Издръжка за минал период

[njorova]

Здравейте,
бих искала да задам и моя въпрос. Имам влязло в сила решение на съда за прекратяване на брак с дата юни 2009г. В него е упоменато, че бившият ми съпруг дължи месечна издръжка за малолетното ни дете в размер на 100лв. До момента той е превел еднократно 500лв. Днес направих консултация с адвокат и тя ме уверява,че мога да търся издръжка с давност 1 година назад от подаване на исковата молба, позовавайки се на чл. 149 от семейния кодекс. Четейки форумите в интернет, оставям с друго впечетление. При влязло в сила решение имам право да си търся пълния размер на издръжката. Моля за разяснение.
Благодаря!

[kalahan2008]

Ами вижте си в осъдителното решение считано от кога се дължи издръжката, в него трябва да е посочено. Имате право на издръжка най-рано от една година преди подаване на исковата молба, но следва да погледнете в решението от кога тече периодът за изплащане на издръжката.
Можете да си извадите изпълнителен лист и да образувате изпълнително дело при ДСИ или ЧСИ, за принудително събиране на сумата.

[Гост.]

Днес направих консултация с адвокат и тя ме уверява,че мога да търся издръжка с давност 1 година назад от подаване на исковата молба, позовавайки се на чл. 149 от семейния кодекс.

Това е плод на недоразумение.

...Можете да си извадите изпълнителен лист и да образувате изпълнително дело при ДСИ или ЧСИ, за принудително събиране на сумата.

е най-правилното разрешение , що се отнася до дължимите суми по вече постановеното СР.
Друг е въпросът, че може да искате увеличаване на присъдения размер на издръжката- считано от дата на депозиране на ИМ.

[njorova]

В съдебното решение изрично е упоменато:" месечната издръжка се дължи считано от датата на решението на бракоразводното дело, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска"
Въпросът ми е, в исковата молбата какъв период трябва да се посочи за година назад или за 17 месеца?

[Гост.]

В съдебното решение изрично е упоменато:" месечната издръжка се дължи считано от датата на решението на бракоразводното дело, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска"
Въпросът ми е, в исковата молбата какъв период трябва да се посочи за година назад или за 17 месеца?

Вече е ясно от къде произтича недоразумението...
Нямате право да искате от съда да преразгледа размера на ВЕЧЕ постановената издръжка( нито година назад, нито 17 месеца). Депозирайте си една молба( повечето съдилища дават вече бланкови молби) по същото дело да ви издаде изпълнителен лист за вземанията и въоръжена с него посетете съдебен изпълнител, където ще се образува изпълнително дело, по което принудително ще съберат дължимите до момента суми ведно с лихвата.

Това е по този въпрос. За бъдещи възможности- изречение последно от предишния ми пост( съвсем различни неща са).

[Pause]

В съдебното решение изрично е упоменато:" месечната издръжка се дължи считано от датата на решението на бракоразводното дело, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска"
Въпросът ми е, в исковата молбата какъв период трябва да се посочи за година назад или за 17 месеца?

Код за потвърждение: Избери целия код

Ето един пример ИМ е заведена на 15.04.2011г и периода за който може да търсите плащане е до 15.04.2010г заедно със законна лихва.Реално по 149 СК.

[Гост.]

В съдебното решение изрично е упоменато:" месечната издръжка се дължи считано от датата на решението на бракоразводното дело, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска"
Въпросът ми е, в исковата молбата какъв период трябва да се посочи за година назад или за 17 месеца?

Код за потвърждение: Избери целия код

Ето един пример ИМ е заведена на 15.04.2011г и периода за който може да търсите плащане е до 15.04.2010г заедно със законна лихва.Реално по 149 СК.

Ако малко пооткрехнеш същината на предложението си, предвид фактологията изложена тук ще ми е по-лесно да разбера замисъла. Някак не вярвам да постваш СР, в което е допуснат иск по 149, при вече постановена издръжка.

[njorova]

Не желая увеличение на издръжката, а нейното изплащане. И тъй като за период от 22 месеца( от решението на съда) аз съм получила издръжка за 5 от общо 22,е ли възможно да получа остатъка от 17 или само 12 издръжки?

[Гост.]

Не желая увеличение на издръжката, а нейното изплащане. И тъй като за период от 22 месеца( от решението на съда) аз съм получила издръжка за 5 от общо 22,е ли възможно да получа остатъка от 17 или само 12 издръжки?

Да! Обясних ви го: Депозирайте 1. молба( повечето съдилища дават вече бланкови ) по същото дело( бракоразводното- бел. моя) 2. да ви издаде изпълнителен лист за вземанията и 3. въоръжена с него посетете съдебен изпълнител, където ще се образува изпълнително дело, по което принудително ще съберат дължимите до момента суми ведно с лихвата.

Три стъпки само.

[sunrise]

Не желая увеличение на издръжката, а нейното изплащане. И тъй като за период от 22 месеца( от решението на съда) аз съм получила издръжка за 5 от общо 22,е ли възможно да получа остатъка от 17 или само 12 издръжки?

