложеното в заповедта за уволнение. Видно от същата, срокът не е спазен от ищеца, който дължи обезщетение при прекратяване на ТПО. Самият ищец не е провел пълно и главно доказване на факта този срок да не е спазен именно от работодателя, и той да е прекратил ТПО преди предизвестието да изтече. Ето защо този иск ще се отхвърли като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да плати на ищеца неплатено ТВ за юли 2011г. и за март 2012г. съдът намира следното:
За да бъде този иск уважен, е необходимо ищецът да установи, че през посочените два месеца е работил по ТПО с ответника, че е полагал труд, както и размера на дължимото му трудово възнаграждение. Оттам насетне в тежест на ответника е да установи, че е плати търсените суми. В случая се установява, че през процесните два месеца между страните е съществувало трудово възнаграждение, както и че основното ТВ на ищеца съгл. ТД и доп. споразумение е било, както следва – за юли 2011г. основно ТВ 185 лева, а за март 2012г. 345 лева. Не се установява обаче дали ищецът в тези месеци реално е работил, полагал ли е труд и дали са му начислявани трудови възнаграждения. Установяването на тези обстоятелства е в тежест на ищеца, което му е било указано с доклада по делото, като му е било указано, че не сочи доказателства за тях. Въпреки това, доказателства в тази насока не са ангажирани. Отделно от това ответникът е ангажирал доказателства за изплащане на ТВ за юли 2011г. на 03.09.2011г., на 30.09.2011г. Писмото от дирекция „Инспекция по труда” от 24.10.2012г. не може да служи за доказателство, че трудовото възнаграждение за март 2012г. не е платено, доколкото същото не е придружено с копие от ведомостите, представлява констатация на друг орган, която не обвързва съда, като при носена от ищеца доказателствена тежест да установи, че през този месец е работил и какви суми му се дължат, това не е направено. Ето защо и претенцията за осъждане на ответника да заплати ТВ на ищеца ще се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на спора по този иск като неоснователен ще се отхвърли и иска за заплащане на мораторна лихва.
По дотук изложените съображения исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло.
С оглед изхода на спора право на присъждане на разноски по делото има ответника. Ответникът е претендирал и доказва да е извършил разноски в размер на 300 лева адв. възнаграждение. Същите следва да се възложат в тежест на ищеца.
Предвид отхвърляне на исковете и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна такса по делото не следва да се определя.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от …., с ЕГН **********, с адрес:***, ….”, ..със съдебен адрес: гр. П., ул. „Б” № *, … срещу „…” ООД, с ЕИК: …., със седалище и адрес на управление: гр. ….., представлявано от у. Г. Г. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, чл. 128, т. 2 от КТ, вр. чл. 245, ал. 1 и ал. 2 от КТ, чл. 220 ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № **. на работодателя, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 326, ал. 2 от КТ, да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 179 лева (сто седемдесет и девет лева) - неплатено трудово възнаграждение за м. юли 2011г., мораторна лихва върху него в размер на 20, 50 лева (двадесет лева и петдесет стотинки) за периода 01.09.2011г. – 10.10.2012г., сумата от 100 лева (сто лева) - неплатено трудово възнаграждение за м. март 2012г., сумата от 4, 58 лева (четири лева и петдесет и осем стотинки) - мораторна лихва за периода 01.05.2012г. – 10.10.2012г., сумата от 805, 92 лева (осемстотин и пет лева и деветдесет и две стотинки) – обезщетение за неспазен двумесечен срок на предизвестието, в размер на брутното трудово възнаграждение за 2 месеца, ведно със законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА ….., с ЕГН **********, с адрес:***, …***, със съдебен адрес: гр. П., ул. … *, …. да заплати на „…” ООД, с ЕИК: …., със седалище и адрес на управление: гр. …, ул. „…..” № .., представлявано от …., със съдебен адрес: гр. П., чрез а. Н.П. сумата от 300 лева (триста лева) – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, чл. 128, т. 2 от КТ, вр. чл. 245, ал. 1 и ал. 2 от КТ, чл. 220 ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата ….., с ЕГН ********** е предявила срещу ответника “……” ООД, с ЕИК ….. обективно съединени искове да бъде признато за незаконно уволнението й, извършено със заповед № 516/12.04.2012г. на работодателя, с която ТПО е прекратено на осн. чл. 326, ал. 2 от КТ, да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 179 лева неплатено ТВ за юли 2011г., мораторна лихва върху него – 20, 50 лева за периода 01.09.2011г. – 10.10.2012г., 100 лева неплатено ТВ за март 2012г., 4, 58 лева - мораторна лихва за периода 01.05.2012г. – 10.10.2012г., сумата от 805, 92 лева – обезщетение за неспазен двумесечен срок на предизвестието, в размер на БТВ за 2 месеца. Претендира законна лихва върху главниците, и присъждане на разноски.
Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение (ТПО) с ответника, възникнало на осн. трудов договор № *** година, на длъжност “Ш. ” с място на работа ш. Ц. в гр. П., ул. “О.” № *, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 185 лв. при осем часов работен ден, а с допълнително споразумение № 389 от 04.01.2012 г. към трудовия договор било изменено основното месечно трудово възнаграждение на 345 лв. плюс 0,6 % за придобит трудов стаж и професионален опит.
На 24.04.2012 г. ищцата твърди да е подала молба за освобождаване от работа по взаимно съгласие, като посочила основание и ден - считано от 25.04.2012 г., от който искала да бъде освободена. На подадената от нея молба не бил даден входящ номер и дата на завеждане на същата в ответното дружество, което създало сериозни затруднения при защитата й. В седемдневния срок съгласно чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда ищцата твърди да не е била уведомена от работодателя, писмено или устно, дали приема предложението й, поради което продължила да изпълнява трудовите си задължения до момента, в който й била връчена заповед за прекратяване на трудовия договор, като не уточнява на коя дата това е извършено.
Със Заповед № 516 от 12.04.2012 г. бил прекратен трудовият й договор на основание чл. 326, ал. 2 от КТ с посочено основание за прекратяване “неспазено предизвестие”, като било посочено, че по договор работникът дължи обезщетение на фирмата за неспазено предизвестие в размер на 2 месеца, за което е уведомен лично.
Твърди се, че така издадената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, тъй като ищцата не е правила писмено волеизявление за освобождаването й от работа с предизвестие, каквото е правното основание на издадената заповед. В молбата й нямало записано изявление, че при отказ ТПО да се прекрати по взаимно съгласие то същата да се счита за предизвестие по чл. 326, ал. 1 от КТ. Работодателят незаконосъобразно зачел молбата й като такова, с което едностранно била променена волята й като работник, каквато възможност не била уредена от закона. Недопустимо било волята й да бъде изменяна в едностранно прекратяване на правоотношението с предизвестие, което работодателя е сторил. След като изтекли седем дни от подаването на молбата за освобождаване и ищцата не била уведомена дали се приема същата, продължила да работи, но не да спазва предизвестие, а да изпълнява трудовите си задължения, тъй като ТПО няма да се прекрати по взаимно съгласие. Несъответствието на посоченото в заповедта основание с действителната фактическа обстановка водело до незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовия договор.
Също така се твърди, че писменото изявление на работодателя, обективирано в атакуваната заповед № 516 от 12.04.2012 г. за прекратяване на трудовия договор, не било ясно на коя дата е достигнало до ищеца, тъй като нямало дата, изписана преди подписа на ищеца, при което не можело да се удостовери на коя дата е осъществено връчване. За да се установи датата на връчването, това трябвало да е удостоверено с подписа на работника, чието трудово правоотношение се прекратява. Касаело се до документ, който трябва да съдържа изявлението на лицето, че му е известен факта на прекратяване на трудовото правоотношение, което се удостоверява с подпис. В съдебно заседание се твърди, че заповедта изобщо не е връчвана на ищеца, като узнаването й е станало след 25 април 2012 година, поради което се твърди искът да е предявен в рамките на давностния срок.
Също така се твърди към датата на прекратяване на ТПО на ищеца да не са били заплатени две трудови възнаграждения – за м. или 2011г. в размер на 179 лева и за март 2012г. в размер на 100 лева. Поради забавеното им плащане работодателят дължал мораторна лихва, която за неплатеното ТВ за м. 07.2011г. се дължала за периода от 01.09.2011г. до 10.10.2012г. и била в размер на 20, 50 лева, за неплатеното ТВ за март 2012г. – за периода от 01.05.2012г. до 10.10.2012г. в размер на 4, 58 лева.
