Осъдена банка за увеличаване на лихви- решение

[bebitor]

И Русе отново даде нещо на света...

Р Е Ш Е Н И Е
№ 12

гр.Русе, 10.01.2011 г.

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII – ти граждански състав, в открито заседание на петнадесети декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Йосифов

при участието на секретаря Ю.О., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6900 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Ищецът П.Е.И. твърди, че на 11.08.2008 г. сключил с ответника „Банка Пиреос България” АД клон гр.Русе договор за потребителски кредит, по силата на който банката му предоставила в заем сумата от 11 765 евро със срок на изплащане 10 години при годишна лихва за първите 80 месеца в размер на 9, 69 %. Твърди, че в чл.3, ал.2 от сключения договор е предвидена клауза, според която в случай на промяна в нивото на пазарния индекс EURIBOR лихвеният процент подлежи на актуализация. Поддържа, че за периода след сключване на договора до датата на завеждане на исковата молба в съда равнището на този индекс е намаляло с почти 4 %, като въпреки това, считано от 11.11.2008 г. ответната банка едностранно и в нарушение на контракта увеличила лихвения процент с два пункта – от 9, 69 % до 11, 69 %. Ищецът счита, че платените в повече суми за периода от 11.11.2008 г. /началната дата уточнена в съдебно заседание от 15.12.2010 г. по реда на чл.143, ал.2 ГПК, преди доклада по делото / до 01.09.2010 г. са получени от ответника без основание, поради което иска и последният да бъде осъден да му ги върне, в размера, до който е допуснато увеличение на иска, съобразно заключението на вещото лице – 353, 87 евро, с левова равностойност от 692, 11 лева. Претендира и направените по делото разноски.
Ответната банка оспорва иска. Счита, че разполага с правото да увеличава едностранно договорения размер на лихвения процент, което право извежда от разпоредбата на чл.3, ал.2 от индивидуалния договор за потребителски кредит, във връзка с разпоредбата на чл.2.2, ал.5 от Общите условия на „Банка Пиреос България” АД, които общи условия били приети от ищеца без възражение. По тези съображения банката счита, че извършеното увеличение на договорения лихвен процент има своето правно основание, поради което предявеният иск за връщане на заплатените от ищеца суми е неоснователен.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
На 11.08.2008 г. между страните бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който ответната банка предоставила на ищеца заем в размер на 11 765 евро със срок на изплащане 10 години при годишна лихва за първите 80 месеца в размер на 9, 69 %. В чл.3, ал.2 от договора изрично е предвидено, че лихвеният процент подлежи на актуализация в случаите на промяна на нивото на EURIBOR, за което клиентът / в случая ищеца/ е следвало да бъде уведомен. В чл.8 от същия договор е предвидено, че с подписването му кредитополучателят, в лицето на ищеца, приема без възражения общите условия на банката като декларира, че същите му са предадени при сключване на договора. По делото, на л.37 – 40 , са представени и общите условия на банката, за които не се спори, че са подписани и следователно приети от ищеца.
В чл.2.2, ал.5 от общите условия е предвидено, че с приемането им клиентът се съгласява, че банката има право да промени едностранно приложимия към съответния договор за кредит лихвен процент при промяна на основния лихвен процент на БНБ или при промяна на приложимия към договора на клиента пазарен индекс / SOFIBOR, EURIBOR, LIBOR, LEONIA/, респ. при промяна на официалния индекс на инфлация в еврозоната.
Видно от представените от ищеца статистически данни за нивото на индекса EURIBOR, за процесния период той непрекъснато се понижава. В този смисъл е и заключението и на вещото лице, в неговата констативно – съобразителна част. В същото време между страните няма спор, а и вещото лице дава заключение, че само три месеца след сключване на договора за потребителски кредит с ищеца, лихвения процент по договора бил увеличен с почти два пункта / на 11.11.2008 г., до размер от 11, 68 %/.
При това положение спорен се явява само въпросът дали банката разполага с правото едностранно да увеличава вече договорения лихвен процент на своите клиенти и при какви условия може да стане това. Решението на този въпрос предпоставя наличието или липсата на основание за заплащане в повече на сумите за възнаградителна лихва в полза на ответника, а оттам – и изхода на делото по предявения иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
От становищата на страните, изразени както в рамките на производството по делото, така и извънсъдебно, става ясно, че спорът между тях е породен от различното тълкуване на клаузите на чл.3, ал.2 от договора и чл.2.2, ал.5 от общите условия на банката. Това различно виждане за смисъла на тези разпоредби е особено ясно изразен в разменената между страните кореспонденция / л.11 и л.12 от делото/. Така според ищеца, щом нивото на пазарния индекс EURIBOR се понижава, на намаление подлежи и договорения лихвен процент, .т.е. движението на индекса и на лихвения процент по договора трябва да е еднопосочно. На противоположно становище е ответника, според който никъде в сключения с ищеца договор или в общите условия не е посочено, че промяната в лихвения процент съответства на изменението на пазарния индекс или че тя настъпва автоматично. В подкрепа на това виждане в писмото до ищеца са изложени съображения от макроикономическо естество, според които при сътресения на международната финансова сцена пазарните индекси престават да бъдат измерители на стойността на междубанковото финансиране и вече не отразяват реалната цена на финансовия ресурс.