Когато Ви е съдебно присъдена издръжката след като се снабдите с изпълнителен лист може да я търсите до 5 години назад,а ако решението е по-ново от влизането му в сила.

[Гост.]

Не желая увеличение на издръжката, а нейното изплащане. И тъй като за период от 22 месеца( от решението на съда) аз съм получила издръжка за 5 от общо 22,е ли възможно да получа остатъка от 17 или само 12 издръжки?

Когато Ви е съдебно присъдена издръжката след като се снабдите с изпълнителен лист може да я търсите до 5 години назад,а ако решението е по-ново от влизането му в сила.

Отново с този спор, но с вас е интересно да коментирам давността и нейните проявни форми по отношение вземания за издръжка.

[kalahan2008]

Когато Ви е съдебно присъдена издръжката след като се снабдите с изпълнителен лист може да я търсите до 5 години назад,а ако решението е по-ново от влизането му в сила.

Не е ли 3 години (издръжката не е ли периодично плащане-всеки месец)?

[Гост.]

Чл. 117. От прекъсването на давността почва да тече нова давност.
(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години

[kalahan2008]

Вярно, а аз се обърках от това, което нашият министър на финансите е написал на общините в Указание Изх. № 91-00-907. София, 11.10.2010 г. на Министерство на финансите:

2. Погасителна давност:
Съгласно нормата на чл. 4 от НРИДПИ общината изплаща неизплатената издръжка по писмено искане и декларация от взискателя, че той не е получавал суми за издръжка направо от длъжника за посочения в искането период, които се подават чрез съдебния изпълнител, при който е образувано изпълнителното дело. В тази връзка е необходимо при всеки отделен случай за изплащане от общината на присъдена издръжка да се преценяват конкретните факти и обстоятелства, при спазване нормите за погасяване на вземането по давност, регламентирани в чл. 110 – чл. 120 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Тъй като съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗЗД давността не се прилага служебно, както съдебният изпълнител, така и общинските служители са длъжни да следят дали вземането на взискателя не е погасено по давност и ако същото е погасено да откажат събирането, съответно изплащането му. За присъдената издръжка, изплащана от държавата, се прилага разпоредбата на буква „в” на чл. 111 от ЗЗД, която гласи, че с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземания за наем, за лихви и за други периодични плащания.

Нещо се обърках - министърът ли не е в час или аз?

[Pause]

Без да се опитвам да ви въвеждам в заблуда така мисля.
Новата погасителна давност 5 години понеже искът е уважен Чл116 в,, ЗЗД казва предприемане на действия за принудително изпълнение,а такива се предприемат с изпълнителен титул в случая СР,и Чл117 ал2 ЗЗД така постановява установено със съдебно решение.

[Гост.]

МФ ще напишат всичко, за да не се плати( не стига, че ги карат да минават през иглено ухо, за да си получат сумите)
Спорът тръгва от това единствено СР:

РЕШЕНИЕ № 1041 ОТ 23.Х.1986 Г. ПО ГР. Д. № 762/85 Г., II Г. О.
РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.133, 6. "А" ЗЗД НЯМА ПРИЛОЖЕНИЕ В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ДЕЦА И РОДИТЕЛИ, КОГАТО ПОСЛЕДНИТЕ НЕ УПРАЖНЯВАТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА.
ЗЗДЧл. 111, б. "в" във връзка с чл. 115 б. "а"
Ищцата Е. А. е осъдила бившия си съпруг, ответника К. Л., да й заплаща като майка и законна представителка на малолетна й син А. по 25 лв. месечна издръжка, считано, от 1.VII.1977 г. до настъпване на законна причина за изменяването или прекратяването на издръжката.
Изпълнителния лист за присъдената й издръжка обаче тя депозирала при съдия-изпълнителя едва през 1984 г., когато било образувано и. д. № 570/84 г. След получаването на призовката за доброволно изпълнение за минало време длъжникът възразил, че вземането, на взискателката извън трите години назад по чл. 111, б. "в" ЗЗД е погасено по дарност и е поискал това да бъде взето предвид. Въпреки изричното възражение да длъжника съдия-изпълнителят пристъпил към принудително събиране на издръжката за минало време изцяло - от 1.VII.1977г, . Длъжникът обжалвал тези действия на съдия-изпълнителя пред С. районен съд, който с решение потвърдил действията на съдия-изпълнителя, а молбата на длъжника оставил без уважение. Съображенията на съдия-изпълнителя на районния съд за оставяне без уважение на възражението на длъжника за погасяване на част от задълженията му за издръжка за минало време като погасено по давност се основават на разпоредбата на чл. 115, б. "а", според която давност не тече между родители и деца, докато родителите упражняват родителските прави.
Това разбиране на закона е неправилно. Разпоредбата на чл. 115, б. "а" ЗЗД няма приложение в отношенията между деца и родители, когато последните неупражняват родителски права. А поделото е установено, че с бракоразводното решение упражняването на родителските права по отношение на малолетния син на страните А. е възложено на майката Е. А. При това положение вземането на взискателката за издръжка за минало време извън трите години назад по чл. 111, б. "в" ЗЗД е погасено по давност.

