начало

Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й

Венета Марковска и репутацията на България

Виртуална приемна - кажете това, което мислите, за това, което искате!
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Re: Венета Марковска и репутацията на България

Мнениеот averbisadverbera » 01 Дек 2012, 23:02

kostadin_yordanov написа:
averbisadverbera написа:...

Много думи и колко попадения? Или възнамерявате да започнете да уцелвате едва когато пристъпите към ударите, „averbisadverbera“? Защото да се върви от думи към удари, значи че или думите са неточни, или просто Вие сте злонамерен, нали? Аз питам кой ще поеме отговорност за безправието в Конституционния съд, а Вие какво казвате -- че онези, на които се дължи постановката, в крайна сметка, ще бъдат изритани, но Евгени Танчев, като послушен изпълнител, не го заслужава, така ли

"kostadin_yordanov", не давай мнение или съвет, ако не ти ги искат. Не говори за проблемите си, освен ако не си сигурен, че някой иска да ги чуе. Народът е казал, че ум царува, ум робува, ум патки пасе - а когато "kostadin_yordanov" няма ум?... Образованието е най-добрата осигуровка за старините, това е казано от Аристотел, древногръцки учен - енциклопедист и философ.
averbisadverbera
Потребител
 
Мнения: 124
Регистриран на: 19 Ное 2012, 11:38

Re: Венета Марковска и репутацията на България

Мнениеот averbisadverbera » 01 Дек 2012, 23:09

emilgrigorov написа:
kostadin_yordanov написа:...Защото да се върви от думи към удари, значи че или думите са неточни, или просто Вие сте злонамерен, нали?...

Нито едното значи, г-н Йорданов, нито другото. Ами я си кажете, пак да Ви питам: Вие, г-н Йорданов, да не сте от службите, а? :lol: :lol: :lol:
Кажете си, ще Ви олекне, г-н Йорданов. :lol: :lol: :lol:

Опасна практика: хора от службите за сигурност робуват на персонална лоялност към шефа на партията, която ги е поставила, а не на държавата, на която служат! Прислужници, като "kostadin_yordanov". Създадоха си прислужници и жертви.

ПРИСЛУЖНИЦИТЕ са такива хора, които са достигнали външно могъщество и признание, и без угризения на съвестта овладяват другите, налагат им своята сила и своето влияние за използване и за завързване за себе си.
averbisadverbera
Потребител
 
Мнения: 124
Регистриран на: 19 Ное 2012, 11:38

Re: Венета Марковска и репутацията на България

Мнениеот kostadin_yordanov » 01 Дек 2012, 23:29

averbisadverbera написа:...
viewtopic.php?p=511208#p511208

Ако обичате да се придържате към темата, а проповедите си ги запазете за някое подходящо място. Дали разбирате „averbisadverbera“, думите са заради съответния смисъл, иначе остават празни без да създават последствия. Така че, нека се фокусираме върху въпроса за отговорността, който е централен в случая. Както вече отбелязах, Президентът не носи отговорност за действията, извършени при изпълнение на неговите функции, нали? Не че това е добре за държавата и обществото, но така са записали в Конституцията
Последна промяна kostadin_yordanov на 01 Дек 2012, 23:33, променена общо 1 път
maxilian.free.bg
kostadin_yordanov
Потребител
 
Мнения: 676
Регистриран на: 03 Дек 2009, 10:08

Re: Венета Марковска и репутацията на България

Мнениеот averbisadverbera » 01 Дек 2012, 23:32

emilgrigorov написа::lol:
- Дълго ли ще чакаме? - попитали учителя.
- Дълго, ако чакате. ... и продължил да си полива градинката.

Ако чакаш твърде дълго, ще стане твърде късно! :lol: Ако чакате някой да ви обикне, а сами не се обичате, ще ви се наложи дълго да чакате. :lol:
averbisadverbera
Потребител
 
Мнения: 124
Регистриран на: 19 Ное 2012, 11:38

Re: Венета Марковска и репутацията на България

Мнениеот averbisadverbera » 01 Дек 2012, 23:37

kostadin_yordanov написа:

Ако обичате да се придържате към темата, а проповедите си ги запазете за някое подходящо място. Дали разбирате „averbisadverbera“, думите са заради съответния смисъл, иначе остават празни без да създават последствия. Така че, нека се фокусираме върху въпроса за отговорността, който е централен в случая. Както вече отбелязах, Президентът не носи отговорност за действията, извършени при изпълнение на неговите функции, нали? Не че това е добре за държавата и обществото, но така са записали в Конституцията


"kostadin_yordanov", защо... мнението е модерирано: причина: обидни квалификации към друг потребител
averbisadverbera
Потребител
 
Мнения: 124
Регистриран на: 19 Ное 2012, 11:38

Re: Венета Марковска и репутацията на България

Мнениеот averbisadverbera » 01 Дек 2012, 23:40

мнението е модерирано: причина: обидни квалификации към друг потребител
averbisadverbera
Потребител
 
Мнения: 124
Регистриран на: 19 Ное 2012, 11:38

Re: Венета Марковска и репутацията на България

Мнениеот averbisadverbera » 01 Дек 2012, 23:56

kostadin_yordanov написа:
averbisadverbera написа:...
viewtopic.php?p=511208#p511208

Президентът не носи отговорност за действията, извършени при изпълнение на неговите функции, нали?


