Издръжка за минал период

[milenna_73]

Здравейте!
Може ли да се изискат неплатени издръжки от 2001 г. до началото на 2010 г.? Делото е влязло в сила 2001 г., бащата не е плащал никакви издръжки, а майката не си ги е търсила, не е завеждала дела, за да си ги иска. В началото на 2010 г. завежда дело за увеличаване на издъжката - бащата започва да плаща редовно, считано от януари 2010 г. Но майката решава да му иска и предишните издръжки. Има ли право да си ги търси тези стари издръжки от 2001 г. насам?
Благодаря!

[sunrise]

Давността е 5 годишна, така че от 2001 не може.

[milenna_73]

Благодаря!
Значи може да търси издръжки за 5 години назад, т.е. ако заведе дело сега, то може да търси издръжки от 2006 година до началото на 2010 г., когато влиза в сила делото за новата /увеличена/ издръжка насам? Така ли е - правилно ли разсъждавам?
Бях чувала, че издръжките нямат давност, но може и да греша.

[dimist]

Милена, очевидно бъркаш. Доколкото разбирам, през 2001 година е влязло в сила решение , с което е присъдена издръжка. През 2010 година е заведен нов иск за увеличение на издръжката. По двете влезли в сила решение може да се иска изпълнителен лист. Не смесвай двата периода, за тяп издръжката се дължи на основание два различни съдебни акта. Давност не тече между деца и родител, който упражнява родителски права. Майката би могла да подаде сигнал в Районна прокуратура за неплащане на издръжка, това е престъпление от общ характер. В това производство бащата може да бъде мотивиран да изплати изцяло издръжката.

[milenna_73]

До ноември 2005 г. задължението не е ли изтекло по давност? Майката може да извади изпълнителен лист, но мисля че издръжките до 2005 г. са изтекли по давност и той може да възрази.

[Гост.]

РЕШЕНИЕ № 1041 ОТ 23.Х.1986 Г. ПО ГР. Д. № 762/85 Г., II Г. О.
РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.133, 6. "А" ЗЗД НЯМА ПРИЛОЖЕНИЕ В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ДЕЦА И РОДИТЕЛИ, КОГАТО ПОСЛЕДНИТЕ НЕ УПРАЖНЯВАТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА.
ЗЗДЧл. 111, б. "в" във връзка с чл. 115 б. "а"
Ищцата Е. А. е осъдила бившия си съпруг, ответника К. Л., да й заплаща като майка и законна представителка на малолетна й син А. по 25 лв. месечна издръжка, считано, от 1.VII.1977 г. до настъпване на законна причина за изменяването или прекратяването на издръжката.
Изпълнителния лист за присъдената й издръжка обаче тя депозирала при съдия-изпълнителя едва през 1984 г., когато било образувано и. д. № 570/84 г. След получаването на призовката за доброволно изпълнение за минало време длъжникът възразил, че вземането, на взискателката извън трите години назад по чл. 111, б. "в" ЗЗД е погасено по дарност и е поискал това да бъде взето предвид. Въпреки изричното възражение да длъжника съдия-изпълнителят пристъпил към принудително събиране на издръжката за минало време изцяло - от 1.VII.1977г, . Длъжникът обжалвал тези действия на съдия-изпълнителя пред С. районен съд, който с решение потвърдил действията на съдия-изпълнителя, а молбата на длъжника оставил без уважение. Съображенията на съдия-изпълнителя на районния съд за оставяне без уважение на възражението на длъжника за погасяване на част от задълженията му за издръжка за минало време като погасено по давност се основават на разпоредбата на чл. 115, б. "а", според която давност не тече между родители и деца, докато родителите упражняват родителските прави.
Това разбиране на закона е неправилно. Разпоредбата на чл. 115, б. "а" ЗЗД няма приложение в отношенията между деца и родители, когато последните неупражняват родителски права. А поделото е установено, че с бракоразводното решение упражняването на родителските права по отношение на малолетния син на страните А. е възложено на майката Е. А. При това положение вземането на взискателката за издръжка за минало време извън трите години назад по чл. 111, б. "в" ЗЗД е погасено по давност.

[sunrise]

Поли, сега не мога да търся, но има решения , според които давността е пет годишна, защото е присъдена издръжката със съдебно решение, а то е с петгодишна погасителна давност.
Все едно обаче, не може да се търси с ново дело 5 години назад, а само да се получи вече присъдената.