Но резултатите са тези:

02.2011 год., гр. Варна

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година в състав:
при участието на секретаря Я.П., 1861 по описа на съда за 2010 год., докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:



Производството е по реда на Глава ХХ-та от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. А.А. ***, в качеството му на процесуален представител на малолетната M. С. В., действаща чрез своята майка и законен представител И.А.А. срещу решение № 2491/06.07.2010 год. по гр. дело № 10399/2009 год. на Варненския районен съд, ХІХ-ти състав в частите, в които е прието за установено, на основание чл. 439 ГПК, по отношение на взискателката M. С. В., действаща чрез своята майка и законен представител И.А.А., че С.В.В. – длъжник по изпълнението по изп. дело № 71/2008 год. на СИС при ВРС, НЕ ДЪЛЖИ СЛЕДНИТЕ СУМИ:

1/ сумата от 599, 19 лева, претендирана от взискателя M. С. В. като обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за периода от 02.09.2003 год. до 30.11.2008 год. на задължение за заплащане на издръжка в размер на 55 лева месечно, присъдена с решение по гр. дело № 1552/2003 год. по описа на ВРС, която сума е формирана като разлика между определения от държавния съдебен изпълнител по изп. дело № 71/2008 год. на СИС при ВРС размер на обезщетението за забава /610, 14 лева/ и действително дължимия от длъжника размер на обезщетението /10, 95 лева/;

2/ сумата от 400 лева, представляващи сторени в производството по изпълнително дело № 71/2008 год. по описа на СИС при ВРС разноски за заплатен от взискателя адвокатски хонорар по договор за правна помощ кочан 2798/16.09.2008 год., формирана като разлика между определения от държавния съдебен изпълнител с постановление от 02.12.2008 год. размер от 700 лева и дължимия в съответствие с чл.78, ал. 5 от ГПК вр. пар.2 от ДР на Наредба 1/2004г. размер от 300 лева.

Решението в частта, с която е отхвърлен иска на С.В.В. против M. С. В. по чл. 439 ГПК за разликата над 599, 19 лева до 610, 14 лева, съставляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 02.09.2003 год. до 30.11.2008 год. на задължението му за заплащане на издръжка в размер на 55 лева месечно, присъдена с решение по гр. дело № 1552/2003 год. по описа на ВРС, както и в частта с която е отхвърлен иска му по чл. 439 ГПК за сумата от 300 лева /разликата над 400 лева до 700 лева/, представляваща сторени в производството по изпълнителното дело № 71/2008 год. по описа на СИС при ВРС разноски за заплатен от взискателката адвокатски хонорар по договор за правна помощ кочан 2798/16.09.2008 год. не е обжалвано от ищеца /длъжник по изпълнението/ и в посочените части е влязло в сила.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението в обжалваните части е неправилно и незаконосъобразно, както и че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в погрешно установена фактическа обстановка, довели и до необоснованост на постановеното решение. Съдът в нарушение на материалния закон бил приел, че при плащането с пощенски запис задължението следва да се счита за погасено от датата на нареждането, т. е., от деня, в който подателят е наредил извършването на превода. Наведен е довод, че длъжникът се освобождава от своето задължение само ако сумата е получена от кредитора или ако е вложена в банка на негово име при хипотезата на чл. 97 от ЗЗД, но не и при изпращането й по пощата, тъй като законът не предвижда подобен начин на изпълнение на парични задължения. Според наведеното в жалбата, за всяко месечна вноска ищецът изпада в забава от датата на изискуемостта на всяка вноска до деня на фактическото изпълнение на всяко едно задължение, т. е., до деня на погасяването му.

Твърди се също, че в нарушение на закона съдът е намалил при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатския хонорар, заплатен от взискателя по воденето на изпълнителното дело.

Отправеното искане е за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване на друго, с което исковете на ищеца /въззиваем/ да бъдат отхвърлени в цялост, ведно с присъждане на сторените за двете инстанции разноски.

В писмен отговор, депозиран в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна оспорва жалбата. Счита решението в атакуваните части за правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.

Съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от С.В.В. против M. С. В., действаща чрез своята майка и законен представител И.А.А. обективно съединени искове с правно основание чл. 439 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че в качеството си на длъжник по изпълнението по изпълнително дело № 71/2008 год. по описа на СИС при ВРС ищецът С.В. не дължи сумата от 610, 14 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 02.09.2003г. до 30.11.2008 год. за забавено изпълнение на задълженията за заплащане на издръжка в полза на дъщеря си M. В., родена 2003 год., в размер на 55 лева месечно, присъдена с решение по гр. д. № 1552/2003 год. по описа на ВРС, както и сумата от 700 лева, представляваща разноски по воденето на изпълнителното дело, изразяващи се в заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение.

