давностни срокове

[marinova31]

Здравейте,може ли някой да ми обясни по ясно от кога започва да тече този давностен срок,на кратко ще разкажа моя случай:Преди 4г.(2007)си купих пералня на изплащане към джет кредит и изплатих сумата за една година.Преди две седмици дойде един мъж с писмо в което гласи че дължа още една вноска заедно с лихвите,тъй като не мога да докажа че съм изплатила всичко до стотинка защото преди време изхвърлих всички вносни бележки,сега те ме притесняват,заплашват и т.н.Ако някой може да ми обясни какви права имам моля да го направи.Благодаря предварително.

[nk7702n]

Отидете на място и вижте какво реално е платено до момента. Но, ако нямате писмен документ за платената сума, нещата стават зле.

[marinova31]

За това питам колко е давностния срок и от кога започва да тече?

[sunnyset]

Закон за задълженията и договорите
чл. 111, б. "в" ЗЗД
чл. 114 ЗЗД

[Гост.]

Закон за задълженията и договорите
чл. 111, б. "в" ЗЗД
чл. 114 ЗЗД

5г. е давността, защото е налице съгласие на К да получи връщане на заетата сума на части, но този начин на изпълнение не прави вноските периодичен платеж

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА


при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №795/2010 година.


Производството е по чл.290 ГПК.
С определение №238/14.02.2011 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивно решение №1509/27.11.2009 г. и на въззивно решение по чл.247 ГПК №130/01.02.2010 г. по гр.д.№2151/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, десети., по подадена от ответника по исковата молба Д. Ж. Ж., касационна жалба, вх.№41943/14.12.2009 г., в частта с която посоченото лице осъдено да заплати на Х. В. И. сумата 7221 лева, представляваща част от неизплатена вноска, дадена по сключен между страните договор за заем от 04.4.2003 г., целият за сумата 250000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.8.2008 г. до окончателното й изплащане, по материалноправния въпрос “Налице ли е периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД при договор за заем, с който е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати ?”.
По точното приложение на закона с оглед поставения въпрос.
Отговорът на поставения в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос е отрицателен по следните съображения:
С разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД е прогласено, че с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В случая поставеният въпрос е относим само към последната хипотеза на посочената правна норма. За да е налице периодично плащане, то същото по естеството си следва да има периодичен характер, или да е установено като такова със закон. Периодичните плащания представляват самостоятелно обособени, еднородни престации, независими една от друга, и произтичащи от общ юридически факт. Поради това всяко от тези плащания е независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения. При договора за заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части – аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора.
По основателността на касационната жалба.
С основното въззивното решение в обжалваната част и решението по чл.247 ГПК Варненският окръжен съд е приел, че ответникът по исковата молба дължи на ищеца сумата 7221 лева.
В касационната жалба ответникът по исковата молба Д. Ж. Ж. навежда доводи за незаконосъобразност за обжалваното решение и твърди, че дължимата от него сума е в размер на 7221 лева. Моли за уважаване на касационна жалба.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационния жалбоподател – адв. П..
Ответникът по касация – Х. В. И., чрез процесуалния си представител – адв. Х., е депозирал писмени бележки.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на процесуалния представител на касационния жалбоподател, писмената защита на ответника по касация и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното:
Основното решение и решението по чл.247 ГПК на Варненския окръжен съд в обжалваните части са правилни. От допълнителното решение на въззивната инстанция е видно, че по реда на чл.247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение, с което касационният жалбоподател е осъден да заплати на ответника по касация сумата 7221 лева. За тази сума е налице изрично признание в касационната жалба, че е дължима от ответника по исковата молба на ищеца.
Поради това касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а двете въззивни решения – в сила.
Водим от изложените съображения и на основание 293, ал.1, хипотеза първа и чл.280, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.



Р Е Ш И:



ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №1509/27.11.2009 г. и решение №130/01.02.2010 г., постановено по чл.247 ГПК, по гр.д.№2151/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, осми., в частта, с която Д. Ж. Ж. от [населено място] е осъден да заплати на Х. В. И. от [населено място] сумата 7221 лева, представляваща част от неизплатена вноска, дадена по сключен между страните договор за заем от 04.4.2003 г., целият за сумата 250000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.8.2008 г. до окончателното й изплащане.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

от кога започва да тече

от дата следваща падежната дата.

[marinova31]

Благодаря за подробния отговор,но на други места и форуми намирам противоречиви писания и съвсем се обърках,явно ще се наложи да се видя с адвокат.

[Гост.]

Е, това е едно добро начало- намерението да се срещнете с адвокат, останалото си е за пазара.

[Pink_Floyd]

Цитираното решение е доста спорно.

[nk7702n]

И кое му е спорното на това решение?

[Гост.]

И кое му е спорното на това решение?

