Нерешени въпроси от тестовете за адвокати

[kosmonavt09]

Относно въпрос № 17 за придобиване на недв. имот по време на фактическа раздяла , смятам че верния отговор е А. Ето и ТР 35 от 1971г.ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 35 ОТ 14.06.1971 Г., ОСГК НА ВС

[Препратки от практика]
Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1991, стр. 104, пор. № 31

ЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 13, АЛ. 2 СК (ОТМ.) В СЛУЧАИТЕ НА ПРИДОБИТО ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ ПРЕЗ ВРЕМЕ НА ФАКТИЧЕСКАТА РАЗДЯЛА

Чл. 13 СК (отм.)


Министърът на правосъдието на основание чл. 212 ГПК е сезирал Общото събрание на гражданската колегия да издаде тълкувателно решение по въпроса: влизат ли в семейната имуществена общност придобитите от съпрузите имущества през време на фактическата им раздяла, като изтъква, че този въпрос не се разрешава еднакво от съдилищата.

Върховният съд, ОСГК, за да се произнесе, взе предвид:

Съгласно чл. 13 СК (*1) недвижимите и движимите вещи, придобити през време на брака от съпрузите, стават общи на двамата, независимо от това на чие име са придобити, а законът изрично предвижда кои имущества, придобити през време на брака, се изключват от семейната имуществена общност, а именно имуществата, придобити от единия съпруг по дарение и наследство, както и тези, които му служат за обикновено лично ползване или за упражняване на занаят. Идеята, от която изхожда тази разпоредба, за да обяви за общо имуществото, придобито през време на брака от съпрузите, освен тези, придобити по наследство и дарение и които служат за обикновено лично ползване и упражняване на занаят, е, че придобиването им е резултат на общите усилия на двамата, като набавянето на парични средства, труд за създаването на имуществата, труд в домакинството или друг начин.

Че такава е била идеята на законодателя, е явно и от разпоредбата на чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК (*1), съгласно която при изключителни случаи при развод единият съпруг, чийто принос за придобиването на общото имущество значително надхвърля приноса на другия, може да иска при делба на същото съдът да му определи по-голям дял. Явно е, че законодателят, като е дал възможност за създаване на неравенство в дяловете на съпрузите при делба на общото им имущество, е изхождал от идеята за съвместно допринасяне на двамата за придобитите от тях през време на брака имущества, макар да не е посочил същото като условие за възникване на семейната имуществена общност, а да се е задоволил само с формалното изискване имуществата да са придобити през време на брака.

Изразът "през време на брака", употребен в чл. 13 СК, означава, че се касае за придобиване през времето от датата на сключване на брака до неговото прекратяване с влязло в сила решение в случаите на развод и обявяване брака за недействителен или с факта на смъртта на единия от съпрузите. Това е според граматическото тълкуване на текста на чл. 13 СК. Според него времето на фактическата раздяла между съпрузите преди прекратяване на брака им се включва в този период и следователно придобитите имущества през време на фактическата раздяла извън хипотезите на чл. 13, ал. 2 СК (*2) се включват в семейната имуществена общност. Но такова разрешение ще бъде в съответствие със справедливостта и общия дух и смисъл на чл. 13 СК само в случаите на краткотрайни фактически раздели, при които не всякога би могло да се отрече приносът на единия от съпрузите в придобиванията на името на другия. Когато обаче се касае до продължителна фактическа раздяла, при която е изключена всякаква физическа, духовна и икономическа връзка между съпрузите и вследствие на това е станало невъзможно за придобитото през това време имущество от някой от съпрузите другият съпруг да има какъвто и да било принос за придобиването му, разрешението, дадено по-горе, за имуществата, придобити през време на краткотрайните и прекъсвани фактически раздели, ако се приложи и за имуществата, придобити от съпрузите по време на продължителната фактическа раздяла, няма да бъде в съгласие с изискванията на справедливостта и основната идея на чл. 13 СК, че придобитото през време на брака имущество е резултат на усилията на двамата съпрузи.