В исковата молбата се твърди, че претендираните от взискателката суми в общ размер от 610, 14 лева, съставляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка от месечните вноски за издръжка за периода 02.09.2003 год. до 30.11.2008 год. са недължими, тъй като ищецът е извършвал редовно плащания на дължимата от него издръжка и преди образуване на изпълнителното дело чрез пощенски записи, изпращани на постоянния и настоящ адрес на майката на детето и неин законен представител. Причината поради която взискателката не е получавала някои от изпратените й парични суми е отказът на законния й представител да ги получи. С оглед изложеното счита, че не е изпадал в забава за плащане на дължимите от него суми за издръжка, предвид забавата на кредитора да получи предложеното му плащане, поради което и не дължи обезщетение по чл. 86 ЗЗД.

В условията на евентуалност поддържа, че задължението за заплащане на лихва за забава за периода от 02.09.2003 год. до 02.09.2006 год. е погасено по давност с изтичане на тригодишния срок от възникване на главното задължение – чл. 111, б. „в” ЗЗД.

По отношение на иска за недължимост на заплатеното в хода на изпълнителното призводство адвокатско възнаграждение спорва факта на реалното му заплащане, като счита, че доколкото пълномощникът на взискателката е баща на законния й представител, заплащането на адвокатски хонорар противоречи на морала /Етичния кодекс на адвоката/ и на ч. 39 от Закона за адвокатурата. Поддържа, че дори и редуцираният от съдебния изпълнител размер на адвокатското възнаграждение от 700 лева се явява прекомерен.

В писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК ответницата, чрез процесуален представител оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че издръжката е присъдена със съдебно решение, поради което и погасителната давност за съдебно потвърдени вземания, вкл. и за законната лихва върху тях, е винаги петгодишна и започва да тече от влизане в сила на съдебното решение – чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, а в случая този срок не е изтекъл за нито една дължима месечна вноска. Признава, че издръжка в размер на 570 лева, дължима за месеците, както е посочено в заключението на вещото лице по изпълнителното дело № 71/2008 год. на СИС при ВРС е платена.

Сочи, че размерът на адвокатското възнаграждение е намален от съдебния изпълнител съобразно изискванията на Наредба 1/2004 год., поради което се явява законосъобразен. Заплащането му не противоречи на разпоредбите на Закона за Адвокатурата, тъй като чл. 38 от същия закон не забранява заплащането на адвокатски хонорар в подобни случаи, а само дава възможност на адвоката по негова преценка да оказва безплатна правна помощ на определена категория лица. Размерът на адвокатския хонорар е обоснован и с оглед сложността на изпълнителното дело. Излага, че претендираният адвокатски хонорар е заплатен от взискателя, поради което и длъжникът дължи заплащането му на взискателя.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че с решение /без номер/ от 19.03.2004 год. по гр. дело № 1552/2003 год. по описа на Варненския районен съд, ХVІ-ти състав, ищецът С.В.В. е бил осъден да заплаща в полза на малолетната си дъщеря M. С. В., родена на *** год., чрез нейната майка и законен представител И.А. ***, месечна издръжка в размер на 55 лева, считано от 02.09.2003 год., ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска, с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване.

Няма данни, кога решението е влязло в сила.

Въз основа на поставеното решение кредиторът M. В., чрез законния си представител И.А., се е снабдила с изпълнителен лист от дата 20.08.2008 година, като по нейна молба до СИС при ВРС с вх. № 582/21.08.2008 год. е образувано изпълнително производство по изп. дело № 71/2008 год. за принудително събиране на присъдените с изпълнителния лист суми, ведно с лихвите за забава.

С покана за доброволно изпълнение, връчена на 08.09.2008 год. ищецът С.В., длъжник по изпълнението по изп. дело № 71/2008 год. на СИС при ВРС, е бил поканен да плати сумата от 4065, 26 лева, означена в поканата като неолихвяема сума, съставляваща дължимата месечна издръжка от 55 лева за периода 02.09.2003 год. до 26.08.2008 год /60 вноски по 55 лева = 3300 лева/, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, съобразно изпълнителния лист /общ размер на лихвата за забава – 765, 26 лева/, както и 20 лева – дължимата държавна такса по изпълнителното дело.

С молба от 11.09.2008 год. до съдебния изпълнител длъжникът Ст. В. е оспорил дължимостта на сумата от 4065, 26 лева, като е посочил, че е изпращал редовно дължимата от него към детето издръжка чрез пощенски записи на адреса на майката.

По изпълнителното дело са представени разписки за изпратени от длъжника до кредитора, чрез законния му представител, общо 59 броя пощенски записи в периода 10.05.2004 год. – 01.11.2008 год.

Съгласно изявленията на процесуалния представител на взискателя, съдържащи се в молбата от 16.09.2008 год., депозирана по изпълнителното дело, кредитирани от съда като признания на неизгодни за страната факти, взискателят е заявил, че в периода 10.05.2004 год. – 08.09.2008 год. длъжникът е изпращал чрез пощенски записи определени суми, посочени в приложените писмени докзателства /л. 7-21 от изпълнителното дело/ на законния представител на M. – И.А., но сумите не са получени от адресата, тъй като независимо от адресната й регистрация по лична карта, И.А. не е живяла на адреса, на който са изпращани записите – Варна, *******. На този адрес било жилището на родителите й, които не били изрично овластени да получават сумите по пощенските записи, изпращани до нея.