Много жестоко си скаран с правото. Нормата на чл. 103 от Конституцията предвижда забрана за наказателно преследване срещу Президента за действия, свързани с изпълнение на функциите му, освен в случаите на държавна измяна и нарушение на Конституцията. Президентът не носи отговорност само за действията си, извършени във връзка с функциите му. Това означава, че за действията, извършени от Президента, които нямат връзка с функциите му, той носи отговорност, включително и наказателна. Функциите и правомощията на президента са регламентирани от член 92 до член 104 в Конституцията на Република България, съществуват и уредби в други членове. Някои негови правомощия се установяват със закон. В демократичната държава е недопустимо всеки държавен орган да има права във всеки сектор на управлението. На всеки орган и институция Конституцията и законите поверят конкретен сбор от правомощия /компетентност/, в зависимост от разположението му в системата на държавната власт. Законовото определяне компетентността на държавните органи гарантира от една страна изключителност на техните правомощия в поверената им сфера и от друга - недопустимост за тяхна намеса в "сферата" на други органи. Независимо, че фигурата на държавния глава е "натоварена" с прекомерни представи за властова позиция, тези две зависимости са характерни и за нея.
Защо съм сигурен "kostadin_yordanov",че платените и щатни глашатаи на властта, като теб, и в ежедневната си битност са скарани с четенето и писането?
Но какво ли не изтърпяхме през последните години! Надявам се да преживеем и тази напаст.
Последна промяна averbisadverbera на 02 Дек 2012, 00:41, променена общо 1 път
averbisadverbera
Потребител
 
Мнения: 124
Регистриран на: 19 Ное 2012, 11:38

Re: Венета Марковска и репутацията на България

Мнениеот emilgrigorov » 02 Дек 2012, 07:21

averbisadverbera написа:... Образованието е най-добрата осигуровка за старините, това е казано от Аристотел, древногръцки учен - енциклопедист и философ.

"Е, и една маслинова горичка в Олимпиада" - бих допълнил. Но - работя по въпроса :lol:

averbisadverbera написа:... животът ти е като стълба ...
Записано в комуникационният ми наръчник. Искрени бл. :lol: :lol: :lol:

averbisadverbera написа:... Надявам се да преживеем и тази напаст.

Предвид стандартните 40 Моисееви години, до тук - 22.
По аналогия, от 1944 :arrow: в средата на 60-те :|
В този абстрактен ракурс явленията в правната система от последните 22 (и малко повече) години придобиват ... коренно различно значение.

P.S. Всичко, казано по-горе, е в пряко отношение към темата "... репутацията на България". Не трийте, моля.
Carthago delenda est.
emilgrigorov
Активен потребител
 
Мнения: 2836
Регистриран на: 21 Яну 2012, 11:11

Re: Венета Марковска и репутацията на България

Мнениеот averbisadverbera » 02 Дек 2012, 09:13

emilgrigorov написа:В този абстрактен ракурс явленията в правната система от последните 22 (и малко повече) години придобиват ... коренно различно значение.

Една от основните фигури във философията на политологията след Френската революция, Жан-Жак Русо, смята, че народното представителство не е приемливо, тъй като суверенът е неделим и неотчуждаем: суверенът като упражняване на общата воля може да се представлява само от себе си и следователно в момента, когато народът делегира свои права на представители, той вече не е свободен. Суверенният народ (или както Русо го нарича на кратко – суверенът) не може да делегира на представители властта да градят закони вместо него. А закон може да бъде само този акт, който е одобрен от народа.

В отговор на подобни критики защитниците на парламентаризма и представителната демокрация заявяват, че всъщност властта принадлежи на народа. Според Николай Бердяев обаче държавната власт никога не е принадлежала и по принцип не може да принадлежи на хората, тъй като нейната природа е йерархична. В действителност в най-"демократичните" републики управлява не мнозинството, а малцинството – банкери, партийни лидери (водачи), вестникари. Народният суверенитет е само мит, вълна на народна стихия.

Гаетано Моска прави следното наблюдение: "когато казваме, че гласоподавателите "избират" своите представители, ние използваме много неточен език... по-вярно е да се каже, че техните приятели са ги избрали. В изборите тези, които имат волята, материалите и моралните средства да я наложат върху останалите, взимат водачеството над другите и ги командват". Ако индивидуалните гласове се разпръснат съвсем свободно, шанс за избиране почти няма. Затова изборът се ограничава върху малцина, които имат шансове да успеят. А тези, които имат шансове, са поддържани от групи, комитети, партии, бизнес интереси, т.е. от организирано малцинство. Освен това самият дневен ред, въпросите на изборната кампания внимателно са ограничени да не подриват престижа на кандидатите. Огромното мнозинство от избиратели са пасивни и упражняват ограничено право да изберат между вече готови кандидати. Изобщо както изборите, така и парламентът само привидно са демократични, в полза на мнозинството. Тяхната истинска роля е да подбират, излъчват и тренират политическия елит.

