Какво е вашето мнение -МИО или Право

[ivailo_ss]

Тази година кандидатствах МИО и съм приет ,но малко ме притеснява тази икономика с реализацията. Правото също ми беше вариант ,но не кандидатствах ,защото не бях достатъчно подготвен и не знам дали има реализация .Чувал съм ,че много хора учат Право и после е трудно да си намериш работа без връзки.Аз съм на 24 г. ,според вас ,късно ли е тепърва да започвам да уча Право,задочно, защото трябва да работя .Мисля,че ще ми допада да уча Право ,защото ми харесва да се ровя из Кодекси и Закони.Но за да кандидатствам трябва да чакам догодина вече,а пък сега съм приет МИО.Знам ,че аз трябва да си реша какво да уча ,но не съм добре запознат с реализацията,особенно за Правото,затова ще съм ви благодарен да разбера мненията и впечатленията по въпроса.Благодаря предварително!

[iliander]

Въпросът "МИО или право?" е на дневен ред пред всички кандидат студенти от преди 20-години.
Факт е,че инженерните специалности изглеждат слабо заплатени и електроника,изчислителна техника,инж.физика и инж.химия са достатъчно по-трудни от "МИО или Право".

[eliana]

Когато завърших право и се чудех по кой път да тръгна, един колега,реализирал се в съдебната система,ехидно ми заяви следното:" Човек учи това,за което има връзки да го назначат."
На въпроса Ви право или мио- нито едното ,нито другото. .....медицинаи реализация` в чужбина.
За справка в Германия един лекар получава 5000 евро на месец,хирурзи има и с по 10000 евро месечен доход-
хора можещи,без връзки.

[Гост.]

Този избор, драги, сам ще го направиш- на 24 е наложително да можеш сам да решаваш кое и как.

За МИО нищо не мога да кажа, все още, но е факт, че обема на работата драстично намаля( който, каквото да ти разказва от колегите... не вярвай ).

Ако си твърдо решен да учиш право воден от любовта си към казусите, и си решил да се установиш в адвокатската гилдия, трябва да си готов на жертви( много и безкрайно продължителни)- трябва да се примириш с кражбите, защото ще крадеш от личното си време, от времето за близките си, от съня си.
Трябва да си готов да жертваш нервната си система, защото правото не е само казуси, а и отговорност- първо към себе си!, към доверителите си, към колегите ти, към гилдията. Най-кофти е да установиш, че нищо не е зависело от теб, при все да си вложил всичко на което си способен, а от странични и не толкоз правни фактори.
Да, разбира се, трябва да си склонен да се примиряваш и с непочтеността, която ще те залее като студен душ. От клиенти, от колеги, от магистрати, от... всички в системата( понякога и една деловодителка може да ти прецака делото). Тук ще се допълня- рано или късно и сам се научаваш да си непочтен( губиш битката със собственото си аз).
Ще имаш мисъл, че правото е на твоя страна в определен казус, но ще губиш битките ... по причини от всякакво естество( започни от онова, което движи света , та до ...незнание у магистрата).

А ако всичкото това не ти се случи, пожелавам всекиму, ама надали- повярвай е така, ще имаш проблем с получаване на възнаграждението, което ти се следва. Рядкост е напоследък да си получиш парите без проблемация. Не вярвай в легенди, че адвокатът е богат човек- такъв е, но богатее в преносен смисъл.

Слагаш това на кантара и решаваш- за това поприще ли съм?

Ако ли пък имаш ... как го наричат сега, а да- "съпорт" свише, и уверението, че ще се влееш в магистратските редици- давай. Почтеността е отживелица, магистрат се става и без конкурс( последните години го доказаха).
Дори да оправдаят обвиняем, комуто си повдигнал обвинение, ще пишеш обяснение( както казват небето е лист хартия, а морето мастило), ще пишеш и толкоз.
При атестация, ако се установи, че системно горна инстанция ти отменя актовете- най-много, преко сили и ако няма друго, да доведе до някое дисциплинарно наказание( нещо по въпроса с възнаграждението) и толкоз.

Та, така- шаренко е по света.


п.п. У дома лесно се решиха- между МИО и право, второто загуби категорично и безусловно.

[toten14]

Уникално добър анализ на poli_g. Адмирации за което!
Като знам, че нещата, за които говори тепърва предстои да се сблъсквам в тях някак си любовта към древната наука леко поохладнява Въпреки че като всеки млад човек все още вярвам в щастливата си звезда и се надявам порцията пумия, която ми се полага да е някак си оскъдна, макар да нямам никакъв "съпорт свише".
За автора на темата, противно на вътрешното ми убеждение човек избира какво да учи не по пристрастия, а по възможност за бъдеща реализация.

[Ivailo5rov]

Преди много години държах приемни изпити в СУ, но бях приет във ВСШ Г.Димитров. Пак заради реализацията и най-вече заради това, че майка ми беше против, отидох във ВСШ. След това изкарах и право в СУ. И нека всеки интересуващ се да знае - никога н е късно. Реализацията е най-важна.
Сега за МИО няма като едно време - търговски представителства на държавно ниво, където да изпращат завършилите МИО деца на активни борци. Сега образованието в тези специалности е само предпоставка. Реализацията - било в Хенкел или Сийменс... зависи от личните качества.

[chadel]

факт e, че обема на работата драстично намаля

трябва да си готов на жертви( много и безкрайно продължителни)- трябва да се примириш с кражбите, защото ще крадеш от личното си време, от времето за близките си, от съня си.

Поли, как така хем няма работа, хем крадеш от личното си време и от съня си? Нещо не се връзва..

[andrea]

Мен ако питаш запиши си МИО, изкарай една година, в това време проучи как стоят нещата с правото и ако толкова ти е на сърце в края на учебната година може да се прехвърлиш

[Гост.]

факт e, че обема на работата драстично намаля

трябва да си готов на жертви( много и безкрайно продължителни)- трябва да се примириш с кражбите, защото ще крадеш от личното си време, от времето за близките си, от съня си.

Поли, как така хем няма работа, хем крадеш от личното си време и от съня си? Нещо не се връзва..

Четеш избирателно, вадиш думите от контекста, не отчиташ, че цитатите, които смесваш са от различни абзаци( трябва да съм имала нещо предвид, за да разделя изреченията по този начин) и за това не ти се връзва.
Смеси бр. на учащите право и редуцирания обем на работа с битието на тези, които имат, все още, ангажименти.

Истината е, че темата е плодотворна за локуми, но всеки сам решава- каквото и да напиша/те, човек е така устроен, че вярва на собственият си опит ( умни сме, но малцина са и мъдри. За протокола- аз не правя изключение!).