rashko написа:Вашият отговор е чудесен. Сериозен обществен проблем е игнориран. Съдебната система е само част от нашето общество. Не е панацея за всички болести. Трябва нещо да се направи. Хиляди съдби са поставени на карта.
Не можах да разбера, това сарказъм ли е, или удовлетворена усмивка от написаното по горе.
Практически от своите си "проучвания" които съм направила, е че след развода или раздялата, децата биват най-уязвимата точка и "трамплин" между отношенията на родителите. С което по никакъв начин не мога да се съглася.Игнорирането е едно от най-големите злини върху психологическото изграждане на детето.В процеса на израстването то може да доведе и ескалира в различни насоки.Като например- отказ от приемането на учебният материя, бягство от дома, наркотици, алкохол, цигари, абдикиране на детето от участие в социалният живот или всякакви форми на изява и други. Респективно с това неизбежно настъпва и провала в живота му, тъй като то расте и след известен период вече не се нарича "дете" а "възрастен'. И когато това дете се е превърнало във възрастен израствайки с "игнорирането му " на един от родителите тогава тези възрастни се превръщат в хора които не могат да утвърдят личността си, а доста голяма част от тях са по затворите или поставени в подобни разновидности като - контрабандисти, измамници, просяци и прочее.А именно до тези последици води и този синдром.НЕ поставям на второ място физическото насилие, за да има има синдром на родителско отчуждаване. Но 90% съм съгласна, че ако психиката на детето , а в последствие и възрастният е здрава , то това би могло да доведе до намаляване на отчуждаването и насилието върху децата. Защото освен физическо съществува и психическо такова от което произлиза заглавието на тази тема.За това мисля , че трябва от някъде да се започне.И това "някъде" би трябвало да е тук и сега, от подрастващото поколение и всяко идващо след него.
1. Деца след раздяла/развод на родителите да попадат в графа "рискови"
2. Да се изготвят картотеки за такива деца, чрез които соц. работници на три месеца да да ват доклади своите предложения и становища до първоинстанционият съда който е разглеждал делото в продължение на минимум 5 години считани от окончателното решение.
3......................................ще продължа тезата си.................тъй като в момента трябва да изляза спешно