Съдът намира становището на ответника неоснователно.
Действително световната финансова и икономическа криза, на чиито неблагоприятни последици сме свидетели и днес, е обстоятелство, настъпването и мащабите на което трудно биха могли да бъдат предвидени. И все пак ако кризата е непредвидима и непредотвратима от ответника, разполагащ със специалисти, способни да извършат анализ в тази насока, толкова по – непредвидима се оказва тя за ищеца като потребител на финансови услуги, за който практически не съществува възможност да вземе информирано решение при сключването на договора с оглед бъдещия лихвен процент по него, който ще му се налага да заплаща.
В тази връзка при тълкуване на действителния смисъл на посочените по – горе разпоредби - чл.3, ал.2 от сключения между страните договор и чл.2.2, ал.5 от общите условия, следва да се прилага не само общото правило на чл.20 ЗЗД, но и специалната разпоредба на чл.147, ал.2 от Закона за защита на потребителите, приложима съгласно препращата разпоредба на чл.12 от Закона за потребителския кредит / отм./. Последният закон е приложим в разглеждания случай с оглед датата на сключване на договора и предвид § 5 от ПЗР на действащия ЗПК, според който правилата на действащия към настоящия момент едноименен закон не се прилагат спрямо договори за потребителски кредит, сключени преди влизането му в сила – 12.05.2010 г.
Така съгласно чл.147, ал.2 от ЗЗП при съмнение относно смисъла на определена клауза в договора, тя се тълкува по благоприятен за потребителя начин. В разглеждания случай разпоредбата на чл.3, ал.2 от сключения договор предвижда, че лихвения процент подлежи на актуализация в случаите на промяна на нивото на EURIBOR. Прилагателното „актуален” следва да се схваща в смисъл на важен, съществен в сегашния момент, съвременен, навременен /вж. „Малък тълковен речник на българския език”, Ст.Б., П.П./, респ. термина „актуализация” има значение на „осъвременяване”. Така изясненото значение на този термин предполага еднопосочност при изменението на посочения пазарен индекс и договорения лихвен процент и изключва тълкуването на клаузата, предложено от ответната банка, според което е допустимо увеличение на лихвения процент винаги, щом има промяна на индекса, дори и при неговото намаляване. Банката не разполага с правото да извършва подобно превратно тълкуване на условията на сключения договор и то изключително в своя полза, тъй като дори това да беше предвидено в договора или в общите условия, подобна неравноправна клауза щеше да бъде нищожна на основание чл.146, ал.1 вр.ал.2 вр.чл.143, т.13 от ЗЗП / отм./.
Това положение не се променя и предвид клаузата на чл.2.2, ал.5 от общите условия, която говори не за „актуализация”, а за „промяна” на лихвения процент съобразно изменението на пазарния индекс. Тази клауза, на осн.чл.147, ал.2 ЗЗП, също следва да се разглежда в изложения по - горе благоприятен за ищеца - потребител смисъл на „осъвременяване”, т.е. привеждане в съответствие с нивата на действащия по това време EURIBOR, доколкото не противоречи пряко на чл.3, ал.2 от договора. За пълнота следва да се отбележи, че дори и да е налице някакво несъответствие между индивидуалния договор и общите условия, то съгласно чл.298, ал.3 от ТЗ и чл.16, ал.2 от ЗЗД се прилага договора, а не правилата на общите условия.
По изложените съображения, доколкото още при самото получаване на заплатената в повече възнаградителна лихва липсва основание за това имуществено разместване, то очевиден е извода, че исковата сума е недължимо платена на ответника, поради което и на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД тя следва да бъде върната / т.1 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС/.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски в размер на 180 лева – за държавни такси и възнаграждение на вещото лице по назначената експертиза. В списъка по чл.80 ГПК / л.88/ са посочени и разноски за адвокатски хонорар в размер на 600 лева, чието присъждане също се иска. Такова възнаграждение обаче нито е уговаряно / видно от договора за правна помощ на л.5 то е в размер от 200 лева/, като за последната сума в договора няма отбелязване, че е била реално заплатена, поради което не следва да бъде присъждана.
Мотивиран така, Русенският районен съд
Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Банка Пиреос България” АД, с ЕИК 831633691, със седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано съвместно от всеки двама от изпълнителнителните членове на съвета на директорите, а именно А.А.К., Е.А.А. и М.Д.П. – К., да заплати на П.Е.И., с ЕГН **********,***, сумата от 353, 87 евро, с левова равностойност от 692, 11 лева, представляваща платена без основание за периода от 11.11.2008 г. до 01.09.2010 г. сума за възнаградителна лихва над уговорения в чл.3, ал.2 от сключения между страните договор за предоставяне на потребителски кредит № 12003/ CL/2008/11.08.2008 г. размер на годишния лихвен процент от 9, 69 %, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.09.2010 г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 180 лева – деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

