Чл. 56, ал. 2 и 3 от СК (семейно жилище)

[fani_i]

Опитах се да разгледам двете възможни хипотези на съотношение между нормите на чл. 56 СК и споразумението, както и дали ограниченията са еднакво валидни за съда, когато постановява решение в исков процес и за страните, когато се споразумяват.
Последният ми пост беше опит да обобщя именно тези хипотези и въпроси, които ми възникват.
Въпросът не е риторичен, напротив - двете становища си имат своите аргументи и именно затова се обръщам към колегите да споделят своето.
В началото на темата нюансът на въпроса беше свързан с това - ако приемем, че споразумението е действително, т.е. към неговото съдържание е допустимо да не се прилагат предвидените в чл. 56, ал.3 СК ограничения (очевидно така е преценявал решаващият съд), то дотустимо ли е след неговото одобряване в този му вид да се прилагат автоматично част от тези ограничения (специално относно срока за предоставяне на ползването), за които веднъж сме приели, че са диспозитивни за съпрузите (не и за съда - там е ясно, че са императивни).

Всъщност отговорът на този конкретен въпрос е в пряка зависимост от отговора на въпросите в последния ми пост и така темата придоби по-обобщено измерение.
Моята област не е семейно право, поради което помолих именно колегите от областта да споделят становище, но все пак се опитвам да разсъждавам...

[Гост.]

Паисий съм тези дни, но ще се впиша, за да ти кажа, че имам диспозитива на СР... Мен ако питат и режима на лични е оплескан, но след като страните са се съгласили на такава отстъпка- няма и пречка да е в този вид.( ако това- така, ако това - така...)

Собствениците на имота да се ползват от нормата на чл. 238 ЗЗД по отношение на сина си след като не е постановена продължителността му от съда. Този срок се постановява за защита на ползвателя( не само от евентуални разпоредителни сделки). Може да се каже, че с липсата му и с оглед факта, че са предоставени род. права на съпруга, интересите на детето не са защитени.
По силата на 57 между сина и собствениците възниква НПО. От него имат право да претендират и наемна цена. По воля на споразумяващите се страни, съпругът с род. права е дал съгласие, че той ще отговаря за паричните претенции на собствениците за ползването.
Срокът в който сина и бившата му съпруга могат да ползват имота е ДО една година- по силата на закона, защото толкова е приел законодателят, че съдът може да ограничава ПС. По-голям срок само извънсъдебно може да се уговори.

[fani_i]

Поли, на режима вече не се спрях след първия си пост (май ), но действително - оплескан е веднъж с оглед на това, че не е съобразен с режима на ползване на семейното жилище - до неговото ползване от майката, която не упражнява родителските права, той на практика е неограничен и разните часове, дни и прочие са се обезсмислили, с изключение на възможността през уикендите да гостува на нейните родители.
Отделно е вътрешно противоречив и нелогичен.
Положението обаче е това и като ми се видя странно, попитах колегите специалисти, включително се надявах на твоето включване.

[Melly]

Продължавам да считам, че определението, с което съдът е одобрил споразумението, е в противоречие с мат. закон - чл.56, ал.3 СК с максимален срок за ползване на уждо жилище 1 година. Не мога да приема, че засегнатите страни ще трябва по исков ред да доказват, че безсрочността на ползването е нарушение на правата им.

[Pause]

Чета,мненията и споделям това,че Чл57от СК е бланкетна норма ,и установява защита от други следващи приобретатели но трябва да е вписан в имотния регистър.И другото портокал както писа споразумението има сила за страните ,а за трети лица в предвидените от закона случай.