Осъдена банка за увеличаване на лихви- решение

[justmy]

Мисълта е много интересно слаботоково явление. Интересно каква е съвременната философия днес? До едно време следях теченията във философията, но вече и аз се обърках.

Какво сега, приехме отново Патернално християнство - не мога да схвана нещо. В смисъл отново вярваме в Бог, по метода на християнството.

Или пак е магураджийска работата.

бе,и аз съм дипломиран ел.техник ПО слаботокови инсталации...

[Melly]

Мисълта е много интересно слаботоково явление. Интересно каква е съвременната философия днес? До едно време следях теченията във философията, но вече и аз се обърках.

Какво сега, приехме отново Патернално християнство - не мога да схвана нещо. В смисъл отново вярваме в Бог, по метода на християнството.

Или пак е магураджийска работата.

бе,и аз съм дипломиран ел.техник ПО слаботокови инсталации...

Като те гледам, чак ми става жал.
Що не дръпнеш "шалтера"? Я погледни сам що ток те "друса".

[error]

Не искам да се конфронтирам за пореден път с мнение Melly, но пътят е именно по реда на чл.379 ал.2 ГПК по отношение на неравноправни клаузи в Общите условия, към които препращат индивидуалните договори. Както ВКС вече се е произнесъл по клаузи от ОУ на "ЧЕЗ Електро", така съдът може да бъде сезиран и за ОУ на която и да е банка. Твърдението на Melly, че крайният резултат е присъждане на обезщетение, ще го оставя без коментар с оглед изричното посочване в закона на характеристиката на иска.

[Melly]

И аз не целя да се конфронтирам с теб, error, но ал.2 на чл.379 ГПК говори нещо за "противоправност", "вина"...., все елементи от норма с друг ФС, макар и гражданскоправен.
Да не намесваме ЧЕЗ, ВиК и Топлото, където по силата на закон правоотношенията потребител-доставчик на услугата се регулират единствено от "Общите условия" , одобрени от държавен орган - ДЕКЕВР.

Приятна вечер,
Melly

[Гост.]

Директива 93 на ЕС се оказа наистина интересно четиво- търпи доста интерпретации, не винаги в светлината на б. "й". Тук, аз ще благодаря за насоката.

Всъщност, решения има, до които имах нерви да стигна тази вечер, особено след като са издържали проверката на по-горна(и) инстанция(и) ( окръжен, апелативен)...)- дори ВКС е казал две думи по въпроса ( макар и за нищожност при договор за поръчителство).

[Гост.]

:roll: За второ път съм в .. пат.
И до днес не мога да проумея защо една банка направи отказ от иск по 422 по мое дело. Сега идва втори отказ, на който нямам отговор, освен ако не се цели липса на популяризиране на съдебните актове по тези спорове ( както казвам- ограничават си щетите).

Все пак, благодаря.

Не, че ви интересува, но да споделя развитието на този възел ( така щото е нетипичен, за моите представи)- без дела и прочее шумолене от моя страна, СИ ще изплати на "мнимия" длъжник по ИД продажната цена на имотите му, които по молба на банката бяха обявени и продадени на ПП преди отказът и от предявения иск( човека нямаше финансови възможности да се иска приложение на чл. 420, ал.1).
В друга тема споделих, че съфорумец ми събра и разноските по делото за няма и две седмици ( банката плати мигновено- благодаря, Балуев).

Абе, обичам си работата.

Я, да се допълня на 08.07.
Клиента получи уведомление от цесионер, който твърди, че има изрично пълномощно от цедента, за да го уведоми, че вземането е цедирано.... на 18.06.( когато изп. дело е прекратено по отношение моя човек). Вече дори не питам колегите в банката дали са здравомислещи, но искрено се забавлявам.
М`дам, тоя правен възел все повече взе да ми харесва.

[nak111]

Р Е Ш Е Н И Е

№706

гр. Русе, 29.11.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 26 октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
Членове АНЕТА ГЕОРГИЕВА
МИЛЕН БОЙЧЕВ