http://www.justice-ruse.org/rcourt/2011 ... 0c1510.htm

[Melly]

Както казах в една друга тема, отпочва се.

И аз в момента водя дело с/у друга Банка монополист, като оновната ми теза в отговора по 131 ГПК е същата. Разбира се има и други тънки, но преодолими моменти, като например как се отразява това едностранно оскъпяване на ипотечния кредит върху анюитетните вноски, респективно врху издигнатата във форма на фетиш негова предсрочна изикуемост.

[ivan_lawyer]

Добре, добре.

Но това са зимни култури.

Трябва ни допълнително есенция, допълнителна логика, мисъл.

[Melly]

Добре, добре.

Но това са зимни култури.

Трябва ни допълнително есенция, допълнителна логика, мисъл.

...., която витае някъде в нечие подкорие.

[ivan_lawyer]

Мисълта е много интересно слаботоково явление. Интересно каква е съвременната философия днес? До едно време следях теченията във философията, но вече и аз се обърках.

Какво сега, приехме отново Патернално християнство - не мога да схвана нещо. В смисъл отново вярваме в Бог, по метода на християнството.

Или пак е магураджийска работата.

[eu_bg_akademika]

Здравейте, моят случай е следният. 2007г сключвам договор за потребителски с ПИБ. По погасителен план вноската ми беше равна N сума до 2015г Случи се така че фирмата в която работя премести преводите на работни заплати в друга банка, която предлагаше по добри условия и аз реших да рефинансирам кредита.
Бях одобрен, занесох в новата банка погасителният план и хората преведоха останалата дължима към момента сума на ПИБ и ми казаха да отида и да подам молба за предсрочно погасяване и да им занеса подпечатаният документ, че заемът е ликвидиран.
Да ама не. като отидох в ПИБ, служителката взе да мотолеви, че лихвата ми е била увеличена още 2008г и за да не променят вноската, т.е да не разбера, са ми увеличили периода до 2016. Естествено никой не ме беше уведомил. И за да приключа заема трябваше да дам още 1200лв. Предполагам разбирате с каква трудност намерих и внесох тази сума.
Сега молбата ми е към някой компетентен човек, да ми каже какви са шансовете да ги осъдя и да си взема парите?
В договора пише, че банката има право да променя лихвения процент и нищо друго, че трябва да уведоми или нещо подобно няма и дума. Нейното задължение е да предостави кредита. Всичко друго са мои задължения.
Благодаря

[Гост.]

Бравос, Беби! Малко късно, но едва сега виждам темата.
За това си обичам работата- почти( пълно щастие няма) всяка несправедливост, рано или късно, бива поправена.
Появи ми се в пощата, от едно птиче- приятел ( благодаря, за което ), интересно СР на СРС в идентичен смисъл ( чл. 26 ЗЗД вр. чл. 146 ЗЗП и черешката- осъждане по реда на чл. 55 ЗЗД), но не ми остава време да го пребразувам в уърд ( защити разни, пароли и прочее срещу разпечатване, но подадена приятелска ръка поправи тази несправедливост ), за да го пусна в лекса.
... и това ще стане.

[bebitor]

Поли, за яснота- това решение не е мое, но ми послужи За това го публикувах тук.

[batboiko]

Бравос, Беби! Малко късно, но едва сега виждам темата.
За това си обичам работата- почти( пълно щастие няма) всяка несправедливост, рано или късно, бива поправена.
Появи ми се в пощата, от едно птиче- приятел ( благодаря, за което ), интересно СР на СРС в идентичен смисъл ( чл. 26 ЗЗД вр. чл. 146 ЗЗП и черешката- осъждане по реда на чл. 55 ЗЗД), но не ми остава време да го пребразувам в уърд ( защити разни, пароли и прочее срещу разпечатване, но подадена приятелска ръка поправи тази несправедливост ), за да го пусна в лекса.
... и това ще стане.

