ВРЪБНИЦА, ЦВЕТНИЦА
С този пролетен, цветен празник българите отбелязват възраждането на природата и обновлението на света. Затова и ритуалите, свързани с него, се изпълняват за здраве, благополучие и късмет.
По стар обичай още рано сутринта християните, облечени в празнични одежди, отивали в храма за тържествена служба и водосвет. След църковния обряд, благословените вярващи си тръгвали с осветени върбови клонки, които носели в домовете си. От тях свивали малки венчета, които оставяли на иконата на Света Богородица, закичвали рогата на кравите и воловете или захранвали всички домашните животни, за да са плодовите и силни през годината. Пазели я до следващата Връбница защото вярвали, че е благословена от Господ и има необикновена сила .Когато някой от семейството се разболеел, запалвали върбово клонче и с него прекаждали болния, за да си иде болестта. С осветена върба баели против уроки.
Върбови венчета слагали на главата и кръста при главоболие и дископатия. Клонче от осветена върба забождали в земята, където ровели къртици, червеи или попови прасета, за да не вредят на посевите. С върбови венчета прогонвали градоносни облаци, като изричали тайнствени заклинания. Светена върба носели на гробищата, запалвали я и прекаждали гроба, за да предпазят душите на умрелите от тъмни, зли сили.
Обичайно празникът продължавал с нареждането на семейна трапеза, на която традиционно се поднасяла риба. В някои селища се приготвяло обредното ястие тавалък – риба с ориз. След тържествения обяд всички се събирали на мегдана, където играели весели несключени хора, известни като буенец. Празникът завършвал с сключено хоро, на което се хващали всички присъстващи.
В някои краища на Връбница се изпълнявал последният ритуал от Лазарските обичаи, т.нар. кумичене. Рано сутринта девойките, облечени в еднакви носии, се събирали на групи. Всяка носела осветено върбово венче с белег - най-често цветен конец и обреден хляб – кукла. Цялата група отивали на река или друг водоизточник, като по пътя пеели лазарски песни. Момите се нареждали една до друга и едновременно хвърляли във водата своите венчета и парченце от обредния колак. Следяли коя китка или хляб ще излезе най-напред. На която от девойките принадлежали те – била обявявана за кумица, най-главната сред тях. Лазарките изразявали своято почит към нея , като я носели на ръце, не и минавали път. Пазели пълно мълчание пред нея чак до третия ден на Великден, когато отивали в дома й, за да си вземат прошка.
По време на ритуала се гадаело и за женитба. Ако пуснатите във водата венчета и залък хляб вървели бързо по водата – това било знак за скорошно задомяване. Ако ли пък някъде се заплетели или пък стоели на едно място – скоро нямало да има сватба.
Празникът продължавал в дома на избраната кумица, където нареждали богата трапеза. И завършвал на мегдана, с изпълняването на кръшните хора и весели песни на лазарките.
17 април бележи началото на големия юдейски празник
ПЕСАХ
С него е свързана библейската история за освобождаването на евреите от робството им в Египет. Водени от Мойсей, чудесното избавление на Давидовия род дошло след помощта на Бога. Според легендата Той заставил фараона да освободи юдеите, като му изпратил десет различни бедствия. Своето спасение евреите постигнали едва след десетото наказание , според което всички първородни деца в Египет трябвало да бъдат погубени. Разкаелият се фараон и пълчищата му се втурнали след евреите, за да ги върнат обратно. Те намерил смъртта си в морските бездни, виждайки как и последният евреин преминава спокойно между изправените като стена води на Червено море.
По традиция Песах продължавал осем дни. От тях празнични били само първите и последните два. Повече от бредите, които се изпълнявали по време на празника, целели да помогнат за избавление на юдеите от господството на египетските фараони.
Най-важно било да се приготви брашното за маца, която семейството консумира през всичките 8 дни на Песах. Тя се правела от хубаво, чисто жито, което слагали в нови или изпрани добре чували, в които не трябвало да има нищо останало от миналогодишната реколта.
Десетина дни преди празника жените предприемали голямо пролетно почистване на дома. То продължавало няколко дни и завършвало с празнична церемония – главата на семейството започвал проверка, за да се увери, че никъде не е останало и една трохичка хляб. По стар обичай жините оставяли в някой ъгъл парченце хляб, което трябвало да бъде намерено от стопанина. Той го слагал на керемида, прибавял малко птича перушина и ги запалвал. С тях обикалял цялата къща, прекаждал я, за да прогони всички зли сили то дома си. Този нарочен обход на жилището се нарича калхамира.
Много време преди празника евреите угоявали гъска – патос беслис, която колели за Песах и от нея приготвяли обредни храни. Бялото месо и кълките окачвали на сушина и правели от тях т.нар. пачас и пичугас. От салото, нарязано на късчета, топели мас, част от която оставяли за готвене, остатналата смесвали с дървено масло. Най-големият деликатес били пръжките, които обичали еднакво много както децата, така и възрастните. Традиция били за Песах ежедневната посуда да се прибере в долапите и да се извадят специални великденски съдове и прибори.
В подготовката за тържествената вечера – седер Песах, били ангажирани изкмючително жените. Те приготвяли обредните храни, като на трапезата задължително трябвало да има три броя бойос - един върху друг, печено яйце, овча плешка с месо, листа от маруля, керевиз, чашка с оцет и харосет. Празничната гощавка започвала с ритуално измиване на ръцете. Главата на семейството произнасял тържествена молитва, която всички изслушвали прави. По време на молитвата стопанинът хапвал малко керевиз, натопен в оцет, който поднасял на всички останали. Ритуалът продължавал с четенето на Агадата, историята на празника, в което участвали само мъжете. Докато присъстващите слушали разказа за спасението на юдейския род, домакинът капвал по капка вино, която наричал за всяко бедствие, сполетяло еврейската земя по време на гонението. На определено място от Агадата стопанинът вземал средната маца, отрязвал от нея половината, поставял я в кърпа и я давал на едно от децата да я държи през рамо. По време на седера всеки изпивал по 4 чаши вино и преди да си тръгне хапвал парченце от мацата.
Вечерята започвала след прочитането на Агадата. Стопанките поднасяли последователно различни обредни гозби –супа от счукана манура, кюфтета от спанак, агнешко печено. Късно вечерта произнасяли благодарствена молитва, пеели традиционната Хад гадя. Веселбата продължавала до среднощ.
На другата сутрин евреите ходели в синагогата на празнична служба. След това правели тържествена закуска с прочутите бурмоеликос де Песах - мекици, направени от накисната във вода маца и яйца, печени яйца, приготвени по специален начин, и пиели мастика.
Традиционно празникът завършвал на осмия ден. Тогава всички децата ходели да събират млада трева. Родителите им я носели в синагогата, за да бъде благословена от равина. След това я връщали в къщи и с нея покривали главите на мълчоганите, произнасяйки благословията: „Да раснеш и да пораснеш жив и здрав като тревата на полето!”.
- Дата и час: 29 Ное 2024, 00:49 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
ЦВЕТНИЦА
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
3 мнения
• Страница 1 от 1
3 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 47 госта