Упълномощаване при дисциплинарно наказване

[palimsest]

Налагането на дисциплинарно наказанение се извършва от носителя на дисциплинарна власт. Закона допуска той да прехвърли, чрез надлежно упълномощаване, на трето лице, възможността да налага дисциплинарно наказание. Въпросът е, кое може да бъде това лице?! Според доктрината (в лицето на проф. Мръчков) дисциплинарно наказване може да стори и трето лице, упълномощено надлежно, което е в гражданско (търговско) правоотношение, например прокурист. Според едно становище на МТСП, това трето лице, трябва да е само в трудовоправни отношения с носителят на дисциплинарна власт, който да го упълномощи?

чл. 258 ЗЗД,

чл. 192 КТ


Правилно се счита, че дисциплинарните наказания не могат да се налагат от лице, което работи при работодателя на граждански договор. Този извод се налага от същността и съдържанието на дисциплинарната власт, която съществува само тогава, когато съществува трудово правоотношение, т. е. когато страните работник или служител и работодател са обвързани помежду си с трудово правоотношение, независимо от обстоятелството дали то е възникнало чрез сключване на трудов договор, от избор или конкурс.

Основното правило, залегнало в чл. 192 КТ, е, че дисциплинарната власт поначало принадлежи на работодателя. Тя представлява съвкупност от правомощия за налагане на дисциплинарни наказания. Действително в разпоредбата е употребен изразът "или определено от него лице . . .", но този израз не може да се тълкува самостоятелно и отделно от общите принципи на Кодекса на труда, регламентиращи дисциплинарната отговорност. Ето защо този израз следва да се разбира, че определеното от работодателя лице трябва да е в трудови правоотношения с него, за да е възможно по реда на чл. 192, ал. 1 КТ да му бъде предоставена цялата или част от дисциплинарната власт, принадлежаща поначало на работодателя.

Лице, което работи при работодателя по граждански договор, не може да бъде упълномощавано с дисциплинарна власт поради това, че самото то не се намира в трудово правоотношение и спрямо него не се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда. То не може да има качеството нито на работник или служител, нито на длъжностно лице, поставено в йерархическа зависимост от работодателя. От друга страна, работникът или служителят, който понася дисциплинарната отговорност, не е в дисциплинарна зависимост от едно лице, което за него не се явява нито работодател, нито упълномощено длъжностно лице по смисъла на чл. 192, ал. 1 КТ.

Аз съм раздвоен.По-скоро клоня да се съглася с мнението на МТСП. Ще съм благодарен за всякакви мнения в тази насока!Благодаря!

[Melly]

Съгласно чл.192 от КТ, дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него лице или друг орган, оправомощен със закон. В този случай, законодателят не е дал възможност за делегиране на правомощия, уредена изрично в разпоредбата на чл.192, ал.1 от КТ. Само дисциплинарната власт може да се предоставя. В тази хипотеза обаче, упълномощаването трябва да бъде изрично за налагане на дисциплинарно наказание и то в предоставени от работодателя граници относно кръга от лица и видове дисциплинарни наказания. По делото не е представен договор за прокура, от който да е видно изпълнителния директор на дружеството с какви власт е упълномощил прокуристите и какви действия могат да извършват, във връзка с управление на предприятието, включително и провеждане на дисциплинарни производство против работниците и служителите. Съгласно чл.21 от ТЗ, прокуристът е лице, което е натоварено от търговеца да упражнява вместо него търговската му дейност, като за целта задължително трябва да се сключи договор за прокура, който се вписва в търговския регистър.при делегиране на власт за налагане на дисциплинарни наказания, законът изисква изрично упълномощаване, за каквото в случая няма представени доказателства. Поради това съдът намира че, дисциплинарното наказание не е наложено от работодателя или от изрично упълномощено от него лице. Допуснато е нарушение на императивна правна норма-чл.192 от ГПК, поради което заповедта, с която е наложено това се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Налагането на дисциплинарно наказание от лице, което няма дисциплинарна власт, е самостоятелно основание за признаване на уволнението за незаконосъобразно, без да се изследва въпроса по същество.

Считам, че дисциплинарни наказания могат да налагат и лица, които осъществяват организацията и реализацията на стопанската дейност на търговеца (прокурист и управител по силата на ДУК, но при наличие на изрично упълномощаване от органа на управление на дружеството работодател за обема и видовете наказания, които те могат да налагат.

