Молба - ПП на ВС 10-71 за допускането на разводите

[magistrat1988]

Добра нощ!
Бих искал да помоля някой да копне ПП на ВС 10-71 за допускането на разводите и, ако може, да ми каже дали то все още е в сила.
Благодаря предварително на колегите!

[Гост.]

Добро утро

Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1991, стр. 20, пор. № 6


ЗА ОБОБЩАВАНЕ ПРАКТИКАТА НА СЪДИЛИЩАТА ПО ДОПУСКАНЕ НА РАЗВОДА


Една от важните задачи на социалистическата държава е грижата за укрепване на брака и семейството, тъй като в него хармонично се съчетават личните интереси на гражданите с тези на обществото Социалистическото законодателство е призовано да съдействува за отстраняване всяко неравноправие между съпрузите и да укрепва социалистическото семейство като основна клетка на обществото. На него тежи задължението за комунистическото възпитание на децата, развитието на техните физически и духовни сили. В това отношение то е подпомогнато от държавата и обществото чрез създаване на благоприятни условия широка мрежа на детски ясли, градини, училища, университети и др.
Уреждането на семейните отношения става при спазване правилата на доброволност на брачния съюз, равенство между мъжа и жената, всестранна закрила на децата. Семейството трябва да се основава на принципите на комунистическия морал.чрез развитие на взаимопомощта, привързаността и уважението между неговите членове. Когато единият или двамата съпрузи не се съобразяват с тези принципи и ги нарушават, това може да разстрои брака. Разстройството може да се дължи и на обективни причини болест, импотентност и др., ако те пречат на съпрузите да изпълняват нормално съпружеските си задължения. Дълбоко и непоправимо разстроеният брак не е полезен за съпрузите, децата и обществото, затова законът допуска прекратяването му.
Прекратяването на брака с развод става само от съда.