[Гост.]

117?

[milenna_73]

Значи по мои разсъждения и изчисления, ако давността е 5 години, то майката може да търси издръжки от м. ноември 2006 г. до м. декември 2009 г., защото от м. януари 2010 г. вече има присъдена нова увеличена издръжка. Логически давностния срок по издръжката за м. ноември 2005 г. е изтекъл м. ноември 2010 г. В правилна посока ли разсъждавам?
Благодаря за компетентните отговори!

[Гост.]

Неправилно по отношение началната дата.
Защо не си кажете болката от първо лице, за да ви се даде съвет?

Това с давността е малко по -сложновата история, а тук само е посочен принципа от колегите ( да споменавам ли, че и всичко си зависи от проц. поведение на Д?!?, че давността не се прилага служебно?!?, че не може да се позове в изпълнителното на нея?!?- ама и времето е ценно...).
Тея абстракции не ви ползват и докато не се афиширате, чия позиция представлявате все такива ще са отговорите.

[milenna_73]

Говоря от позицията на бащата, който не е плащал издръжките и не иска и да ги плаща за минал период. Майката е съгласна на споразумение. И няма да търси парите от 2001 г., а само тези, които са от 2006 година насам до декември 2009 г. Въпросът ми е дали през м. 11/2010 г. е изтекъл давностния срок за задълженето от м. 11/2005 г.?
Не съм юрист, нито адвокат.
Принципно ме интересува.

[Гост.]

Погледнете в диспозитива на СР.
Макар да изпитвам огромни съмнения да е записано нещо в повече от " ежемесечна издръжка в размер на ... платими чрез неговата майка и законен представител...."
Ако не е записано изрично, че ще се плаща до дата .... на следващия месец за предходния- погасителната давност за м.11 е изтекла, ерго- да, бащата има право да не плати за този месец.
Ако страните са коректни.... при тези обстоятелства далечина, то вземането за периода м.12.2005 до м.12.2009г. не е погасено по давност.
За законната лихва си знаете, принципно.

[milenna_73]

Благодаря Ви.
Наистина сложна материя ...
Нищо повече не е записано в СР, както Вие посочихте. Като се замисля, наистина е така, както Вие сте го обяснили.

[ivan_lawyer]

И малко практически съвети:

- Ако се заведе така или иначе дело за прибиране на издръжките - защото вече има изпълнително основание, въпрос на желание е да се извади изпълнителен лист, доста трудно ще се види на бащата да оспорва давността. От гледна точка на книгите и учебниците това е безспорно право и има давност. От гледна точка на практиката е свързано със срокове, затруднения при формирането на искането, при отправянето на жалба, при заплащането на държавна такса, а и при общото състояние на съдебната канцелария, независимо от района на съда.

Така, че един жест на бащата е да си затрие правото на възражение за изтекла погасителна давност - така нареченият "Отказ от изтекла давност". Както се казва - конклудентно (мълчаливо) или изрично или друго.

[nk7702n]

Аз съм на мнение, че погасителната давност за вземания за издръжка, не е общата пет- годишна, а тригодишна, тъй като се касае за вземане с периодичен характер, нали така, платимо всеки месец! Дайте практика, колеги, че да ме убедите, че се прилага пет- годишната обща давност!?

[Гост.]

чл. 117(2) ЗЗД
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 55 от 3 април 1967 г., ОСГК на ВС

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
в.гр.д.№ 367 по описа за 2009 година

за да се произнесе, взе предвид следното:



Производството е образувано по реда на чл.435, ал.3 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Е. Атанасова В. *** в качеството й на длъжник по изпълнително дело 174/2006 година по описа на СИС при ТРС против действията на ДСИ при ТПРС, изразяващи се в отказ да прекрати производството по изпълнителното дело поради изтекла в полза на длъжника погасителна давност. В жалбата се излагат съображения, че са налице предпоставките за прекратяване на производствата по изпълнителното дело на основание изтекла погасителна давност, тъй като правото на принудително изпълнение в полза на взискателя е изтекло още преди образуване на изпълнителното дело.

Въззиваемата страна- съдлъжник по изпълнителното дело В.К.В. *** изразява становище за основателност на подадената жалба.

