Може ли с двойно гражданство да станеш прокурор или съдия

от **ivodanailov** » 26 Май 2012, 07:38

Здравейте,сега завършвам и искам да кандидатствам право,мечтата ми е да стана съдия или прокурор,обаче имам двойно гражданство.Това ще се окаже ли проблем???Знам,че в Конституционния съд не може,но в по-долните инстанции не съм запознат и затова търся мнение.....

Уеб-сайт · от **karanedeff** » 26 Май 2012, 09:01

ivodanailov написа:Това ще се окаже ли проблем???

Да

ЗСВ написа:Чл. 162. За съдия, прокурор и следовател може да се назначи лице, което има само българско гражданство и:

1. има висше образование по специалността "Право";

2. е преминало стажа, определен в този закон, и е придобило юридическа правоспособност;

3. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските магистрати;

4. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията;

5. (нова - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) не е дисциплинарно освободено от длъжност изборен член на Висшия съдебен съвет за накърняване престижа на съдебната власт;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) не страда от психическо заболяване.

от **ivodanailov** » 26 Май 2012, 14:49

Мерси за информацията!!А искам да попитам двойното ми гражданство няма да е пречка да стана адвокат,юрист-консулт или нотариус-нали???Благодаря предварително

от **angel_ina** » 19 Ное 2012, 12:35

Съответно справка в закона за адвокатурата и закона за нотариусите и нотариалната дейност. Отговорите идват сами.

от **averbisadverbera** » 26 Ное 2012, 20:23

Може ли с двойно гражданство да станеш прокурор или съдия

Може, ivodanailov. Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната. Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество. Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие. Всички граждани са равни пред закона. Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин, или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход. Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.
Държавата създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания. Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа. Основните права на гражданите са неотменими. Според чл. 133 от Конституцията условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите, както и за осъществяване на тяхната отговорност се уреждат със закон.
Конституционният съд вече е имал повод да даде задължително тълкуване на изискването за "български гражданин по рождение" - С Решение № 12 от 1996 г. по к.д. № 13 от 1996 г. (ДВ, бр. 67 от 1996 г.)на основание чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията Конституционният съд
РЕШИ: Българско гражданство по рождение (по произход или по месторождение) се придобива по право в момента на раждането и не се предшества от каквото и да е друго гражданство.

Гражданството по рождение може да бъде придобито само един път в живота на човека и този момент е точно определен - моментът на раждането. Последващ раждането нормативен акт не може да отнеме или да промени придобитото вече гражданство по рождение (чл. 25, ал. 3 от Конституцията). Възможно е след раждането си и след придобиването към този момент на гражданство по рождение едно лице да придобие и ново гражданство, но то никога не може да бъде по рождение. Гражданството по рождение се определя от факта на раждането и от действащата към този момент правна норма, каквато е била винаги българската правна уредба. Последващ нормативен акт (Конституция или закон) може да определи други условия за придобиване на гражданство по рождение, но те ще се прилагат за случаите след влизането му в сила.
Според чл. 179, ал. 1, т. 1 от ЗМВР "Държавен служител в МВР може да бъде дееспособно физическо лице, което има само българско гражданство, а съгласно чл. 245, ал. 1 от ЗСВ, за съдебен и прокурорски помощник се назначава лице, което отговаря на изискванията по чл. 162 и е издържало конкурс за съдебен служител, като чл. 162 от своя страна предвижда, че за съдия, прокурор и следовател може да се назначи лице, което има само българско гражданство (лицето да има само българско гражданство; да е завършило висше юридическо образование; да е преминало стажа, определен в този закон и да е придобило юридическа правоспособност). Българското гражданство се урежда от Конституцията на Република България, от закона и от международните договори, които са в сила при настъпването на фактите или събитията, свързани с гражданството. Основен нормативен акт, който урежда гражданството в нашата страна е Законът за българското гражданство/ЗБГ/. Според ЗБГ за граждани на РБ се смятат всички лица, които по време на влизането на закона в сила са притежавали българско гражданство съгласно с разпоредбите на действащото тогава законодателство. ЗБГ не изключва възможността за т.нар.двойно гражданство. Български гражданин, който е и гражданин на друга държава, се смята само за български гражданин при прилагането на българското законодателство, освен ако в закон е предвидено друго, съгласно чл. 3 от Закона за българското гражданство. В Закона за съдебната власт и Закон за Министерството на вътрешните работи не е предвидено друго относно гражданството. Закона за българското гражданство (ЗБГ) се явява специален по отношение ЗСВ и ЗМВР във връзка преценка на гражданството и прилагането на гражданството в българското законодателство - (български гражданин, който е и гражданин на друга държава, се смята само за български гражданин при прилагането на българското законодателство - чл. 3 от Закона за българското гражданство). Lex specialis derogat generali (от латински: специалния закон отменя (замества) общия ) е принцип на правото, датиращ от римско време и възприет от римското право. Този принцип се свежда до случаите на конкуренция между правни норми от общия (generalis) и специалния (specialis) закон, като в такъв случай вторите се ползват с предимство или имат примат над първите, включително и в случаите на тълкуване на правото. Приема се, че това е така, защото обичайно първите регулират родово определен тип обществени отношения в правните дялове, а вторите - видово този род в правните отрасли.