А може ли този трениран, професионален политически елит да бъде отговорен пред своите гласоподаватели? В парламентарната теория и практика има два вида мандат на депутатите. Първият е наричан "свободен мандат", при който "народният представител" е независим от поръченията на своите избиратели и в парламента действа по собствена съвест и убеждения (ако има такива разбира се). Другият вид мандат е императивният (задължителният), който предполага отговорност на депутата пред неговите избиратели и пред целия народ. Избирателите имат право да го отзовават по всяко време, ако той не изразява техните интереси и не се съобразява с техните изисквания. Този втори тип мандат не е характерен за представителната демокрация, а по-скоро за пряката такава, каквато обаче съвременната политическа система не е. В България депутатите са със свободен мандат - както пише в чл. 67(1) от конституцията ни "Обвързването със задължителен мандат е недействително", т.е. те не са отговорни пред никого. В действителност обаче депутатите са отговорни пред своята партия, от която могат да бъдат изключени от партията, да бъдат изключени от фракцията в парламента, санкционирани или наказани по друг начин. Реално народните представители не представляват народа, те представляват интересите вътре в партията, нейните различни фракции, икономически кръгове и други.

Следователно и представителната демокрация не представлява хората, а сама себе си. Най-основната характеристика на съвременната политическа система се оказва мит.

Митове ли са и другите характеристики?

Нека погледнем разделението на властите. Институционалното разделение на властите предполага законодателната, изпълнителната и съдебната власт да са независими една от друга и да се контролират взаимо, като нито една от тях не може да има превес и да се сдобие с огромна власт. В съвременните "демокрации" изпълнителната власт е съсредоточена в правителството, законодателната – в парламента, а съдебната – в съдебната система.

Има ли разделение на властите наистина?

Още през 18 век Монтескьо (едни от основните поддръжници на конституционно-плуралистичните системи) заявява, че ако изпълнителната власт е възложена на лица от законодателното тяло, то свободата би изчезнала, защото едни и същи хора биха станали титуляри на два вида власт. В действителност такава е и ситуацията днес – спечелилата изборите политическа партия (сама или в коалиция) формира правителство от своите редици, като по този начин тя контролира както законодателната, така и изпълнителната власт. Според Монтескьо законодателното събрание дори не бива да заседава постоянно, защото в такъв случай изпълнителната власт ще бъде заета само със защита на своето "изпълнително право". Що се отнася до съдебната, там в редица съдилища разпределението на броя на съдиите се осъществява между парламент, президент и изпълнителна власт ( например Висшият съдебен съвет, Конституционен съд ). И още нещо – кой назначава главния прокурор? В такъв случай съдебната власт не може да бъде независима и се оказва, че разделение на властите не съществува на практика. Ако една партия спечели изборите с мнозинство (което се случва винаги в двупартийни системи и по-рядко в многопартийни, където в повечето случай се формират коалиции), то тя ще има почти неограничена власт и демокрацията реално не съществува.

Разделението на властите не просто не съществува на практика, в условията на представителна демокрация и парламентаризъм, то е невъзможно.

Още повече при системи, когато представителството се създава въз основа на парламентарно мнозинство, членовете на това мнозинство вече престават да бъдат независими депутати, които противостоят на правителството. Те с всички сили го подкрепят, за да се задържи на власт (а следователно и те). Т.е. законодателят се подчинява на изпълнителната власт с оглед да запази собствената си позиция.
Първо, най-важната функция на политическите партии е участието в конкуренцията и борбата за спечелване на властта и за нейното упражняване. Партиите се състезават помежду си в борбата за гласовете на избирателите, като представят своите програми и същевременно се борят срещу останалите парии, критикувайки техните програми. Тук се появява още един парадокс и недъг на парламентаризма и представителната демокрация. Всеки метод на предизборна борба изисква от кандидата определени качества, а за държавно ръководство се изискват съвършено други качества, които нямат нищо общо с първите. Човек рядко притежава и едните, и другите . Нещо повече, вторите биха му пречили в предизборното състезание. Но критиката отива и по-далеч: парламентаризмът създава разделение на труда между относително малък брой професионални политици и тези, които политиците представляват. Представителството става професия, създава се съсловие на професионални политици, за които политиката става занаят и източник на доходи. С оглед да си осигурят тези доходи и да останат на власт (или в парламента като цяло) представителите лавират в различни парламентарни комбинации и често пренебрегват волята на народа. Един малък пример – известен брой лидери на Християн-демократическата партия в Италия повече от 20 години непрекъснато са заемали някакъв министерски пост.

Съществуват различни партийни системи – едно-, дву- и многопартийни с различни разновидности. Всички те обаче се основават на принципа, че спечелилата най-много гласове партия, т.е. тази с мнозинство (дори и да е една, тя пак има мнозинство) ще управлява (сама или в коалиция) – ще има мнозинство в парламента и ще състави правителство. Еднопартийната система, която се основава на диктатура няма да бъде разгледана. Действително ли обаче при дву- и многопартийни системи спечелилата партия има мнозинство? Живеем в т.нар. "криза на политическото представителство". Днес голяма част от гражданите не са представени в избирателния процес, да не говорим за управлението. Близо половината от избирателите в утвърдени конституционно-плуралистични представителни демокрации като САЩ и Швейцария не участват в изборите, не гласуват. Още по-малък е процентът на гласувалите в България. Ако направим просто изчисление, ще видим, че ако някоя партия спечели 40% (такъв висок процент рядко се получава) от гласовете, когато са гласували 60% (повече, отколкото обичайно гласуват в България), то тя реално представлява 24% от населението. Можем ли да говорим тогава за управление на мнозинството?
averbisadverbera
Потребител
 
Мнения: 124
Регистриран на: 19 Ное 2012, 11:38

Re: Венета Марковска и репутацията на България

Мнениеот kostadin_yordanov » 02 Дек 2012, 14:45

averbisadverbera написа:... Нормата на чл. 103 от Конституцията предвижда забрана за наказателно преследване срещу Президента за действия, свързани с изпълнение на функциите му, освен в случаите на държавна измяна и нарушение на Конституцията. ...