Въззиваемата страна- взискател по делото- ДФ „Земеделие”- София не изразяват становище по жалбата.те страни не изразяват становище по постъпилата въззивна жалба.

По реда на чл.436, ал.3 от ГПК от ДСИ са изложени писмени мотиви относно законосъобразността на действията. Му. Изразява се становище, че съдебният изпълнител може да прекрати производството по делото само при наличие на влязло в сила решение по чл.439 от ГПК.

След проверка по реда на чл.437 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Жалбата е допустима поради обстоятелството, че същата изхожда от длъжник по изпълнителното дело и по аргумент на противното щом като в разпоредбата на чл.435, ал.1 от ГПК изрично е предвидена възможността взискателят да обжалва прекратяването на изпълнителното производство, така и длъжникът следва да има право да обжалва отказа за прекратяване на делото. Аргументите на длъжника- направено възражение за погасяване правото на принудително изпълнение се базират на общите правила на гражданското право и процес и не могат да бъдат игнорирани, когато се твърди за порочност на изпълнителния процес още при образуване на изпълнителното дело..

По същество жалбата е основателна.

Изпълнително дело № 174/2006 година по описа на СИС при ПРС е образувано по молба на взискателя- Агенция за държавни вземания- София, постъпила на 15.07.2006 година. Представен е изпълнителен лист 22.12.2000 година , издаден по ч.гр.дело № 7394 по описа на СРС за 2000 година, съгласно който се осъжда Кольо В. *** да заплати в полза на ДФ „Земеделие” сумата от 168 лв. и лихва за забава в размер на 68 лв. на основание чл.27 от Закона за подпомагане на земеделските производители във връзка с чл.237, б.”в” от ГПК /отм./. На 02.05.2007 година е връчена призовка за доброволно изпълнение на длъжника. На 28.01.2009 година е следващия документ по делото- молба за принудително изпълнение от страна на взискателя като на 04.03.2009 година ДСИ установява, че длъжникът е починал на 01.07.2007 година. Като длъжници по делото са конституирани неговите наследници- жалбоподателката- негова съпруга- Е.А.В. и синът му В.К.В.. На 16.09. 2009 година Е.В. депозира писмено възражение по изпълнителното дело за изтекла погасителна давност, препятстваща реализиране на вземането. ДСИ се е произнесъл писмено върху молбата със свое разпореждане, което е неразчитаемо, но явно неговото съдържание е възпроизведено на връченото на жалбоподателката съобщение, получено от нея на 05.10.2009 година, в което ДСИ уведомява длъжницата В., че не разполага с правна възможност да прекрати изпълнителното производство и следва същата да води установителен иск по чл.439 от ГПК. Съдържащият се в това съобщение отказ на ДСИ да прекрати производството по делото е предмет на разглеждане в настоящото производство като срокът за обжалване е спазен- жалбата е депозирана на 13.10.2009 година- понеделник, първият работен ден след изтичане на срока.

Настоящата въззивна инстанция не споделя становището на ДСИ при ТРС относно прилагане на разпоредбите на института на погасителната давност в изпълнителния процес поради следните съображения:

Погасителната давност е общ институт на гражданското право. Основните принципи на погасителната давност се състоят в следното: 1/Тя се отнася към родовата категория юридически факти. Обхваща определен от закона период от време, след изтичане на който при бездействие на кредитора настъпват определените в закона правни последици; 2/Правното действие на давността се изразява в погасяване на правото на иск или правото на принудително изпълнение на носителя на вземането (кредитора); 3 /От позицията на длъжника погасителната давност е негово субективно преобразуващо право. 4 Погасяването на главното вземане обуславя и погасяването на произтичащите от него допълнителни акцесорни права. Без значение е обстоятелството ,дали за тях давността е изтекла.

