Какво мислите за свободните университети специалност Право

[Pause]

Една подсказка и от мен не е пречка.А мнението относно това ,дали или право/икономика си е,изцяло твое не може да се иска права ,а насреща нищо(жертваш пари ,време ,труд ,усилия нервички и др.) и така.

Специалността право е държавно регулирана.Обучението се извършва с наредба за държавните изисквания.В специалността се подготвят юристи за органите на съдебна власт, нотариат ,адвокатура,МВР.МО и др.Безспорно е по престижна ,широка и същевременно изискваща хора с потенциал.


мужичка

[andrea]

Традициите не са това, което бяха. Много уважавам СУ, заради историята му, заради редица големи професионалисти, някои от които вече на преклонна възраст НО последните няколко години излязоха наяве толкова "кирливи ризи", че не изпитвам ни най-малко желание да уча там. Имайки предвид и многото колеги от различни университети, които се прехвърлят "хей така" без положените необходими изпити и т.н. не мисля, че е много престижно да завършиш университет,за който през седмица се публикуват в медиите материали колко корупция и лошо отношение има към студентите, та дори и към преподавателите.
Склонна съм да се съглася с Деки, че личностните качества са водещият мотив, а не толкова университета. Който учи и има желание го прави навсякъде, лишава се ако трябва от нещо в името на това да постигне заветната цел, мечта...каквато и да е тя Има и такива, които разчитат на парите на мама и татко и където и да се намират си плащат и за изпити, и за разработки, и за казуси и за каквото се сетите още. Но винаги има мотивирани хора, знаещи какво искат и как го искат. Пътищата са много, изборът е наш

Та отплеснах се малко... кандидатствай в града, в който би искал да живееш. Не са необходими прекалени усилия, поискаш ли да бъдеш студент ще станеш такъв.

Smile

п.п. да не се обиди някой представител на СУ, има много изключителни преподаватели, които водят лекции и в други университети. Просто понякога машината наречена университет явно не работи добре, така е и с администрациите, понякога усложняват живота ни, друг път, там където хората работят съвестно - си вършим задачите бързо и лесно.

[kostadin_yordanov]

Традициите не са това, което бяха. Много уважавам СУ, заради историята му, ...

Да, едни ги уважават заради историята, а други заради тяхното бъдеще. И какво толкова уважение да се засвидетелства към университет с Б о г о с л о в с к и факултет? Където се преподава не теология -- viewtopic.php?p=423951#p423951 -- а източноправославна проповед, което впрочем се отнася и за Пловдивския, въпреки че там явно са се опитали да го замажат:

Специалността "Теология" в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" съществува от 2008 г. ...
http://www.uni-plovdiv.bg/logos/site.jsp?id=587&ln=1
-----------------------------------------------------------
Специалност ТЕОЛОГИЯ у ч е б е н п л а н
...
http://www.uni-plovdiv.bg/logos/site.jsp?ln=1&id=755

, в т.ч. и при магистърските им програми:

... два модула с избирателно комплектовани тематични блокове, които съдържат определени профилирани знания по теология, които Светият Синод на Българската православна църква предлага да бъдат включени в бъдещата програма по религия. ...
В третия модул ще се изучават няколко специализирани богословско-педагогически дисциплини ...
http://www.uni-plovdiv.bg/logos/site.jsp?id=799&ln=1
-----------------------------------------------------------
УЧЕБЕН ПЛАН за неспециалисти
Първи модул – базисен:
1. Библейско богословие
2. История на Българската православна църква
3. Православна доктрина и морал
4. Практическо богословие
5. Музика
6. Старогръцки език
Втори модул: Историческо развитие на практическото богословие
1. Патристичната концепция за социалната мисия на Църквата
2. Християнската политика на Вселенската патриаршия на Балканите и ползата на БПЦ днес
3. Практическа църковна археология на средновековния град (отражението му в живота на християните)
4. Опазване паметниците на християнското изкуство в България
Трети модул: Систематическо богословие и социална мисия
1. Етнични и религиозни конфликти
2. Еортология и вътрешна църковна мисия
3. Екзистенциална психология
4. Класически модели на социалното служение
Четвърти модул: Приложна теология
1. Библията и новата българска литература
2. Реторика и проповед
3. Основни медицински проблеми в социалната работа на Църквата (Пасторална медицина)
4. Религия и лица с увреждания
http://www.uni-plovdiv.bg/logos/site.jsp?ln=1&id=800