Мотивацията досежно периодичността, което от своя страна ще обуслови по-кратка давност.
Проблем се явява, че е постановено по реда на чл. 290, но все пак съдилищата низходящи от ВКС не се съобразяват особено с т.н. "практика за уеднаквяване".
Има тема тук по този въпрос: "давност за вземанията на топлото, тока и водата" и мнението на СРС и СГС, но ако при тези вземания размерът няма да е достатъчен за касация, то при кредитите нещата не са така.

[nk7702n]

Да, Поли, това за периодичността -дали се приема за периодично или не вземането - и оттук каква да бъде давността, стана ясно. Аз имах впредвид с въпроса си дали писалият по - горе ще цитира конкретно решение, противоречащо на постнатото, за да видим доколко може да се обоснове обратната теза. Тъй като аз считам, че в това доста добре са изложени нещата. Темата за водата и топлото съм я чела.

[rashko]

[Pink_Floyd]

Аз имах впредвид с въпроса си дали писалият по - горе ще цитира конкретно решение, противоречащо на постнатото, за да видим доколко може да се обоснове обратната теза. Тъй като аз считам, че в това доста добре са изложени нещата.

За да разсъждавам, не ми е необходимо "контра-решение по чл. 290 ГПК". Тъй като вече е формирана практика по чл. 290 ГПК, тя е задължителна. Но колко от нас знаем за противоречива практика по чл. 290 ГПК, която е и задължителна .
За да не навлизам в детайла, само ще задам два риторични възпроса: 1) От етимолотична гледна точка периодичното задължение означава ли глобално задължение, чието изпълнение е "разпределено" на отделни периоди. В конкретния случай ВКС се е усъмнил в "периодичността" на разсроченото задължение за връщане на заема, защото няма конкретна насрещна престация - но договорът за заем е реален и едностранен, задължения възникват само за заемателя и неговото главно задължение - да върне заетата сума, е единно, поради което, приема ВКС, дори и неговото изпълнение да е разсрочено на отделни части, то не превръща единното задължение в периодично. А какво да говорим ако е уговорена възнаградителна лихва - не може ли да се приеме, че за определен период ще се дължи определена глобална сума, представляваща възнаграждение (граждански плод) за ползвания заемен ресурс, която ще е разсрочена на отделни месечни периоди. Тогава ще кажем - периодично е, най-малкото защото лихвата е уредена изрично като периодично задължение в чл. 111, б. "в". Приемем ли тезата на този състав на ВКС, бихме считали и други периодични престации, че се погасяват с общата погасителна давност - напр. договор за наем, договор за лизинг - често в лизинговите договори се уговоря глабално лизинговото възнаграждение за целия период на възмездно ползване на лизингованата вещ, като това парично задължение е разсочено на отделни месечни вноски. Може би и това задължение не е периодично. Ако следваме логиката в това решение, тъй ще да е. Но не е!; 2) За да обоснове своята теза, ВКС в този състав се е "опрял" на чл.66 ЗЗД, но нека, за улеснение, да го посочим изрично - "Кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо.". Въпросът е - когато една делима престация е разсрочена в един период от време - по съгласие на страните, изпълнението на задължението през всеки един уговорен период, което представлява пълно изпълнение, "принуда" ли е, "натрапване" ли е по смисъла на чл. 66 ЗЗД? По тази логика всички разсрочени задължения не са периодични, вкл. и по договорите за банков или потребителски кредит. Но дали?!
Ако си отговорите на тези въпроси, ще достигнете и до същината на моето съмнение за безспорност на приетата в това решение теза.

[nk7702n]

Интересно мнение и съждения имате. Аз считам, че действително за мотивите на ВКС по това решение има значение характерът на договора за заем, именно, че той е едностранен, че няма насрещна престация, а също и че задължението се уговаря изцяло, но се разсрочва на определени вноски, тъй като кредиторът е съгласен и приема такова разсрочено изпълнение на дължимата престация. Не съм съгласна, че при наема нещата стоят по същия начин. Договорът за наем си е двустранен, възмезден договор, всяка от страните има насрещно задължение, като наемът изрично се уговаря не като глобално задължение за целия период, а като периодични месечни вноски, тоест страните не уговарят общо определена сума, която да разсрочват впоследствие. Така че, тук нямам никакви съмнения относно характера на вземането на наемодателя. За лихвата малко съм скептична доколко може да се оспорва характера и на периодично вземане, може да се застъпи и противоположното мнение, но пък законодателят и двете вземания ги е посочил изрично като периодични тъй или иначе в ЗЗД, по този начин ни е улеснил в тълкуванията.

[marinova31]

Тъй като не разбирам в моя случай дали срока на давност е 3г.,искам да ви попитам ако евентуално не платя тези 66лв.и ако ме осъдят за тях от какъв порядък би ми срувало това приблизително.Благодаря!