С нетърпение чакаме уърдчето, poli_g Определено ми се иска да внесе светлина в мракоподобния финансов хаос и да отвори нови възможности

[Melly]

Бравос, Беби! Малко късно, но едва сега виждам темата.
За това си обичам работата- почти( пълно щастие няма) всяка несправедливост, рано или късно, бива поправена.
Появи ми се в пощата, от едно птиче- приятел ( благодаря, за което ), интересно СР на СРС в идентичен смисъл ( чл. 26 ЗЗД вр. чл. 146 ЗЗП и черешката- осъждане по реда на чл. 55 ЗЗД), но не ми остава време да го пребразувам в уърд ( защити разни, пароли и прочее срещу разпечатване, но подадена приятелска ръка поправи тази несправедливост ), за да го пусна в лекса.
... и това ще стане.

С нетърпение чакаме уърдчето, poli_g Определено ми се иска да внесе светлина в мракоподобния финансов хаос и да отвори нови възможности

За кого обаче? Нещо наготово ли ти се иска.
На мястото на Поли бих премълчала наполовина. Не за друго, а защото за да се стигне до този обрат, някои колеги са положили къртовски труд, който мисля че е редно да не бъде така свободно афиширан барабар с мотивите, във вид на съдебен акт.

Има, не е да няма такива решения. Отпочна се....

[Pink_Floyd]

За кого обаче? Нещо наготово ли ти се иска.
На мястото на Поли бих премълчала наполовина. Не за друго, а защото за да се стигне до този обрат, някои колеги са положили къртовски труд, който мисля че е редно да не бъде така свободно афиширан барабар с мотивите, във вид на съдебен акт.

Има, не е да няма такива решения. Отпочна се....

Трябва да е ясно, знанието не е монопол, още по-малко съдебните актове могат да бъдат обект на авторско право, камо ли да се "укриват" от адвокати. Ето въпросното решение
https://docs.google.com/viewer?a=v&pid= ... l&hl=en_US

Но ще поставя на вниманието на всички едно интересно четиво - заключение на генералния адвокат по един преюдициален въпрос пред СЕС, свързан с приложението на Директива 93/13/ЕИО. Заключението по т. 3 е със следното съдържание - " Договорна клауза, в която продавачът или доставчикът предвижда едностранно изменение на общите условия на продажба, без изрично да описва метода за променяне на цената или без да посочва в договора основателна причина, попада в хипотезата, посочена в точка 1, буква й) от приложението към член 3, параграф 3 от директивата. В компетентността на националната юрисдикция обаче остава да прецени неравноправния характер на съответната клауза за всеки отделен случай. Директивата допуска национална правна уредба, която предвижда нищожност ipso iure на такава клауза.“

http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/Lex ... 72:BG:HTML

Любопитно е да се прочете цялото решение, защото всеки един от нас трябва да е наясно с практиката на СЕС, вкл. и тези, които се опитват да "монополизират" знанието.

[Pink_Floyd]

Някой има ли предства каква е съдбата на цитираното решение на РРС?

[Melly]

За кого обаче? Нещо наготово ли ти се иска.
На мястото на Поли бих премълчала наполовина. Не за друго, а защото за да се стигне до този обрат, някои колеги са положили къртовски труд, който мисля че е редно да не бъде така свободно афиширан барабар с мотивите, във вид на съдебен акт.

Има, не е да няма такива решения. Отпочна се....

Трябва да е ясно, знанието не е монопол, още по-малко съдебните актове могат да бъдат обект на авторско право, камо ли да се "укриват" от адвокати. Ето въпросното решение
https://docs.google.com/viewer?a=v&pid= ... l&hl=en_US

Моите уважения, колега Pink_Floyd, но ми се струва не уловихте посоката на мисълта ми. А тя бе: не подкрепям мързела. Всеки колега адвокат знае и може да "достигне" до това решение, и не само до това. Само че, за това са нужни доста много усилия да се ровиш в съдебната практика, време за прочит и т.н. Това имах впредвид. Ако и сега не съм разбрана, то проблемът/повредата не е в "моя телевизор". Темата следваше да бъде поставена във форум за юристи. Лично мнение.