Твърди се и че съгласно разпоредбата на чл.220, ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Видно от Заповед № 516 от 12.04.2012 г. трудовият договор между страните бил прекратен на основание чл. 326, ал. 2 от КТ, като работодателят не е връчил на ищцата предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, а направо е издал заповед за прекратяване, от която не е видно на коя дата й е връчена. Освен това прослуженото време при ответника в трудовата й книжка било оформено до дата 12.04.2012 г., т.е. дата която е с 12 дни преди датата, на която е подала молба да бъда освободена по взаимно съгласие. Ето защо се твърди, че срокът на предизвестието не е спазен от работодателя, поради което същият й дължи обезщетение основание чл.220, ал.1 от КТ за неспазен двумесечен срок на предизвестието в размер на БТВ за 2 месеца, а именно 805, 92 лева.
Твърди, че върху всички главници се дължи законна лихва от завеждане на ИМ насетне, поради което претендира заплащането й.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска за признаване уволнението за незаконно като погасен по давност, след изтичане на двумесечния срок, предвиден в чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ. Оспорва се иска за заплащане на трудово възнаграждение като погасен поради плащане. Оспорва се иска за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие поради това, че при прекратяване на ТПО по взаимно съгласие предизвестие не се дължи. Ето защо моли исковете да се отхвърлят.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответното дружество и че същото е прекратено с посочената заповед, като оттам насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на уволнението – че предизвестието, респ. заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение е издадена от компетентен орган, че са налице изискуемите от закона реквизити на същите, че е било налице посоченото в тях основание за уволнение и че същото е извършване при спазване законоустановената процедура за това.
В случая от представените трудов договор, доп. споразумение към него, заповед за прекратяване на ТПО – в заверено от ищеца копие и в оригинал от ответника, се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено с оспорената заповед, считано от 12.04.2012г. на осн. чл. 326, ал. 2 от КТ, като причини за прекратяване на договора е посочено неспазено предизвестие от страна на ищеца, като е разпоредено същият да заплати на работодателя обезщетение за неспазен двумесечен срок на предизвестието. Видно е от представената в оригинал заповед за прекратяване на ТПО, че в същата е посочена дата на връчване на заповедта – 12.04.2012г., и са налице подпис на работодател и на ищеца . Видно е, че се касае за втори екземпляр от заповедта, различен от този, който е у ищеца, тъй като подписите на страните, положени в оригинал, се намират на място в документа, различно от това, на което се намират в представеното от ищеца заверено копие. Следователно при прекратяване на ТПО у всяка от страните е останал оригинал от заповедта. В представената в оригинал от работодател заповед саморъчно е изписан подписа на всяка страна, като на ръка е изписана и датата на връчване – 12.04.2012г. Заповедта е с отпечатана дата 12.04.2012г. В случая се касае за изходящ и от двете страни документ, поради което при оспорване на същия както в частта относно датата, така и относно подписа тежестта на доказване се носи от страната, която го оспорва. В случая ищецът не оспорва своя подпис, но оспорва датата на връчване на заповедта да е тази, която е посочена в нея. Доколкото тази заповед носи и подписа на ищеца, в негова тежест е да установи, че документът е съставен на дата, различна от посочената в същия, респ. че е положил подписа си в него на по-късна дата. Доколкото в случая датата е част от съдържанието на частен документ, изходящ и от двете страни, и страната, която го е оспорила, не е ангажирала никакви доказателства във връзка с направеното оспорване, то същото следва да се счита за неуспешно проведено, поради което съдът приема, че заповедта е връчена именно на посочената в оригиналния екземпляр дата – 12.04.2012г.
В тази връзка ответникът своевременно е направил възражение за погасяване на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна поради изтекла погасителна давност, като същата съгл. чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ (посл. изм. ДВ бр. 25 от 2001г. в сила от 31.03.2001г.) е двумесечен и съгл. ал. 2, т. 1 от чл. 358 тече от връчване на заповедта за прекратяване на ТПО, респ. от деня на прекратяването. Предвид направеното изрично възражение от ответната страна, доколкото срокът е давностен, а не преклузивен, съдът намира, че следва същото да се разгледа, като по същество възражението е основателно. Давностният срок за предявяване на иска започва да тече от 12.04.2012г. и изтича на 12.06.2012г., който е работен ден, като на тази дата последно ищецът би могъл да предяви иск за отмяна на уволнението. С изтичане на този срок и непредявяване на иск до 12.06.2012г. включително, по пощата или в деловодството на съда, което да е видно от клеймото, правото на иск за отмяна на уволнението се погасява по давност и заповедта за уволнение се стабилизира. Исковата молба е предявена няколко месеца по-късно, след стабилизиране на заповедта за уволнение. Ето защо, дори и същата да е формално нередовна, то уволнението на посоченото основание се е стабилизирало и не може да бъде отменено от съда.