Според съдържащите се в изпълнително дело № 71/2008 год. на СИС при ВРС доказателства, към дата 24.06.2009 год. задължението на длъжника към взискателя е определено в размер на 5 690, 29 лева, от които: 3960 лева – главница; 1 030, 29 лева – лихви /остатък/ и 700 лева – разноски по изпълнението, съставляващи заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение.

С вносна бележка от 25.06.2009 год. /л. 94 от изпълнителното дело/ на посочената дата длъжникът е внесъл по сметката на съдебния изпълнител сумата от 3000 лева, с която е погасена част от главницата – в размер на 2700 лева, а 300 лева – за заплащане на дължимата държавна такса.

С молба от 26.06.2009 год. процесуалният представител на взискателя е заявил, че считано от месец декември 2008 год. включително до подаването на молбата ищецът погасява своите задължения и взискателката няма претенции към него за този период. Въз основа на това и след съобразяване, че през периода 22.02.2007 год. – 28.08.2007 год. със седем броя пощенски записи длъжникът е изплатил на кредитора сумата в общ размер на 570 лева, от които 550 лева – главница и 20 лева – лихви за забава, за която сума не се спори, че е получена от кредитора, е извършено преизчисление на задълженията на длъжника /със ССчЕ от месец юли 2009 год./, според което задълженията на Ст. В. към взискателя за главници, обезщетения за забава върху тях за периода 02.09.2003 год. – 30.11.2008 год. и за разноски по изпълнителното дело са определени съответно: 305 лева главница /остатък/; 610, 14 лева – мораторни лихви /остатък/ и 700 лева разноски за изпълнението.

Видно от представения към преписката по изп. д. № 71/2008 год. на СИС при ВРС договор за правна помощ от 16.09.2008 год., в рамките на изпълнителното производство взискателката е представлявана от адв. А.А. срещу уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 1200 лева.

По повод направено от длъжника възражение в хода на изпълнителното производство с молба от 27.11.2008 год. /л. 63 от изпълнителното дело/ за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение, с постановление от 02.12.2008 год. на съдебния изпълнител адвокатския хонорар е намален, при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК, от 1200 лева на 700 лева.

По делото са представени доказателства /л. 65 – 72 от изпълнителното дело/, от които е видно, че за времето 14.02.2007 год. до 10.08.2007 год. със седем броя пощенски записи, изпратени на адреса на законния представител на кредитора M. В., посочен в съдебното решение /диспозитива на решението е възпроизведен в изпълнителния лист/, който адрес от 25.01.2000 год. е и постоянен и настоящ адрес на майката И.А., съгласно удостоверенията от 15.12.2008 год., изд. от община Варна – л. 46 – 47 от делото на ВРС, длъжникът е заплатил сума в общ размер на 570 лева, получена от И.А., съгласно представените разписки, удостоверяващи получаването на сумите. В този смисъл е и удостоверението от „Български пощи” ЕАД, клон Варна, изх. № 1148/11.09.2008 год. – л. 56 от изпълнителното дело.

От заключението на съдебносчетоводната експертиза от 12.04.2010 год. /л. 86-90 от делото на ВРС/ и от изявленията на вещото лице Д. Д. в съдебно заседание се установява, че въз основа на представените по делото пощенски записи, размерът на обезщетението за забава върху закъснелите плащания за периода от 02.09.2003 год. до 30.11.2008 год. възлиза на сумата от 66, 57 лева, от които 20 лева са преведени на 14.02.2007 год. и неиздълженият остатък е в размер на 46, 57 лева. За периода 06.09.2006 год. – 30.11.2008 год. обезщетението за забава върху закъснелите плащания е в размер на 3, 64 лева.

