2. юни

[Ivailo5rov]

Борба, поезия и силна вяра,
Остават спомен за поета и бунтар,
Той жив е с тях и вечно ще живее,
Едва ли двадесет и осем доживял.
В прослава днес народът песен пее!

[Ivailo5rov]

За Ботев пяло се е и се пее,
защото той живял е и живее,
в сърцата ни на всички до един -
стои изправен като исполин,
пречиисто знаме на пресвята вяра,
чутовен паметник в Балкана стар...,
Той символ е за правда и свобода
и вечно жив в сърцата на народа!

[nk7702n]

Браво на Вас за отварянето на тази тема! Преди малко чухме и сирената.
" Жив е той, жив е
там на Балкана,
потънал в кърви
лежи и пъшка,
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и сила мъжка!

[Melly]

ПОКЛОН!

[adabsurdum]

"Работникът бърчи си челото

и пита:

– Това ли е Ботев?

Пиши за жетварите там,

за теглото,

за черните кърви,

що пие земята,

за робската песен

и мъката в нея,

която люлее нивята.



– Какво ще го търсиш

в усоите, дето

и хищника днеска не броди.

Не виждаш ли? – Ботев

в очите свети,

та Ботев е тук, при народа.



– Ти падаш и Ботев ни казва:

"Вдигни го!

И дай във ръката му знаме!"

Подавам ръката си,

ти се надигаш

и крачиме рамо до рамо.



– Това е то Ботев.

А ти го усукваш.

Та тук за усукване нема!

Повзри се в живота,

и ето ти Ботев,

и ето ти цяла поема."

[bebitor]

ЕЛЕГИЯ


Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
"Търпи, и ще си спасиш душата?!"

Той ли, ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!

Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода:
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана - рояк скотове,
в сюртуци, в реси и слепци с очи.

Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!

А бедният роб търпи и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода!

Христо Ботев

източник: Словото

[apfel]

Христо Ботев

ПИСМО ДО ВЕНЕТА, ДИМИТЪР И ИВАНКА


Мила ми Венето, Димитре и Иванке!



Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!
Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят, и те трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичл най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те.

Х р и с т а

17 мая 1876
"Радецки"

[ На гърба на писмото, пазено от Д. Рашев, Ботев саморъчно е отбелязал]:


Това писмо да се предаде на жена ми Венета Х. Ботйова, в Букурещ. 182

[rozablue]

В тъги, в неволи младост минува,

кръвта се ядно в жили вълнува,

погледът мрачен, умът не види

добро ли, зло ли насреща иде…

На душа лежат спомени тежки,

злобна ги памет често повтаря,

в гърди ни любов, ни капка вяра,

нито надежда от сън мъртвешки

да можеш свестен човек събуди!

Свестните у нас считат за луди,

глупецът вредом всеки почита:

„Богат е“, казва, пък го не пита

колко е души изгорил живи,

сироти колко той е ограбил

и пред олтарят бога изамамил

с молитви, с клетви, с думи лъжливи.

И на обществен тоя мъчител

и поп, и черква с вяра слугуват;

нему се кланя дивак учител,

и с вестникарин зайдно мъдруват,

че страх от бога било начало

на сяка мъдрост… Туй е казало

стадо от вълци във овчи кожи,

камък основен за да положи

на лъжи свети, а ум човешки

да скове навек в окови тежки!

Соломон, тоя тиран развратен,

отдавна в раят найде запратен,

със свойте притчи между светците,

казал е глупост между глупците,

и нея светът до днес повтаря —

„Бой се от бога, почитай царя!“

Свещена глупост! Векове цели

разум и совест с нея се борят;

борци са в мъки, в неволи мрели,

но кажи, що са могли да сторят!

Светът, привикнал хомот да влачи,

тиранство и зло и до днес тачи;

тежка желязна ръка целува,

лъжливи уста слуша с вяра:

млъчи, моли се, кога те биять

кожата ти да одере звярът

и кръвта да ти змии изпият,

на бога само ти се надявай:

„Боже, помилуй — грешен съм азе“

думай, моли се и твърдо вярвай —

бог не наказва, когото мрази…

Тъй върви светът! Лъжа и робство

на тая пуста земя царува!

И като залог из род в потомство

ден и нощ — вечно тук преминува.

И в това царство кърваво, грешно,

царство на подлост, разврат и сълзи,

царство на скърби — зло безконечно!

кипи борбата и с стъпки бързи

върви към своят свещени конец…

Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“