при секретаря Д.С. и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от съдията Н. Георгиева в. гр. дело №809 по описа за 2012год., за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
„Уникредит Булбанк”АД-София е обжалвало решението на Русенския районен съд по гр.д.№7244/11г., с което е уважен предявения против банката иск за връщане на получената без основание сума в размер на 4677,68лв. и върху нея са възложени направените от насрещната страна разноски по делото. Излага оплаквания за недопустимост на решението, респ. за неговата неправилност и моли то да се обезсили, респ. да се отмени и предявеният иск за се отхвърли, като се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът оспорва основателността на жалбата и моли тя да не се уважава и да му се присъдят разноските за въззивното производство.
Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването страна в законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Обжалваното решение е допустимо.
Районният съд се е произнесъл по предявения от ищеца иск по чл.55, ал.1 ЗЗД - за връщане на процесната сума, получена от жалбоподателя при начална липса на основание, С постановеното решение е даден отговор на повдигнатия спор, поради което то се явява допустим съдебен акт и не е налице произнасяне по непредявен иск. С исковата молба ищецът е изложил обстоятелствата, на които основава иска си, в т.ч. и твърденията си за недействителност на клаузата по т.11.1.1.1 от Условията за усвояване и обслужване на кредита, формулирал е искането си съм съда, с което е определил предмета и рамките на спора, както и вида на търсената защита. Страната не е предявявала иск за прогласяване недействителността на процесната клауза, поради което за съдът не е възникнало задължение да се произнася по такъв иск. Едновременно с това и на основание чл.6 ГПК той е бил длъжен да отговори на релевираните в молбата доводи за нищожност на клаузата поради нейната неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП. Този довод е бил от значение за изхода на спора и съдът е имал право и задължение за се произнесе по него, тъй като отношенията между страните произтичат от сключения между тях Договор за ипотечен кредит и всяка от тях разполага с правото в хода на делото да постави въпроса за валидността както на договора като цяло, така и на отделни негови клаузи. Затова като се е произнесъл по действителността на процесната клауза, съдът не е нарушил диспозитивното начало и не се е произнесъл по спор, различен от повдигнатия пред него, нито пък по възражение, с каквото не е бил сезиран. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че въпроси По тези съображения съдът намира за неоснователни и оплакванията, че не било допустимо съдът да се произнася по валидността на неравноправни клаузи извън производство, образувано по реда на чл.379 и сл. ГПК, в което се разглеждат колективни спорове.
Въззивният съд намира обжалваното решение за правилно, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към изложените към него мотиви от първоинстанционния съд. Клаузата по т.11.1.1.1 е неравноправна и на основание чл.146 ЗЗП нищожна, тъй като поставя жалбоподателя в привилегировано положение по отношение размера на дължимата по кредита лихва в сравнение с това на кредитополучателя. Касае се до изработена от банката лихвена политика, намерила отражение в приложените към договора условия, върху която страната не е могла да влияе, които са я поставили в неравностойно положение спрямо кредитора. Аргумент в подкрепа на извода за неравноправност на процесната клауза представлява извършената от банката промяна в правилата по определяне на лихвите по кредитите следствие намесата на Комисията за защита на конкуренцията, съгласно която правото на банката да ги променя съобразно пазарните условия кореспондира на правото на кредитополучателя едностранно да развали договора поради несъгласие с новия размер на лихвата. По този начин банката е привела нормата в съответствие с изискванията по чл.144, ал.2 ЗЗП, която промяна обаче е извън процесния период. В т.4 от Договора за кредит и последващите анекси, с които определян годишния лихвен процент, страните са уговорили методиката за определянето му като сбор от базовия лихвен процент в размер на 6-месечния Юрибор, респ. 1-месечния, и съответната надбавка. По делото е безспорно установено, че банката самоволно на основание т.11.1.1.1 е нарушили тази уговорка, като е променила начина на изчисляване на годишния лихвен процент чрез включването на нов компонент при определяне на БЛП с цел запазване стойността на годишния лихвен процент по кредита. Следствие на това, макар 1-месечния юрибор да е намалял в сравнение със нивото му по последния подписан от страните анекс, банката е получила 4677,68лв. вповече в сравнение със сумата, дължима съобразно споразуменията между страните. Нищожната клауза по т.11.1.1.1 не поражда действие и не обвързва страните, поради което размера на дължимата от ищеца лихва за процесния период следва да се определи
съобразно определената по взаимно съгласие на страните методика по т.4.1а, т.е. като сбор от 1-месечния юрибор и надбавката, а получената вповече сума като платена при начална липса на основание подлежи на връщане, в който смисъл е и обжалваното решение. Същото като допустимо и правилно следва да се потвърди, като върху банката се възложат направените от ответника разноски за въззивното производство. На основание чл.280, ал.2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения Окръжният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №881 от 11.05.2012г. на Русенския районен съд по гр.д.№7244/2011г.
ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк”АД-София да заплати на П.С.С. от гр.Русе 360лв. разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: