Здравейте, колеги!
Имам следното двоумение на тема авторски права:
Смятам да публикувам онлайн ( като e- book) сканирани книги с научна и научно- популярна тематика. За да не бера ядове с издателства, идеята е да ползвам издания на преддесетоноемврийски или фалирали такива. След като издателството вече не съществува, за мен правата върху изданието не са защитими.
Въпроса е обаче дали автор на труда може да претендира за обезщетение или снемане на файла?
Както аз разбирам нещата, с откупуването на правата по издаване на дадена книга, правата върху тиража се прехвърлят върху издателството, и то е длъжно да си ги пази. То е и оправомощеният субект, който може да се бори срещу засягащо интереса му разпространение на книгата от съответното издание. Авторът му е преотстъпил своето право със съгласието си за тиражиране на произведението. Имуществен интерес той може да има само при публикуване на ново издание от ново ( или същото?) издателство.
Тъй като в моя случай не става въпрос за преиздаване, а за разпространение на вече реализирано издание в нова ( дигитална) форма, считам, че проблеми могат да възникават само между мен и издателство, но не и с автор.
В ЗАПСП обаче не намерих недвусмислен отговор по темата, а само пасажи, които могат да се тълкуват противоречиво. Докато чл. 18а, във връзка с чл. 18, ал.2, т.2 като че ли говори в подкрепа на моето мнение ( макар, че може би става въпрос само за творби на изобразителното изкуство?), то чл. 19 би могъл да се претълкува и в полза на правото на автора да защитава сам своя имуществен интерес, дори и издателството, публикувало творбата да не съществува.
Моля за компетентно мнение и съвет.
- Дата и час: 30 Ное 2024, 20:20 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Независимо ли е авторското право на книга от издателското
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
12 мнения
• Страница 1 от 1
Re: Независимо ли е авторското право на книга от издателскот
Има срокове. Ангажиментът към издателството зависи от срока ,който то има за правата с автора: обикновено 5 години.
Ангажиментът към автора, дори и да е изтекъл срока на договора му с издателството, е 70 години - като този срок включва и ангажиментите към неговите наследници.
Така,че ако книгите са написани в период,по-ранен от 70 години - трябва да се свържите с автора или неговите наследници и да си платите правата.
Ангажиментът към автора, дори и да е изтекъл срока на договора му с издателството, е 70 години - като този срок включва и ангажиментите към неговите наследници.
Така,че ако книгите са написани в период,по-ранен от 70 години - трябва да се свържите с автора или неговите наследници и да си платите правата.
- rozablue
- Потребител
- Мнения: 254
- Регистриран на: 05 Фев 2011, 11:42
А има ли значение
това, че аз не смятам да преиздавам съответния труд, а само да дигитализирам ВЕЧЕ РЕАЛИЗИРАНО издание?
Нали авторът е получил конкретно за него съответната материална компенсация? Именно въз основа на нея издателството е получило правото да разпространи книгата в произволен брой екземпляри през даден период, което е и направило. И не е ли онлайн разпространението на даденото издание послегателство върху правата единствено на издателството, а не на автора, който вече е удовлетворен? Смятам,ч е именно това е смисълът според мен на чл. 18а ЗАПСП. Уточнявам, че аз не споря дали авторът губи своето право- безусловно то му принадлежи. Смятам , че за конкретното издание той се отказва от един негов имуществен аспект- посочения в чл. 18, ал 2, т.2.
Нали авторът е получил конкретно за него съответната материална компенсация? Именно въз основа на нея издателството е получило правото да разпространи книгата в произволен брой екземпляри през даден период, което е и направило. И не е ли онлайн разпространението на даденото издание послегателство върху правата единствено на издателството, а не на автора, който вече е удовлетворен? Смятам,ч е именно това е смисълът според мен на чл. 18а ЗАПСП. Уточнявам, че аз не споря дали авторът губи своето право- безусловно то му принадлежи. Смятам , че за конкретното издание той се отказва от един негов имуществен аспект- посочения в чл. 18, ал 2, т.2.
- constantine_petkov
- Нов потребител
- Мнения: 9
- Регистриран на: 13 Юли 2011, 10:07
Re: Независимо ли е авторското право на книга от издателскот
Вие не сте ли чували за случая с "chitanka"?