Пише че не носи отговорност, а не наказателна отговорност. Ако сте юрист, би трябвало да знаете, че отговорността може да бъде от различен тип, което надлежно се дефинира в тези актове. Така че, очевидно, Президентът не носи отговорност за прецедента с налагането на вето, който се създаде в резултат на неговите действия. И отговорността за този прецедент е на субекта, с чието решение бе прекратена клетвената процедура, след напускането на Плевнелиев. Въпросният акт за прекратяване на клетвата, обаче, не беше писмен за да може впоследствие всеки да се запознае изчерпателно с неговата стойност, и при всички юридически въпроси, които произтекоха след това относно правилността, самото присъствие на Танчев и т.н., се налага да бъде обоснован най-малкото устно, ако не писмено. В противен случай значи че не само за изпълнението на президентските функции, но и за прецедентите на Конституционния съд в България вече никой не носи отговорност
maxilian.free.bg
kostadin_yordanov
Потребител
 
Мнения: 676
Регистриран на: 03 Дек 2009, 10:08

Re: Венета Марковска и репутацията на България

Мнениеот averbisadverbera » 02 Дек 2012, 16:46

kostadin_yordanov написа:
averbisadverbera написа:... Нормата на чл. 103 от Конституцията предвижда забрана за наказателно преследване срещу Президента за действия, свързани с изпълнение на функциите му, освен в случаите на държавна измяна и нарушение на Конституцията. ...

Пише че не носи отговорност, а не наказателна отговорност. Ако сте юрист, би трябвало да знаете, че отговорността може да бъде от различен тип, което надлежно се дефинира в тези актове. Така че, очевидно, Президентът не носи отговорност за прецедента с налагането на вето, който се създаде в резултат на неговите действия. И отговорността за този прецедент е на субекта, с чието решение бе прекъсната клетвената процедура, след напускането на Плевнелиев. Въпросният акт, обаче, не беше писмен за да може впоследствие всеки да се запознае изчерпателно с неговата стойност и при всички юридически въпроси, които произтекоха относно правилността и т.н. след това се налага той да бъде обоснован най-малкото устно, ако не писмено. В противен случай значи, че не само за изпълнението на президентските функции, но и за прецедентите на Конституционния съд в България вече никой не носи отговорност

Никога досега толкова много като теб, "kostadin_yordanov", мнението е модерирано: причина: обидни квалификации към друг потребител...хора не са нахлували във всички нива на управлението на държавата, общините и във форумите! Но най-лошото е, че сме свидетели на това явление, на този феномен и във форума на lex.bg. Направо - на бедствие, което напоследък започва да придобива чудовищни размери и се превръща вече и все повече в заплаха за демократизацията, модернизацията, европеизацията и дори за националната сигурност на страната ни!
С нормата на чл. 76, ал. 2 от Конституцията не се създава задължение за спазване на Конституцията и законите от Президента. Такова задължение той има преди всичко като граждани. С нормата се създава само задължение да се положи клетва, т.е. Президента да декларира публично своята воля да спазва Конституцията и законите. Нормата не допуска отклоняване от изрично предписаното правно действие. Съгласно чл. 96 от Конституцията Президентът е положил клетвата по чл. 76, ал. 2 от Конституцията пред Народното събрание: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се." Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната, както изисква чл. 4 от Конституцията. Логическият и правният извод от анализа на тези разпоредби е, че конституционните норми са задължителни за всички граждани, включително и за този от тях, който е избран от народа за Президент. В конкретния случай с клетвата на конституционните съдии президентът няма никакво право на преценка за това дали избраните от парламента отговарят на конституционните изисквания. Без квотен принцип няма Конституционен съд. Без да има никакви правомощия за това Президентът обаче бламира не Марковска, не опорочи избора на един конституционен съдия, а бойкотира и провали решение на Народно събрание и то с акт на открито незачитане на конституционния ред. Съгласно чл. 86, ал. 1 КРБ "Народното събрание приема закони, решения, декларации и обръщения", като "законите и решенията са задължителни за всички държавни органи, организации и гражданите". Според същия текст е предвидено, че те имат действие erga omnes. Президентът носи отговорност за нарушение на Конституцията,"kostadin_yordanov". За нарушение на основополагащата конституционна разпоредба на чл. 8 от Конституцията, прогласила принципа на разделение на властите, на чл. 1, ал. 1 от основния закон, прогласяващ България за Република с парламентарно управление, на чл. 1, ал. 3 от Конституцията - отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет, на чл. 147, ал. 1 КРБ – квотният принцип защото променя баланса на властите ясно очертан при писането на Конституцията, на чл. 149, ал. 2 Конституция на РБ който гласи, че със закон не могат да се дават или отнемат правомощия на Конституционния съд и така нататък..
Доколко със свои актове и действия, в това число и такива с политическо съдържание, държавният глава е нарушил Конституцията, е въпрос на конкретна преценка от Конституционния съд, ако за това има повдигнато обвинение по реда на чл. 103 от Конституцията. Само с такова производство може да се констатира дали със свои актове и действия той е нарушил Конституцията.
"kostadin_yordanov", а сега ми се махай от главата мнението е модерирано: причина: обидни квалификации към друг потребител! Махай се и изобщо не се връщай! Омръзна ми да те уча... това не е образователен форум.
averbisadverbera
Потребител
 
