В ИМЕТО НА НАРОДА
Председател: І граждански състав
Секретар І граждански състав,
като разгледа докладваното от съдията І граждански състав
гражданско дело № 528 по описа за 2008 година,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на В. В. Т. с EГН ....... от гр.Б., против „Топлофикация-Бургас” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.”Лозово”, представлявано от изпълнителния директор П. С. Р. с ЕГН ............ Ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от 2 529,19 лв. - неплатена цена за изразходвана топлинна енергия за периода август 1999г. - октомври 2003г., и сумата от 469,44 лв. – начислени лихви, които суми са предмет на изпълнение по изп.д.№ 20067040400286 по описа на ЧСИ с рег.№ 704. Твърди, че през описания период не е използвал начислената топлинна енергия; няма договор с ответника за доставяне на топлинна енергия; при изчисляването на дължимите суми са допуснати съществени нарушения на действащите нормативни актове; фактури не са били съставяни и представяни; изтекла е погасителната давност за вземанията.
Ищецът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа иска си. Сочи доказателства.
Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител заявява, че оспорва иска, без да сочи конкретни основания.
И двете страни сочат доказателства и претендират присъждане на направените по делото разноски.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявени са два обективно съединени отрицателни установителни иска с правно основание чл.97 ал.1 във връзка с чл.254 от ГПК /отм./ – за установяване несъществуването на парични задължения.
Не се спори по делото, че ищецът е собственик на жилище в топлофицирана сграда – етажна собственост, находяща се на посочения в исковата молба адрес в гр.Б....... По делото е представен договор от 24.09.2002г. за включване в системата за индивидуално отчитане и заплащане на ползваната топлоенергия, сключен между „СМК-Монтажи” АД – гр.Бургас /топлоснабдителен агент на доставчика „Топлофикация – Бургас” ЕАД съгласно договор № ТАК 6/ 30.11.2000г. и анекс към този договор от 24.09.2002г./ и потребителите на топлинна енергия – собственици в сградата-етажна собственост в бл.66, вх.1, ул.„Иван Богоров”, гр.Бургас, чрез пълномощника им Ж. Т. С............., упълномощен от Общото събрание на потребителите в етажната собственост с протокол от 16.09.2002г., в което е участвал и ищецът В. В. Т.
Ответникът „Топлофикация-Бургас” ЕАД е издал извлечение от сметка от сметка 411 – „Клиенти” за дължими суми към 03.02.2004г., съгласно която задълженията на ищеца /клиент № 4-044-044-002981/ за процесния период 01.08.1999г. - 31.10.2003г. са в размер на 2 529,19 лв. – месечни главници и 469,44 лв. – лихви. Въз основа на това извлечение от сметка по молба на ответника от 03.05.2004г. е образувано производство по издаване на изпълнителен лист въз основа на извънсъдебно изпълнително основание - гр.д. № 1749/ 2002г. С постановеното по делото определение от 09.06.2004г. молбата е уважена и на 14.06.2004г. е издаден изпълнителен лист. По молба на ответника от 03.07.2004г. е образувано изпълнително дело – понастоящем № 20067040400286 по описа на ЧСИ с рег.№ 704 за принудително събиране на вземанията. За установяване на вземанията си ответникът представя по делото изготвени от топлоснабдителния агент „СМК -Монтажи” АД – гр.Бургас отчети за консумирана топлинна енергия за част от процесния период - октомври 2002г. – октомври 2003г.; справка за платени суми на абоната и справка за дължими суми от абоната, двете от 25.03.2008г. В последната са отразени като дължими всички претендирани от ответника вземания, описани и в извлечението от сметка от 03.02.2004г., а в справката за платени суми същите вземания са удостоверени като платени на 03.02.2004г. Плащането на вземанията е удостоверено и в представените по делото фактури за вземанията, въз основа на които е издадено извлечението от сметка – всички претендирани вземания са платени на 03.02.2004г. Верността на всички представени от ответника удостоверителни документи е оспорена от ищеца по реда на чл.154 ГПК /отм./.