От заключението на повторната ССчЕ от 01.06.2010 год. и от изявленията на вещото лице Е. Т. в съдебно заседание, се установява, че сборът на сумите, преведени /наредени/ с представените по делото пощенски записи, е в размер на 3 265, 00 лева, след приспадането на онези от тях, които са върнати. Размерът на мораторната лихва върху всички закъснели месечни вноски с падеж пето число на месеца, за период от датата на падежа на всяка вноска до деня на внасянето на парите чрез пощенски запис на името на законния представител на ответницата е както следва: за периода 02.09.2003 год. – 30.11.2008 год. – 10, 95 лева; за периода 02.09.2003 год. – 02.08.2008 год. – 2, 02 лева, а за периода 02.09.2006 год. – 03.11.2008 год. няма неизплатени главни и акцесорни задължения, а има надплащане в размер на 19, 20 лева.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съобразно чл. 439, ал. 1 от ГПК, /озаглавен „Оспорване на вземането”/, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Според ал. 2 на чл. 439 ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Анализът на разпоредбата сочи, че с иска по чл. 439 ГПК може да се оспори съществуването на изпълняемото право, т. е., да се оспори вземането на взискателя по материалното правоотношение, но не е допустимо чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът да оспорва дължимостта на сума за разноски, направени от взискателя в изпълнителното производство, вкл. не може по исков ред да се оспорва като прекомерно /хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК/ заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение по воденето на изпълнителното производство. Оспорването на присъдените в тежест на длъжника по изпълнението разноски, сторени от взискателя по воденето на изпълнителното дело, вкл. и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя, се извършва по друг процесуален ред, но не и чрез иск по чл. 439 ГПК. Поради изложеното, искът на длъжника С.В. за приемане за установено в отношенията му с взискателя, че не дължи сумата от 700 лева – разноски по изпълнението по изп. дело № 71/2008 год. по описа на СИС при ВРС, съставляващи адвокатско възнаграждение, е процесуално недопустим. Понастоящем спорът за недължимостта на сумата за разноски е висящ само до размера от 400 лева, в останалата част, с която искът на ищеца е отхвърлен за сумата от 300 лева, решението не е обжалвано и е влязло в сила. Предвид горните съображения решението в частта му, с която е прието за установено в отношенията между страните, че Ст. В. не дължи сумата от 400 лева, представляващи сторени в производството по изпълнително дело № 71/2008 год. по описа на СИС при ВРС разноски за заплатен от взискателя адвокатски хонорар по договор за правна помощ кочан 2798/16.09.2008 год., формирана като разлика между определения от държавния съдебен изпълнител с постановление от 02.12.2008 год. размер от 700 лева и дължимия в съответствие с чл.78, ал. 5 от ГПК вр. пар.2 от ДР на Наредба 1/2004г. размер от 300 лева, следва да се обезсили и исковото производство да се прекрати в тази част, като образувано по процесуално недопустим иск.

Относно иска по чл. 439 ГПК в частта му за недължимост на сумата от 599, 19 лева, претендирана от взискателя M. С. В. като обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за периода от 02.09.2003 год. до 30.11.2008 год. на задължение за заплащане на издръжка в размер на 55 лева месечно, присъдена с решение по гр. дело № 1552/2003 год. по описа на ВРС, съдът намира следното:

По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила.

В настоящия случай, искът е предявен от длъжника срещу взискателя по изпълнително производство, образувано въз основа на влязло в сила решение за издръжка, като възраженията са за недължимост на обезщетение за забава върху месечните вноски, поради плащането им редовно и в срок /на падежа/, както и поради забава на кредитора поради отказ да получи предложеното му плащане на дължимите суми за издръжка. За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо ищецът да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т. е., да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право. В тежест на ответника е да установи, че ищецът – длъжник по изпълнението дължи претендираното обезщетение за забава, както и неговия размер.

Изпълнението на задължението е доброволното осъществяване на дължимия резултат, а изпълнението на парични задължения се означава като плащане. Изпълнението на някои задължения изисква и съдействие на кредитора за да бъде осъществен дължимия от длъжника резултат. В случай, че кредиторът не окаже съдействие или не приеме предложеното му изпълнение /в конкретния случай - не приеме парите, които му се дължат и предлагат/ той изпада в забава – чл. 95 ЗЗД. Забавата на кредитора настъпва в два случая, в зависимост и от естеството на дължимата престация: 1/ когато не даде онова необходимо съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни своето задължение или 2/ когато неоправдано не приема предложеното му от длъжника изпълнение. Според чл. 96, ал. 1 ЗЗД, когато кредиторът е в забава рискът преминава върху него; ако и длъжникът е бил в забава, той се освобождава от нейните последици. От анализа на горните разпоредби следва, че забавата на кредитора не освобождава длъжника от задължението му да изпълни /има и изключения, но настоящият случай не е такъв/, но го освобождава от последиците на собствената му забава. Поначало при парични задължения плащането се доказва с разписка. При безкасовото плащане са налице известни специфики. При банковия превод плащането се счита извършено, а оттам и задължението се смята за погасено, от датата на заверяване на сметката на кредитора – чл. 75, ал. 3 ЗЗД. При плащане с пощенски запис фактическото получаване на сумата от получателя настъпва в един по-късен момент след момента на изпращането й от наредителя. Това е така, тъй като процедурата по уведомяване на получателя изисква определено технологично време. При плащането с пощенски запис, като начин наизпълнение на парично задължение, задължението се счита погасено с получаването на сумата от кредитора или от овластено от него лице – чл. 75, ал. 1 ЗЗД, но от датата на нареждането на сумата се счита, че длъжникът е предложил изпълнение, поради което и в случай, че кредиторът неоправдано не приеме предложеното му плащане изпада в забава – чл. 95 ЗЗД. Това е така, тъй като от датата на нареждането сумата е на разположение на получателя и след този момент изцяло от волята на кредитора зависи на коя дата ще се яви в пощенската станция, за да получи преведената сума. Според Инструкцията за организация на работата в пощенските съобщения и разпространение на печата пощенския паричен превод не може да бъде анулиран едностранно от наредителя, поради което от момента на изпращането й паричната сума е на разположение на получателя и никое друго лице не се явява легитимирано да я получи, освен по силата на изрично пълномощно. Поради изложеното съдът приема, че при плащането с пощенски запис, длъжникът предлага изпълнение /плащане/ по смисъла на чл. 95, ал. 1 ЗЗД от датата на нареждането, в който е наредил извършването на превода. По тази причина и с оглед на нормата на чл. 96 ЗЗД забавата на кредитора да получи предложеното изпълнение не влече отговорност на длъжника за несвоевременното получаване на сумата, т. е., длъжника не отговаря за своята забава, която е в резултат от забавата на кредитора.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че за периода 10.05.2004 г. – 01.11.2008 год. ищецът ежемесечно е изпращал с пощенски записи парични суми за изпълнение на задълженията си за издръжка към мамолетната си дъщеря, на името на нейната майка и законен представител и на адреса на последната /който е и адрес на детето/, посочен в съдебното решение, който е и постоянния и настоящия й адрес, в пълен размер. Установено е, че част от вноските са изпращани /нареждани/ след падежа, като забавата е средно от един до петнадесет дни. Установено е също, че известията за получаването на преведените с пощенските записи в посочения период парични суми са достигали на адреса – така признанието на процесуалния представител на взискателя, съдържащо се в молбата от 16.09.2008 год., депозирана по изпълнителното дело, според което в процесния период длъжникът е изпращал чрез пощенски записи определени суми, посочени в приложените писмени докзателства /л. 7-21 от изпълнителното дело/ на законния представител на M. – И.А., но сумите не са получени от последната, тъй като независимо от адресната й регистрация по лична карта, И.А. не е живяла на адреса, на който са изпращани записите – Варна, *******. На този адрес било жилището на родителите й, които не били изрично овластени да получават сумите по пощенските записи, изпращани до нея. Съгласно чл. 89, ал. 1 ЗГР адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си, а според чл. 90, ал. 1 от същия закон всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес.

