averbisadverbera написа:Наказателният кодекс има за задача да защитава от престъпни посегателства личността
и правата на гражданите и цялостния установен в страната правов ред. За осъществяване на тази задача Наказателният кодекс определя кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях.
Престъпленията по служба са вторият раздел от глава Осма на особената част на НК – “Престъпления против дейността на държавни органи и обществени организации”.Тази глава включва различни по вид посегателства, обединени от техния родов обект...
„Нарушаване или неизпълнение на служебните задължения от длъжностно лице или превишаване на властта и правата му с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда, когато от това могат да възникнат немаловажни вредни последици.” – чл. 282 от НК
Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6. За особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.
Предвидени са четири форми на изпълнителното деяние: нарушаване или неизпълнение на служебните задължения – активна и пасивна форма на накърняване на служебните задължения; превишаване на власт или права. Тук е характерно, че субектът на престъплението излиза извън своята компетентност. Това са общественоопасни последици от типа на застрашаващите. Говори се за вредни последици, а не за вреди. Мястото и времето на извършване са без значение, защото това не е елемент на фактическия състав.
Знаех си че има хляб у тебе.Преди да ти дам сиренето,тия дена разсъждамвам по един стар случай.
ЧСИ присъжда по образуваното ИД 20 000лв. хонорар. Делото е за извършване на определено действие,което Дл. не знам после дали е извършил. Стойността на благото,което трябва да се направи,да речем,е около 12 000 лв(мисля че беше някакъв трансформатор или нещо от сорта).
Банката на Дл. превежда чинно парите.ЧСИ от своя страна-на взискателя.
Доколкото си спомням,Окр. съд отменя Пост.за разноските поради прекомерност и присъжда 50 лв. на взискателя-за образуваното ИД.След време ЧСИ е осъден по чл.45 ЗЗД да плати тези 20 000лв. на длъжника.
Въпрос: Какво престъпление е извършил ЧСИ - по чл.282 НК или по чл.283 и защо?
Сетих се и за една на твоя друг Сократ : " Говори ...за да те видя......".
Голяма приказка,а?
Актовете на Конституционния съд са окончателни (чл. 14, ал. 5 ЗКС) - 
) очевидно не притежава. Престъплението по чл. 282 от НК се намира в главата „Престъпления по СЛУЖБА”, т. е. престъпления, извършвани от длъжностни лица по чл. 93 т. 1 б. „а” от НК, защото само тези длъжностни лица са „на служба”. Съставът на престъплението по чл. 283 от НК систематично се намира в глава осма от НК “Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции”, раздел ІІ “Престъпления по служба”. Затова, признаците относно субекта на престъплението по чл. 283 от НК са идентични с тези на престъплението по чл. 282 от НК, а разликата е в признаците относно обективната страна (в този смисъл ВС в мотивационната част точка 6 от 2-80-ПП). Както при престъплението по чл. 282 от НК, при престъплението по чл. 283 от НК задължителен признак на субекта е неговото качество като длъжностно лице, изпълняващо служба в държавно учреждение по смисъла на чл. 93 т. 1 б. “а” от НК. Това е така, защото само такова длъжностно лице е на “служба”, съответно само такова длъжностно лице притежава “служебно положение”, което да използва. 
Така могат да си присвояват(чл.201),могат да вземат подкупи,да отговарят длъжностно(попадат в б. "б" така или иначе),но самото ЧСИ,каквото и да прави, увреждайки някого чрез службата си-няма проблеми.
Едва ли не, не е ЧСИ,но извършвал работа на ЧСИ и на нотариус.