Мнения: 124
Регистриран на: 19 Ное 2012, 11:38

Re: Венета Марковска и репутацията на България

Мнениеот svettoslav » 02 Дек 2012, 19:54

averbisadverbera написа:
emilgrigorov написа:"emilgrigorov", ако внимателно изгледаш записа на клетвите на останалите, ще установиш, че професор Танчев не изчита пълния текст на клетвата, записан в член 6, ал. 1 на Закона за КС".
Според чл. 6. (1) от закона съдиите от КС встъпват в длъжност след произнасяне на следните думи: "Като встъпвам в длъжността съдия в Конституционния съд, заклевам се да спазвам добросъвестно задълженията си, възложени с Конституцията и Закона за Конституционния съд. Заклех се."
Председателят на КС обаче не изчита последното изречение и съответно никой от заклеващите се не го произнася. Така излиза, че никой формално не е изпълнил закона.Непълната устна клетва е поредният гаф в серията скандали и нарушени процедури около новите конституционни съдии. Заради скандала "Марковска" беше нарушен и законовият срок за встъпване в длъжност на всичките нови членове на КС.
Чл. 6, ал. 2 от Закона за КС гласи: "Съдията полага клетва в едноседмичен срок от назначаването или избирането му в присъствието на председателя на Народното събрание, на президента и на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд".
Георги Ангелов бе избран за конституционен съдия на 24 септември от общото събрание на съдиите във върховните съдилища. На 31 октомври, т.е. преди повече от две седмици, парламентът избра двамата конституционни съдии от своята квота Анастас Анастасов и Венета Марковска. В същия ден президентът подписа указа за назначаването на Борис Велчев за съдия в КС. По закон всички те трябваше да са положили клетвата в КС преди 15 ноември. Положената устно клетва на тримата членове на КС е нищожна поради своята непълнота и се разчита на клетвените декларации, подписани от новите конституционни съдии след това. Бих посъветвл Венета Марковска да изпрати по пощата с обратна разписка своята декларация.


Срокът за встъпване не е особен проблем,доколкото няма няккава преклузивност.А няма защо и да има.

Относно нищожността,по-скоро нямаме изобщо клетва,т.к нямаш фактически състав,за да се постави въпрос за някаква "нищожност",която би била доста интересна.
"Клетва"-та обаче какво значи? Като че ли волеизявление на едно лице,повтарящо като папагал след друго лице.По-скоро трябва да се разглежда като едно цяло,ведно с писменото изявление,което е и такова за встъпване в правоотношение.
Тези подробности обаче биха били значими относно другите двама,подписали документа,доколкото Венета,така или инак,не е встъпила.

П.П. В правото обаче битува и принципа за "...същественото от несъщественото".По-скоро думичката "Заклех се" би се приела като пропуск,но без да се отрази на законността.Защото ако се замислиш за това "заклех се",макар и като част от текста, всъщност представлява изявление,че е казала необходимото за да встъпи.В смисъл,че "Да,аз се заклех пред Вас,вече се заклех..."Заклех се..."
svettoslav
Активен потребител
 
Мнения: 3901
Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11

Re: Венета Марковска и репутацията на България

Мнениеот averbisadverbera » 02 Дек 2012, 23:06

svettoslav написа:
В правото обаче битува и принципа за "...същественото от несъщественото".


Същественото определя основното, необходимото и присъщото. Несъщественото се отнася до всичко, което се различава от обикновеното (присъщото ). Но то трябва да е предвидено изрично, т.е. не може да се предполага.

"svettoslav", аd poenitendum properat, cito qui iudicat.
Способност да се селектира същественото от несъщественото, да постига истината е характерно само за човешкото съзнание. Само то има заложена нагласа да се самоусъвършенства.
"svettoslav", знанията свързани с най-общите понятия и институти на правото, доброто познаване на развитието и институтите на римското частно право, върху които в голяма степен е изградена цивилистичната система на съвременното общество, спецификите и историческото развитие на българската държава и право, конституционно-правните основи на Република България, формират школувания юрист. :lol: Caveant consules ne quid detrimenti respublica capiat, la patrie est en danger ! :lol:
averbisadverbera
Потребител
 
Мнения: 124
Регистриран на: 19 Ное 2012, 11:38

Re: Венета Марковска и репутацията на България

Мнениеот averbisadverbera » 02 Дек 2012, 23:49

Предлагам да сменим темата на форума с Президентът, вицепрезидентът и репутацията на България.
За избора на главен прокурор, Попова коментира, че летвата трябва да е много висока и ако за поста кандидатстват разпознаваеми достойни и достолепни личности, процедурата ще е много по-улеснена. Кризата, която изживяваме е феномен, който няма еквивалент в историята. Трябва да има акцент върху закона, и трябва да намерим правилният алгоритъм за предотвратяване на конфликти. Ако върховенството и безкомпромисността със закона не са приоритет, няма как да излезем от кризата, каза вицепрезидентът Маргарита Попова в предаването "Неделя 150" по БНР. :shock:
Cuiusvis hominis est errare; nullius nisi insipientis in errore perseverare.