Но ще поставя на вниманието на всички едно интересно четиво - заключение на генералния адвокат по един преюдициален въпрос пред СЕС, свързан с приложението на Директива 93/13/ЕИО. Заключението по т. 3 е със следното съдържание - " Договорна клауза, в която продавачът или доставчикът предвижда едностранно изменение на общите условия на продажба, без изрично да описва метода за променяне на цената или без да посочва в договора основателна причина, попада в хипотезата, посочена в точка 1, буква й) от приложението към член 3, параграф 3 от директивата. В компетентността на националната юрисдикция обаче остава да прецени неравноправния характер на съответната клауза за всеки отделен случай. Директивата допуска национална правна уредба, която предвижда нищожност ipso iure на такава клауза.“

http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/Lex ... 72:BG:HTML

Любопитно е да се прочете цялото решение, защото всеки един от нас трябва да е наясно с практиката на СЕС, вкл. и тези, които се опитват да "монополизират" знанието.

Запозната съм И с тази практика. ОК, удачният според този доклад механизъм бил колективният иск, подробно уреден като процедура в Глава тридесет и трета, чл.379 и сл. ГПК. Да, но нали за всеки юрист са известни последиците от един такъв предявен иск, чийто предмет е претендирано обещетение от засегнатите лица-кредитополучатели, страни в правоотношението с Банка, а именно обявяване на неравноправни клаузи, включени в потребителските договори за предоставена финансова услуга по кредит за покупка на недв.имот за недействителни в отношенията между страните по този спор, кактои за в бъдеще същите да нямат сила и действие за тях. Има разлика в предметния обхват по цитираното решение - обявяването на неравноправните клаузи за нищожни и връщане на надвзети суми на отпаднало основание, и в този по колективния иск, нали?

[Гост.]

Някой има ли предства каква е съдбата на цитираното решение на РРС?

Обжалвано е през РОС- няма данни за съдебен акт.

Съд: Окръжен съд - Русе
Изходящ номер: 1872
Година: 2011
Дата на изпращане: 23.2.2011 г.

Темата е за раздел за юристи.
Моите извинения към алтруизма ви.

Да, и аз имам въпрос- каква е съдбата на столичното решение? Не, за друго( не визирам правото на СЕС) ама съм повече от убедена, че никоя банка няма да остави това Р да влезе в сила без да е изчерпала интанциите.

[Melly]

Да, и аз така мисля. По-важното е, че Решението на СРС след въззива ще има съдбата (поне формалния праг ще бъде преодолян) да бъде разгледано от ВКС.

[vinigers]

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е



гр. РУСЕ....17.03................2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.............................ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ

в закрито заседание на.......…17 март 2011г.…………......................... в състав :



ПРЕДСЕДАТЕЛ : АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ : ПЕНКА ДИМИТРОВА

ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН



при СЕКРЕТАРЯ........……………………….......................и в присъствието на ПРОКУРОРА........................................... ...........като разгледа докладваното от.......………съдията Гавраилова……...............В.гр.д.N212 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид :





…………………………………………………………………………………………………..

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№212/2011г. по описа на Русенския окръжен съд, поради отказ от въззивната жалба.

Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :

[Melly]

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е



гр. РУСЕ....17.03................2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.............................ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ

в закрито заседание на.......…17 март 2011г.…………......................... в състав :



ПРЕДСЕДАТЕЛ : АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ : ПЕНКА ДИМИТРОВА

ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН



при СЕКРЕТАРЯ........……………………….......................и в присъствието на ПРОКУРОРА........................................... ...........като разгледа докладваното от.......………съдията Гавраилова……...............В.гр.д.N212 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид :





…………………………………………………………………………………………………..

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№212/2011г. по описа на Русенския окръжен съд, поради отказ от въззивната жалба.

Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :

Извод: ............ това е вярната пътечка.

[Гост.]

За второ път съм в .. пат.
И до днес не мога да проумея защо една банка направи отказ от иск по 422 по мое дело. Сега идва втори отказ, на който нямам отговор, освен ако не се цели липса на популяризиране на съдебните актове по тези спорове ( както казвам- ограничават си щетите).

Все пак, благодаря.

[Melly]

:roll: За второ път съм в .. пат.
И до днес не мога да проумея защо една банка направи отказ от иск по 422 по мое дело. Сега идва втори отказ, на който нямам отговор, освен ако не се цели липса на популяризиране на съдебните актове по тези спорове ( както казвам- ограничават си щетите).

Все пак, благодаря.

Даааа, точно така - сега Банките монополисти ще трябва да мислят как да си ограничат щетите. Един от начините е да мълчат като риби. Но лавината тръгна...

[vinigers]

Възможно е страните да са постигнали някакво споразумение...