Семейният кодекс внесе съществени промени в регламентацията на прекратяването на брака с развод. Той въведе два начина на допускане развод: чрез иск по чл. 21 СК с изследване причините и основанието на дълбокото и непоправимо разстройство в брака, и с молба по чл. 22 - 24 СК за развод по взаимно съгласие без издирване мотивите на волята на страните. Освен това при иска по чл. 21 СК съдът се произнася по въпроса за вината само ако има искане на някой от съпрузите. Ново е и това, че единствено основание за прекратяване брака е съществуването на дълбоко и непоправимо разстройство. Съгласно на невиновната страна е без значение за допускана на развода.
Съдилищата в общи линии правилно прилагат закона по делото за развод. В съдебната практика обаче се срещат и случаи на нееднакво прилагане нормите на Семейния кодекс, което налага издаването на настоящото постановление.
1. Пленумът констатира, че някои съдилища подценяват значението на помирителното заседание в бракоразводния процес и не изискват подробни обяснения на страните, не полагат усилия да разберат причините и мотивите, поради което се иска развод, и не използуват всички възможности за помирение на съпрузите. Други в помирителното заседание допускат доказателства. Това смесване на помирителното и първото по делото заседание е неправилно, защото отклонява съда и страните от основната цел да се направи всичко възможно за помирение на съпрузите. Първото по делото заседание е онова, което се насрочва след изтичане на двумесечния срок по чл. 259 ГПК.
По начало по всички дела трябва да се провежда помирително заседание. По изключение това не е необходимо, когато някой от съпрузите е поставен под запрещение, отсъствува от страната поради далечно пътуване, разрешено пребиваване или работа в чужбина и когато поради други мъчно преодолими причини не може да се яви в помирителното заседание.
Ищците, напуснали страната без разрешение, не се считат в невъзможност да се явят на помирителното заседание.
2. Според Семейния кодекс развод се допуска само при дълбоко и непоправимо разстройство в брака. Абсолютните бракоразводни основания са отречени. Във всеки отделен случай съдът трябва да установи, че брачните отношения на съпрузите са разстроени дълбоко и непоправимо и че бракът е опразнен от съдържание. Съдът трябва да обсъди всички субективни и обективни причини, посочени от страните, и да прецени какво отражение са дали те в съзнанието на съпрузите и в брачния им живот. Всяка конкретна причина, колкото и значителна да е тя (изневяра, пиянство и др.), не може да бъде приравнена със състоянието на дълбоко и непоправимо разстроен брак. Възможно е тя да не е дала съществено отражение върху съзнанието на другия съпруг и върху брачните отношения. Съдът трябва да прекрати брака само когато констатира, че разстройството в него е дълбоко и непоправимо и че запазването му не създава нормални условия за живот на съпрузите и за отглеждане на децата им.
Дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. В тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и социалистическият морал.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията между съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва възможността да се преодолее.
3. Една от причините, която може да доведе до разстройството на брака, е продължителната фактическа раздяла на съпрузите. Тя не трябва да се счита абсолютно основание за прекратяването му. Съдът трябва да изследва дали тя е причина или само проява на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Отражението й върху брачните отношения се преценява с оглед на всички доказателства по делото.
4. Причините, които се сочат от страните, че са предизвикали дълбокото и непоправимо разстройство в брака, трябва да са сериозни. Съдът е длъжен да ги установи и конкретизира, за да може въз основа на тях да направи обоснована оценка на състоянието на брака. Съдът трябва да се ръководи не от значимостта на причината, а само от това, какво отражение е дала тя върху състоянието на съпружеските отношения и дали е довела брака до дълбоко и непоправимо разстройство. Някои съдилища посочват фактическите прояви на съпрузите, без да преценяват доколко те са разстроили брака и какво отражение са дали върху съзнанието и проявите на другия съпруг.
Неправилно е бракоразводният иск да бъде уважен само на основание изявленията и оценката на самите страни, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. Изявленията и признанията на страните се преценяват на общо основание с оглед всички обстоятелства по делото. Само съдът се произнася по състоянието на брака, като прецени всички данни по делото. Това е от значение, за да не се допусне производството по чл. 21 СК да се превръща в развод по взаимно съгласие по чл. 22 СК без спазване условията, които законът предвижда за последното.
5. Брачната вина като субективно отношение на съпруга към брачните му нарушения и техният резултат дълбокото и непоправимо разстройство на брака, не е признак от състава на чл. 21, ал. 1 СК. Произнасянето по вината по чл. 21, ал. 2 СК е допълнителна оценка на поведението на съпруга, с което той е причинил дълбокото разстройство на брака. Възможни са невиновни нарушения на семейните задължения, както и виновни поведения, които не са брачна вина. С оглед на това съдът се произнася по вината за дълбокото разстройство на брака с отделен пункт в мотивите и с отделен диспозитив само ако има искане от някой от съпрузите.
