Сдружение с нестопанска цел

[Виктор Михайлов]

Имам въпрос относно съдебната регистрация на такова сдружение....
Каква е процедурата и какви са таксите за съдебна регистрация.
Става въпрос за регистрация на клуб...Със запазване на име, и всички останали подробности...

[Регистрация]

attorney_at_law@abv.bg
Бързо, евтино, точто, акуратно, сигурно!!!

[Tom]

ПРОФЕСИОНАЛНО !
TOMIBO@ABV.BG

[D.Ivanova]

Уважаеми господине, процедурата минава през съответния Окръжен съд/или СГС/. Неоходи са определен набор от документи освен Уведомително писмо за запазено име, т. е. учредително събрание, избиране на управителни органи, устав, заявление за регистрация и т.н. Трябва да е ясно дали ще е в общественополезна или часна полза., тъй като в пърия случай се минава и през Министерство на правосъдието, за вписване в т. нар."специален регистър". Относно таксите: име-60, държ. такса за съда-25, БУЛСТАТ-40. За контакт: e_mail: dc_workmail@yahoo.com

[Гери]

Ужас, досрамя ме, че съм юрист!
Колеги форума е за взаимопомощ, а не за “ловене” на клиенти! Нищо професионално не видях в това да си оставите е-мейла без коментар!
И за да не ме обвинят в реклама на сайта ни, направо ще ви пейстна статия по въпроса. Да, таксите не са посочени, но ще ви стане ясно ако регистрирате НПО какво ви предстои като първа крачка.

В ДВ бр. 81 от 6 октомври 2000 г. бе обнародван приетия нов Закон за юридическите лица с нестопанска цел, който отмени дотогава действалия Закон за лицата и семейството в частта му, относно регистрацията на т.нар. нестопански организации /организации с идеална цел, неправителствени организации и т.н./. С новия закон се въведоха някои принципно нови положения и изисквания към юридическите лица с нестопанска цел, както и се прецизираха и уточниха някои спорни положения. Разгледани са само новите изисквания към юридическите лица с нестопанска цел, които не съществуваха в досега действалия закон и които трябва да се знаят от управителните органи на вече регистрираните фондации и сдружения.*

I. ВИДОВЕ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ
Юридическите лица с нестопанска цел /ЮЛНЦ/ могат да бъдат два вида – сдружения и фондации.
1. Сдружението е доброволно обединение на три или повече лица, които се обединяват за извършване на някаква дейност. Лицата могат да бъдат както физически, така и юридически /по-популярни като фирми/. Ако сдружението ще осъществява дейност в обществен интерес то за неговото създаване са необходими най-малко седем физически лица или три юридически лица, т.е. сдруженията, които ще извършват такава дейност трябва да се състоят от повече хора.
2. Фондацията няма членове. Тя се учредява с дарение или завещание от едно или няколко лица за постигане на определена нестопанска цел. Фондацията може да се управлява от един или няколко души, определени от дарителя /завещателя/, но тези хора не са членове на фондацията.

II. ОПРЕДЕЛЯНЕ КАКВА ДЕЙНОСТ ЩЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ЮЛНЦ
С новия закон дейностите, които могат да осъществяват ЮЛНЦ се разделиха на два вида – дейности в частна полза /частен интерес/ и дейности в обществена полза /обществен интерес/.
Организации, които осъществяват дейността си в обществен интерес са тези, които работят за:
- развитието и утвърждаването на духовните ценности, гражданското общество, здравеопазването, образованието, науката, културата, техниката, технологиите или физическата култура;
- подпомагането на социално слабите, на инвалидите или лицата, нуждаещи се от грижи;
- подпомагането на социалната интеграция и личностната реализация;
- защитата на човешките права или на околната среда;
- други цели, определени със закон.
Организации, които осъществяват дейността си в частен интерес работят за своите членове или за други, определени лица, които се ползват от тяхната дейност.
Всяко ЮЛНЦ само определя дали ще извършва дейността си в обществен или частен интерес. ЮЛНЦ, които ще извършват дейност в обществен интерес подлежат на допълнителна регистрация и се подчиняват на един по-строг режим и контрол /виж по-долу/ . Определянето, че ще се извършва дейност в обществен интерес е неотменимо – юридическото лице не може да се откаже от това си решение.

III. СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ
ЮЛНЦ могат да извършват и стопанска дейност. Тя обаче трябва да е свързана с основната цел, която осъществява организацията, да е записана в Устава като възможност и средствата от извършваната стопанска дейност да отиват за подпомагане дейността на ЮЛНЦ. Забранено е да се разпределя печалба – т.е. членовете на ЮЛНЦ да получават някакъв дивидент /премии, облаги/ от стопанската дейност.
Получените приходи от стопанска дейност се облагат по общия ред на данъчното ни законодателство.

IV. РЕГИСТРАЦИЯ
ЮЛНЦ се регистрират по тяхното седалище пред съответния Окръжен съд. Отпадна изискването в процеса на тяхното учредяване да участва прокуратурата, което до голяма степен ще намали сроковете за създаване на едно ново сдружение или фондация.

V. УПРАВЛЕНИЕ
Органите за управление на ЮЛНЦ могат да бъдат различни, в зависимост от вида на ЮЛ:
1. При сдруженията - върховен орган е Общото събрание, което се състои от всички членове на сдружението. Сдружението трябва да има и управителен орган, който най-често е Управителен съвет. Управителния съвет се състои минимум от трима души, които трябва да имат Председател. По решение на общото събрание функциите на Управителен съвет могат да се изпълняват и от едно лице – Управител.
По този начин двете схеми на управление са:
ОБЩО СЪБРАНИЕ /всички членове/ -----УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ /поне трима души/ ------- ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ
или
ОБЩО СЪБРАНИЕ --------УПРАВИТЕЛ
2. Фондациите се управляват от едноличен или колективен управителен орган, който се определя свободно от Учредителния акт съобразно волята на учредителя. Когато фондацията се управлява от повече от един орган, то за нея се прилагат правилата за Общото събрание и Управителния съвет на сдруженията.

VI. ЮЛНЦ, КОИТО СЕ ОПРЕДЕЛЯТ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЙНОСТ, В ОБЩЕСТВЕНА ПОЛЗА
Безспорно, най-важното деление, което прави новият закон е разделението по вида дейности. ЮЛНЦ, които осъществяват дейност в обществен интерес могат да ползват данъчни, митнически и други финансови и икономически облекчения, които ще бъдат регламентирани в други закони /в момента тези облекчения още не са приети/ Това налага и някои специални изисквания, на които трябва да отговарят тези лица, а именно:
1. ЮЛНЦ, осъществяващи дейност в обществена полза се вписват допълнително в специален Централен регистър към Министерството на правосъдието. Вписването се осъществява по специална процедура, регламентирана в закона – вж. чл. 45.
2. ЮЛНЦ, осъществяващи дейност в обществена полза имат много по-строги правила за осъществяване на дейността – водят протоколите от заседанията си в специални книги, управителните им органи са задължително колктивни, не могат да се преобразуват в юридически лица от частна полза и т.н.
3. ЮЛНЦ, осъществяващи дейност в обществена полза веднъж годишно са задължени да изготвят доклад, който съдържа съществените дейности, изразходваните за тях средства, връзката им с целите и програмите на организацията и постигнатите резултати, размера на безвъзмездно полученото имущество и приходите от другите дейности за набиране на средства и финансовия резултат. Всяка година те са задължени до 31 май да предоставят пред Централния регистър тази информация, заверен годишен счетоводен баланс, декларации за дължимите данъци и такси, промените в Устава и т.н.
4. С една дума – ЮЛНЦ, които осъществяват дейността си в обществен интерес могат да ползват данъчни облекчения и държавни субсидии, но за сметка на това са под лицензионно-разрешителен режим. Вписването и заличаването от Централния регистър на ЮЛНЦ става с решение на Министъра на правосъдието, което може да се обжалва пред ВАС. Заличаването на ЮЛНЦ от Централния регистър става по искане на прокуратурата или от органите на държавно финансовия контрол.
Всички процедури по вписване, заличаване и промени в Централния регистър са освободени от държавни такси. Самият Централен регистър е публичен.
ЮЛНЦ, на които е отказано да изпълняват дейността си / да бъдат вписани/ в обществен интерес могат да работят в частен интерес – за интереса на своите членове или на определени лица. Заличените от регистъра ЮЛНЦ могат /най-често заличаването ще става за неподаване на изискуемата информация в срок/ да се заявят за повторно вписване след изтичане на една година от датата на заличаването.