От всичко това следва, че чл. 13, ал. 1 СК има предвид имуществата, придобити през време на нормалните бракове, браковете, характеризиращи се със съвместно живеене на съпрузите и общи усилия от двамата за осигуряване благополучие на семейството. Продължителната фактическа раздяла на съпрузите обаче се характеризира с прекъсването на физическата духовна и икономическа връзка между тях, в резултат на което е изключена всякаква възможност за придобитите имущества от някой от съпрузите другият съпруг да има принос. Ето защо при дълга фактическа раздяла между съпрузите, макар и да се включва в рамките на началния и краен срок на понятието "през време на брака", не може да се приеме, че има нормален брак между съпрузите, че придобитите от тях имущества са резултат на съвместните им усилия. Въпросът за собствеността на тези имущества, придобити от съпрузите, не е уреден ясно от чл. 13 или друг текст на СК, поради което и на основание чл. 2 ЗЗД и чл. 13 СК на поставения въпрос - влизат ли в семейната имуществена общност придобитите от съпрузите имущества, през време на дългата фактическа раздяла, за придобиването на които другият съпруг няма никакъв принос, следва да се отговори, че за тези имущества всеки от съпрузите може да предяви против другия съпруг установителен иск, за да докаже, че те не са общо имущество, а лично негово. Това тълкуване на чл. 13, ал. 1 СК се приема от ОСГК за най-правилно, защото то отговаря на духа и смисъла на закона.

Затова и на основание чл. 212 ГПК ОСГК на Върховния съд

РЕШИ:

1. Недвижимите и движимите вещи и правата върху вещи, придобити през време на брака до прекратяването му, освен вещите, придобити по наследство и дарение и вещите за лично ползване и упражняване на занаят, стават общи на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и в случаите, когато те са придобити през време на фактическа раздяла на съпрузите.

2. Когато обаче фактическата раздяла е прекъснала всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите и е изключен какъвто и да било принос в придобиванията на единия съпруг от страна на другия, съпругът, на чието име са придобити, може с установителен иск по чл. 97 ГПК да установи, че тези имущества не са общи по смисъла на чл. 13, ал. 1 СК, че те принадлежат лично на него.

-----------------

(*1) Сега чл. 28, ал. 3 СК от 1985 г.

(*2) Сега чл. 20 СК от 1985 г.

Точно това решение говори за отговор "В"

[devva]

Здравейте, колеги,

Аз засега съм минала наказателноправните, та искам да попитам за въпросите, на които по една или друга причина не мога да си отговоря - от всички изпити, които изнамерих (от 2005 г. насам) те са:

1. Като първа инстанция съдът постановява:
а) присъди и решения;
б) присъди и определения;
в) присъди, решения и определения. Аз си мисля, че това е верният отговор, но се чудя има ли някаква уловка или не?

2. В крайна сметка, когато в материалния закон пише "ако..., деецът не се наказва", съдът признава ли обвиняемия за виновен без да му наложи наказание? Осъждан ли се води след това?

3. Разпит на обвиняемия в досъдебното производство се провежда:
а) по преценка на органа на досъдебното производство;
б) по искане на обвиняемия или неговия защитник;
в) по искане на пострадалия.

Този въпрос ми се струва ужасно некоректно зададен... Може би са забравили да вмъкнат в него "пред съдия"???

4. Последна дума на подсъдимия се дава:
а) в първата съдебна инстанция;
б) в първата и във въззивната съдебна инстанция;
в) в трите съдебни инстанции.

На този бих отговорила б), но се чудя какво пречи и в касационната инстанция да му се даде, при положение, че и там страните се изказват...Има ли последната дума на подсъдимия някакво отношение към съдебното следствие, което в касационната инстанция не се провежда?

Това са въпросите, на които аз лично не мога да си отговоря. Ще ви бъда благодарна, ако се отзовете.

[vaniaoz]

1.В
3.При така зададения въпрос ,няма верен отговор.
4.А

[devva]

Във въззивната инстанция също му се дава последна дума, все пак това е инстанция по същество. Явно ще си отговоря б).

Някой друг няма ли да сподели мнение?

[vaniaoz]

Здравей,
въззивна инстанция е инстанция по същество, но провежда ли се съдебно следствие? Не е задължително, само по преценка на съда .Аз не бих заложила на Б, но да се изкажат и колегите.
Въпросите от тестовете за адвокатския изпит са добри и се изисква не само добро познаване на законите , но и да се замисли човек при отговора им.Единствения недостатък, който допуска ВАС е ,че сменят тестовете през 5 години и отговорите са научават шаблонно.