- rozablue
- Потребител
- Мнения: 254
- Регистриран на: 05 Фев 2011, 11:42
Chitanka.info
още си стои и кротко се пълни- http://www.chitanka.info.
Включително виждам книги, издавани от не само съществуващи, но и проспериращи издателства- примерно на " Бард".
Които определено биха били заинтересовани книгите им да не бъдат разпространявани безплатно.
Относно случая не съм много сигурен дали в популярната неюридическа ( нормално) реч на медиите не се смесват авторските и издателските права.
И доколко при акцията си ГДБОП е действала в защита на авторите или на издателствата ( под предлог защита на авторите), които са изпищяли, че няма да им се изкупят тиражите? Отговорът на тоя въпрос е и отговор на моя.
Тук например http://forums.data.bg/index.php?showtopic=1992021 си казват доста ясно, че "Акцията е реализирана след разследване по сигнали на ощетени – Асоциацията “Българска книга”, Съюзът на преводачите в България и редица издателски къщи." Се си мисля, че без рамото на последните, първите нямаше да се помръднат.
Любопитно ми е и как така стана,че цялата дандания беше от ден до пладне. И как се е защитил юридически екипът на " Моята библиотека". Или как се държи Data.bg например.
Грубо казано- ясно ми е, че след като пусна на сайт " Елегантната вселена" на Брайън Грийн, ИК " Изток Запад" ще подаде " сигнал от гражданин" и ще усетя твърдата ръка на закона.
Въпросът е, дали има право да ме погне Любомир Пеевски, ако пусна електронни копия на негови книги, издадени от липсащите вече " Отечество" и " Народна младеж". От които навремето той си е получил парите.
И ако тези копия са напълно идентични на посочените издания, вкл. с логата и данните на издателствата и годината на издаване ( обикновен пидиеф).
Акцентирам на това че така аз бих копирал и разпространявал не абстрактно книгата, а конкретно нейно издание.
Не споря и че ако моето електронно копие има ново оформление и ако си позволя да му сложа надпис " интернет издание 2011 г", безспорно ще трябва да обезщетя автора.
Знам и за един случай с някакъв русенец, който също го набарали ГДБОП, но пак не мога да кажа дали той не е разпространявал и книги с откупени и валидни издателски права.
Съжалявам, че обръщам дискусията на казуистика. Но мисля без нея някои тънки нюанси на правото няма как да се изяснят.
Включително виждам книги, издавани от не само съществуващи, но и проспериращи издателства- примерно на " Бард".
Които определено биха били заинтересовани книгите им да не бъдат разпространявани безплатно.
Относно случая не съм много сигурен дали в популярната неюридическа ( нормално) реч на медиите не се смесват авторските и издателските права.
И доколко при акцията си ГДБОП е действала в защита на авторите или на издателствата ( под предлог защита на авторите), които са изпищяли, че няма да им се изкупят тиражите? Отговорът на тоя въпрос е и отговор на моя.
Тук например http://forums.data.bg/index.php?showtopic=1992021 си казват доста ясно, че "Акцията е реализирана след разследване по сигнали на ощетени – Асоциацията “Българска книга”, Съюзът на преводачите в България и редица издателски къщи." Се си мисля, че без рамото на последните, първите нямаше да се помръднат.
Любопитно ми е и как така стана,че цялата дандания беше от ден до пладне. И как се е защитил юридически екипът на " Моята библиотека". Или как се държи Data.bg например.
Грубо казано- ясно ми е, че след като пусна на сайт " Елегантната вселена" на Брайън Грийн, ИК " Изток Запад" ще подаде " сигнал от гражданин" и ще усетя твърдата ръка на закона.
Въпросът е, дали има право да ме погне Любомир Пеевски, ако пусна електронни копия на негови книги, издадени от липсащите вече " Отечество" и " Народна младеж". От които навремето той си е получил парите.
И ако тези копия са напълно идентични на посочените издания, вкл. с логата и данните на издателствата и годината на издаване ( обикновен пидиеф).
Акцентирам на това че така аз бих копирал и разпространявал не абстрактно книгата, а конкретно нейно издание.