VII. ЛИКВИДАЦИЯ И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ИМУЩЕСТВОТО
В новия закон е уредена материята на ликвидацията и разпределяне на имуществото на ЮЛНЦ, при тяхното прекратяване /по старото ни законодателство имуществото отиваше в полза на държавата/
1. При сдруженията и фондациите с частен интерес – имуществото се разпределя съгласно Устава му, съгласно решенията на общото събрание или съобразно решението на ликвидатора. Ако няма лица, между които да може да се разпредели имуществото то се предава на общината, в чийто район се намира ЮЛНЦ, и тя трябва да го използва за дейности, най-близки до осъществяваната от прекратеното дружество. Или иначе казано – най-често имуществото ще се разпределя между членовете на ЮЛНЦ, когато такива съществуват.
2. При ЮЛНЦ в обществен интерес имуществото се предоставя по решение на съда на друго ЮЛ със сходна дейност. Не е ясна процедурата, по която съдът ще може да определи на кое друго ЮЛНЦ ще се предаде имуществото. Ако съдът не вземе решение то имуществото отново се предава на общината, която трябва да го използва за сходни дейности – социални, културни, образователни и т.н.

VIII. ДЕЙСТВИЕ НА ЗАКОНА СПРЯМО ВЕЧЕ РЕГИСТРИРАНИ ФОНДАЦИИ И СДРУЖЕНИЯ
Регистрираните по стария закон фондации и сдружения могат да продължат дейността си. Те автоматично се считат за ЮЛНЦ от частен интерес. За тях важат два важни срока:
1. В едногодишен срок от влизане на закона в сила или иначе казано до 01.01.2002 г. всички сега съществуващи фондации и сдружения трябваше да приведат Уставите си съобразно новия закон. По-късно този срок бе удължен да 31.12.2002 г. Това наложи т.нар. пререгистрация, тъй като или някои разпоредби от старите Устави противоречат на новия закон, или самите ЮЛНЦ искат да включат в предмета си възможността за осъществяване на стопанска дейност.
2. В тригодишен срок от влизане на закона в сила ЮЛНЦ, които желаят да осъществяват дейността си в обществен интерес, трябва да заявят това обстоятелство и да поискат да бъдат вписани в Централния регистър.
Следователно – най-често срещания резултат при сега съществуващите организации, които развиват сериозна дейност ще бъде съдебна пререгистрация с последващо заявление за вписване в Централния регистър към Министерството на правосъдието.

IX. ДРУГИ ОСОБЕНОСТИ И НОВИ ПОЛОЖЕНИЯ
1. Учредители на ЮЛНЦ могат да бъдат както български, така и чуждестранни физически или юридически лица. Чуждестранните ЮЛНЦ могат да откриват клонове в България, ако целите им не противоречат на българските закони.
2. В процеса на регистрация ЮЛНЦ могат да развиват дейност и да поемат задължения, като трябва да указват, че са в процес на регистрация. Това е особено важно за новите ЮЛНЦ, които са в процес на съдебна регистрация, а желаят да кандидатстват за някой проект.
3. Името на ЮЛНЦ е с национална изключителност. Това означава, че може да има само една фондация “БАЛКАН”, независимо дали в София или Варна. ЮЛНЦ могат обаче да откриват свои клонове в други населени места.
4. Задължително във всички писмени документи, които издава ЮЛНЦ трябва да се съдържат данни за наименование, адрес, съдебна регистрация, данъчна регистрация и БУЛСТАТ.
5. ЮЛНЦ могат да се преобразуват – сливат, отделят или разделят. Припомняме, че ЮЛНЦ, работещи в обществена полза могат да се преобразуват само в други с обществена полза, но не и в други от частен интерес.
6. Поканите за свикване на общи събрания на ЮЛНЦ задължително се обнародват в Държавен вестник. Всички решения на Общото събрание подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с Устава.
7. Членовете на сдружението не отговарят за задълженията на самото сдружение, т.е. ако сдружението не може да покрие своите задължения, то членовете му не отговарят със своето имущество.