Та нали тези университети дори са кръстени на попове? Включително от непосредствения си опит с Юридическия факултет на Софийския мога да потвърдя как там се разсъждава по-скоро на основа вяра, отколкото наука

[toten14]

Вечната тема, даваща поле на тесногръди хора с предрасъдъци
Качеството на образование, което се дава в университетите в България е почти еднакво лошо навсякъде, единствената разлика е в изискванията, които имат преподавателите за успешното полагане на изпита по съответната дисциплина, т.е. контрола върху студентите. Доказан факт, е че колкото по-голяма секира е дадения преподавател, толкова по-подготвени са му студентите. Изкушавам се да се впусна в коментари относно методите на преподаване, които са страшно остарели и комсомолски...с диктуването на лекции 1 към 1 с учебниците, както и с работата на асистентите, която е много важна и липсата на достатъчно извънаудиторни занятия, но ще се въздържа. Иначе за хората, които излизат - дълбоко съм убеден, че във всеки юридически факултет в страната има качествени и умни хора, които гледат сериозно на развитието си и полагат необходимите усилия самостоятелно. За другите факултети няма как да знам, но специално в моя тези хора са някъде около 15-20 % от всичките студенти. Останалите са такива, които просто завършват някак си и категорията на преписвачите и неадекватниците, които някак си са минали без да знаят изобщо какво са учили...рожби на занижените критерии. Това е...избора на университет е важен, но по-важно е да искаш да се развиваш и да знаеш как да го направиш. Познавам добри юристи завършили ВСУ, ПУ, ЮЗУ, БСУ, откъде ти е дипломата не е определящ критерии за качество.

[slovenka]

Тъй като имам непосредствени впечатления от практиката, смея да твърдя, че това дали ще станеш добър юрист, не зависи изобщо от това кой университет си завършил. Познавам и доста некадърни юристи с дипломи от СУ.

[1968]

Напълно съм солидарен с горното мнение.Няма решаващо значение къде учиш, а дали искаш да работиш това, което учиш и полагаш усилия да си "добър" в професията, която си избрал.

[kostadin_yordanov]

Разбира се, важно е и колко време отделяш за работа в книготеката

[vili_123]

Няма ли някой да започне тема за Изборите в Софийска адвокатска колегия, и кога най-после ще бъде избрано ново ръководство.Защото от Наталия Ценове вече ни се повдига...И защо ВКС се "лигави"?!Защото който започва да учи право е вече повреден.Зарежете тази идея. Правете нещо истинско и ще бъдете завършена личност.

[bataklieva]

Здравейте. Казвам се Мариана и съм на 18 години. Тази година ще съм 12ти клас. Искам да уча право в Пловдивския университет. Искам да ми помогнете и да ме насочите как да се подготвя за изпитите по История и Български език и литература,защото честно казано съм доста неориентирана и доста притеснена. Много ще ви бъда благодарна ако ме насочите

[Ivailo5rov]

учи като за шестица и се не бой! И дано имаш късмет, че без него се случва добри да се провалят, а по непретенциозни благодарение на него могат да успеят. И двете са важни. Другото - Божа работа!

[portokal]

Аз пък, ако сега бях ученичка и на сегашния акъл, сигурно нямаше да реша да уча право. То при мен решението навремето беше почти случайно, покрай приятели и други подобни фактори. Но друга причина да съжалявам сега, е, че не ми е приятно единствената квалификация, която имам, да я има всеки втори българин.

[kalahan2008]

Аз пък, ако сега бях ученичка и на сегашния акъл, сигурно нямаше да реша да уча право.

Е то и аз сигурно, но пък от друга страна - какво друго? Затова аз след втори курс записах и психология, че взех, че я и завърших, само че сега нищо не мога да правя с тази диплома А и да започна работа някъде, заплащането няма да е много голямо...така че - какво друго, в крайна сметка?