Това е ново, важно положение, установено от СК, който изостави правилото на чл. 264, ал. 2 ГПК за служебно произнасяне по вината. Разрешението е свързано с новото законодателно отношение към значението на вината. То цели да спести на съпрузите ненужното изостряне на отношенията и общественото им злепоставяне. Правото да се иска произнасяне по вината е предоставено на страните и може да бъде направено с исковата молба, писмените възражения и устно пред съда, който разглежда делото по същество. Такъв съд може да бъде освен първата инстанция още и втората, когато тя е отменила обжалваното първоначално решение и решава делото при условията на чл. 208, ал. 2 и 3, предл. 2 и чл. 210 ГПК. В посочените случаи втората инстанция разглежда и разрешава окончателно спора по същество. Когато искането за произнасяне по вината се прави устно, то трябва да бъде записано в протокола на съдебното заседание.
Ответникът, който в първата инстанция е поддържал.запазването на брака, може, когато решението е обжалвано, ако промени становището си, да направи искане за пръв път пред втората инстанция за произнасяне и по вината. Такова разрешение се налага от обстоятелството, че съпругът, който поддържа запазването на брака, не сочи брачната вина на другия съпруг и поради това може да се окаже злепоставен от доказателствата, посочени от ищеца. Съдът следва да приеме и разгледа това искане обаче само след като отмени решението и разгледа делото по същество при условията на чл. 208, ал. 2 и 3, предложение 2 и 210 ГПК.
При отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане не съществува пречка да се постави въпросът за вината за първи път, защото той ще бъде разгледан от инстанция по същество с участие на страните.
6. Поради това, че правото да се иска произнасяне по вината е предоставено на страните по делото, не съществува пречка те да го оттеглят. Това може да стане до приключване устните състезания във втората инстанция. Искането на единия от съпрузите за произнасяне по вината задължава съда да се произнесе за вината и на двете страни. Оттеглянето на искането за произнасяне по вината няма значение на отказ от иска за развод по чл. 119, ал. 2 ГПК, затова за него не е необходимо съгласието на другата страна. Съдът трябва да се произнесе с определение по искането за произнасяне относно вината за дълбокото разстройство, както и неговото оттегляне.
7. Бракът създава определени задължения за всеки от съпрузите и докато той не е прекратен, те не могат да се считат освободени от тях. Нарушението на брачните задължения от единия от съпрузите не освобождава другия от брачните му задължения. Ако и той ги наруши, бракът може да бъде прекратен по вина на двамата, ако има искане за вина.
Реакцията на един от съпрузите срещу брачните нарушения на другия съпруг, когато е обяснима и извинима последица на тези прояви, не следва да се третира като брачна вина. Оправдана е тази реакция, която не надхвърля границите на житейски допустимото реагиране. Не следва да се считат за брачна вина постъпките, които единият съпруг прави пред обществените или държавните организации и органи с цел да укрепи брака. Не е такава и подаването тъжба срещу другия съпруг за престъпления, извършени спрямо неговата личност побой, обида, клевета и др. За съпруга не съществува задължение да укрива престъпленията, извършени от другия съпруг. Когато той бъде призован и даде сведения или показания срещу съпруга си, извършил престъпление, това не е брачна вина.
Не следва да се счита брачна вина осъществяването на законни права от единия съпруг, защото законосъобразното действие не е нарушение. Например завеждането на иск от единия съпруг против другия за задръжка по чл. 14, ал. 1 СК. и др. п.
8. Ако страните не са правили искане за произнасяне по вината, те не могат да се позоват на нея във връзка с последиците от прекратяването на брака, които законът изрично свързва с вината. Такива са споровете по чл. 25 СК, 28, ал. 1 СК, 89 СК и 270 ГПК. Тяхното решаване изрично е свързано с вината на страните и когато те не са поискали нейното констатиране, няма основание да се ползуват от това, което не е установено.
Следва да се приеме обаче, че вината за разстройството на брака може да се установява само в бракоразводния процес, а не и в други производства извън развода. Например ответникът по иска по чл. 89 СК не може да установява вина на ищеца в производството по иска за издръжка.
9. Единственото основание, поради което се прекратява бракът, е съществуванието на дълбоко и непоправимо разстройство в него. То не е свързано с установяване вината на страните, нито с нейната степен. Ако бракът е безполезен от гледна точка на обществото, самите съпрузи и децата, ненужно е неговото изкуствено запазване. В нашето общество бракът не може да играе ролята на наказание, поради което, когато той е дълбоко и непоправимо разстроен, следва да бъде прекратен без оглед становището на невиновния съпруг.
Дълбокото и непоправимо разстройство може да е резултат на причини от двамата съпрузи: на виновното поведение на единия съпруг и на обективна причина (болест, импотентност) у другия. И в тези случаи следва да се прекрати, като вината на единия съпруг се отбелязва, ако има искане.
10. В практиката не се решава еднакво въпросът, дали ответникът, който не е предявил насрещен иск, има право да обжалва решението, с което искът за развод е отхвърлен. Правилно е да се приеме, че в такива случаи той няма такова право поради липса на правен интерес. Това е в съответствие с общия принцип, че правният интерес обосновава правото на иск и обжалване.
11. Искът за развод е строго личен иск. Наследниците на починалия ищец могат да продължат този иск само ако в него са изложени обстоятелствата и съпругът ищец е направил искане за произнасяне по вината. Продълженият иск е установителен.
Право да продължат този иск имат само наследниците, които са призовани да наследяват по закон или по завещание, тъй като само те имат правен интерес да изключат преживелия съпруг в наследяването. Заветникът и наследниците, които са признати за недостойни за наследяване (чл. 8 ЗНасл.), нямат такова право, защото нямат качеството на наследници.
По изложените по-горе съображения и на основание чл. 38 ЗУС Пленумът на ВСР