Въз основа на изложеното съдът счита, че след като адресът на кредитора е посочен в съдебното решение, още повече че той съвпада с постояния и настоящия му адрес, и сумите за издръжка са изпращани от длъжника с пощенски записи на същия този адрес, но кредиторът не е приемал предложеното му плащане /с изключение на сумата в общ размер на 570 лева в периода февруари – август 2007 год./, кредиторът е изпадал в забава от датата на превеждането на всяка една вноска, поради което и съобразно чл. 96, ал. 1 ЗЗД длъжникът не дължи обезщетение за забава върху всяка вноска от датата на нареждането до плащането, а само от датата на падежа на всяка една месечна вноска до датата на превеждането й в пощенската институция на името на законния представител на кредитора. От горното следва, че обезщетението за забава върху просрочените месечни вноски следва да се определи за периода от датата на падежа на всяка от тях до датата на пощенския запис, с който е изпратгена сумата. По изложените съображения съдът приема, че използваният от вещите лица подход при изчисляване на периода на забавата е правилен, поради което заключенията следва да бъдат кредитирани като обективно и компетентно дадени. По отношение на действителния размер на обезщетението за забава съдът възприема изводите на повторната експертиза, изготвена от в. л. Е. Т., тъй като при нея изчисленията са направени след приспадане на получените в периода февруари – август 2007 год. суми, вкл. и за обезщетението за забава, както и заплатените в хода на изпълнителното производство суми за обезщетение за забава. Съобразно заключението на ССчЕ за процесния период 02.09.2003г. – 30.11.2008г. мораторната лихва за забава върху всяка една от дължимите месечни вноски считано от датата на падежа до нареждането на сумите, след приспадане и на извършените от ищеца плащания, както преди образуването на изпълнителното производство така и в хода на принудителното изпълнение, възлиза на сумата от 10, 95 лева, което налага извод за недължимост на разликата до претендирания от взискателя размер от 610, 14 лева.

Обжлваното решение в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено. Наведените в жалбата оплаквания са неоснователни. Цитираните от жалбоподателя решения на ВКС на РБ са неотносими към настоящия случай. Решенията разглеждат хипотези относими към момента на изпълнение на задължението, т. е., кога се счита, че задължението е изпълнено. Няма спор, че забавата на кредитора да получи предложеното му изпълнение не освобождава длъжника от задължението му, но както бе посочено по – горе, длъжникът се освобождава от последиците на своята забава. В настоящия случай е установено, че към момента на завеждане на изпълнителното производство длъжникът е дължал сумите за издръжка /главниците/ за процесния период /с изключение на 550 лева, получени от кредитора в периода февруари – август 2007 год./ , като спорът е дали дължи обезщетение за забава върху тях с оглед изпадането на кредитора в забава.