[portokal]

Там е работата, че не знам.
Допреди решението за право, което се оформи някъде в началото на десети клас, исках да ставам твърдо учителка, само не бях много категорична дали по математика, по химия, по немски, или евентуално по едно от тези плюс нещо друго, вкл. дори физическо.
Само че сега се радвам, че не станах учителка. Не толкова заради ниското заплащане (което е важно, но май вече не навсякъде е толкова ниско), колкото заради това, че нямаше да мога да се справя с куп пубери. А други сериозни "професионални" желания почти не съм имала. Затова - я да си стоя при правото.

[kalahan2008]

Аз си "стоя" в правото, до момента, в който ми се отдаде възможност да с емахна, защото това не е нормална професия, поне за мен-откачена работа, по цял ден да се занимаващ с идиотизми (длъжници, взискатели, купувачи, държ. институции, колеги и т.н.) - не отговаря на "детската ми мечта" (както се изразяваха в HR отдела в първата ми работа) - всъщност и аз не съм имал някакви конкретни детски мечти, по едно време и аз имах смътни желания за даскалък (математика), но бързо ми мина...чак в 9 клас започнах да мисля сериозно за професията и тъй като точно тогава бепе "ЖанВиденовата зима" (1996-1997г.), се спрях на 3 опции:
1. архитектура
2. физика (много харесвах квантовата физика)
3. право.

Архитектурата отпадна, защото нямаше да мине без частни уроци, а пари - йок; физиката - никаква реализация; та остана правото. Сега живея с надеждите да настъпи някой слънчев ден и да се отвори възможност да се занимавам с психология или пък да намеря начин да емигрирам в някоя по-"нормална" страна, като Швейцария например, преди 2 седмици бях там и много ми хареса...но май ще си остана само с надеждите...

[Ivailo5rov]

В първи клас мечтаех да стана художник...
Втори, трети, четвърти ... проучвах въпроса за художествената гимназия в София, която беше единствена...
Обаче... още в първи клас ми купиха една мандолина, защото на всички купуваха акордеони, а те бяха много скъпи - над 120 лева... Всичките с акеордеоните учиха, учиха, ама не се научиха, защото не им идеше отвътре. Само един Станчо - с тромпет, стана музикант от тази музикална школа. А аз почти - в шести клас станах съучредител на тамбурашкия оркестър в Бургас. Така заоибичах музиката, в която още от купуването на мандолината се бях влюбил, че започнах да мисля за музикално училище. Смътно си представях да уча в музикалното в Бургас след седми клас, а майка ми дори споменаваше Широка лъка... Питах след седми клас диригента на оркестъра Вълчо Лачев - много достоен човек и истински музикант /зам.диригент на филхармонията по онова време в Бургас, а гл. диригент беше Иван Вулпе/. Вълчо Лачев обаче ме обезкуражи. Каза ми: Ивайло, нали виждаш какъв живот живеем ние музикантите...
Както си ходех на кръжок по математика в пионерския дом и забелязах някой от приятелите там да си шепнат нещо въодушевено. Питам ги какво става, а те ми казват, че ще кандидатстват в едно специално училище. В училище забелязвам същото. Питам съучениците си, които ми бяха приятели, а те ми отварят очите за езиковата гимназия. Сам си направих всичко необходимо, явих се на изпита и влязох. После казах на моите родители - "пролетаризирани селяни"... Те казаха "браво"...
После ни откомандироваха от Бургас и така се видяхме в Плевен. Със зор се съгласиха да ме допуснат в Ловешката езикова гимназия, но след нова класация. Пак влязох... Там като влюбен в музиката влязох в духовата музика. Беше свободен само тъпана и го поех с удоволствие...
Учихме, учихме, наближихме края. Повечето от там мечтаят за МИО, МО, право, изкуства и т.н. Подочу се нещо и за някакво "КДС"... Добра възможност за някой, който винаги е бил без подкрепа и привилегии. В тиинейсжърската ми глава си въртят мечти как ще покажа на лошите къде им е мястото... И така - ВСШ и после право и сега - адвокат - цивилист

[Pause]

Моята първа детска мечта беше да стана хуманен доктор и то хирург .Сумалък енциклопедии ,бях си купил и много ме радваше.Но впоследствие ,осъзнах нещата около мен ,че е по добре да се занимавам с право не по малко сериозна задача даваща ти възможност за творчество и реализация.И така сега си следвам ,мечтаната специалност , с не по малко желание .Все пак човек не може нищо да не прави ,ако иска да постигне нещо трябва да работи върху себе си.