В ИМЕТО НА НАРОДА
Председател: І граждански състав
Секретар І граждански състав,
като разгледа докладваното от съдията І граждански състав
гражданско дело № 528 по описа за 2008 година,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на В. В. Т. с EГН ....... от гр.Б., против „Топлофикация-Бургас” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.”Лозово”, представлявано от изпълнителния директор П. С. Р. с ЕГН ............ Ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от 2 529,19 лв. - неплатена цена за изразходвана топлинна енергия за периода август 1999г. - октомври 2003г., и сумата от 469,44 лв. – начислени лихви, които суми са предмет на изпълнение по изп.д.№ 20067040400286 по описа на ЧСИ с рег.№ 704. Твърди, че през описания период не е използвал начислената топлинна енергия; няма договор с ответника за доставяне на топлинна енергия; при изчисляването на дължимите суми са допуснати съществени нарушения на действащите нормативни актове; фактури не са били съставяни и представяни; изтекла е погасителната давност за вземанията.
Ищецът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа иска си. Сочи доказателства.
Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител заявява, че оспорва иска, без да сочи конкретни основания.
И двете страни сочат доказателства и претендират присъждане на направените по делото разноски.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявени са два обективно съединени отрицателни установителни иска с правно основание чл.97 ал.1 във връзка с чл.254 от ГПК /отм./ – за установяване несъществуването на парични задължения.
Не се спори по делото, че ищецът е собственик на жилище в топлофицирана сграда – етажна собственост, находяща се на посочения в исковата молба адрес в гр.Б....... По делото е представен договор от 24.09.2002г. за включване в системата за индивидуално отчитане и заплащане на ползваната топлоенергия, сключен между „СМК-Монтажи” АД – гр.Бургас /топлоснабдителен агент на доставчика „Топлофикация – Бургас” ЕАД съгласно договор № ТАК 6/ 30.11.2000г. и анекс към този договор от 24.09.2002г./ и потребителите на топлинна енергия – собственици в сградата-етажна собственост в бл.66, вх.1, ул.„Иван Богоров”, гр.Бургас, чрез пълномощника им Ж. Т. С............., упълномощен от Общото събрание на потребителите в етажната собственост с протокол от 16.09.2002г., в което е участвал и ищецът В. В. Т.
Ответникът „Топлофикация-Бургас” ЕАД е издал извлечение от сметка от сметка 411 – „Клиенти” за дължими суми към 03.02.2004г., съгласно която задълженията на ищеца /клиент № 4-044-044-002981/ за процесния период 01.08.1999г. - 31.10.2003г. са в размер на 2 529,19 лв. – месечни главници и 469,44 лв. – лихви. Въз основа на това извлечение от сметка по молба на ответника от 03.05.2004г. е образувано производство по издаване на изпълнителен лист въз основа на извънсъдебно изпълнително основание - гр.д. № 1749/ 2002г. С постановеното по делото определение от 09.06.2004г. молбата е уважена и на 14.06.2004г. е издаден изпълнителен лист. По молба на ответника от 03.07.2004г. е образувано изпълнително дело – понастоящем № 20067040400286 по описа на ЧСИ с рег.№ 704 за принудително събиране на вземанията. За установяване на вземанията си ответникът представя по делото изготвени от топлоснабдителния агент „СМК -Монтажи” АД – гр.Бургас отчети за консумирана топлинна енергия за част от процесния период - октомври 2002г. – октомври 2003г.; справка за платени суми на абоната и справка за дължими суми от абоната, двете от 25.03.2008г. В последната са отразени като дължими всички претендирани от ответника вземания, описани и в извлечението от сметка от 03.02.2004г., а в справката за платени суми същите вземания са удостоверени като платени на 03.02.2004г. Плащането на вземанията е удостоверено и в представените по делото фактури за вземанията, въз основа на които е издадено извлечението от сметка – всички претендирани вземания са платени на 03.02.2004г. Верността на всички представени от ответника удостоверителни документи е оспорена от ищеца по реда на чл.154 ГПК /отм./.