* Забележка: На много места в текста е използвана терминология, която не е строго прецизна юридически, но е по-лесна за възприемането й от читател, без правно образование.

автор:
адв.Камен Костакиев

[troyantour]

Ужас, досрамя ме, че съм юрист!
Колеги форума е за взаимопомощ, а не за “ловене” на клиенти! Нищо професионално не видях в това да си оставите е-мейла без коментар!
И за да не ме обвинят в реклама на сайта ни, направо ще ви пейстна статия по въпроса. Да, таксите не са посочени, но ще ви стане ясно ако регистрирате НПО какво ви предстои като първа крачка.

В ДВ бр. 81 от 6 октомври 2000 г. бе обнародван приетия нов Закон за юридическите лица с нестопанска цел, който отмени дотогава действалия Закон за лицата и семейството в частта му, относно регистрацията на т.нар. нестопански организации /организации с идеална цел, неправителствени организации и т.н./. С новия закон се въведоха някои принципно нови положения и изисквания към юридическите лица с нестопанска цел, както и се прецизираха и уточниха някои спорни положения. Разгледани са само новите изисквания към юридическите лица с нестопанска цел, които не съществуваха в досега действалия закон и които трябва да се знаят от управителните органи на вече регистрираните фондации и сдружения.*

I. ВИДОВЕ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ
Юридическите лица с нестопанска цел /ЮЛНЦ/ могат да бъдат два вида – сдружения и фондации.
1. Сдружението е доброволно обединение на три или повече лица, които се обединяват за извършване на някаква дейност. Лицата могат да бъдат както физически, така и юридически /по-популярни като фирми/. Ако сдружението ще осъществява дейност в обществен интерес то за неговото създаване са необходими най-малко седем физически лица или три юридически лица, т.е. сдруженията, които ще извършват такава дейност трябва да се състоят от повече хора.
2. Фондацията няма членове. Тя се учредява с дарение или завещание от едно или няколко лица за постигане на определена нестопанска цел. Фондацията може да се управлява от един или няколко души, определени от дарителя /завещателя/, но тези хора не са членове на фондацията.

II. ОПРЕДЕЛЯНЕ КАКВА ДЕЙНОСТ ЩЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ЮЛНЦ
С новия закон дейностите, които могат да осъществяват ЮЛНЦ се разделиха на два вида – дейности в частна полза /частен интерес/ и дейности в обществена полза /обществен интерес/.
Организации, които осъществяват дейността си в обществен интерес са тези, които работят за:
- развитието и утвърждаването на духовните ценности, гражданското общество, здравеопазването, образованието, науката, културата, техниката, технологиите или физическата култура;
- подпомагането на социално слабите, на инвалидите или лицата, нуждаещи се от грижи;
- подпомагането на социалната интеграция и личностната реализация;
- защитата на човешките права или на околната среда;
- други цели, определени със закон.
Организации, които осъществяват дейността си в частен интерес работят за своите членове или за други, определени лица, които се ползват от тяхната дейност.
Всяко ЮЛНЦ само определя дали ще извършва дейността си в обществен или частен интерес. ЮЛНЦ, които ще извършват дейност в обществен интерес подлежат на допълнителна регистрация и се подчиняват на един по-строг режим и контрол /виж по-долу/ . Определянето, че ще се извършва дейност в обществен интерес е неотменимо – юридическото лице не може да се откаже от това си решение.

III. СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ
ЮЛНЦ могат да извършват и стопанска дейност. Тя обаче трябва да е свързана с основната цел, която осъществява организацията, да е записана в Устава като възможност и средствата от извършваната стопанска дейност да отиват за подпомагане дейността на ЮЛНЦ. Забранено е да се разпределя печалба – т.е. членовете на ЮЛНЦ да получават някакъв дивидент /премии, облаги/ от стопанската дейност.
Получените приходи от стопанска дейност се облагат по общия ред на данъчното ни законодателство.

