Когато справедливост и правосъдие са различни думи

[nk7702n]

Не знам дали го е писал англичанин или българин, но е вярно. За съжаление
За nk7702n - явно в бързината да вземеш отношение по всичко в този фарум не вникваш в текста. Говоря за декриминализация, за намаляне срока на наказанията, в това число и размера на глобите /но не тук, а в една друга тема/. Просто става въпрос за прагматизъм. Смятам, че един 66 е достатъчен. На кого му е необходимо престъпника да е на свобода /и размера на глобите да е голям/- на гражданите, на съдиите, на прокурорите, на дознателите и полицаите - отговорете ми - май пропуснах един вероятен отговор.

Прав си, че понякога се впускам в няколко посоки и в няколко различни теми едновременно и си раздвоявам или разтроявам вниманието. Може и да съм пропуснала или недоразбрала нещо от съжденията ти, още повече щом споменаваш и за друга тема в този смисъл. За глобите и намаляване на размера им - окей, примерно едно деяние проникване в чуждо МПС, без причинени вреди е прекалено да се санкционира по чл. 78а с глоба от 1000 лева, която най - вероятно безработният извършител скоро няма да плати. Не съм съгласна обаче, че е достатъчен чл.66, пробацията в някои случаи си е по - добрият вариант / от гледна точка на защитата, а и на правата на самите подзащитни/ Иначе, нека да се намали срокът на наказанията, нямам нищо против.
Допълвам се. Приемането на изменения в НК и НПК е сериозна работа и трябва да се извършва при спазване на основните принципи и цели на налагане на наказания на осъдените лица . Чл. 36 от НК съдържа целите на налаганите наказания и те не са единствено възмездие за извършените престъпления, а :
Чл. 36. (1) Наказанието се налага с цел: 1) да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, 2) да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и 3) да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

(2) Наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство.
Точно това имах в предвид при споменаването на т.н. " обвинителен уклон" поради естеството на работата ви. Прагматизмът в насока финанси не би следвало да е единственото ръководно начало.

[Star_doznatel]

Малкият размер на наказанието глоба - нещо, зад което стоя твърдо - в никакъв случай не преследва /или поне аз не преследвам/ финансов резултат. Друг е въпросът, че размерът непрекъснато се увелечава и аз също подозирам преследване на финасов резултаят за държавния бюджет. Което, разбира се - не става - пълни се джоба само на адвоката. Нещото, зад което твърдо стоя е принципът за неизбежност на наказанието. Ленин казва, че глобата не е страшна със своя размер, а със своата неизбежност. Някой тук в този форум га беше цитирал и аз го превеждам по памет. Дали е уместно точно него да цитирам е друг въпрос. Но, аз не се притеснявам, кагото с нещо, с което съм ъгласен, с него е съгласен Хитлер, Сталин или Наполеон.
Между другото - не ми отговнори на питането.
А по т. 2 от товя пост - кое наказание по НК или ЗАНН има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство. Явно предпочиташ такива просто да няма. Или да съществуват текстове, които да позволават да не се налагат до ... докато някои хора си узучат децата /стар виц - трябва да го знаеш/

[nk7702n]

Да, тая мисъл, няма значение дали е на Ленин или на някой друг, и на мен ми харесва. Неизбежността е важна и съм съгласна, че трябва да се вземат мерки за по - голяма събираемост на глобите, наложени по чл. 78а.
На въпроса за това кой има интерес престъпникът да е на свобода не съм отговорила, защото не мисля, че може да бъде отговорено еднозначно и директно. Аз гледам на нещата от друг зрителен ъгъл - от този на защитата. Всеки има право на защита и всеки е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда. Не оправдавам престъпните деяния,но се опитвам да търся причините за формиране на престъпния умисъл и въобще за извършването на определено деяние от конкретно лице. Гледам на всяко наказателно дело индивидуално. Примерно, има неосъждани лица, 20 - 25 - годишни младежи, които по една или друга причина се увличат от други осъждани лица и започват да се занимават с кражби или с разпространение на наркотици. Когато попадна на такива хора им говоря много и се опитвам да им втълпя, че тръгнат ли по тоя път, няма връщане назад и ще редят присъда след присъда, докато рано или късно влезнат с ефективно наказание в Затвора. Не мога да ги нарека престъпници и да кажа категорично, че нямам интерес да са на свобода. Прекалено крайно е. Тръгнали са по лош път, но би следвало да им дадем възможност да се поправят, докато не е станало късно именно чрез по - леки наказания, каквото е пробацията, когато законът го допуска като наказание. Има и многократно осъждани, на които по всичко им личи, че не съжаляват за това, което са извършили и смятат да продължат по тоя път. Затова и законът предвижда за тях налагане на по- тежки наказания. Не виждам защо трябва да поставяме всички в една обща група под общ знаменател "Престъпници". Нали всички сме граждани на тая държава и трябва да получаваме не само възмездие, но и някакъв шанс за по - добро бъдеще!?