Errare humanum est stultum est in errore perseverare.
Вицепрезидентът на Република България Маргарита Попова бе избрана за член на борда на директорите на Международната антикорупционна академия в противоречие и нарушение на Конституцията, с нормата на чл. 95 от Конституцията. Мандатът за член на борда на директорите на Международната антикорупционна академия е 6-годишен, а в конституцията се съдържа разпоредба, която регламентира несъвместимостта на мандата на вицепрезидента със заемане на определени длъжности и упражняване на определени дейности (чл. 95, ал. 2 от Конституцията ). Вицепрезидентът не може да изпълнява други държавни, обществени и стопански дейности. :shock:
averbisadverbera
Потребител
 
Мнения: 124
Регистриран на: 19 Ное 2012, 11:38

Re: Венета Марковска и репутацията на България

Мнениеот averbisadverbera » 03 Дек 2012, 00:04

http://www.president.bg/interviews-pres ... ovatv.html
Маргарита Попова: Господин Кеворкян, аз съм юрист, който 20 години, освен че е чел Конституцията, я е и прилагал. За разлика от много хора, на които се налага да четат Конституцията много късно и за разлика от много хора, които никога не са я прилагали. :shock:
Маргарита Попова: За вицепрезидента в българската Конституция има едно много важно изречение, много важна разпоредба. :shock:

За вицепрезидента в българската Конституция има не само едно важно изречение, а има много и то само важни разпоредби..., Попова. :lol:
averbisadverbera
Потребител
 
Мнения: 124
Регистриран на: 19 Ное 2012, 11:38

Re: Венета Марковска и репутацията на България

Мнениеот averbisadverbera » 03 Дек 2012, 02:16

svettoslav написа:
Относно нищожността,по-скоро нямаме изобщо клетва,т.к нямаш фактически състав,за да се постави въпрос за някаква "нищожност",която би била доста интересна.

Нарушаването на императивно изискване на материалния закон води до нищожност...

Съдиите от Конституционния съд встъпват в длъжност след полагане на следната клетва: "Като встъпвам в длъжността съдия в Конституционния съд, заклевам се да спазвам добросъвестно задълженията си, възложени с Конституцията и Закона за Конституционния съд. Заклех се."
Законът употребява думата "клетва", а всъщност под думата "клетва" се има предвид, като текст - "Като встъпвам в длъжността съдия в Конституционния съд, заклевам се да спазвам добросъвестно задълженията си, възложени с Конституцията и Закона за Конституционния съд. Заклех се.", а не само част от нейния текст. Съдиите от Конституционния съд, неположили клетвата с целият текст по Закона за Конституционния съд, трябва ли да се смятат за встъпили в длъжност и могат ли да упражняват правата си ...Полагането на клетвата, предвидена в Закона за Конституционния съд, е тържествен, публичен и неформален акт, с който едностранно се декларират и поемат задължения от висш порядък. Граматическият разбор на тълкуваната правна разпоредба показва яснота в езиковото й съдържание. Отделните думи и изрази, преценени в целия контекст на редакционната формулировка, разкриват задължение за съдиите от Конституционния съд да положат определена по съдържание клетва. Употребеният израз "встъпват в длъжност след полагане на следната клетва" съдържа изискване за активно поведение от нормените адресати - извършване на определено действие, с което те трябва в името на Република България да декларират своята воля да спазват добросъвестно задълженията си, възложени с Конституцията и Закона за Конституционния съд. Изискването за полагане на клетва има правно, нравствено и политическо значение. Законовата норма установява задължение за съдиите от Конституционния съд да положат клетва. Това означава да положат клетвата с целия, пълният текст по Закона за Конституционния съд.
Според чл. 58, ал. 1 от Конституцията гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Съдиите от Конституционния съд са български граждани. Логическият и правният извод от анализа на тази разпоредба е, че конституционните норми са задължителни за всички граждани, включително и за тези от тях, които са избрани за съдии в Конституционния съд. Задължителна е и нормата на чл.6, ал.1 от Закона за Конституционния съд, която изисква от съдиите да положат клетвата: "Като встъпвам в длъжността съдия в Конституционния съд, заклевам се да спазвам добросъвестно задълженията си, възложени с Конституцията и Закона за Конституционния съд. Заклех се." Голямото нравствено и политическо значение на акта на полагане на законовата клетва не изключва нейния правен характер. С разпоредбата на чл.6, ал.1 от Закона за Конституционния съд се създава публично правно задължение за лицата, които на основание на избор са придобили качеството на съдии в Конституционния съд. Това задължение те трябва да изпълнят при встъпване в изпълнение на пълномощията си. Отказът да се положи целия текст от клетвата означава отказ да се встъпи в изпълнение на пълномощията, защото не се изпълнява едно изрично предвидено в Закона за Конституционния съд задължение. За да встъпят в изпълнение на пълномощията си, съдии в Конституционния съд трябва както да са избрани, така и да са положили законовата клетва. Едното изискване е конституционно, а другото е законово, но и двете са задължителни. Наистина кандидатът за съдия в Конституционния съд става съдия в Конституционния съд въз основа на проведения избор и неполагането или непълното полагане на клетва не означава прекратяване на пълномощията му. За да встъпи обаче в изпълнение на пълномощията, е необходимо да положи и предвидената в Закона за Конституционния съд клетва. Систематичното място на разпоредбата, потвърждава извода, че полагането на клетвата е свързано юридически с встъпването на съдиите в Конституционния съд в изпълнение на пълномощията им. Аналогични разпоредби в Конституцията са предвидени за встъпване в изпълнение на пълномощията на народните представители, какта и за президента, вицепрезидента и членовете на Министерския съвет, но които обаче полагат клетвата по чл. 76, ал. 2 от Конституцията пред Народното събрание. "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се."
Изискването за полагане на клетва не е пожелание към правните субекти, към които е адресирано, а е задължение, въпреки че нито нормата на чл.6, ал.1 от Закона за Конституционния съд, нито на чл. 76, ал. 2 от Конституцията не определят пряко правните последици при нейното неизпълнение.Това обаче не означава, че нямат правно значение. Обстоятелството, че в близката история на България конституционната клетва е била предмет на правно регулиране и със закон, също не е основание да се приеме, че има само морално и политическо значение. Със Закона за избиране на Велико народно събрание, приет на 3 април 1990 г., в чл. 84, точка 2 и чл. 86 се предвижда като основание за прекратяване на пълномощията на народните представители отказът да се положи конституционна клетва. Касае се впрочем само за придаване на ново правно значение на конституционната и законовата клетва с оглед конкретната политическа обстановка в страната. :D :oops:
averbisadverbera
Потребител
 