ПОСТАНОВИ:


1. По бракоразводните дела се провежда помирително заседание. В него съдът трябва да изслуша подробните обяснения на страните за причините и мотивите, поради които се иска развод, и да положи сериозни усилия съпрузите да се помирят.
Помирително заседание не е необходимо само когато някой от съпрузите е поставен под запрещение, отсъствува от страната поради далечно плаване, разрешено пребиваване и работа в чужбина или поради друга мъчно преодолима причина не може да се яви в помирително заседание.
Ищецът, напуснал страната без разрешение, не се счита в невъзможност да се яви.
Непровеждането на помирителното заседание, когато това е необходимо, и незаписването на обясненията на страните в протокола на съдебните заседания е съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на решението.
Първото по делото заседание е заседанието, насрочено след изтичане на двумесечния срок по чл. 259 ГПК.
2. Единственото основание за развод по Семейния кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака
Дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване семейната общност, до липсата на взаимност, уважение, доверие и другарски отношения между съпрузите, при които брачната връзка е само формална и не съответствува на закона и правилата на социалистическото общество.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормални съпружески отношения.
3. Продължителната фактическа раздяла между съпрузите може да предизвика дълбоко и непоправимо разстройство. Нейното отражение върху състоянието на брачните отношения се преценява за всеки конкретен случай.
4. Съдът е длъжен да установи и конкретизира причините, които са разстроили брака, връзката им със състоянието на брачните отношения и да прецени дали те са предизвикали временно или дълбоко и непоправимо разстройство.
Изявленията на страните за съществуването на дълбоко и непоправимо разстройство в брака им са твърдения, които подлежат на доказване. Признаването на твърдените от другия съпруг факти се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото. Само признанията на съпрузите не са достатъчни за уважаване иска за развод.
Дали бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, се преценява от съда. Недопустимо е чрез признание на страните състезателното производство по чл. 21 СК да се превръща в развод по взаимно съгласие по чл. 22 СК, без спазване условията, които законът предвижда за него.
5. Искането за произнасяне относно вината за разстройството на брака може да бъде направено в исковата молба, писмените възражения и устно пред съда, който разглежда делото по същество първата инстанция или втората, когато тя решава делото при условията на чл. 208, ал. 2 и 3, предложение 2 и чл. 210 ГПК.
Това искане може да бъде направено и при повторното разглеждане делото от първата инстанция,
По въпроса за вината съдът се произнася в отделен пункт в мотивите и с отделен диспозитив.
6. Искането за произнасяне по вината може да бъде оттеглено във всяко положение на делото, без да е необходимо съгласието на другата страна. Когато и двете страни са искали произнасяне по вината, отказът само на едната от тях не освобождава съда от задължението да се произнесе по този въпрос.
7. Докато бракът не бъде прекратен, съпрузите са длъжни да изпълняват произтичащите от него задължения.
Брачното нарушение на единия съпруг не освобождава другия от брачните му задължения.
Реакцията на един от съпрузите срещу нарушенията на брачните задължения на другия съпруг, когато не надхвърля границата на житейски допустимото реагиране, е оправдана и не трябва да се оценява като брачна вина.
8. Ако в бракоразводния процес страните не са правили искане за произнасяне по вината, те не могат да се позовават на нея при спорове във връзка с последиците от прекратяване на брака, при които вината за разстройството е от значение.
9. Прекратяването на брака става само поради дълбоко и непоправимо разстройство и не е в зависимост от вината и нейната степен.
Ако дълбокото и непоправимо разстройство в брака е резултат на виновното поведение на единия съпруг и само на обективна причина у другия, бракът се прекратява, като вината се отбелязва, ако това е поискано.
10. Ответникът, който не е предявил насрещен иск за развод, няма право да обжалва решението, с което е отхвърлен искът за прекратяване на брака.
11. Право да продължат предявения иск за развод на починалия ищец при иск по чл. 21 СК имат само наследниците, които са призовани да наследяват по закон или по завещание.

Дали е в сила, колега, и сам ще си отговорите.