Не споря и че ако моето електронно копие има ново оформление и ако си позволя да му сложа надпис " интернет издание 2011 г", безспорно ще трябва да обезщетя автора.
Знам и за един случай с някакъв русенец, който също го набарали ГДБОП, но пак не мога да кажа дали той не е разпространявал и книги с откупени и валидни издателски права.
Съжалявам, че обръщам дискусията на казуистика. Но мисля без нея някои тънки нюанси на правото няма как да се изяснят.
- constantine_petkov
- Нов потребител
- Мнения: 9
- Регистриран на: 13 Юли 2011, 10:07
Re: Независимо ли е авторското право на книга от издателскот
Публикувайте откъси от книгите с посочване на оригиналното хартиено издание /което човек би могъл да намери в обикновената библиотека, ако текстът му хареса/. Така,ако някой се опита да Ви държи сметка, винаги можете да кажете,че това е реклама на книгата. В Гугъл правят това.
- rozablue
- Потребител
- Мнения: 254
- Регистриран на: 05 Фев 2011, 11:42
Относно частичното възпроизвеждане
Естествено е, че задължително ще присъстват данните за издателството и годината на издание. И то като част от надлежно възпроизведената корица. По стандарта на http://www.archive.org - и там работят само с материали с изтекли авторски и издателски права.
Всъщност дори това е част от моята " стратегия"- тъй като коричното оформление също е обект на авторско право ( за издателството), то идеята ми е да подсиля с това ефекта,че незащитимостта на това право се разпростира и върху съдържанието ( но само за конкретното издание).
Доколкото си спомням по закон имаше точно определен обем на разрешено цитиране. И то твърде малък. Особено за научна литература подобен подход до голяма степен обезсмисля всичко, тъй като в цензурираната част остава болшинството от приведените факти и съждения.
Проектът ми не е замислен като реклама за дадени произведения, а като пълноценен достъп до тях. Смятам, че хартиената книжнина е един залязващ етап от познавателния процес.
Проектът на Гугъл е наистина уникален и в него има различни нива на достъп до дигиталните издания- има книги на свободен достъп ( с разрешено теглене), произведения достъпни само онлайн, достъпни частично и само представени с корица и данни за изданието. Това обаче е отклонение от нтемата.
Все още не съм си изяснил начина на справяне с авторските и издателски права на Читанката. Дали тя се опира единствено на чл. 24 ал. 1 т.9 ЗАПСП ? Но в такъв случай прецедентът въобще не важи както за Дата.Бг ( типичен пример за комерсиално използване), така и за торент тракерите. Замунда и Арена явно печелят немалко от реклама, а и увреждат действителните интереси на правоообладателите в много по- голяма степен.
Всъщност дори това е част от моята " стратегия"- тъй като коричното оформление също е обект на авторско право ( за издателството), то идеята ми е да подсиля с това ефекта,че незащитимостта на това право се разпростира и върху съдържанието ( но само за конкретното издание).
Доколкото си спомням по закон имаше точно определен обем на разрешено цитиране. И то твърде малък. Особено за научна литература подобен подход до голяма степен обезсмисля всичко, тъй като в цензурираната част остава болшинството от приведените факти и съждения.
Проектът ми не е замислен като реклама за дадени произведения, а като пълноценен достъп до тях. Смятам, че хартиената книжнина е един залязващ етап от познавателния процес.
Проектът на Гугъл е наистина уникален и в него има различни нива на достъп до дигиталните издания- има книги на свободен достъп ( с разрешено теглене), произведения достъпни само онлайн, достъпни частично и само представени с корица и данни за изданието. Това обаче е отклонение от нтемата.
Все още не съм си изяснил начина на справяне с авторските и издателски права на Читанката. Дали тя се опира единствено на чл. 24 ал. 1 т.9 ЗАПСП ? Но в такъв случай прецедентът въобще не важи както за Дата.Бг ( типичен пример за комерсиално използване), така и за торент тракерите. Замунда и Арена явно печелят немалко от реклама, а и увреждат действителните интереси на правоообладателите в много по- голяма степен.
- constantine_petkov
- Нов потребител
- Мнения: 9
- Регистриран на: 13 Юли 2011, 10:07
P.S.