Мнения: 124
Регистриран на: 19 Ное 2012, 11:38

Re: Венета Марковска и репутацията на България

Мнениеот emilgrigorov » 03 Дек 2012, 09:30

:lol:
...
Mother should i run for president
mother should i trust the government ...

http://www.facebook.com/photo.php?fbid=10151170353452308&set=a.10150285867642308.333957.5660597307&type=1
Carthago delenda est.
emilgrigorov
Активен потребител
 
Мнения: 2836
Регистриран на: 21 Яну 2012, 11:11

Re: Венета Марковска и репутацията на България

Мнениеот averbisadverbera » 03 Дек 2012, 12:13

Конституционна норма, разпоредбите на чл. 147, ал. 2, изр. трето от Конституцията и чл. 152 имат учредителен характер - създаване на държавния орган Конституционния съд с посочени публичноправни функции и посредник между учредителната и учредените власти. Думата "организация" употребена в чл. 152 от Конституцията произлиза от гръцкото ὄργανον, което пък произлиза от ἔργον - работа, действие. А думата "ред" е начин на действие, сбор от правила или норми. Съгласно чл.1, ал. 2 от Закона за Конституционен съд (ЗКС), Конституционният съд е независим от законодателната, изпълнителната и съдебната власт и се ръководи само от разпоредбите на Конституцията и този закон. Но защо се ръководи само ...и този закон - само от Закона за Конституционен съд? Действително няма норма която да създава задължение за спазване на законите от съдиите от Конституционния съд. Такова задължение те имат преди всичко като граждани. Според чл. 58, ал. 1 от Конституцията гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Съдиите от Конституционния съд са български граждани. Логическият и правният извод от анализа на тази разпоредба е, че конституционните норми са задължителни за всички граждани, включително и за тези от тях, които са избрани за съдии в Конституционния съд. Основният закон прокламира върховенството на Конституцията с разпоредбата на чл. 5 (1), която е в глава "Основни начала". Следователно касае се до основна, принципна разпоредба, с която Конституционният съд е конституционно обвързан и е длъжен и да се ръководи и да се съобразява при тълкуване и прилагане на всички други конституционни разпоредби. Затова е създаден КС, който има нормативно категорично възложената му задача "... да осигурява върховенството на Конституцията (чл. 1, ал. 1 от Закона за Конституционен съд).
Конституцията не "овластява". В демократичната държава овластява единствено народът, а Конституцията е инструмент за (контролирано) управление. А независимостта на Конституционния съд е гарантирала Конституцията, като защитен механизъм на демокрацията - в съответствие с чл. 8 от Конституцията предназначението на всяка една от властите е да функционира в определена сфера, като в пълна мяра изпълнява определената й задача. Съдиите от Конституционния съд на базата на свободния мандат изпълняват задачите си като независим и неутрален орган. Без независимост Конституционния съд се превръща в политически ангажирана структура, която в други държави се наименува "конституционен съвет", "държавен съвет", "сенат" и т. н. Това би означавало ограничаване и на функциите и на дейността на Конституционния съд, пренебрегване принципа на разделение на властите и обезсмисля конституционното овластяване на закон за уреждане организацията и дейността на държавните органи. Предвиждайки уредба в закон, Конституцията съзнателно е оставила въпросите да се уреждат на законово ниво. Този използван подход предоставя възможност за различни уредби и различен режим, но в границите на конституционната рамка, определена от Основните начала. Иначе устройствените закони не биха могли да съобразят организационната структура със зададените функции на органите и институциите, да постигнат оптимална организация на осъществяване на публичните функции. Ясни в това отношение са и разпоредбите на Конституцията. Понятието за независимост включва: функционална независимост, институционална независимост, персонална независимост и финансова независимост. Тоест с чл.1, ал. 2 от Закона за Конституционен съд съдиите искат да бъдат и са законово независими от всичко, т. е., вече не съзнават ролята си на съд, а търсят власт лично за себе си. Цели се абстрактна власт, което правното понятие и институт на независимостта не разрешават. Преди всичко, доколкото Конституцията изрично и изчерпателно изброява кръга и предмета на изключителната компетентност на НС, всяко разширяване чрез Закона за Конституционен съд от страна НС е дописване на основния закон, при което НС е превишил своята власт излизайки извън пределите на уредените правомощия на Конституционния съд в самата Конституция. На второ място, обявявайки Конституционният съд за независим от законодателната, изпълнителната и съдебната власт и ръководещ се само от разпоредбите на Конституцията и само от Закона за Конституционен съд, Конституционният съд абдикира от положението си на страж на конституционната правова държава и демокрацията, тъй като не само допуска, но и дава предварителното си съгласие и при това без да бъде питан, че НС би могло да променя въпроси съставляващи ядрото на съвременния демократичен конституционализъм. В условията на демократичното управление конституционните принципи не съществуват изолирано един от друг, а в определени отношения, които предопределят варианти на конституционния модел и формата на управление. Игнорирането