При така събраните по делото доказателства съдът прави следните изводи :
Основателно е възражението на ищеца за изтекла погасителна давност. Тъй като разпределението на потребената топлоенергия и издаването на фактурите, установяващи размера на задълженията на топлинна енергия, се извършва ежемесечно, а видно от представените по делото фактури падежът на всяко месечно задължение е до края на месеца, в който е издадена фактурата, съдът приема, че процесните вземания са периодични плащания по смисъла на закона и на основание чл.111 б.”в” ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Ответникът е предявил съдебно вземанията си с молба от 03.05.2004г. /гр.д. № 1749/ 2004г. на БРС/ и така е спрял давността съгласно чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД до приключването на делото на 09.06.2004г. – период от 1 месец и 7 дни, през който давността не е текла. От тази дата давността продължава да тече до прекъсването й с молбата за образуване на изпълнително дело от 04.07.2004г. /чл.116 б.”в” ЗЗД/. Така периодът на изтеклата тригодишна давност е с начална дата 28.05.2001г. – до прекъсването на давността на 04.07.2004г. са изтекли 3 години, 1 месец и 7 дни. Това налага изводът, че претендираните вземания за периода преди 28.05.2001г. са погасени по давност, а именно вземанията за ползване топлоенергия за периода месец август 1999г. – месец април 2001г., последното от които е с краен падеж 31.05.2001г.
За останалия процесен период от май 2001г. /а съгласно извлечението от сметка ноември 2001г./ до октомври 2003г. - Всички действащи към процесния период нормативни актове (Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, Закона за енергетиката, Наредба № 1 ползване на топлинната енергия /отм./, Наредба № 2 за отчитане на топлинната енергия /отм./ и Наредбата за топлоснабдяването) установяват изчерпателно начините за измерване на потребената топлинна енергия, реда за отчитането и разпределението й, но имайки предвид характера на правоотношението, а именно продажба на топлинна енергия, установяват принцип на заплащане само на действително консумираното количество топлина. В настоящото производство ответникът носеше доказателствената тежест да установи възникването и съществуването на отричаните от ищеца парични задължения за заплащане на потребена топлинна енергия. В подкрепа на твърденията си ответникът представи само частни удостоверителни документи, които нямат обвързваща съда материална доказателствена сила и чиято вярност бе оспорена от ищеца по реда на чл.154 от ГПК /отм./. Тъй като ответникът не установи верността на тези документи съгласно чл.154 ал.3 ГПК /отм./, на основание чл.156 ал.1 ГПК /отм./ съдът приема, че оспорването е доказано и изключва документите от доказателствата по делото. Така твърденията на ищеца за възникване и съществуване на претендираните вземания остават неподкрепени от събрани по делото доказателства, поради което се налага изводът, че ищецът не дължи тези суми. Следва да се отбележи, че дори и да бъдат кредитирани доказателствата на ответната страна, същите удостоверяват плащане на задълженията към датата на издаване на извлечението от сметка – 03.02.2004г. и преди датата на предявяване на вземанията пред съд – 03.05.2004г. В този смисъл са приложените по делото фактури за задълженията.
По изложените съображения искът е основателен и ще бъде уважен.
На основание чл.64 ал.1 ГПК /отм./ ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 200 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. При образуване на делото не е събрана дължимата държавна такса от 119,95 лв., която с оглед изхода на спора и на основание чл.60 ГПК /отм./ следва с настоящото решение да бъде присъдена в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Топлофикация-Бургас” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.”Лозово”, представлявано от изпълнителния директор П. С. Р. с
ЕГН ........., че В. В. Т. с EГН............ от гр.Б.............., не дължи сумата от 2 529,19 лв. (две хиляди петстотин двадесет и девет лева и деветнадесет стотинки) -неплатена цена за изразходвана топлинна енергия за периода август 1999г. - октомври 2003г., и сумата от 469,44 лв. (четиристотин шестдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки) – начислени лихви, които суми са предмет на изпълнение по изп.д.№ 20067040400286 по описа на ЧСИ с рег.№ 704.
ОСЪЖДА „Топлофикация-Бургас” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.”Лозово”, представлявано от изпълнителния директор П. С. Р. с ЕГН .............., да заплати на В. В. Т. с EГН.............. от гр.Б........., направените по делото разноски в размер на 200 лв. (двеста лева).
ОСЪЖДА „Топлофикация-Бургас” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.”Лозово”, представлявано от изпълнителния директор П. С. Р. с ЕГН .............., да заплати по сметка на Бургаския районен съд дължимата държавна такса от 119,95 лв. (сто и деветнадесет лева и деветдесет и пет стотинки).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :І граждански състав
Вярно с оригинала:
И.Г.