[devva]

Така или иначе съществува чл. 333, ал. 2 от НПК. Моят въпрос беше свързан с касационната инстанция, и макар инстинктивно да си знам, че няма как да му се даде последна дума, щото там той не би следвало да говори за вината си и за престъплението, все пак си търся под вола теле

[vaniaoz]

Права си,
другото , което ме подведе е ,че не е задължително участието на обвиняемия във въззивна инстанция.Но в НПК си е написано.Това е начина да получиш отговорите,като ги потърсиш в законите.
Пожелавам ти късмет на изпита!

[erika]

Здр. Да споделя и аз мнение

1. Като първа инстанция съдът постановява:
а) присъди и решения;
б) присъди и определения;
в) присъди, решения и определения.
НП е триинст.Никъде не се говори за функц.подсъдност / РС-ОС-ВКС , ОС-АС-ВКС/
Имаме ПЪРВА инст., която постановява присъди и определения , ВТОРА/ВЪЗЗИВНА с присъди,решения, определения , ТРЕТА/ КАСАЦ. постановява решения и определения.
За мен е буква Б .

2. В крайна сметка, когато в материалния закон пише "ако..., деецът не се наказва", съдът признава ли обвиняемия за виновен без да му наложи наказание? - Вече имаме подсъдим. Да.
Осъждан ли се води след това?- не. освободен от наказателна отговорност?

3. Разпит на обвиняемия в досъдебното производство се провежда:
а) по преценка на органа на досъдебното производство;
б) по искане на обвиняемия или неговия защитник;
в) по искане на пострадалия.
Пиша малко по спомени, но .... буква А . Разпита му си е задължително следствено действие,което се провежда веднага след предявяване на обвинението /дори и да откаже да даде обяснения- все пак това е негово право,не задължение/

4. Последна дума на подсъдимия се дава:
а) в първата съдебна инстанция;
б) в първата и във въззивната съдебна инстанция;
в) в трите съдебни инстанции.

Буква В- последна дума се дава и в трите инст., в противен случай имаме съществено проц.нарушение.

[devva]

Благодаря, Erika, че се включихте, но все пак, позволете ми да не се съглася с нито един от тези отговори...

1. Вярно е, че четейки чл. 32 от НПК излиза точно така - присъди и определения. Все пак обаче, има случаи, невключени в тази норма, в които първоинстанционният съд се произнася и с решение - например когато освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и налага административно наказание - вижте чл. 378, ал. 4. За мен отговорът 100 % е В. Друг е въпросът каква логика са заложили задаващите въпроса, което пък изобщо не би трябвало да променя отговора му.

2. Не може хем да е освободен от наказателна отговорност, хем да е осъждан. Освобождаването от наказателна отговорност е освобождаване изцяло - от всичките й проявления - осъждане, наказание, третиране като осъждан. Затова и именно се прави с решение, както казах по-горе, а не с присъда. Откъдето следва за мен логиката, че по-скоро в тези случаи се оссвобождава само от едното й проявление - налагането на наказание, а пък се осъжда като виновен, респ. се третира като осъждан.

3. Точно по логиката, че даването на обяснения е негово право, а не задължение, съм склонна на така зададен въпрос да отговоря с отговор Б) - по искане на обвиняемия или неговия защитник. Ако отговорът е А, то излиза, че всеки път, когато на обвинението му хрумне, може да си го разпитва... което е напълно безмислено, при положение, че той може и да не дава обяснения. От друга страна, всеки път, когато поиска да обяснява нещо, разследващите са длъжни да му дадат възможност.

4. Вярно е, че ако на подсъдимия не се даде последна дума, то това е съществено процесуално нарушение. Само не виждам как такъв институт би могъл да съществува в касационната инстанция, при положение, че над нея няма никой, който да постанови наличието му. От друга страна на подсъдимия се дава последна дума, за да може за последен път той да обясни отношението си към обвинението. Е, какво я бърка касационната инстанция неговото отношение към обвинението, като тя изобщо не се занимава с тези въпроси, бидейки контролно-отменителна инстанция, която факти не разглежда?