на взаимодействието между конституционните принципи, при което всеки се разглежда самостоятелно от останалите, нерядко води до заблуждението че отделния принцип се реализира в неограничени предели и е абсолютна категория или принципите биват довеждани до собствените им антиподи. Ефективността конституционното управление изисква отстраняване на напрежението между основните начала и рационализация на взаимодействието им чрез установяване на съподчиненост, каузалност и йерархия в системата от конституционни принципи. Разграничението на правомощията на държавните органи е подчинено на правилото, че всеки обособен титуляр на властта е първичен носител, но не и монополист на една функция, в осъществяванто на която участват и други държавни органи, а в резултат на вторично деление всеки държавен орган получава дял и участва и в упражняването на друга власт за да може да възпира и предотврати пълновластието на всеки първичен носител на власт. “Власт ,власт възпира”. Ръководени от здравия разум, създателите на Конституцията от 1991 г. избягват крайностите, които лаконичната максима на абат Е. Сийес, че “единството на властите само по себе си е деспотизъм, разделението на властите само по себе си е анархия” точно синтезира. Нито една работеща конституционна система обаче не осигурява абсолютна независимост на учредените власти, защото равновесието между тях се постига чрез взаимно възпиране. Балансът предполага всяка от властите да притежава в компетенциите си възможности за противодействие на другите, когато те излизат извън отредените им конституционни предели. Ето защо след първичното хоризонтално деление на властите и поверяването им на самостоятелни органи, всеки от тях получава частици от не отредената му власт за да контролира институцията - основен носител на съответната функция. Извън всякакво съмнение е, че независимостта на Конституционния съд следва да осигури точно тълкуване, спазване и прилагане на Конституцията като предотврати, какъвто и да е натиск върху дейността и постановяването на решенията на магистратите от страна на държавни органи, политически партии, длъжностни или физически лица. Оттук обаче не следва че независимостта е абсолютна и доминира над всички принципи на конституционната демокрация. Не тя предопределя съдържанието на разделението на властите, а конституционно установеният модел на разделение на властите, формулиран от учредителната власт в Конституцията предопределя пределите на независимостта на всички власти в това число и на Конституционния съд. Независимостта както всяко друго правно понятие или институт не съвпада с литературния смисъл на думата независимост, ако и този смисъл да се цени, да е насочен и се обхваща от правното понятие, или група. Разбира се, че анализът на правните норми и понятия включва и започва от граматическото им, и логическо тълкуване, т. е., съдържа, и етимологията на думата. Но ако етимологията е достатъчно средство за литературен анализ, от гледна точка на произходът на думата – в езика, то в правото, или на езика на правото, основният елемент на понятието е в историческата логика на думата. Историческата логика проследява – на принципа на етимологията, но с редица разлики като съдържание, използването на думата в правото и очертаването на нейното съдържание, и предназначение от елементите, които я съставляват в това право – към отделни законодателни моменти – например, какво е независимост към 90-та година, преди 44-та година, и към настоящия момент. Включва ли независимостта и друго освен несменяемостта и непреместваемостта към даден момент според закона. За добро или лошо, понятието независимост никога и никъде не се очертава с конкретна норма, а тя се извлича с помощта на правната теория, т. е., по реда на тълкуването. Да си припомним и казаното от J.Dabin, "повечето от нещата се разбират по-добре, когато не се дефинират и това е така при моралните, икономическите или политическите понятия", нещо напълно приложимо и в правото.
Последна промяна averbisadverbera на 03 Дек 2012, 13:47, променена общо 1 път
averbisadverbera
Потребител
 
Мнения: 124
Регистриран на: 19 Ное 2012, 11:38

Re: Венета Марковска и репутацията на България

Мнениеот averbisadverbera » 03 Дек 2012, 12:38

Народът бедства, защото всичко ни е сбъркано в държавата. Всичко ни е объркано и миришещо!
Република България би трябвало да е правова държава и да се управлява според Конституцията и законите на страната.
Но няма правова държава, няма право, там където може да има безотговорен и безконтролен. Ако това е неясно, ние нямаме съд.
averbisadverbera
Потребител
 
Мнения: 124
Регистриран на: 19 Ное 2012, 11:38

Re: Венета Марковска и репутацията на България

Мнениеот averbisadverbera » 03 Дек 2012, 14:27

Съгласно чл.1, ал. 2 от Закона за Конституционен съд (ЗКС), Конституционният съд е независим от законодателната, изпълнителната и съдебната власт и се ръководи само от разпоредбите на Конституцията и този закон. Независим е - От мене нищо не зависи, но и аз независя от никого. Независим орган е този, от който нищо не зависи. Тази сентенция е пълно клише, но затова пък звучи все по-вярно в Държавата ни.
averbisadverbera
Потребител
 
Мнения: 124
Регистриран на: 19 Ное 2012, 11:38

ПредишнаСледваща

Назад към Общи дискусии


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 55 госта


cron