Предвид горните изводи за недължимостта от страна на С.В. на сумата от 599, 19 лева – обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за периода от 02.09.2003 год. до 30.11.2008 год. на задълженията му за заплащане на издръжка в размер на 55 лева месечно, присъдена с решение по гр. дело № 1552/2003 год. по описа на ВРС, която сума е формирана като разлика между определения от държавния съдебен изпълнител по изп. дело № 71/2008 год. на СИС при ВРС размер на обезщетението за забава /610, 14 лева/ и действително дължимия от длъжника размер на обезщетението /10, 95 лева/, не подлежи на подробно изследване възражението му за погасяване по давност на вземането на взискателя за обезщетение. Независимо от това възражението е неоснователно, предвид разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като погасителната давност за съдебно потвърденото вземане е винаги петгодишна и започва да тече от влизане на решението в сила /в случая най-рано от 19.03.2004 год./, като е без значение обстоятелството, че преди съдебното предявяване на вземането, установения в закона давностен срок за погасяването му е бил по–кратък. В този смисъл доводите на въъззивника наведени в първата инстанция са правилни, но не променят горния извод за недължимост на сумата от 599, 19 лева.

При този изход от спора, предвид отправените искания и представените доказателства, в полза на ответницата /въззивник/ следва да бъде присъдена сумата от 67, 43 лева – разноски по компенсация за двете инстанции. Горното налага отмяна на решението в частта за разноските и постановяване на друго в посочения смисъл.

Водим от горното, съдът



Р Е Ш И:



ОБЕЗСИЛВА Решение № 2491/06.07.2010 год. по гр. дело № 10399/2009 год. на Варненския районен съд, ХІХ-ти състав В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО, на основание чл. 439 ГПК, е прието за установено по отношение на M. С. В. ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител И.А.А. ЕГН **********,***, че С.В.В. ЕГН ********** *** – длъжник по изпълнението по изп. дело № 71/2008 год. на СИС при ВРС, НЕ ДЪЛЖИ на M. M. С. В. ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител И.А.А. ЕГН **********,***, сумата от 400 лева, представляващи сторени в производството по изпълнително дело № 71/2008 год. по описа на СИС при ВРС разноски за заплатен от взискателя адвокатски хонорар по договор за правна помощ кочан 2798/16.09.2008 год., формирана като разлика между определения от държавния съдебен изпълнител с постановление от 02.12.2008 год. размер от 700 лева и дължимия в съответствие с чл.78, ал. 5 от ГПК вр. пар.2 от ДР на Наредба 1/2004г. размер от 300 лева, КАТО ПРЕКРАТЯВА исковото производство по гр. дело № 10399/2009 год. на Варненския районен съд и по в. гр. дело № 1861/2010 год. на Варненския окръжен съд В ТАЗИ ЧАСТ;

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2491/06.07.2010 год. по гр. дело № 10399/2009 год. на Варненския районен съд, ХІХ-ти състав В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО, на основание чл. 439 ГПК, е прието за установено по отношение на M. С. В. ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител И.А.А. ЕГН **********,***, че С.В.В. ЕГН ********** *** – длъжник по изпълнението по изп. дело № 71/2008 год. на СИС при ВРС, НЕ ДЪЛЖИ на M. M. С. В. ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител И.А.А. ЕГН **********,***, сумата от 599, 19 лева, претендирана от взискателя M. С. В. като обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за периода от 02.09.2003 год. до 30.11.2008 год. на задължение за заплащане на издръжка в размер на 55 лева месечно, присъдена с решение по гр. дело № 1552/2003 год. по описа на ВРС, която сума е формирана като разлика между определения от държавния съдебен изпълнител по изп. дело № 71/2008 год. на СИС при ВРС размер на обезщетението за забава /610, 14 лева/ и действително дължимия от длъжника размер на обезщетението /10, 95 лева/;

ОТМЕНЯ Решение № 2491/06.07.2010 год. по гр. дело № 10399/2009 год. на Варненския районен съд, ХІХ-ти състав В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ, като

ОСЪЖДА С.В.В. ЕГН ********** *** да заплати на M. С. В. ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител И.А.А. ЕГН **********,***, сумата от 67, 43 лева /шестдесет и седем лева и 43 ст./ разноски по компенсация за двете инстанции.

Решението в частта му, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено исковото производство подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, а в останалата част не подлежи на касационно обжалване.

[kalahan2008]

Поли, нима искаш да намекнеш, че един МИНИСТЪР, и то на финансите, не е в час с българското законодателство?
Ignoratio legis neminem excusat...

[tsveti78]

и аз съм в същата ситоация имам пуснат ил и вече една година немога да си взема издръжката за минал период както и настояща не се плаща.Вцера получих и заплахи по телефона да го оставя на мира и да не търся пари щал да ме съди и да ми вземе жилището.при развода се подписа,че на мен остава започната къща в строеж и детето остава при мен като той ще плаща издръжка.искам да попитам развода влезе в сила на 26.11.08г.може ли да обжалва собствеността.

[nk7702n]

Не може, решението вече е влязло в законна сила.

[sunrise]

Не може, решението вече е влязло в законна сила.

Да ,ама по-вероятно е да е останало ползването , а не собствеността.