[erika]

Здр devva.
Снощи се нахвърлих да пиша, защото исках да помогна,но трябваше да се размисля повече.
По първия въпрос си права. Наистина,верния е В.
По втория- никъде не съм споменала,че се води осъждан.Като прочетох така зададения въпрос се сетих за чл.12/4 НК -При извършване на деянието при превишаване на пределите на неизбежна отбрана, поради уплаха или смущение- Уплахата и смущението са предпоставка за освобождаване на дееца от наказателна отговорност, само когато са последица на психически стрес от внезапни действия от страна на пострадалия, предприел нападението.
Все пак може да имаме освобождаване от нак. отговорност и налагане на адм. наказание.
3. Разпит на обвиняемия в досъдебното производство се провежда:а) по преценка на органа на досъдебното производство -Кофти въпрос!! Накара ме да се поровя във прахоляка. Не натрапвам мнение.Нека се включат и други. Но ако такъв въпрос се падне на теста и се колебаете : буква А сме заградили на семинара при подготовката.
4. Вярно ,че в КИ съдебно следствие не се провежда, но страните се изслушват. Има закрити и открити заседания. Подсъдимия има право да бъде изслушан последен и правото на последна дума. Не мога да цитирам решения, но се сещам за делото Ставийски, делото Белнейски- където беше дадена последна дума. Проверете ги. В сайта на ВКС трябва да са качени.
Желая успех на изпита.

[devva]

Аз благодаря, Erika, за втория въпрос съм се подвела, защото сте написала едно "Да." Приела съм, че мислете, че се признава за виновен (т.е. осъжда се), затова е такъв постът ми.

По въпроса за разпита на обвиняем, въобще не го приемам така зададен, защото няма откъде да знам сбъркали ли са изпитващите като не са написали "пред съдия"... Ако бяха го написали, да - отговор А, но така написан - просто в никакъв случай не е А. Клони дори към отговор Б, колкото и безумно да звучи за някои не толкова вникнали в смисъла на правото на защита адвокати във ВАС. Дори в съдебното производство, при последната дума на подсъдимия, ако той вземе, че изтърси нещо ново, съдът трябва да възобнови съдебното следствие, само защото подсъдимият е решил, че най-накрая ще говори (т.е. от него зависи)...

Единственият смисъл от преценката на органа на досъдебното производство е да прецени аджеба пред съдия ли ще го разпитва или не. А не дали и кога ще го разпитва. За това той преценка не може да прави.

Това което казах по-горе за касационната инстанция е допълнителен аргумент в полза на тезата, че в нея последна дума на подсъдимия не се дава.

Не знам... дано не приемете, че споря... просто си разсъждавам в писмен вид.

[devva]

Действително по делото Ставийски ВКС му е дал последна дума. Това ме озадачава леко

[valerieva_d]

По новия ГПК и новия СК, съдебните решения, постановени по иск за развод, подлежат ли на касационно обжалване?

на касационно НЕ подлежат брачни искове

[valerieva_d]

Здравейте, колеги,

Аз засега съм минала наказателноправните, та искам да попитам за въпросите, на които по една или друга причина не мога да си отговоря - от всички изпити, които изнамерих (от 2005 г. насам) те са:

1. Като първа инстанция съдът постановява:
а) присъди и решения;
б) присъди и определения;
в) присъди, решения и определения. Аз си мисля, че това е верният отговор, но се чудя има ли някаква уловка или не?
според чл.32 НПК отговорът трябва да е б
2. В крайна сметка, когато в материалния закон пише "ако..., деецът не се наказва", съдът признава ли обвиняемия за виновен без да му наложи наказание? Осъждан ли се води след това?
ако това е за гражданския иск, съдът е длъжен винаги да се произнесе по него, дори и когато оправдае
3. Разпит на обвиняемия в досъдебното производство се провежда:
а) по преценка на органа на досъдебното производство;
б) по искане на обвиняемия или неговия защитник;
в) по искане на пострадалия.
Интересно би трябвало да е а