Към момента след проучване установих, че в основата на ГДБОП акциите в защита на авторски права за книги все пак стоят ИК " Труд" и " Бард". Т.е. както и предполагах грижата за автора е по- скоро параван за комерсиалните интереси на издателствата. И че ако не се засегнат техните конкретни права, отношението на органите е безразлична търпимост. Подробности http://ohsassy.com/people-places/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%BE%D1%82-%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0/.
Все пак остава въпросът, ако действително основателно си нарушил авторските права, достатъчно ли е само да изнесеш сървърите си в чужбина? Нима законът не гарантира международна защита?
Както и положението с Data Bg и торентите.
Все пак остава въпросът, ако действително основателно си нарушил авторските права, достатъчно ли е само да изнесеш сървърите си в чужбина? Нима законът не гарантира международна защита?
Както и положението с Data Bg и торентите.
- constantine_petkov
- Нов потребител
- Мнения: 9
- Регистриран на: 13 Юли 2011, 10:07
Re: Независимо ли е авторското право на книга от издателскот
Здравейте колега,
на първо местó е необходимо да изясните какви права (изключителни, неизключителни) са отстъпвани от авторите на "додесетоноемврийските" издателства. При отстъпени неизключителни права бихте могли да имате "проблеми" с автора или наследниците му, освен, разбира се, ако не са минали 70 години от смъртта на автора.
Второ, не съм съгласен с мнението Ви, че след като издателството вече не съществува (фалит и т.н.) отстъпените права изчезват някъде в правната нирвана. В подкрепа на мнението на rozablue, и в случай че става дума за изключителни права, то те би трябвало след изтичането на срока на договора (евентуално след изчерпването на тиража) да се "връщат" при автора.
Трето и отделно от всичко останало, трябва да сте наясно, че
(i) прехвърлянето на съдържание от аналогова в дигитална форма представлява "възпроизвеждане", за което разбира се е нужно съгласие (било от автора или неговия издател) и
(ii) това възпроизвеждане увеличава (най-вероятно в разрез с издателския договор) бройката на договорения тираж.
Поздрави!
на първо местó е необходимо да изясните какви права (изключителни, неизключителни) са отстъпвани от авторите на "додесетоноемврийските" издателства. При отстъпени неизключителни права бихте могли да имате "проблеми" с автора или наследниците му, освен, разбира се, ако не са минали 70 години от смъртта на автора.
Второ, не съм съгласен с мнението Ви, че след като издателството вече не съществува (фалит и т.н.) отстъпените права изчезват някъде в правната нирвана. В подкрепа на мнението на rozablue, и в случай че става дума за изключителни права, то те би трябвало след изтичането на срока на договора (евентуално след изчерпването на тиража) да се "връщат" при автора.
Трето и отделно от всичко останало, трябва да сте наясно, че
(i) прехвърлянето на съдържание от аналогова в дигитална форма представлява "възпроизвеждане", за което разбира се е нужно съгласие (било от автора или неговия издател) и
(ii) това възпроизвеждане увеличава (най-вероятно в разрез с издателския договор) бройката на договорения тираж.
Поздрави!
- bulgarus
- Младши потребител
- Мнения: 38
- Регистриран на: 15 Мар 2007, 16:18
- Местоположение: Vienna/Sofia
Благодаря за насочващото мнение
но то давайки отговори на някои въпроси повдига други-
а( авторското право преди 10.11. е в достатъчно зачатъчно състояние. Аз лично не мога да преценя дали тогава в него въобще съществуват правно фиксирани положения за " изключителни" и " неизключителни" права. Тогава доколкото знам дори голямо наше издателство е можело да си позволи " забежки"- справка случая с Габриел Гарсия Маркес и " Народна култура" ако не се лъжа.
Разбира се може и да се направи справка с тогавашната нормативна уредба....
2.
3. За да е валидна втората Ви забележка за увеличаване на издателския тираж, би трябвало в договора с издателството ( което да кажем не съществува) изрично да е посочен такъв. А това съвсем не е задължително. Както издателството, така и авторът са заинтересовани от възможно максимален пласмент. Затова и при " взривно" разппродаване ан един тираж обикновено се прави допечатка на нов тираж към същото издание. Като умният автор ( или юристът му) обикновено изисква изрично отбелязано в договора % овъзмездяване върху отпечатания брой.