По така изложените съображения искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ съдът намира следното:
За да се уважи този иск, следва да се установи, че тПО е прекратено на основание, на което се дължи предизвестие, срокът на предизвестието, както и че ответната страна не е спазила същия. В настоящия случай от заповедта за уволнение, която се е стабилизирала, се установява, че ТПО е прекратено по инициатива на ищцата, на осн. чл. 326, ал.2 от КТ, която не е спазила предизвестието при прекратяването му. Не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, че работодателят е бил страната, която не е спазила срокът на предизвестие, които да опровергаят изложеното в заповедта за уволнение. Видно от същата, срокът не е спазен от ищеца, който дължи обезщетение при прекратяване на ТПО. Самият ищец не е провел пълно и главно доказване на факта този срок да не е спазен именно от работодателя, и той да е прекратил ТПО преди предизвестието да изтече. Ето защо този иск ще се отхвърли като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да плати на ищеца неплатено ТВ за юли 2011г. и за март 2012г. съдът намира следното:
За да бъде този иск уважен, е необходимо ищецът да установи, че през посочените два месеца е работил по ТПО с ответника, че е полагал труд, както и размера на дължимото му трудово възнаграждение. Оттам насетне в тежест на ответника е да установи, че е плати търсените суми. В случая се установява, че през процесните два месеца между страните е съществувало трудово възнаграждение, както и че основното ТВ на ищеца съгл. ТД и доп. споразумение е било, както следва – за юли 2011г. основно ТВ 185 лева, а за март 2012г. 345 лева. Не се установява обаче дали ищецът в тези месеци реално е работил, полагал ли е труд и дали са му начислявани трудови възнаграждения. Установяването на тези обстоятелства е в тежест на ищеца, което му е било указано с доклада по делото, като му е било указано, че не сочи доказателства за тях. Въпреки това, доказателства в тази насока не са ангажирани. Отделно от това ответникът е ангажирал доказателства за изплащане на ТВ за юли 2011г. на 03.09.2011г., на 30.09.2011г. Писмото от дирекция „Инспекция по труда” от 24.10.2012г. не може да служи за доказателство, че трудовото възнаграждение за март 2012г. не е платено, доколкото същото не е придружено с копие от ведомостите, представлява констатация на друг орган, която не обвързва съда, като при носена от ищеца доказателствена тежест да установи, че през този месец е работил и какви суми му се дължат, това не е направено. Ето защо и претенцията за осъждане на ответника да заплати ТВ на ищеца ще се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на спора по този иск като неоснователен ще се отхвърли и иска за заплащане на мораторна лихва.
По дотук изложените съображения исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло.
С оглед изхода на спора право на присъждане на разноски по делото има ответника. Ответникът е претендирал и доказва да е извършил разноски в размер на 300 лева адв. възнаграждение. Същите следва да се възложат в тежест на ищеца.
Предвид отхвърляне на исковете и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна такса по делото не следва да се определя.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от …., с ЕГН **********, с адрес:***, ….”, ..със съдебен адрес: гр. П., ул. „Б” № *, … срещу „…” ООД, с ЕИК: …., със седалище и адрес на управление: гр. ….., представлявано от у. Г. Г. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, чл. 128, т. 2 от КТ, вр. чл. 245, ал. 1 и ал. 2 от КТ, чл. 220 ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № **. на работодателя, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 326, ал. 2 от КТ, да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 179 лева (сто седемдесет и девет лева) - неплатено трудово възнаграждение за м. юли 2011г., мораторна лихва върху него в размер на 20, 50 лева (двадесет лева и петдесет стотинки) за периода 01.09.2011г. – 10.10.2012г., сумата от 100 лева (сто лева) - неплатено трудово възнаграждение за м. март 2012г., сумата от 4, 58 лева (четири лева и петдесет и осем стотинки) - мораторна лихва за периода 01.05.2012г. – 10.10.2012г., сумата от 805, 92 лева (осемстотин и пет лева и деветдесет и две стотинки) – обезщетение за неспазен двумесечен срок на предизвестието, в размер на брутното трудово възнаграждение за 2 месеца, ведно със законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА ….., с ЕГН **********, с адрес:***, …***, със съдебен адрес: гр. П., ул. … *, …. да заплати на „…” ООД, с ЕИК: …., със седалище и адрес на управление: гр. …, ул. „…..” № .., представлявано от …., със съдебен адрес: гр. П., чрез а. Н.П. сумата от 300 лева (триста лева) – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
- bagsisiigal
- Младши потребител
- Мнения: 54
- Регистриран на: 09 Фев 2004, 15:50
Re: С решение на съда се отхвърля иска ми срещу работодателя
На първо четене: движите се по тънък лед!