В изпълнителния процес, при направено възражение за изтекла в полза на длъжника погасителна давност, съдебният изпълнител следва да констатира налице ли е този твърдян от длъжника юридически факт. От съдебният изпълнител не се изисква правораздаване, а единствено преценка дали е изтекла на базата на съдържащите се в изпълнителното дело документи предвидената в закона погасителна давност и следователно- преценка дали правото на принудително изпълнение е погасено по давност или не. Изброените в разпоредбата на чл.433, ал.1 от ГПК основания за прекратяване на изпълнителното производство касаят един редовен изпълнителен процес, образуван при наличие на изпълняемо право и възможност за принудително изпълнение. Прилагането на института на погасителна давност от страна на съдебния изпълнител е свързано с прилагането на общите разпоредби, принципи и правила в гражданското право и процес. Както съдът следва да се произнесе при направено възражение от ответника за погасяване на вземането, така и съдебният изпълнител има право и задължение да се произнесе по възражение за погасяване правото на принудително изпълнение. При наличие на ясни доказателства за погасяване по давност на правото на принудително изпълнение и при липса на данни и доказателства за евентуално прекъсване на давностния срок, съдебният изпълнител следва да прекрати производството на основание чл.117 от ЗЗД поради погасено право на принудително изпълнение в полза на взискателя. С изтичането на посочения 5г.срок се погасява правото на принудително изпълнение по отношение на установеното вземане. И тъй като се касае за правопогасяващо възражение, което се основава на лесно доказуем и мъчно оспорим факт- погасителна давност, същото би могло да бъде прието от съдебния изпълнител. Същото важи и за други правопогасяващи задължения като „прихващане въз основа на вземане, установено с влязло в сила решение; смърт на правоимащия по вземане за издръжка, навършване на пълнолетие на дете, търсещо издръжка, отказ от наследство” /реш.583 от 13.03.1968г. на Іг.о. на ВС по гр.д.№113/68г./, някои от които, без да са изрично залегнали в разпоредбата на чл.433 от ГПК са основание и водят до прекратяване на изпълнителното производство. Бездействието на взискателя, дезинтересирането му от правото му на предприемане действия по принудително събиране на установеното в негова полза вземане, е изрично санкционирано от законодателя с разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК /в която хипотеза взискателя при образувано изпълнително производство бездейства в рамките на 2 години/. Макар да няма изрична разпоредба за случаите, като настоящия, каквато разпоредба е съществувала в §192 б.”в” от Правилника за организация работата на съдебните учреждения /отм./, възможността за прекратяване на изпълнителното производство произтича от основните принципи в гражданския процес- а именно погасяване на правото на принудително изпълнение на вземането при бездействието на взискателя в срока на погасителната давност.

Отделно от това следва да се отбележи следното: От тълкуване на разпоредбата на чл. 439 от ГПК / разпоредба, възпроизвела почти буквално текста на чл. 255 ГПК (отм./, се вижда, че същата има предвид хипотези, при които е издаден изпълнителен лист срещу длъжника в резултат на осъждането му в общ исков процес, в който съдът провежда съдебно дирене, към които не се отнася настоящият случай. Следователно длъжниците в настоящото производство не биха могли да предявят иск по чл.439 от ГПК, за да защитят твърденията си за погасяване на правото на принудително изпълнение.

В случая взискателя е получил препис от жалбата на длъжницата и не е направил пред въззивния съд никакви възражения за прекъсване на давността. Явно е, че от 22.12.2000 година, когато е издаден изпълнителния лист до 15.07.2006 година, когато е образувано изпълнителното дело, в полза на длъжника е изтекла предвидената в закона погасителна давност, погасено е правото на взискателя на принудително изпълнение и образуваният изпълнителен процес е порочен поради липса на основание. Изпълнителното производство следва да бъде прекратено от ДСИ на основание чл.117, ал.2 от ЗЗД. Взискателят може допълнително да защити правата си при обжалване на постановлението за прекратяване.

Въз основа на изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ действията на ДСИ при СИС при ПРС, изразяващи се в отказ за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 174/2006 година по описа на СИС при ПРС по направено от Е.В. възражение за изтекла погасителна давност като незаконосъобразни.

ВРЪЩА изпълнително дело №174/2006 година на ДСИ при ПРС за предприемане на действия по прекратяването му съобразно дадените указания.



РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

[ivan_lawyer]

Говорим за практика, но както и да е.

Дайте ми едно такова дело и аз ще внеса исканията по такъв начин, че на бащата ще бъде невъзможно да отнесе въпроса до съд или каквато и да е инстанция.

Къде ще обжалва или иска преразглеждане на въпросите си въпросният ищец или жалбоподател. Никъде - просто няма право на установителен иск, а и да има, през това време ще му съберат вземанията и пак същото.