Р Е Ш Е Н И Е



НОМЕР: 269; 10.06.2010 г.,гр.Търговище



В ИМЕТО НА НАРОДА





Търговищки районен съд, седми състав в публично съдебно заседание на тридесет и първи май, две хиляди и десета година, в състав:





ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРЯНА ПЕТРОВА

СЕКРЕТАР: Хр.К.





След като разгледа докладваното от Председателя гр.д.№ 453/10 по описа на Търговищкия районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 от КТ.

Ищецът твърди в исковата си молба, че е работил при ответника, като трудовото му правоотношение е било прекратено със Заповед № 30 от 22.02.2010 г. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна. Трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл. 190, ал.1, т.3 във вр. с чл.187,т.5 и чл.188, т.3 от КТ. Твърди, че не е спазена процедурата по налагане на дисциплинарни наказания. Поискани са му били писмени обяснения във връзка с нарушения на трудовата дисциплина, за които ответникът твърди, че е извършил, но те не са взети пред вид. Твърди, че при занасяне на обясненията, ответникът му е връчил заповед за дисциплинарно уволнение. На следващо място твърди, че заповедта е незаконосъобразна и поради това, че е подписана от прокурист на дружеството, а трудовия му договор е подписан от Изпълнителен директор на дружеството. Поради това моли съда да отмени атакуваната заповед, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 2 743.50 лв., за пет месеца, поради това, че е останал без работа в резултата на незаконното уволнение.

Ответникът оспорва, предявените искове, твърди, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание и заповедта е правилна и законосъобразна. Твърди, че дружеството се представлява от прокуристи, поради това и заповедта е подписана от тях.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното: Видно от приложения по делото Трудов договор № 656 от 06.07.2005 г. ищецът е бил назначен на работа при ответника на длъжността „Пакетировач”. Със заповед № 30 от 22.02.2010 година25.04.2003 г. трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено , считано от 23.02.2010 г. С тази заповед е наложена на ищеца дисциплинарно наказание „Уволнение”, поради това, че е допуснал ново нарушение на трудовата дисциплина, като е нарушил правилата за здравословни и безопасни условия на труд и е създал опасност за своето здраве. Видно от приложеното досие, на ищеца са налагани и други дисциплинарни наказания. Видно от приложеното на лист 20 от делото писмо-искане до ищеца, работодателят го е поканил да даде писмени обяснения за извършени от него нарушения на трудовата дисциплина-не използване на лични предпазни средства-антифони. Тези обяснения са му поискани във връзка с откриване на процедура по налагане на дисциплинарно наказание. Това искане е връчено на ищеца на 22.02.2010 година в 8.34 часа. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание от същата дата-22.02.2010 година. От същата дата са и обясненията на ищеца. Видно от заповедта за уволнение, същата е подписана от двама прокуристи на дружеството, а трудовия договор е подписан от изпълнителен директор на дружеството. От приложеното удостоверение № 292 от 13.05.2010 г., издадено от ответника, е видно, че брутното трудово възнаграждение на ищеца месеца преди уволнението му е в размер на 769.89 лв.

Ищецът твърди, че не е извършил по същество това нарушение, поради факта, че не е получавал такива предпазни средства от работодателя си и в този връзка оспори истинността на представената форма за раздаване на лични предпазни средства. Твърди, че подписа не е положен от него. За установяване на истинността на този документ беше назначена графологическа експертиза. Заключението на експерта е категорично, че подписът е положен от самия ищец.

В основа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че цитираната по-горе заповед е незаконосъобразна. На ищеца е наложено дисциплинарно наказание по Кодекса на труда- “уволнение”. Съгласно Кодекса на труда на работниците и служителите могат да бъдат налагани дисциплинарни наказания от техния работодател, за извършени нарушения на трудовата дисциплина. Съгласно чл.192 от КТ, дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него лице или друг орган, оправомощен със закон. В този случай, законодателят не е дал възможност за делегиране на правомощия, уредена изрично в разпоредбата на чл.192, ал.1 от КТ. Само дисциплинарната власт може да се предоставя. В тази хипотеза обаче, упълномощаването трябва да бъде изрично за налагане на дисциплинарно наказание и то в предоставени от работодателя граници относно кръга от лица и видове дисциплинарни наказания. По делото не е представен договор за прокура, от който да е видно изпълнителния директор на дружеството с какви власт е упълномощил прокуристите и какви действия могат да извършват, във връзка с управление на предприятието, включително и провеждане на дисциплинарни производство против работниците и служителите. Съгласно чл.21 от ТЗ, прокуристът е лице, което е натоварено от търговеца да упражнява вместо него търговската му дейност, като за целта задължително трябва да се сключи договор за прокура, който се вписва в търговския регистър.при делегиране на власт за налагане на дисциплинарни наказания, законът изисква изрично упълномощаване, за каквото в случая няма представени доказателства. Поради това съдът намира че, дисциплинарното наказание не е наложено от работодателя или от изрично упълномощено от него лице. Допуснато е нарушение на императивна правна норма-чл.192 от ГПК, поради което заповедта, с която е наложено това се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Налагането на дисциплинарно наказание от лице, което няма дисциплинарна власт, е самостоятелно основание за признаване на уволнението за незаконосъобразно, без да се изследва въпроса по същество. С оглед на това предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и като такъв следва да бъде уважен. Искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ е акцесорен спрямо този по чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Основателността на главния иск води до уважаване и на акцесорния. С оглед на това следва да бъде уважен и предявения от ищеца иск за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „Машинен оператор, производство на стъклени изделия” в отдел „Производство”-завод за Домакинско стъкло , „Тракия Глас България” ЕАД гр.Търговище.