4. Съществен според мен аргумент: В тогавашния ЗАП не е могло да бъде предвидено дигитално разпространение по обясними причини. И затова в издателските договори ( от значение за изясняване темата) би трябвало да фигурират права само върху хартиени копия ( малко вероятно микрофилм). Върху правоотношения постулирани по онова време според мен трябва да важат разпоредбите на тогавашния ЗАП. Който по дифаулт има празнина по въпроса. Затова и според мен търсени по този път авторски права са трудно защитими.
5. Защо според Вас актуалният ЗАПСП не е достатъчно ясен и подробен именно в контекста на изложените в постинга Ви аргументи?
Има ли по-детайлно регулиране в подзаконови актове и в кои?
а( авторското право преди 10.11. е в достатъчно зачатъчно състояние. Аз лично не мога да преценя дали тогава в него въобще съществуват правно фиксирани положения за " изключителни" и " неизключителни" права. Тогава доколкото знам дори голямо наше издателство е можело да си позволи " забежки"- справка случая с Габриел Гарсия Маркес и " Народна култура" ако не се лъжа.
Разбира се може и да се направи справка с тогавашната нормативна уредба....
2.
- по принцип и аз не твърдя подобно нещо. Може би не съм бил достатъчно ясен, или се опитвам да прокарам прекалено завъртяна софистика. Някак си се опитвам да разгранича посегателството върху авторските права (безспорно принадлежащи на автора) за ново издание, дори от същото издателство) и посегателството върху вече реализирано издание, за което авторът е овъзмезден. Или това деление е въображаемо и правно неиздържано?не съм съгласен с мнението Ви, че след като издателството вече не съществува (фалит и т.н.) отстъпените права изчезват някъде в правната нирвана
3. За да е валидна втората Ви забележка за увеличаване на издателския тираж, би трябвало в договора с издателството ( което да кажем не съществува) изрично да е посочен такъв. А това съвсем не е задължително. Както издателството, така и авторът са заинтересовани от възможно максимален пласмент. Затова и при " взривно" разппродаване ан един тираж обикновено се прави допечатка на нов тираж към същото издание. Като умният автор ( или юристът му) обикновено изисква изрично отбелязано в договора % овъзмездяване върху отпечатания брой.
4. Съществен според мен аргумент: В тогавашния ЗАП не е могло да бъде предвидено дигитално разпространение по обясними причини. И затова в издателските договори ( от значение за изясняване темата) би трябвало да фигурират права само върху хартиени копия ( малко вероятно микрофилм). Върху правоотношения постулирани по онова време според мен трябва да важат разпоредбите на тогавашния ЗАП. Който по дифаулт има празнина по въпроса. Затова и според мен търсени по този път авторски права са трудно защитими.
5. Защо според Вас актуалният ЗАПСП не е достатъчно ясен и подробен именно в контекста на изложените в постинга Ви аргументи?
Има ли по-детайлно регулиране в подзаконови актове и в кои?
- constantine_petkov
- Нов потребител
- Мнения: 9
- Регистриран на: 13 Юли 2011, 10:07
Re: Независимо ли е авторското право на книга от издателскот
Невероятно! Но факт - място, където никой не говори за авторско право:
http://www.reader.bg/e-books.html
http://www.reader.bg/e-books.html
- rozablue
- Потребител
- Мнения: 254
- Регистриран на: 05 Фев 2011, 11:42
Re: Благодаря за насочващото мнение
Здравейте,
Да, такава справка изглежда неизбежна, за да се даде изчерпателен отговор на поставения въпрос.
Защо авторът/издателят да търпят някой да разпространява съществуващо издание без те да получават нищо?
Във всеки случай опираме до издателския договор, а има и диспозитивни разпоредби, напр. чл. 47 т. 2 и чл. 52 (2) от сегашния ЗАПСП.
Преди това издателският договор май се намираше в ЗЗД.
Разбира се, като това резултира в > хонорар за автора.
И сега действащият ЗАПСП не третира "дигитално разпространение". Предмет на издателския договор е "отстъпване на издателя правото да възпроизведе и разпространи произведението", като носителят не е уточнен.