При така събраните по делото доказателства съдът прави следните изводи :
Основателно е възражението на ищеца за изтекла погасителна давност. Тъй като разпределението на потребената топлоенергия и издаването на фактурите, установяващи размера на задълженията на топлинна енергия, се извършва ежемесечно, а видно от представените по делото фактури падежът на всяко месечно задължение е до края на месеца, в който е издадена фактурата, съдът приема, че процесните вземания са периодични плащания по смисъла на закона и на основание чл.111 б.”в” ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Ответникът е предявил съдебно вземанията си с молба от 03.05.2004г. /гр.д. № 1749/ 2004г. на БРС/ и така е спрял давността съгласно чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД до приключването на делото на 09.06.2004г. – период от 1 месец и 7 дни, през който давността не е текла. От тази дата давността продължава да тече до прекъсването й с молбата за образуване на изпълнително дело от 04.07.2004г. /чл.116 б.”в” ЗЗД/. Така периодът на изтеклата тригодишна давност е с начална дата 28.05.2001г. – до прекъсването на давността на 04.07.2004г. са изтекли 3 години, 1 месец и 7 дни. Това налага изводът, че претендираните вземания за периода преди 28.05.2001г. са погасени по давност, а именно вземанията за ползване топлоенергия за периода месец август 1999г. – месец април 2001г., последното от които е с краен падеж 31.05.2001г.
За останалия процесен период от май 2001г. /а съгласно извлечението от сметка ноември 2001г./ до октомври 2003г. - Всички действащи към процесния период нормативни актове (Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, Закона за енергетиката, Наредба № 1 ползване на топлинната енергия /отм./, Наредба № 2 за отчитане на топлинната енергия /отм./ и Наредбата за топлоснабдяването) установяват изчерпателно начините за измерване на потребената топлинна енергия, реда за отчитането и разпределението й, но имайки предвид характера на правоотношението, а именно продажба на топлинна енергия, установяват принцип на заплащане само на действително консумираното количество топлина. В настоящото производство ответникът носеше доказателствената тежест да установи възникването и съществуването на отричаните от ищеца парични задължения за заплащане на потребена топлинна енергия. В подкрепа на твърденията си ответникът представи само частни удостоверителни документи, които нямат обвързваща съда материална доказателствена сила и чиято вярност бе оспорена от ищеца по реда на чл.154 от ГПК /отм./. Тъй като ответникът не установи верността на тези документи съгласно чл.154 ал.3 ГПК /отм./, на основание чл.156 ал.1 ГПК /отм./ съдът приема, че оспорването е доказано и изключва документите от доказателствата по делото. Така твърденията на ищеца за възникване и съществуване на претендираните вземания остават неподкрепени от събрани по делото доказателства, поради което се налага изводът, че ищецът не дължи тези суми. Следва да се отбележи, че дори и да бъдат кредитирани доказателствата на ответната страна, същите удостоверяват плащане на задълженията към датата на издаване на извлечението от сметка – 03.02.2004г. и преди датата на предявяване на вземанията пред съд – 03.05.2004г. В този смисъл са приложените по делото фактури за задълженията.
По изложените съображения искът е основателен и ще бъде уважен.
На основание чл.64 ал.1 ГПК /отм./ ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 200 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. При образуване на делото не е събрана дължимата държавна такса от 119,95 лв., която с оглед изхода на спора и на основание чл.60 ГПК /отм./ следва с настоящото решение да бъде присъдена в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Топлофикация-Бургас” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.”Лозово”, представлявано от изпълнителния директор П. С. Р. с
ЕГН ........., че В. В. Т. с EГН............ от гр.Б.............., не дължи сумата от 2 529,19 лв. (две хиляди петстотин двадесет и девет лева и деветнадесет стотинки) -неплатена цена за изразходвана топлинна енергия за периода август 1999г. - октомври 2003г., и сумата от 469,44 лв. (четиристотин шестдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки) – начислени лихви, които суми са предмет на изпълнение по изп.д.№ 20067040400286 по описа на ЧСИ с рег.№ 704.
ОСЪЖДА „Топлофикация-Бургас” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.”Лозово”, представлявано от изпълнителния директор П. С. Р. с ЕГН .............., да заплати на В. В. Т. с EГН.............. от гр.Б........., направените по делото разноски в размер на 200 лв. (двеста лева).
ОСЪЖДА „Топлофикация-Бургас” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.”Лозово”, представлявано от изпълнителния директор П. С. Р. с ЕГН .............., да заплати по сметка на Бургаския районен съд дължимата държавна такса от 119,95 лв. (сто и деветнадесет лева и деветдесет и пет стотинки).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :І граждански състав
Вярно с оригинала:
И.Г.
Ако поръчам на леля Пена да ми носи всяка седмица яйца, които да и плащам веднага, а та ми носи толкова, колкото са снесли кокошките... - това как да го приемем? Една седмица има - две няма?! Ами ако договоря да ми се доставя хлабът, който ям почти всеки ден, понякога го вземам, понякога не вземам, но винаги си плащам когато взема, та ако договоря да плащам накрая на месеца това, което съм взел? Така ще изкараме всички покупки периодични плащания май.