Съгласно чл.225, ал.1 от КТ работодателят дължи обезщетение на работника при незаконно уволнение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа. Предпоставка за присъждане на това обезщетение на първо място е признаване на уволнението за незаконно. На следващо място работникът трябва да е останал без работа-незает по трудово правоотношение. Това обезщетение се дължи за срок не по-дълъг от шест месеца. За да възникне това задължение за работодателя тези две предпоставки трябва да са кумулативно дадени. Уволнението на ищеца е незаконосъобразно. В резултат на това уволнение е останал без работа, видно от приложената на лист 6 от делото служебна бележка изх.№ 885 от 02.03.2010 г., издадена от Дирекция „Бюро по труда” гр.Търговище. От прекратяване на трудовото правоотношение и до момента е бил без работа и не е бил заета по трудово правоотношение, период от пет месеца. Преди уволнението ищецът е получавал брутно трудово възнаграждение в размер на 769.89 лв. Поради това размерът на дължимото по чл.225, ал.1 от КТ обезщетение възлиза на 3 849.45 лв. Предявеният от ищеца иск е за сумата от 2 743.50 лв., поради което обезщетението следва да бъде присъдено в този размер.

Ответникът следва да заплати по сметка на Търговищки районен съд държавна такса по предявените искове, а именно 50 лв. за предявения иск по чл.344, ал.1,т.1 от КТ, 50 лв. за предявения иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ и 109.74 лв. за предявения иск по чл.344, ал.1,т.3 от КТ, както и разноски за вещо лице в размер на 80 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в процеса в размер на 250 лв.

По изложените съображения, съдът


Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването истинността на „Форма за раздаване на лични предпазни средства за 2008 година”, на основание чл.194, ал.2 от ГПК.

ОТМЕНЯ Заповед № 30 от 22.02.2010 г. на прокуристите на “Тракия Глас България” ЕАД гр.Търговище със адрес на управление гр.Търговище, кв.”Въбел”, Индустриална зона, с която е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение” и е прекратено трудовото правоотношение на Х.Т. ***, ЕГН ********** като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ВЪЗСТАНОВЯВА Х.Т. ***, ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност-„Машинен оператор, производство на стъклени изделия”.

ОСЪЖДА “Тракия Глас България” ЕАД гр.Търговище със адрес на управление гр.Търговище, кв.”Въбел”, Индустриална зона да заплати на Х.Т. ***, ЕГН ********** сумата от 2 743.50 лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.

ОСЪЖДА “Тракия Глас България” ЕАД гр.Търговище със адрес на управление гр.Търговище, кв.”Въбел”, Индустриална зона да заплати да заплати Х.Т. ***, ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 250 лв.

ОСЪЖДА “Тракия Глас България” ЕАД гр.Търговище със адрес на управление гр.Търговище, кв.”Въбел”, Индустриална зона да заплати по сметка на Търговищки районен съд държавна такса по предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и 2 в размер на 100 лв., държавна такса по предявения иск по чл.344, ал.1, т.3 от ГПК в размер на 109.74 лв. и разноски за вещо лице в размер на 80 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Търговищки окръжен съд.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

[Melly]

Според едно становище на МТСП, това трето лице, трябва да е само в трудовоправни отношения с носителят на дисциплинарна власт, който да го упълномощи?

И не само това, третото лице трябва да упражнява управленски функции.

[palimsest]

Според едно становище на МТСП, това трето лице, трябва да е само в трудовоправни отношения с носителят на дисциплинарна власт, който да го упълномощи?

И не само това, третото лице трябва да упражнява управленски функции.

+1