IV. РЕГИСТРАЦИЯ
ЮЛНЦ се регистрират по тяхното седалище пред съответния Окръжен съд. Отпадна изискването в процеса на тяхното учредяване да участва прокуратурата, което до голяма степен ще намали сроковете за създаване на едно ново сдружение или фондация.

V. УПРАВЛЕНИЕ
Органите за управление на ЮЛНЦ могат да бъдат различни, в зависимост от вида на ЮЛ:
1. При сдруженията - върховен орган е Общото събрание, което се състои от всички членове на сдружението. Сдружението трябва да има и управителен орган, който най-често е Управителен съвет. Управителния съвет се състои минимум от трима души, които трябва да имат Председател. По решение на общото събрание функциите на Управителен съвет могат да се изпълняват и от едно лице – Управител.
По този начин двете схеми на управление са:
ОБЩО СЪБРАНИЕ /всички членове/ -----УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ /поне трима души/ ------- ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ
или
ОБЩО СЪБРАНИЕ --------УПРАВИТЕЛ
2. Фондациите се управляват от едноличен или колективен управителен орган, който се определя свободно от Учредителния акт съобразно волята на учредителя. Когато фондацията се управлява от повече от един орган, то за нея се прилагат правилата за Общото събрание и Управителния съвет на сдруженията.

VI. ЮЛНЦ, КОИТО СЕ ОПРЕДЕЛЯТ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЙНОСТ, В ОБЩЕСТВЕНА ПОЛЗА
Безспорно, най-важното деление, което прави новият закон е разделението по вида дейности. ЮЛНЦ, които осъществяват дейност в обществен интерес могат да ползват данъчни, митнически и други финансови и икономически облекчения, които ще бъдат регламентирани в други закони /в момента тези облекчения още не са приети/ Това налага и някои специални изисквания, на които трябва да отговарят тези лица, а именно:
1. ЮЛНЦ, осъществяващи дейност в обществена полза се вписват допълнително в специален Централен регистър към Министерството на правосъдието. Вписването се осъществява по специална процедура, регламентирана в закона – вж. чл. 45.
2. ЮЛНЦ, осъществяващи дейност в обществена полза имат много по-строги правила за осъществяване на дейността – водят протоколите от заседанията си в специални книги, управителните им органи са задължително колктивни, не могат да се преобразуват в юридически лица от частна полза и т.н.
3. ЮЛНЦ, осъществяващи дейност в обществена полза веднъж годишно са задължени да изготвят доклад, който съдържа съществените дейности, изразходваните за тях средства, връзката им с целите и програмите на организацията и постигнатите резултати, размера на безвъзмездно полученото имущество и приходите от другите дейности за набиране на средства и финансовия резултат. Всяка година те са задължени до 31 май да предоставят пред Централния регистър тази информация, заверен годишен счетоводен баланс, декларации за дължимите данъци и такси, промените в Устава и т.н.
4. С една дума – ЮЛНЦ, които осъществяват дейността си в обществен интерес могат да ползват данъчни облекчения и държавни субсидии, но за сметка на това са под лицензионно-разрешителен режим. Вписването и заличаването от Централния регистър на ЮЛНЦ става с решение на Министъра на правосъдието, което може да се обжалва пред ВАС. Заличаването на ЮЛНЦ от Централния регистър става по искане на прокуратурата или от органите на държавно финансовия контрол.
Всички процедури по вписване, заличаване и промени в Централния регистър са освободени от държавни такси. Самият Централен регистър е публичен.
ЮЛНЦ, на които е отказано да изпълняват дейността си / да бъдат вписани/ в обществен интерес могат да работят в частен интерес – за интереса на своите членове или на определени лица. Заличените от регистъра ЮЛНЦ могат /най-често заличаването ще става за неподаване на изискуемата информация в срок/ да се заявят за повторно вписване след изтичане на една година от датата на заличаването.

