ще сключвам брак в консулска служба на РБългария в чужбина. Дъщеря ни се роди тук и по една или друга причина тя прие моята фамилия (бащината) без наставката за род "-а" - т.е. моята фамилия 1 към 1.
Бъдещата ми съпруга желае да приеме фамилията ми след сключването на брак, но така както дъщеря ми я носи - за да има цялото семейство едно фамилно име. В България ни дадоха информация, че няма вариант женската фамилия да не е членувана. В същото време ако бракът е сключен при чужди власти (дори и между двама българи) българските просто приемат името така, както там е записано.
При местните власти процедурата за сключване на брак е тромава и скъпа (50 пъти) - при положение, че има възможност при нашите власти предпочетохме тях.
Според Закона за гражданската регистрация Чл. 14. (1)
"Фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго."
В случая нашето желание не може ли да е "семейна традиция"? Още повече, че смятаме скоро да се прибираме в България и дай Боже да имаме още поне едно дете. Ако и то е момиче и носи задължително наставката -а се получава, че ще има различна фамилия от сестра си, която по стечение на обстоятелствата е родена в чужбина - би трябвало да може да има изключения. (ред. сега прочетох в Чл. 14. (3) "Децата от едни и същи родители се вписват с еднакво фамилно име.", така че евентуалната сестричка е извън "опасност" ако правилно го разбирам?
)На всичкото отгоре в Чл. 14. (2) "Фамилното име при сключване на граждански брак се формира съгласно правилата на Семейния кодекс.", а според Чл. 11. на Семеен кодекс
"При съставянето на акта за сключване на брак всеки от встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно име или взема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето. Като фамилно име може да се вземе или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото."
Не съм юрист, но това ми прилича малко на Параграф 22.
В ЕСГРАОН казват - ако в консулството ви напишат името без окончание, така ще го запишем и ние. В консулството казват - ние не можем да решим - на място в България (където бракът трябва да се регистрира до 6 месеца така или иначе) ако решат - да ви разрешат, защото това е в тяхната юрисдикция.
Предполагам, че е типична случка между ведомства, но законът не е достатъчно еднозначен според мен. Как да си помогна?