- pesho_devnya
- Младши потребител
- Мнения: 52
- Регистриран на: 21 Ное 2008, 22:23
Re: С решение на съда се отхвърля иска ми срещу работодателя
Напълно подържам първото си мнение - решението на съда е НЕПРАВИЛНО !
В случая в тежест на Ищеца е да докаже, че за цитирания период е имал трудов договор с Ответника, а в тежест на Ответника е да докаже, че е изплатил трудовото възнаграждение, като представи ведомостите.
В случая в тежест на Ищеца е да докаже, че за цитирания период е имал трудов договор с Ответника, а в тежест на Ответника е да докаже, че е изплатил трудовото възнаграждение, като представи ведомостите.
- neutralen
- Активен потребител
- Мнения: 2634
- Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03
Re: С решение на съда се отхвърля иска ми срещу работодателя
Боя се, че нямате печеливш ход, докато работодателят има - (насрещен) иск с правно основание чл.220 КТ против Вас.
Не съм съгласен с отхвърлителния диспозитив относно едното ТВ, но това е бял кахър в сравнение с евентуален насрещен иск по чл.220 КТ във въззивното производство.
Иборът си е Ваш!
Не съм съгласен с отхвърлителния диспозитив относно едното ТВ, но това е бял кахър в сравнение с евентуален насрещен иск по чл.220 КТ във въззивното производство.
Иборът си е Ваш!
- pesho_devnya
- Младши потребител
- Мнения: 52
- Регистриран на: 21 Ное 2008, 22:23
Re: С решение на съда се отхвърля иска ми срещу работодателя
Във въззивното производство не може да се предявява /насрещен/ Иск !
- neutralen
- Активен потребител
- Мнения: 2634
- Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03
Re: С решение на съда се отхвърля иска ми срещу работодателя
Неутрален, а, ако не представи ведомости?- представи си случай, че е налице безкасово заплащане на трудовото възнаграждение.
Обстоятелствената част си върви гладко до един момент, който наистина смущава (не знаем фактите по делото, а в решенията не всичко се изписва, което налага мълчание по този въпрос), но въпреки това не мисля, че въззива ще стигне до друг краен резултат.
Горното навежда на мисли, че е имало аванс, освен, че в края на 09.2011г. е погасено задължението изцяло чрез плащане и единия иск отиде в небитието.
Не разбирам, обаче, какво се е случило с мартенското възнаграждение, както и тази поредност в датите:
Има нещо гнило в Дания.
За мен по-интересно е следното съждение( което споделям):
Има съдбата на прокурорските постановления в един граждански процес.
Обстоятелствената част си върви гладко до един момент, който наистина смущава (не знаем фактите по делото, а в решенията не всичко се изписва, което налага мълчание по този въпрос), но въпреки това не мисля, че въззива ще стигне до друг краен резултат.
Отделно от това ответникът е ангажирал доказателства за изплащане на ТВ за юли 2011г. на 03.09.2011г., на 30.09.2011г.
Горното навежда на мисли, че е имало аванс, освен, че в края на 09.2011г. е погасено задължението изцяло чрез плащане и единия иск отиде в небитието.
Не разбирам, обаче, какво се е случило с мартенското възнаграждение, както и тази поредност в датите:
- това, разбира се, не е подкрепено с доказателства и си е останало само едно голословно твърдение.На 24.04.2012 г. ищцата твърди да е подала молба за освобождаване от работа по взаимно съгласие, като посочила основание и ден - считано от 25.04.2012 г., от който искала да бъде освободена.
Със Заповед № 516 от 12.04.2012 г. бил прекратен трудовият й договор
Има нещо гнило в Дания.