В случай, че договорът (който ние не сме виждали) ограничава възпроизвеждането и разпространението само до хартиен носител, то едно по-късно "дигитално разпространение" нарушава правата на издателя дотолкова, доколкото "неговото издание" се възпроизвежда без съответното позволение.
Същото се отнася и до автора - налице е непозволено възпроизвеждане и разпространение на неговото/нейното произведение.
Това не го разбрах. You'll need to clarify -).
Facit: дали реализацията на описания от Вас бизнес модел е възможна, зависи до голяма степен от познаването на издателските договори и на додесетосептемврийската авторскоправна уредба.
constantine_petkov написа:но то давайки отговори на някои въпроси повдига други-
а( авторското право преди 10.11. е в достатъчно зачатъчно състояние. Аз лично не мога да преценя дали тогава в него въобще съществуват правно фиксирани положения за " изключителни" и " неизключителни" права. Тогава доколкото знам дори голямо наше издателство е можело да си позволи " забежки"- справка случая с Габриел Гарсия Маркес и " Народна култура" ако не се лъжа.
Разбира се може и да се направи справка с тогавашната нормативна уредба....
Да, такава справка изглежда неизбежна, за да се даде изчерпателен отговор на поставения въпрос.
constantine_petkov написа:Някак си се опитвам да разгранича посегателството върху авторските права (безспорно принадлежащи на автора) за ново издание, дори от същото издателство) и посегателството върху вече реализирано издание, за което авторът е овъзмезден. Или това деление е въображаемо и правно неиздържано?
Защо авторът/издателят да търпят някой да разпространява съществуващо издание без те да получават нищо?
constantine_petkov написа:За да е валидна втората Ви забележка за увеличаване на издателския тираж, би трябвало в договора с издателството ( което да кажем не съществува) изрично да е посочен такъв. А това съвсем не е задължително.
Във всеки случай опираме до издателския договор, а има и диспозитивни разпоредби, напр. чл. 47 т. 2 и чл. 52 (2) от сегашния ЗАПСП.
Преди това издателският договор май се намираше в ЗЗД.
constantine_petkov написа:Както издателството, така и авторът са заинтересовани от възможно максимален пласмент. Затова и при " взривно" разппродаване ан един тираж обикновено се прави допечатка на нов тираж към същото издание. Като умният автор ( или юристът му) обикновено изисква изрично отбелязано в договора % овъзмездяване върху отпечатания брой.
Разбира се, като това резултира в > хонорар за автора.
constantine_petkov написа:Съществен според мен аргумент: В тогавашния ЗАП не е могло да бъде предвидено дигитално разпространение по обясними причини. И затова в издателските договори ( от значение за изясняване темата) би трябвало да фигурират права само върху хартиени копия ( малко вероятно микрофилм). Върху правоотношения постулирани по онова време според мен трябва да важат разпоредбите на тогавашния ЗАП. Който по дифаулт има празнина по въпроса. Затова и според мен търсени по този път авторски права са трудно защитими.
И сега действащият ЗАПСП не третира "дигитално разпространение". Предмет на издателския договор е "отстъпване на издателя правото да възпроизведе и разпространи произведението", като носителят не е уточнен.
В случай, че договорът (който ние не сме виждали) ограничава възпроизвеждането и разпространението само до хартиен носител, то едно по-късно "дигитално разпространение" нарушава правата на издателя дотолкова, доколкото "неговото издание" се възпроизвежда без съответното позволение.
Същото се отнася и до автора - налице е непозволено възпроизвеждане и разпространение на неговото/нейното произведение.
constantine_petkov написа:Защо според Вас актуалният ЗАПСП не е достатъчно ясен и подробен именно в контекста на изложените в постинга Ви аргументи?
Има ли по-детайлно регулиране в подзаконови актове и в кои?
Това не го разбрах. You'll need to clarify -).
Facit: дали реализацията на описания от Вас бизнес модел е възможна, зависи до голяма степен от познаването на издателските договори и на додесетосептемврийската авторскоправна уредба.
- bulgarus
- Младши потребител
- Мнения: 38
- Регистриран на: 15 Мар 2007, 16:18
- Местоположение: Vienna/Sofia
12 мнения
• Страница 1 от 1
Назад към Интелектуална собственост
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 5 госта