VII. ЛИКВИДАЦИЯ И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ИМУЩЕСТВОТО
В новия закон е уредена материята на ликвидацията и разпределяне на имуществото на ЮЛНЦ, при тяхното прекратяване /по старото ни законодателство имуществото отиваше в полза на държавата/
1. При сдруженията и фондациите с частен интерес – имуществото се разпределя съгласно Устава му, съгласно решенията на общото събрание или съобразно решението на ликвидатора. Ако няма лица, между които да може да се разпредели имуществото то се предава на общината, в чийто район се намира ЮЛНЦ, и тя трябва да го използва за дейности, най-близки до осъществяваната от прекратеното дружество. Или иначе казано – най-често имуществото ще се разпределя между членовете на ЮЛНЦ, когато такива съществуват.
2. При ЮЛНЦ в обществен интерес имуществото се предоставя по решение на съда на друго ЮЛ със сходна дейност. Не е ясна процедурата, по която съдът ще може да определи на кое друго ЮЛНЦ ще се предаде имуществото. Ако съдът не вземе решение то имуществото отново се предава на общината, която трябва да го използва за сходни дейности – социални, културни, образователни и т.н.

VIII. ДЕЙСТВИЕ НА ЗАКОНА СПРЯМО ВЕЧЕ РЕГИСТРИРАНИ ФОНДАЦИИ И СДРУЖЕНИЯ
Регистрираните по стария закон фондации и сдружения могат да продължат дейността си. Те автоматично се считат за ЮЛНЦ от частен интерес. За тях важат два важни срока:
1. В едногодишен срок от влизане на закона в сила или иначе казано до 01.01.2002 г. всички сега съществуващи фондации и сдружения трябваше да приведат Уставите си съобразно новия закон. По-късно този срок бе удължен да 31.12.2002 г. Това наложи т.нар. пререгистрация, тъй като или някои разпоредби от старите Устави противоречат на новия закон, или самите ЮЛНЦ искат да включат в предмета си възможността за осъществяване на стопанска дейност.
2. В тригодишен срок от влизане на закона в сила ЮЛНЦ, които желаят да осъществяват дейността си в обществен интерес, трябва да заявят това обстоятелство и да поискат да бъдат вписани в Централния регистър.
Следователно – най-често срещания резултат при сега съществуващите организации, които развиват сериозна дейност ще бъде съдебна пререгистрация с последващо заявление за вписване в Централния регистър към Министерството на правосъдието.

IX. ДРУГИ ОСОБЕНОСТИ И НОВИ ПОЛОЖЕНИЯ
1. Учредители на ЮЛНЦ могат да бъдат както български, така и чуждестранни физически или юридически лица. Чуждестранните ЮЛНЦ могат да откриват клонове в България, ако целите им не противоречат на българските закони.
2. В процеса на регистрация ЮЛНЦ могат да развиват дейност и да поемат задължения, като трябва да указват, че са в процес на регистрация. Това е особено важно за новите ЮЛНЦ, които са в процес на съдебна регистрация, а желаят да кандидатстват за някой проект.
3. Името на ЮЛНЦ е с национална изключителност. Това означава, че може да има само една фондация “БАЛКАН”, независимо дали в София или Варна. ЮЛНЦ могат обаче да откриват свои клонове в други населени места.
4. Задължително във всички писмени документи, които издава ЮЛНЦ трябва да се съдържат данни за наименование, адрес, съдебна регистрация, данъчна регистрация и БУЛСТАТ.
5. ЮЛНЦ могат да се преобразуват – сливат, отделят или разделят. Припомняме, че ЮЛНЦ, работещи в обществена полза могат да се преобразуват само в други с обществена полза, но не и в други от частен интерес.
6. Поканите за свикване на общи събрания на ЮЛНЦ задължително се обнародват в Държавен вестник. Всички решения на Общото събрание подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с Устава.
7. Членовете на сдружението не отговарят за задълженията на самото сдружение, т.е. ако сдружението не може да покрие своите задължения, то членовете му не отговарят със своето имущество.

* Забележка: На много места в текста е използвана терминология, която не е строго прецизна юридически, но е по-лесна за възприемането й от читател, без правно образование.

автор:
адв.Камен Костакиев

[kostadin_yordanov]

Гледам в чл. 40, ал. 3 на ЗЮЛНЦ, че годишните доклади за дейността и финансовите отчети на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност били публични и се публикуват в бюлетина и интернет страницата на централния регистър -- http://www.justice.government.bg/new/Pa ... M%2BoMI%3D. Но при ТЪРСЕНЕ и в МЕСЕЧЕН БЮЛЕТИН там не се намира нищо