За мен по-интересно е следното съждение( което споделям):
bagsisiigal написа:Писмото от дирекция „Инспекция по труда” от 24.10.2012г. не може да служи за доказателство, че трудовото възнаграждение за март 2012г. не е платено, доколкото същото не е придружено с копие от ведомостите, представлява констатация на друг орган, която не обвързва съда
Има съдбата на прокурорските постановления в един граждански процес.
"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”
- bird_of_paradise
- Активен потребител
- Мнения: 2668
- Регистриран на: 25 Яну 2013, 15:27
Re: С решение на съда се отхвърля иска ми срещу работодателя
В първия абзац на поста ми думата "насрещен" е поставена в скоби, тъй като е алтернативен вариант, докато във втория абзац, касаещ само въззивното производство, както виждате, тя е без скоби!
Разбира се, че може да се предяви насрещен иск пред втора инстанция, където делото се гледа по същество, но ако въззивната жалба бъде оттеглена, пада и той!
Разбира се, че може да се предяви насрещен иск пред втора инстанция, където делото се гледа по същество, но ако въззивната жалба бъде оттеглена, пада и той!
- pesho_devnya
- Младши потребител
- Мнения: 52
- Регистриран на: 21 Ное 2008, 22:23
Re: С решение на съда се отхвърля иска ми срещу работодателя
pesho_devnya написа:Разбира се, че може да се предяви насрещен иск пред втора инстанция, където делото се гледа по същество, но ако въззивната жалба бъде оттеглена, пада и той!
Това се разбираше по ГПК отм., когато въззива беше пълен ( ТР № 1/2001г.), а не ограничен, както по същество е сега. Все пак, струва ми се, визирате насрещна въззивна жалба ( 263, ал.2 ГПК), а не иск. Поправете ме ако бъркам.
"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”
- bird_of_paradise
- Активен потребител
- Мнения: 2668
- Регистриран на: 25 Яну 2013, 15:27
Re: С решение на съда се отхвърля иска ми срещу работодателя
Само че насрещна въззивна жалба за какво? Съдът отхвърля всички искове. А че насрещен иск у въззивО нЕма как - ми то си пише у 211 (1) ГПК. Колегата дано прави принципно разлика (иначе и на мен ми се струва, че е подхвърлена идеята за насрещна жалба), защото исковата претенция е едно, а жалбата по вече предявена искова претенция - друго
Голям кеф е да млъкнеш, след като установиш, че не можеш да убедиш неубеждаемите.
- ykovachev
- Активен потребител
- Мнения: 2067
- Регистриран на: 27 Сеп 2005, 12:27
Re: С решение на съда се отхвърля иска ми срещу работодателя
Принципно, не конкретно. Пак по принцип тези неща с теб няма причина да ги разискваме- мисля са ясни и за двама ни.ykovachev написа:Само че насрещна въззивна жалба за какво? Съдът отхвърля всички искове.
Апострофирах, защото категорично се заяви възможност, която изрична норма отрича. Може и да съм пропуснала някое Р по 290 ( не вярвам да има такова, но все пак тази категоричност провокира).
"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”
- bird_of_paradise
- Активен потребител
- Мнения: 2668
- Регистриран на: 25 Яну 2013, 15:27
Re: С решение на съда се отхвърля иска ми срещу работодателя
Ами аз не ги разисквам с теб. Затова включих текста в скобите (в смисъл, съгласен съм) Само обръщам внимание на колегата, който е доста категоричен, без да има опора за такава категоричност Дори да има предвид насрещна жалба.
Голям кеф е да млъкнеш, след като установиш, че не можеш да убедиш неубеждаемите.
- ykovachev
- Активен потребител
- Мнения: 2067
- Регистриран на: 27 Сеп 2005, 12:27
Re: С решение на съда се отхвърля иска ми срещу работодателя
БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ОТГОВОРИТЕ. ДА РАЗБИРАМ ЛИ ЧЕ НЯМА СМИСЪЛ ДА ОБЖАЛВАМ РЕШЕНИЕТО?
- bagsisiigal
- Младши потребител
- Мнения: 54
- Регистриран на: 09 Фев 2004, 15:50
Re: С решение на съда се отхвърля иска ми срещу работодателя
За вас има смисъл да обжалвате ,тъй като е неблагоприятно може и съдът да е изтълкувал фактите в невярна светлина.
-
Pause - Активен потребител
- Мнения: 1615
- Регистриран на: 29 Авг 2008, 16:14
16 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 74 госта