4. Последна дума на подсъдимия се дава:
а) в първата съдебна инстанция;
б) в първата и във въззивната съдебна инстанция;
в) в трите съдебни инстанции.
б би тябвало да е , тъй като касационната не разглежда по същество

Относно въпроса за преклузивните срокове аз също мисля, че се установяват от закона, въпреки че съм чела и ми е казвано, че могат да се уговарят между страните

[valerieva_d]

Искам да попитам относно 25 въпрос от 1 станица 1ви пост май беше вс епак не разбрах кой е отговора, а и се двоумя нещо. Та ето пак въпроса

Ако на физическо лице е предадено владението на недвижим имот по силата на сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот, лицето ще придобие прав на собственост върху имота с непрекъснато владение в продължение на:
а- 5 години
б- 10 години
в- 20 години

според мен отговора е а но нещо ме човърка да не би да е б

[tapov26]

Искам да попитам относно 25 въпрос от 1 станица 1ви пост май беше вс епак не разбрах кой е отговора, а и се двоумя нещо. Та ето пак въпроса

Ако на физическо лице е предадено владението на недвижим имот по силата на сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот, лицето ще придобие прав на собственост върху имота с непрекъснато владение в продължение на:
а- 5 години
б- 10 години
в- 20 години

според мен отговора е а но нещо ме човърка да не би да е б

За мен верният отговор тук е "Б" ето конкретна част от диспозитива на съдебно решение за подобен спор

"

Безспорно установено по делото е, че ответницата е започнала да владее процесния имот на основание сключен на 09.09.1999 г. предварителен договор. С оглед на това тя не е добросъвестен владелец на имота, тъй като владението на основание предварителен договор не попада в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС поради липсата на правно основание, годно да я направи собстевник, каквото е изискването на чл.70 от ЗС. Действително, съгласно чл. 70, ал. 3 ЗС този, който е получил владението върху недвижим имот въз основа на предварителен договор има правата по чл. 71 и 72 ЗС. Чл. 71 ЗС дава право на добросъвестния владелец да ползува вещта и да получава добивите до предявяване на иск за връщането. Чл. 72 ЗС признава правото на добросъвестния владелец да иска за подобренията които е направил увеличената стойност на имота, разноските които е направил за запазването му и правото да задържи вещта до заплащане на подобренията и разноските. След като на купувача по предварителния договор не са предоставени изрично всички права предвидени за добросъвестния владелец, няма основание да се счита че той е приравнен от закона и за срока за придобиване на собствеността върху имота по давност. Освен това, на купувач по предварителен договор са предоставени права в петгодишен срок от сключване да поиска от съда да го обяви за окончателен. Ответницата е могла да предяви този иск и да стане собственик на законно основание, но това право както се установява от доказателствата по делото не е било упражнено от нея в петгодишния давностен срок .

[anton_k]

Искам да попитам относно 25 въпрос от 1 станица 1ви пост май беше вс епак не разбрах кой е отговора, а и се двоумя нещо. Та ето пак въпроса

Ако на физическо лице е предадено владението на недвижим имот по силата на сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот, лицето ще придобие прав на собственост върху имота с непрекъснато владение в продължение на:
а- 5 години
б- 10 години
в- 20 години

според мен отговора е а но нещо ме човърка да не би да е б

Отговора е б -10 г лицето е недобръсъвестен владелец.

[valerieva_d]

Да мерси и аз стигнах до този извод след като изчетах доста практика по въпроса

[lexter]

по този въпрос какво мислите:
Придобитите по време на брака акции от единия съпруг-ЕТ са:
а) лична собственост на съпруга - ЕТ;
б) СИО;
в) лична собственост на съпруга - ЕТ, ако са включени в търг. предприятие?

ТР в тази област изглежда ясно, но:
Съпругът, който претендира част от стойността на акции, може да предяви иск по чл. 29 СК.

ако тези акции са придобити в резултат от упражняваната търговска дейност, логично е отговорът да е "в".

[valerieva_d]

Относно спора дали подсъдимия има право на последна дума пред ВКС, отговора е да и следователно Последната дума я има и в 3-те инстанции. Погледнето това решение на ВКС , където е посочено , че е провела последна дума на подсъдимия http://www.vks.bg/vks_p10_168.htm